Решение № 1139 от 15.08.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1139 гр. София, 15.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Ангелова

Членове:

Красимир Машев

Златина Рубиева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20211000501467 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 ГПК.

С решение № 261248 от 23.02.2021г., постановено по гр. д. № 13848/2019г. СГС, I ГО, 21 състав е признал за установено по предявен от И.

К. В., Е. К. П. и С. М. И. против „Хемус хотелс холдинг“ АД иск, че ищците И. К. В., Е. К. П. и С. М. И. са собственици, по силата на давностно владение, на реална част от магазин, находящ се на партерен етаж на триетажна външна къща на бул. „***“ № *** в гр. ***, целият магазин със застроена площ 76,03 кв. м., състоящ се от търговска зала с площ 40,30 кв. м., второ ниво с пробни кабини с площ 14,10 кв. м., коридор с площ 2,50 кв. м., санитарен възел с площ 1,96 кв. м., при съседи: запад бул. „***“ № ***, юг - двор, север калкан, изток - две помещения на наследниците на М. Ю., заедно с 9,767 % ид. части от общите части на сградата, която реална част съответства на предишен северен магазин, разположен в северозападния ъгъл на партерния етаж на триетажна външна къща на бул. „***“ № *** в гр. *** с размери 4,00 на 4,28 м. (светла площ) и със застроена площ от 22,48 кв. м., при граници: от югозапад - магазин, разположен в югозападния ъгъл на партерния етаж на сградата; от югоизток - стълбищна клетка и общо преддверие; от северозапад - бул. „***“, от североизток - калкан на сградата на бул. „***“ № ***, описани съгласно заснемане за узаконяване с дата 03.1998 г. (л. 47), неразделна част от решението, на второ ниво с пробни кабини от 14,10 кв. м. (т. 2 по заснемане за узаконяване от м.03.1998 г.), коридор 2,50 кв. м. (т. 3 по заснемане за узаконяване от м.03.1998 г.) и санитарен възел 1,96 кв. м. (т. 4 по заснемане за 1 узаконяване от м.03.1998 г.), както и площта на разрушената вътрешна преградна стена в търговската зала, отбелязана с вълнообразна линия в заснемане за узаконяване с дата 03.1998 г. (л. 47), неразделна част от решението. С решението СГС, I ГО, 21 състав е отхвърлил искането на И. К.

В., Е. К. П. и С. М. И. за отмяна на нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 168 том II peг. № 8525, нот. дело №2 318 от 03.12.2004 г. на нотариус Е. П. peг. № *** на НК. С решението СГС, I ГО, 21 състав е осъдил „Хемус хотелс холдинг“ АД да заплати на И. К. В. разноски в размер на 3743,39 лева.

Решението е обжалвано от ответника - „Хемус хотелс холдинг“ АД, чрез процесуалния представител, с възражения, че е недопустимо, евентуално неправилно, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и необосновано. В жалбата се поддържа твърдение, че от събраните по делото доказателства е установено, че между същите страни са налице две влезли в сила съдебни решения, с които спорът относно принадлежността на правото на собственост върху процесния магазин е решен. Релевира се довод, че СГС неправилно е приел, че в производството по гр.д. № 4411/2011г. и гр.д. № 8486/2012 г. не бил разглеждан иск за собственост въз основа на давностно владение. Прави се извод, че събраните доказателства водят до категоричния извод, че въпросът изтекла ли е в полза на ищцата С.М. придобивна давност към 2005 г., съответно в полза на И.В. и Е.П. придобивна давност към 2012 г., е решен с цитираните по-горе влезли в сила решения и пререшаването на този въпрос, но вече заявен като изтекла в полза на ищците придобивна давност към 31.05.2003 г., е недопустимо, тъй като периодите се припокриват. Релевира се възражение, че приемайки и разглеждайки така предявения иск по същество, СГС е постановил недопустим акт, който следва да бъде обезсилен от въззивната инстанция.

Прави се оплакване, че първостепенният съд, в нарушение на процесуалните правила, не се е произнесъл по възражението за наличие на висящо производство за делба на процесния недвижим имот - гр.д. № 9704/2005 г., по описа на СРС, 58 състав. Излага се твърдение, че в предмета на спора по делбеното дело е включен и въпросът за собствеността върху процесния имот. Допълва се, че доколкото с решението в първата фаза на делбата съдът се произнася по въпроса за кой имот, между кои лица и при какви квоти да допусне делбата, то в това производство страните следва да заявят всички свои възражения, вкл. и възражението за придобиване по давност на делбения имот. Релевира се възражение, че е недопустимо материални права, които ответникът може да заяви с възражение по повод на предявен срещу него иск, да се предявяват впоследствие по общия исков ред. В жалбата се поддържа твърдение, че в исковата молба ищците са заявили, че в тяхна полза към 31.05.2003 г. е изтекла 10 годишна придобивна давност. Сочи се, че с атакуваното решение, СГС без да е бил сезиран с такова искане, съответно без да е било налице изменение на иска в хода на делото, е изследвал давностно владение до датата на предявяване на иска - 24.10.2019 г., което процесуално 2 действие опорочава постановения съдебен акт. Изразява се несъгласие с извода на първостепенния съд, че през 2000-2001г. ищците са установили фактическата власт върху процесната реална част от недвижимия имот с намерение да я своят, тъй като доказателства в тази насока не са били ангажирани от тяхна страна. Поддържа се твърдение, че това обстоятелство не би могло да се установи и от разпита на групата свидетели на ищците /св.

Б. и св. Т./, които описват магазин на бул. „***“ № ***, но не посочват нито граници, нито местоположение на магазина в сградата, нито площ на същия.

Допълва се, че показанията на тези свидетели, съпоставени с обстоятелството, че на ищците е възстановен южния магазин от външната сграда, налага извода, че показанията се отнасят именно за този магазин, но не и за процесната реална част от съществуващия в момента магазин след разбиване на разделителната стена. Излага се становище, че от събраните по делото доказателства би могло да се обоснове извод, че през 2000-2001 г. ищците са завзели процесната реална част, но от този акт на завземане не би могло да се обоснове извод, че ищците са установили фактическата власт върху имота с намерение да го своят, както неправилно е приел съда, тъй като от представените и приети доказателства по делото е установено, че в периода до 15.10.2001 г. ищците са извършвали действия по възстановяване на северния магазин, което обуславя, категоричния извод, че до този момент у ищците липсва субективния елемент от фактическия състав на придобивната давност, а именно намерението за своене. На следващо място се прави оплакване, че от мотивите на атакуваното решение не ставало ясно, към кой момент, според съда, в полза на ищците е изтекла 10-годишна придобивна давност, съответно, от кой момент и въз основа на какви доказателства СГС е приел, че ищците са установили явно, необезпокоявано владение върху имота с намерение да го своят. Поддържа се становище, че в нарушение на процесуалните правила СГС не е обсъдил всички събрани доказателства по делото. Релевира се възражение, че в нарушение на процесуалните правила СГС не е обсъдил какво е било правното значение на постановените откази за възстановяване, както и какво е било правното значение на воденото съдебно производство, приключило в административния съд. Сочи се, че дори и да се приеме, че след приключване на административното производство пред ВАС ищците са завладели имота с намерение да го своят, /каквито доказателства последните не са ангажирали по делото/, то от показанията на св. *** е установено, че владението не е било необезпокоявано - точно напротив същото е смущавано с изпращаните от тази свидетелка писма до ищците да освободят имота. Релевира се възражение, че е неправилен извода на СГС, че по делото не били ангажирани доказателства за прекъсване на владението им за периода до предявяване на исковата молба в съда. В този смисъл се сочи, че по делото е представена и приета като доказателство искова молба за делба на процесния магазин, по която е образувано гр.д. № 9704/2005 г.по описа на СРС /л. 118 и сл. от делото/, ведно с Решение от 18.01.2018 г. /л. 121 и сл. от делото/, видно от които на 14.11.2005 г. между същите страни по искане на 3

„Хемус хотелс холдинг“ АД е било образувано дело за делба, като с образуване делото за делба на 14.11.2005г., давността по отношение на процесния имот е прекъсната, съответно в хода на делбеното производство, същата не тече. Излага се становище, че производството по делото за делба е все още висящо, съответно, че с прекъсването на давността през 2005 г. същата до момента е спряна. Прави се извод, че от изложеното следва, че единственият период, в който в полза на ищците може да е текла придобивна давност, /въпреки че от показанията на св. *** е установено, че владението е смущавано/, е от 15.10.2001 г. до 14.11.2005 г. - датата на депозиране на исковата молба за делба на процесния магазин през СРС, който период обаче не е достатъчен, за да бъде придобит имота по давност по реда на чл. 79 от ЗС. В заключение се сочи, че като е приел обратното, СГС е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен от въззивния състав и предявения иск да бъде отхвърлен.

В о.с.з. ответниците по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорват жалбата като неоснователна.

Софийският апелативен съд, в настоящия си състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

СГС, I ГО, 21 състав е бил сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79 ЗС, предявен от И. К. В., Е. К. П. и С. М. И. против „Хемус хотелс холдинг“ АД.

Активната материалноправна легитимация по предявен иск с посоченото правно основание се определя от въведеното от ищеца основание за пораждане правото му на собственост.

Ищецът носи тежестта да докаже, че е собственик на процесния недвижим имот на твърдяното от него основание.

В исковата молба ищците се позовават на давностно владение по отношение на претендираната реална част от магазин, находящ се на партерен етаж на триетажна външна къща на бул. „***“ № *** в гр. ***, целия със застроена площ 76,03 кв. м., състоящ се от търговска зала с площ 40,30 кв. м., второ ниво с пробни кабини с площ 14,10 кв. м., коридор с площ 2,50 кв. м., санитарен възел с площ 1,96 кв. м., при съседи: запад бул. „***“ № ***, юг двор, север - калкан, изток - две помещения на наследниците на М. Ю., заедно с 9,767 % ид. части от общите части на сградата, която реална част съответства на северен магазин, изграден и разположен в северозападния ъгъл на партерния етаж на триетажна външна къща на бул. „***“ № *** в гр.

*** с размери 4,00 на 4,28 м. (светла площ) и със застроена площ от 22,48 кв. м. Твърдят, че с влезли в сила решения им е била възстановена по силата на чл. 1, ал.1 от ЗВСОНИ една част /южния магазин/ от целия процесен магазин, но другата /северния магазин/ не им е била възстановена. Твърдят, че владеят 4 целия магазин - след извършено преустройство на магазините, узаконено през 1999г., когато стената между северния и южния магазин е била премахната и те са били обособени в търговска зала, част от нов преустроен магазинпроцесният, считано от месец май 1993г., като владението им не е прекъсвано, спокойно и явно е -чрез наематели, заплащат данъци, такси и консумативи за целия имот, като фигурират като собственици в партидата на имота в Столична община. Считат, че към 31.05.2003г. в тяхна полза е изтекла придобивна давност, което поражда и правния им интерес от предявяването на иска против ответника, който се легитимира като собственик на процесния имот с нотариален акт за замяна на недвижими имоти №168, том II, рег.

№8525, нот. дело №318/03.12.2004г.

В отговора на исковата молба ответното дружество оспорва предявения иск, като излага доводи за неговата недопустимост и неоснователност.