Решение № 106 от 24.06.2026, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Елин Пелин, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ

ДЕЛА, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П. Р. Г. при участието на секретаря Г. Б. Х. като разгледа докладваното от П. Р. Г. Административно наказателно дело № 20261820200125 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по постъпила жалба от Г. С. Г., ЕГН**********, с адрес гр. Ботевград, ж.к.

**** срещу електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за административно нарушение на чл. 139, ал. 6 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 179, ал. 3, във връзка с чл. 187а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.

В жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на фиша, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на закона, като се моли за неговата отмяна. Твърди се, че санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 ЗдВП противоречи на правото на Европейската общност, предвиждайки фиксиран размер на глоба, без да държи сметка за принципа на съразмерността, залегнал в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО от 19.06.1999 г. относно таксуването на превозните средства за използване на пътни инфраструктури. Сочи се непропорционалност на наложената санкция с оглед принципа на пропорционалност по правото на ЕС и релевантната практика.

В съдебното заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. Н. поддържа подадената жалба и моли за отмяна на електронния фиш.

В съдебното заседание ответникът по жалбата юриск. Г. счита, че доводите на жалбоподателя са неоснователни, а жалбата следва да се остави без уважение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

1

РП Елин Пелин не изразява становище по жалбата.

От събраните обстоятелства: доказателства съдът приема за установени следните фактически

На

18.01.2023 г., в

09:35 ч. е установено нарушение

№

F2865A2F9A4C498BE053011F160A6327., С ППС ЛЕК АВТОМОБИЛ ШКОДА ОКТАВИЯ, регистрационен номер ****, с технически допустима мзксимална маса 1779, в община Елин Пелин, за движение по път А-2 км 27+024, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1. т. 1 от Закона за пътищата. Нарушението е установено с устройство № 10042, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-2 км 27+024.

Във връзка с това движение на превозно средство е издаден и обжалвания електронен фиш № **********, в който се сочи, че с горепосоченото ППС, собственост на жалбоподателя, е осъществено нарушение на чл. 139, ал. 6 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 179, ал. 3, във връзка с чл. 187а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева. Сочи се, че независимо от налагането на това административно наказание се дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10а, ал. 2 от Закона за пътищата съобразно категорията на притежаваното пътно превозно средство в размер на 9.00 лв. Сочи се, че може да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаване на настоящия електронен фиш, бъде заплатена КОМПЕНСАТОРНА ТАКСА по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата в размер на 70.00 лв. при спазване на чл. 189е, ал. 3 и 4 от Закона за движението по пътищата.

Представени са доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал.

3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, статични изображения във вид на снимков материал на пътно превозно средство (ППС) и справка за собственост Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Депозираната жалба е допустима, тъй като изхожда от лице, притежаващо процесуална легитимация. Разгледана по същество, е основателна.

Издаденият електронен фиш се явява незаконосъобразен.

Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП в редакцията към датата на нарушението (ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) сочи, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Според тази разпоредба електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за 2 заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. Събраните доказателства, отнесени към цитираната законова разпоредба сочат, че действително издаденият фиш е съставен в нарушение на закона, доколкото с него се санкционира деяние по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а не по чл. 179, ал. 3 от същия закон. АПИ няма процесуална възможност да издава електронни фишове и да се отклонява от общия ред за ангажиране на административнонаказателната отговорност на субектите, предвиден в ЗДвП, респективно в ЗАНН. Към датата на нарушението процедурата за санкциониране на нарушенията на чл.

179, ал. 3б от ЗДвП е предвидена в чл. 189е, ал. 1 и сл. от същия закон и повелява съставянето на АУАН - актовете за установяване на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165, чл. 167, ал. 3 – 3б и чл. 167а съобразно тяхната компетентност, като ал. 12 на същия член предвижда и издаване на НП. Отклонението от тази обща и развита в ЗАНН процедура по ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицата са изрично предвидени в закон и само при изрично очертана ясна възможност за нейното дерогиране е възможно този вид юридическа отговорност да се търси по друг ред, включително и облекчен такъв, чрез издаване на електронен фиш. В случая съдът констатира, че законодателят не е предвидил към датата на ЕФ такъв ред и следователно, издавайки електронен фиш за нарушение по чл.

179, ал. 3б от ЗДвП, а не АУАН и респективно наказателно постановление, е допуснато съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на атакувания санкционен акт.

Едва в редакцията на текста след влизането в сила на 13.02.2024 г. се предвижда, че за нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В този смисъл, съдът намира, че издаденият ЕФ е съставен без АПИ да е има правомощие за това.

На следващо място съдът намира обаче, че в процесния електронен фиш не са посочени всички елементи от състава на нарушението и обстоятелствата по извършването му, като не е посочено ясно мястото на извършване на нарушението и заплатената такса за преминаването на ППС, с което е ограничено правото на защита на жалбоподателя. Така в атакувания електронен фиш не е индивидуализиран тол сегментът, в който ППС е навлязло, без да е заплатена дължимата пътна такса. Обстоятелствата на нарушението следва да са ясно и точно посочени в електронния фиш, така че от една страна въззивникът да може да разбере вмененото му административнонаказателно обвинение и да организира защитата си срещу него, и от друга - да е ясен предметът на доказване в съдебното производство.

Самостоятелно основание за отмяна на обжалвания електронен фиш е, че при издаването му е нарушен принципът на пропорционалност. Легалното понятие за „тол такса“ е дадено в чл.

2, б) от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на 3 определени инфраструктури - „такса за изминат участък“ означава заплащане на определена сума за превозно средство, което изминава разстояние между две точки от инфраструктурата и е упомената в член 7, параграф 2; размерът на сумата трябва да е базиран на пропътуваното разстояние и на типа превозно средство; „ От понятието се извежда, че дължимите суми се определят според няколко отделни пера, свързани с характеристиките и на превозното средство, и на пътния участък. Условията и редът за изграждане и функциониране на смесената система за таксуване се определят с наредба на Министерския съвет в съответствие с изискванията на Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури („Директива 1999/62/ЕО“). Съгласно чл. 9а от посочената Директива „Държавите членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането на санкциите. Санкциите трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи“. Приложената в настоящия случай санкционна разпоредба на чл. 187а, ал. 3, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП предвижда налагането на имуществена санкция в абсолютно определен размер от 2500 лева. Макар и държавите членки да са компетентни да изберат санкциите, с които ще контролират спазването на установените правила и ще стимулират своевременно изпълнение от страна на водачите, то всяка една държава членка е длъжна да упражнява своята компетентност при съблюдаване на правото на Съюза, както и на неговите общи принципи. В случай на несъвместимост, дори и косвена такава, между национална правна норма и основните принципи на ПЕС, то вътрешната правна норма следва да остане неприложена, поради действието на принципа на примат /решение от 09 март 1978 г., Simmenthal SA, 106/77, ECLI: EU: C: 1978: 49, т. 21-24 от цитираната практика/. Размерът на санкциите следва да бъде съответен на нарушението и да бъде пропорционален на преследваната цел, а при избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната /решение от 19 октомври 2016, EL-EM-2001, C-501/14, EU: C:

2016: 777, т. 39 и цитираната съдебна практика/. От тези условности следва, че принципът на пропорционалност изисква, от една страна, наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, и от друга страна, при определянето на наказанието и на размера на имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая /решение от 4 октомври 2018 г., Dooel Uvoz-Izvoz Skopje Link Logistic N&N, С-384/17, ECLI: EU: C: 2018:

810, т. 45/.

Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл Решение от 17.04.2018 г., С-414/16, т. 68, С-537/16, т. 56). Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или 4 репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия.