Определение № 1015 от 13.11.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1015 гр. Габрово, 13.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500648 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ АД, чрез юрисконсулт И. Н., против разпореждане постановено по ч. гр. д. № 2374/2025 г. от Габровски районен съд, с което се отхвърля заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В частната жалба се излагат твърдения, че обжалваното разпореждане е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения и молят да бъде отменено. Сочи, че с подписването на договора за заем заемателят е изявил желание и се е съгласил с „Файненшъл България“ ЕООД да се задължи солидарно и да отговаря заедно със заемателя по договор за потребителски кредит при условията, посочени в договора за кредит, Приложение № 1 към договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство.

Счита, че от обстоятелствата изложени в заявлението, при които са сключени договорите за потребителски кредит и за поръчителсто, както и за плащане на дълга на длъжника от поръчителя, с което последният е встъпил в правата на кредитора, на основание чл. 143, ал.

1 от ЗЗД не са нито неравноправни клаузи, нито пречки за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК.

Моли съда да отмени разпореждането на първоинстанционния съд, като неправилно като вместо него се постанови да бъде издадена Заповед за изпълнение за сумите претендирани в Заявлението по чл. 410 ГПК.

Съгласно на чл. 413, ал. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Съдът след като обсъди доводите на страната и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Агенция за събиране на 1 вземания“ АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Т. А. В., за сумата от сумата 831,94 лв. – главница за периода 22.07.2024 г. 09.10.2024 г., ведно със законната лихва от 16.09.2025 г.; 73,64 лв. – договорна лихва за периода 22.07.2024 г. 09.10.2024 г. г.; 136,44 лв. - мораторна лихва за периода 23.07.2024 г. 16.09.2025 г. г.; разноски – 21,25 лв. за държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Паричното вземане е по задължение по договор за потребителски кредит с № 5111583 от 10.05.2024 г., сключен между Т. А. В. и „Изи Асет мениджмънт“ АД, по силата на който е Кредитодателят се е задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит, който Кредитополучателят се задължава при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като заплати на Кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита.

Между„Файненшъл България“ ЕООД и Т. А. В. е сключен договор за предоставяне на гаранция, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя. Поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит от страна на Кредитополучателя, същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник - „Файненшъл България“ ЕООД. Заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, поради което за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е възникнал правен интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред.

С обжалваното разпореждане рег. № 2503 от 18.09.2025 г., заповедният съд приел, че не са налице условията за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, освен в частта досежно претендираната главница. Договорът, от който произтича вземането претендирано от заявителя е сключен с потребител по смисъла на пар.13 от ЗЗП и чл. 1 от ЗПК, поради което клаузите му следва да са съобразени с разпоредбите на тези закони. При извършена служебна справка в Търговския регистър по партидата на дружеството поръчител, се установява, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Основен предмет на дейност на „Файненшъл България“ ЕООД е гаранционни сделки, каквато е процесната. Следва да се има предвид, че печалбата на „Файненшъл България“ ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик „Изи Асет Мениджмънт“ АД. С оглед това обстоятелство съдът приема, че със сключване на договора за гаранция се цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. С договора за гаранция не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, доколкото с плащането на задължението на потребителя в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Видно е, че вноските за възнаграждение на гаранта са част от погасителния план по сключения Договор за потребителски паричен кредит № 5111583 от 08.05.2024г., под който погасителен план е изрично посочено, че в случай, че кредитополучателят е избрал да представи обезпечение под формата на гаранция от юридическо лице, което предоставя гаранционни сделки срещу възнаграждение, дължи разноски в размера посочен в колона 7 от погасителния план.

Очевидно е, че със сключването на договора за гаранция се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал. 4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за гаранция, респективно на уговорената в него клауза за заплащане на възнаграждение на основание чл.

26, ал.1, пр.2, вр. с чл.19, ал.4 ЗПК. С оглед на това за цедента „Файненшъл България“ ЕООД не са възникнали права по сключената гаранционна сделка, респективно той не би могъл да 2 цедира на заявителя в настоящото производство вземания, които не са възникнали в негова полза.

С тези мотиви е отхвърлено подаденото заявление от „Агенция за събиране на вземания“ АД.

Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер и спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК, като страните по него имат качеството на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Като потребителски договор, същият следва да отговаря на императивните изисквания на закона.

Видно от приложения договор за потребителски кредит, същият съдържа вероятно неравноправни клаузи, свързани с предоставянето на поръчителството, нарушаващи императивни норми на ЗПК и ЗЗП. Сключеният договор за предоставяне на гаранция с юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора сочи, че на длъжника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне. Налице е тясна взаимовръзка от сключването на акцесорния договор за предоставяне на гаранцията с договора за заем, поради което следва да се разглеждат като едно цяло. С обособяването на отношенията по обезпечаване на кредитното правоотношение в отделен договор, се цели заобикалянето на закона и забраната за уговаряне на допълнителни такси във връзка с усвояването и управлението на договора - чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Отговорността към гаранта за заплащане на възнаграждение е неделима от тази по заемното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на разходите по заема. Следователно сключването на процесния договор за предоставяне на гаранция не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата между потребителя на услугата и търговеца. Освен това със сключването на договора за поръчителство значително се оскъпява ползвания заем, което утежнява финансовото състояние на длъжника, доколкото заплащането на възнаграждение на поръчителя е почти равно на сбора от дължимите вноски по кредита. Последното е в явно противоречие с добрите нрави и закона и служи за заобикаляне на законоустановения пределно допустим размер на ГПР от 50% съобразно чл.

19, ал. 4 от ЗПК, доколкото в уговорения по договора за потребителски кредит ГПР не е калкулирано оскъпяването от сключения договор за предоставяне на гаранция. Всяка клауза в договора за потребителски кредит, която има за цел или резултат за обикаляне на изискванията на закона е нищожна, на основание чл. 21, ал.1 от ЗПК.

Като е уговорено като дължимо предварително възнаграждението за дружествотогарант, преди и без да се знае дали изобщо длъжникът ще прибегне до тази възможност се предвижда допълнителна такса за услуга, която не е ясно дали ще се предостави, което сочи на противоречие с чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Съотношението на дължимото по договора за предоставяне на гаранция и размерът на задължението, за което „Файненшъл България“ ЕООД се съгласява да гарантира може да се приеме, че е сключен в нарушение на добрите нрави, съответно на принципите на добросъвестността, справедливостта и еквивалентността на насрещните престации.

Поради изложеното първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден, а жалбата да се остави без уважение като неоснователна.

Доколкото крайните изводи на заповедния съд съвпадат с тези на настоящата инстанция, то обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане рег. № 2503 от 18.09.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 2374/2025 г. от Габровски районен съд, с което е отхвърлено заявление на „Агенция за събиране на вземания“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като правилно и законосъобразно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1015 гр. Габрово, 13.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500648 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ АД, чрез юрисконсулт И. Н., против разпореждане постановено по ч. гр. д. № 2374/2025 г. от Габровски районен съд, с което се отхвърля заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В частната жалба се излагат твърдения, че обжалваното разпореждане е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения и молят да бъде отменено. Сочи, че с подписването на договора за заем заемателят е изявил желание и се е съгласил с „Файненшъл България“ ЕООД да се задължи солидарно и да отговаря заедно със заемателя по договор за потребителски кредит при условията, посочени в договора за кредит, Приложение № 1 към договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство.

Счита, че от обстоятелствата изложени в заявлението, при които са сключени договорите за потребителски кредит и за поръчителсто, както и за плащане на дълга на длъжника от поръчителя, с което последният е встъпил в правата на кредитора, на основание чл. 143, ал.

1 от ЗЗД не са нито неравноправни клаузи, нито пречки за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК.

Моли съда да отмени разпореждането на първоинстанционния съд, като неправилно като вместо него се постанови да бъде издадена Заповед за изпълнение за сумите претендирани в Заявлението по чл. 410 ГПК.

Съгласно на чл. 413, ал. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Съдът след като обсъди доводите на страната и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.