Решение № 3 от 06.01.2025, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Първомай, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: София С. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20245340100219 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), чл. 345, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ), във вр. с чл. 232, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.

Ищецът „Йеттел България” ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:

************, представлявано от Д. К. К. и М. С. и по процесуално пълномощие от адв. З.

Й. Ц., вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: ************, моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът А. С. И., ЕГН: **********, с адрес: ************, процесуално представлявана от назначения й особен представител адв. З. Н. Т., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***********, му дължи, както следва: сумата от 24, 77 лева (двадесет и четири лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща стойност на далекосъобщителни услуги, потребени за периода от 15.11.2021 г. до 14.01.2022 г. по Договор № ************ г. за мобилни услуги чрез мобилен номер ************, изменен с Допълнително споразумение № ************ г.; сумата от 79, 70 лева (седемдесет и девет лева и седемдесет стотинки) – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор № ************ г. за мобилни услуги чрез мобилен номер ************, изменен с Допълнително споразумение № ************ г., по вина на ответника;

1 сумата от 6, 10 лева (шест лева и десет стотинки), представляваща стойност на далекосъобщителни услуги, потребени за периода от 15.11.2021 г. до 14.01.2022 г. по Договор № ************ г. за мобилни услуги чрез мобилен номер ************; сумата от 37, 29 лева (тридесет и седем лева и двадесет и девет стотинки) – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор № ************ г. за мобилни услуги чрез мобилен номер ************ по вина на ответника; сумата от 152, 48 лева (сто петдесет и два лева и четиридесет и осем стотинки) – представляваща лизингови вноски по Договор за лизинг на мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy А21s 32 GB Dual Black от 25.08.2020 г. за периода от 15.10.2021 г. до 25.07.2022 г., сумата от 16, 38 лева (шестнадесет лева и тридесет и осем стотинки) – представляваща лизингови вноски по Договор № ************ г. за лизинг на базови аксесоари за периода от 15.11.2021 г. до 25.07.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 17.11.2023 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, до окончателно изплащане на вземанията, за които е издадена Заповед № 357/20.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 661/2023 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав.

Претендира и присъждане на сторените в настоящото и в заповедното производство съдебноделоводни разноски.

Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че за периода от 15.11.2021 г. до 14.01.2022 г. по силата на сключен с ищцовото дружество Договор № ************ г. за мобилни услуги чрез мобилен номер ************, изменен с Допълнително споразумение № ************ г., и Договор № ************ г. за мобилни услуги чрез мобилен номер ************ ответникът потребявал далекосъобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер съответно ************ и ************, но не престирал дължимата се за тях стойност съответно от 24, 77 лева и 6, 10 лева в петнадесетдневен срок от датата на фактурирането им, поради което съглашенията били предсрочно прекратени, а в негова тежест – начислена предвидената в тях неустойка в размер съответно на 79, 70 лева и 37, 29 лева.

Съгласно подписан между страните Договор за лизинг на мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy А21s 32 GB Dual Black от 25.08.2020 г. и Договор № ************ г. за лизинг на базови аксесоари и приложимите към тях Общи условия, клиентът получил от оператора съответно мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy А21s 32 GB Dual Black и четири броя аксесоари, но не заплатил уговорените за изплащане на цената им лизингови вноски за периода съответно от 15.10.2021 г. до 25.07.2022 г. и от 15.11.2021 г. до 25.07.2022 г. в размер съответно на 152, 48 лева и 16, 38 лева.

Сочи се, че кредиторът пристъпил към принудително удовлетворяване на процесните вземания по регламента на чл. 410 от ГПК, постановено със Заповед № 357/20.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 661/2023 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

2

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 3436/25.09.2024 г., с който ответникът чрез назначения му особен представител признава исковете по основание и размер.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, като с Молбастановище вх. № 4042/06.11.2024 г. пълномощникът му пледира за постановяване на решение при признание на иска на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК, а ответникът чрез особения си представител поддържа заявената с отговора процесуална позиция.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, и наведените от страните съображения, приема следното:

Съгласно чл. 237, ал. 1 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, с изключение на случаите, визирани в ал. 3 на същия член, когато: т. 1. признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и т. 2. е признато право, с което страната не може да се разпорежда.

Съдебната практика, намерила израз в Решение № 20/07.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5289/2013 г., I г. о., и Решение № 121/22.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3450/2017 г., IV г. о., константно застъпва, че признанието на иска по смисъла на чл. 237, ал. 1 от ГПК е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу него, тъй като е основателен. То има за предмет субективни права и е несъвместимо с оспорване на иска, за разлика от признанието на факти.

Когато признанието на иска изхожда от особен представител, назначен на ответника при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК, по изричното правило на чл. 29, ал. 5, във вр. чл. 34, ал. 3 от ГПК правните му последици са обусловени от нарочното му одобрение на съда, пред който се гледа делото (в този смисъл Определение № 120/28.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2636/2021 г., I т. о.). Това е така, защото особеният представител не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява.

В случая особеният представител на ответницата обективира признание на всички искове, като уточнява, че възпроизвежда пред съда собствената й воля, изразена в проведен помежду им телефонен разговор, а с Молба-становище вх. № 4042/06.11.2024 г. ищецът пледира за процедиране по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК.

Признатите материалните права за стойността на далекосъобщителни услуги и лизингови вноски не нарушават закона и добрите нрави и не са изключени от разпоредителната власт на ответната страна, поради което по отношение на исковете, с които са упражнени, предпоставките на чл. 237, ал. 1 от ГПК са изпълнени в кумулативна пълнота, а действието на особения представител по признанието им подлежи на одобряване на основание чл. 29, ал. 5 от ГПК.

Точно обратното важи за вземанията за неустойка, доколкото клаузата, от която произтичат, накърнява едновременно закона и добрите нрави и поради това е нищожна, 3 което не само съставлява пречка по чл. 237, ал. 3, т. 1 от ГПК и такава за съдебната санкция по чл. 29, ал. 5 от ГПК, но и мотивира решение за отхвърляне на претенциите за установяването им.

За валидността на въпросната неустоечна клауза от аспекта на добрите нрави (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK) и на специалното им нормативно проявление в Глава шеста от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) съдът е задължен да следи служебно.

Доказателствата сочат, че същата е включена в съдържанието на Договор № ************ г. за мобилни услуги, изменен с Допълнително споразумение № ************ г., и Договор № ************ г. за мобилни услуги, сключени между страните при приложимите към тях Общи условия (л. 31 – л. 38 от ч. гр. дело № 12162/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив) на „Теленор България” ЕАД (с настоящо фирмено наименование „Йеттел България” ЕАД) за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, предоставяни чрез мобилни наземни мрежи (в сила от 10.09.2010 г., изменени на 21.09.2010 г., 29.02.2012 г., 04.06.2012 г., 17.08.2012 г., 18.10.2012 г., 07.12.2012 г., 08.04.2013 г., 18.06.2013 г., 30.04.2016 г., 30.06.2017 г., 20.09.2018 г. и 12.04.2021 г., наричани Общите условия), приемането и получаването на подписан от представител на дружеството екземпляр от които ответникът е потвърдил с Декларация-съгласие от 08.10.2016 г. и от 25.08.2020 г. По силата на тези съглашения ищецът се е задължил да му предоставя непрекъснати далекосъобщителни услуги чрез предпочетен номер съответно ************ и ************ по абонаментен план съответно „Тотал +” и „Интернет 10.99” за срок от 24 месеца, считано до 25.08.2022 г., след изтичането на който правоотношенията се трансформират в безсрочни при параметрите на избраната програма с възможност за прекратяването им с едномесечно писмено предизвестие. Клиентът, на свой ред, е трябвало да заплаща на доставчика месечна абонаментна такса с включен ДДС в промоционален размер съответно от 12, 99 лева и 8, 99 лева и цените по ценовата му листа, представляваща неразделно към контрактите Приложение, в рамките на срока, указан в издаваната от дружеството на 15-о число на месеца фактура, но не по-късно от 18 дни от изготвянето й.

Бидейки сключени от „Теленор България” ЕАД (с настоящо фирмено наименование „Йеттел България” ЕАД) в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, договорите за мобилни услуги се квалифицират от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговски сделки. Следователно се подчиняват на съответната уредба на ТЗ, важима според чл. 287 от ТЗ и за ответника нетърговец. При празноти чл. 288 от ТЗ препраща към гражданското законодателство и в частност към ЗЗД.

Безсъмнено съглашенията попадат в приложното поле и на ЗЗП, който, както е пояснено в §13а, т. 9 от ЗПК, въвежда Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (наричана Директивата), по съображения че мобилният оператор се явява „търговец” по разума на §13, т. 2 от ДР на ЗЗП, който в кръга на своята търговска дейност в частния сектор договаря с потребители, а към тази категория субекти §13, т. 1 от ДР на същия закон причислява 4 физическите лица, ползващи услуги, непредназначени за извършване на търговско или професионално занимание.

Чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД прогласява за нищожен договорът, който противоречи на добрите нрави, а чл. 146, ал. 1 от ЗЗП – неравноправните клаузи в него, освен ако са индивидуално съгласувани, а по разбирането на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са такива, ако са били изготвени предварително и поради това потребителят не е могъл да влияе върху тях, особено когато се отнася за общи условия.

Добрите нрави са правно значими и общоприети неписани правила за справедливост и добросъвестност при осъществяване на гражданските правоотношения в обществен интерес.

За неравноправна чл. 143, ал. 1 от ЗЗП прогласява всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между неговите и на търговеца или доставчика права и задължения, като наред с изброените генерални признаци, транспониращи чл. 3, §1 от Директивата, по образец от Приложението към нейния чл. 3, §3 текстът на чл. 143, ал. 2 от ЗЗП представя примерен списък на отделни проявни форми на неравноправност.