Определение № 914 от 01.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 914 гр. София, 01.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500813 по описа за 2025 година

С определение № 2129 от 3.02.2021 г. по гр. д. № 9320 от 2023 г., СГС, I-24 с-в, оставя без уважение молбата на „Ел-Бау“ ООД за изменение в частта за разноските на определение № 19414 от 30.11.2024 г., с което е прекратено производството.

Срещу определението е депозирана частна жалба от ищеца „Ел-Бау“ ООД, в която претендира отмяна на акта на СГС и намаляване на възнаграждението, присъдено за адвокат на ответната страна. Счита, че възражението за прекомерност не е преклудирано. Отделно сочи, че обемът на извършените действия не съответства на претендирания размер. Позовава се на актуалната практика на СЕС.

Ответникът В. Х. Ц. и пълномощникът му адв. К. Х. Х. оспорват жалбата.

Твърди се, че размерът е под минималния, че отказът от иска може да е повлиян именно от защитата на ответника, както и че самият адвокат на ищцовата страна е уговорил за себе си по-голямо възнаграждение.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с данните по делото намира следното:

Производството пред СГС е образувано по искова молба на „Ел-Бау“ ООД срещу В. Х. Ц. за обща искова сума в размер на 17 153,45 евро. Ищецът е представляван от адв. С. В., като договореното за същия възнаграждение е в размер на 3500 лв. и същото е платено – л. 5. Ответникът В. Ц. е представляван от адв. К. Х., който видно от пълномощно и договор на л. 33 е получил хонорар от 3324 лв. Адв. Х. е депозирал писмен отговор с доказателствени искания, а делото е насрочено за открито заседание, в което са разгледани и частично уважени доказателствени искания на страните. На ответникът е допусната СГЕ при депозит от 500 лв., който е внесен. С 1 молба от 18.11.2024 г. от управителя на дружеството-ищец на основание чл. 233 ГПК е направен отказ от исковете. В молба от 20.11.2024 г. ответникът е подкрепил това искане, като е претендирал разноски и е представил списък за сумата от 500 лв. за СГЕ и за 3324 лв. като адвокатски хонорар. Препис не е изпращан на ищеца. С определението за прекратяване от 30.11.2024 г. съдът е осъдил ищцовото дружество да заплати посочените разноски. На 19.12.2024 г. (в срок, тъй като съобщението е връчен на 16.12.2024 г.) е постъпила молба от адв. В., в която е заявил, че претендира определението на съда да се измени, като се намали адвокатския хонорар.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Установява се, че поради отказ от исковите претенции от дружеството-ищец е прекратено производството по делото. В такъв случай, съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски. Такива са били поискани преди прекратяване на делото от адв. Х. с молба от 20.11.2024 г., с приложен списък, но същият не е бил изпратен на ищцовата страна за становище. Настоящият състав приема, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар от ищеца към ответника не е преклудирано. На ищеца е следвало да се предостави възможност да се запознае и вземе отношение по искането на насрещната страна за разноски в рамките на производството – в това число и по представен списък по чл. 80 ГПК. Тъй като той не е сторил това преди постановеното в з.з. прекратяване на производството, ищецът е имал право да поиска намаляване поради прекомерност след узнаване на крайния акт на съда.

По своето естество обаче възражението за прекомерност не следва да се уважава. Вярно е, че с оглед актуалната практика на ВКС, съобразена с решения на СЕС, Наредба № 1 от 2004 г. не може да има пряко приложение. Тя обаче може да служи като ориентир, който очевидно са използвали и двете страни, като са договаряли хонорар около предвидения в чл. 7 от наредбата минимум от 3 333,93 лв., а самият ищец – и по-голям. Ето защо съдът приема, че доколкото и двете страни са приел, че дължимото за труда на един адвокат възнаграждение по конкретното дело е приблизително еднакъв, то посоченото в наредбата като размер е съответен на обичайната практика, респ. дължим. Съдът отчита обстоятелството, че отказът от исковете и прекратяването е постановен след изготвяне на отговор по исковата молба, с подробно заявено становище както по съществото на спора, така и по доказателствата. Съобразено е също, че по делото е проведено първо заседание, уважени са искания по доказателствата и на двете страни, извършени са фактически действия за внасяне на депозит за експертиза и пр.

При така изложените аргументи следва да се приеме, че присъдения на представителя на ответника хонорар не е завишен, а възражението за прекомерност не е основателно. Определението на първата инстанция, с което възражението не е 2 уважено следва да се потвърди.

Водим от горното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Ел-Бау“ ООД срещу определение № 2129 от 3.02.2021 г. по гр. д. № 9320 от 2023 г., СГС, I-24 с-в.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3