Присъда № 23 от 12.02.2024, Районен съд - Силистра

МОТИВИ към Присъда № 23/ 12.02.2024г. по НОХД № 818/ 2023год. по описа на РС-СИЛИСТРА

Подсъдимият И. Й. В.от гр.Силистра е предаден на съд за това, че в периода месец април 2023г. до месец октомври 2023г. включително, в гр.Силистра, следа като е осъден с Решение № 89 от 20 февруари 2017г. по гр. дело № 170/2017г. по описа на Районен съд Силистра, влязло в законна сила на 20.02.2017г. и изменено с Определение № 506 от 10.08.2022г., постановено по гр. дело № 875/2022г. по описа на Районен съд - Силистра, влязло в сила на 18.08.2022г. да издържа своите низходящи, както следва:

- А. И.В.с ЕГН ********** / син /, като заплаща ежемесечна издръжка в размер на 230 лева / двеста и тридесет лева /;

- Й.И. В. с ЕГН ********** / син /, като заплаща ежемесечна издръжка в размер на 210 лева / двеста и десет лева /, чрез тяхната майка и законен представител- М. Й. Б. от гр.Силистра, обл.Силистра, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно в размер на общо 7 / седем / месечни вноски / от месец април 2023г. до месец октомври 2023г. /, за всеки един низходящ, на обща стойност — 3080 лв / три хиляди и осемдесет лева /Престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Предвид направеното искане от страна на подс.В. за защитник по настоящето наказателно производство, съда е допуснал оказването на правна помощ чрез участие на адвокат от АК-Силистра. Видно от уведомително писмо с вх. № 762/ 24.01.2024г. от АКСилистра за служебен защитник на подс.В. е била определена адв.Г.Д.при АК- Силистра, поради което и на основание чл.94, ал.3 във вр.с ал.1, т.9 от НПК, съда назначи адвД. за служебен защитник на подс.В. по настоящето наказателно производство.

В проведеното открито разпоредително заседание, съдът след като изслуша становищата на страните по въпросите по реда на чл.248, ал.1 от НПК, и взе предвид направеното искане по реда на чл.248, ал.1, т.4 от НПК от страна на защитата на подс.В. за продължаване на производството по реда на гл.27 от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, счете, че са налице условията за продължаване на производството по този ред, поради което и на основание чл.248, ал.1, т.8 във вр.с чл.252, ал.1 от НПК обяви откритото разпоредително заседание за приключило и продължи съдопроизводствените действия по делото по реда на гл.27 от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.

Съдът след преценка поотделно и в съвкупност на материалите по делото установи, че са налице условията за производство по тази глава и съобразно разпоредбата на чл.370, ал.2 от НПК одобри отправеното искане от подсъдимият за провеждането на процедурата по гл. 27 от НПК- съкратено съдебно следствие пред първата инстанция и производството продължи по реда на тази глава. Подсъдимият беше запознат с правата си по чл.371, т.2 от НПК като съда го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от него самопризнания по реда на чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.

Предвид процедурата по която започна да се движи производството по делото не бяха разпитани свидетелите, вещи лица и самият подсъдим, който призна изцяло всички факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

1

Районна прокуратура- Силистра поддържа така повдигнатото обвинение изцяло.

Моли съда да признае подс.В. за виновен и да му наложи наказание „лишаване от свобода“ над минималния размер по справедливост, което изтърпяване бъде отложено по реда на чл.66 от НК.

Подсъдимият И. В. редовно призован, явява се лично и с адв.Г. Д. при АКСилистра. Заявява, че признава изцяло всичко факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на ОА, както и вината си и моли съда за снизхождение, като му наложи наказание „лишаване от свобода“ в размер на около 6 месеца, което изтърпяване отложи за изпитателен срок от 3 години на основание чл.66 от НК. Заявява, че наказанието „пробация“ не е подходящо за него, тъй като работи в чужбина и по този начин ще се възпрепятства получаването на доходите от работата си, чрез които би могъл да изплати задълженията си към своите деца.

Съдът след като съобрази становищата на страните и обсъди събраните в хода на съдебното следствие доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

Свидетелят М. Б. през 2011 г. се омъжила за подс.И.Й. В., като двамата заживели на адрес: ул. „.... На 2.... се родил синът им А.й И. В., а през 2014г., на . юни, се родил и вторият им син Й. И.В.. В началото на брака взаимоотношенията на М.и И. били нормални и двамата се разбирали. Постепенно започнали да се карат по различни причини, затова през 2017г. двамата решили да се разведат, като подс.В. бил осъден със съдебно решение по гр.д. № 170/2017г. по описа на PC - Силистра, влязло в сила на 20.02.2017г. да издържа своите низходящи - А. И. В. с ЕГН . и Й. И. В. ЕГН **********, като заплаща ежемесечна издръжка в размер на 115 лева за всяко дете чрез тяхната майка и законен представител М.Й.Б.от гр.Силистра. След развода на бившите съпрузи съдът предоставил упражняването на родителските права за децата на тяхната майка- св.Б. като задължил подс.И.В.да плаща издръжка за двете деца - по 115 лева на дете.

Впоследствие, размерът на издръжките бил увеличен след като подс.В. е бил осъден по гр.д. № 875/2022г. по описа на PC - Силистра и влязло в сила Определение № 506 от 10.08.2022г. да издържа своите низходящи - за А.И. В./ роден на .. / на ежемесечна издръжка в размер на 230 лева и Й. И. В. / роден на . / на ежемесечна издръжка в размер на 210 лева.

След развода между съпрузите подс.В. не е изплащал никакви суми по издръжките за децата. Имало период от време след развода – от 2019г. до май месец 2022г. в който двамата съжителствали заедно, като в този период подс.И. В. участвал в грижите за децата.

След него двамата отново се разделили и подсъдимият спрял да се интересува от децата си и да полага грижи за тях. Свидетел на техните взаимоотношения била майката на св.М. Б. – св.Г.Й. Б., която в разпита си потвърдила, че знаела от дъщеря си, че подс.И. В.не бил плащал издръжка за децата.

С присъда № 51 от 24.10.2023г., влязла в законна сила на 09.11.2023г., Районен съд Силистра признал подс.И.В. за виновен в това, че през периода от месец февруари 2017г. месец март 2023г.. след като е бил осъден с влязло в сила на 20.02.2017г. съдебно решение № 89 по гр.д. № 170/2017г. на РС-Силистра и с Определение № 506/10.08.2022г., постановено по гр.д. № 875/2022г. на PC - Силистра, влязло в сила на 18.08.2022г., да издържа своите низходящи, чрез тяхната майка и законен представител М.Й. Б.от гр.Силистра, съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, като сумата от неизплатените вноски по издръжката възлизала на обща стойност - 13 180 лева.

В хода на проведеното разследване са били установени свидетелите И.Д.Г. и Н.Д.Т. съседи на бившите съпрузи В., като и двете заявили, че В. са били много спокойна двойка, не са забелязвали или чували да имат проблеми помежду си. Свидетелят Г. твърдяла, че разбрала, че В. са се разделили през месец юни 2021г., като от тогава не е виждала подсъдимия във входа, в който живеела. Там виждала само св.М. Б.и двете й деца.

2

Изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства- обясненията на подс.В. и показания на свидетелите, както и писмени такива, приложени към ДП № 1886 ЗМ-568/2023г. по описа на РУ- Силистра.

От така събраните гласни и писмени доказателства, разгледани отделно и в тяхната съвкупност се налагат следните правни изводи:

От обективна страна с деянието си подс.В. е осъществил състава на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, тъй като по безспорен начин се доказа, че същият съзнателно не е изпълнил задължението си да заплаща ежемесечната си издръжка в размер на повече от две месечни вноски или 7 месечни вноски, като общия размер на дължимите издръжки е 3080 лева. Независимо, че е имал такава възможност подс.В.не е направил дори и опит да заплати дължимото към децата си. Същият не е декларирал доход през процесният период, но от данните по делото може да се предположи, че е разполагал с такава възможност, тъй като е работил известно време в чужбина, за което е получавал и съответното възнаграждение, като от тези средства би могъл да отдели дължимите от него средства за месечната издръжка на децата си.

Местоживеенето на децата и тяхната майка към м. октомври 2023 г. е в гр.Силистра.

Св.М.Б.като майка на двете деца, полагала грижи за тях, тъй като и двете деца към него момент не са навършили пълнолетие.

Определеното от закона местоизпълнение на задължението за издръжка, което е периодично и носимо парично задължение, съгласно правилото на чл.68, б. „а” от ЗЗД, е по местожителството на кредитора, т.е. в случая гр.Силистра.

Началото на престъплението по чл.183, ал.1 от НК е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра става неизправен длъжник най - малко за две месечни вноски. Съгласно чл.68 от Закона за задълженията и договорите, паричните задължения са носими и няма да има изпълнение във всички случаи, когато парите не стигат до кредитора - пострадалият близък на дееца длъжник, или до представителя му. Разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК (в сила от 01.10.2009 г.) гласи, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Съгласно чл.146, ал.1 от СК паричната издръжка се изплаща ежемесечно.

Реалните грижи за отглеждането и възпитанието на децата са полагани от майката.

Децата са все още малолетни и имат специфични за възрастта си нужди. Средствата за издръжка са необходими за задоволяване на потребностите им. Налице е противоправно бездействие от страна на подс.В. чрез неизпълнение на задължението си в размер на две и повече месечни вноски.

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, като е съзнавал противоправността на извършеното от него, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е искал тяхното настъпване. Съзнавал и знаел е, че дължи издръжка в размер на 440 лева ежемесечно, но съзнателно и упорито не е изпълнил това си задължение.

Невъзможността да се дава издръжка не погасява правото на издръжка изобщо и завинаги, а само за времето, докато тя продължава. Не се освобождават от издръжка лицата, които са трудоспособни и неоправдано не работят, а именно подс.В. не би могъл да бъде освободен на това основание, тъй като същият е работил и от тази си дейност е реализирал доходи.

Също така се намира в трудоспособна възраст, няма данни да е инвадилизиран по начин, който да го възпрепятства да води нормален живот.

За да е съставомерно едно деяние по чл.183, ал.1 от НК, е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по - малко от два месеца, а от субективна страна да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните 3 задължения лице. Налице са и двата признака и деянието е съставомерно.

Като причина за извършването на деянието съдът приема незачитането от подсъдимият на правните норми, регламентиращи обществените отношения свързани с младежта и семейството, ниското правосъзнание на подсъдимият и проявената от него немарливост, нехайство и неангажираност за положението на децата си.

Поради факта, че съдебното производство се разви по реда на Глава 27, в хипотезата на чл.371, т.2 от НК, т.е съкратено съдебно следствие пред първата инстанция, съда следва задължително да приложи разпоредбата на чл.58а от НК, поради което и на основание чл.183, ал.1 във вр.с чл.58а, ал.1 от НК наложи на подс.В. наказание по вид „лишаване от свобода” за срок от 6 / шест / месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изтърпяването му за срок от 3 / три / години.

До този извод съда стигна анализирайки нормата на чл.58а от НК съобразно която в ал.1 при постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл.373, ал.2 от НПК / по който ред се разгледа и настоящето наказателно производство / съда определя наказанието лишаване от свобода като се ръководи от Общата част и намалява така определеното наказание с една трета. Съобразно нормата на чл.183, ал.1 от НК наказанието, което следва да наложи съда е „лишаване от свобода“ до 1 година или „пробация“. Относно наказанието „пробация” съда в предвид материалите по делото, направеното искане от страна на подс.В. както и личността на дееца, тежестта на извършеното от него престъпление и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства счете, че не следва да му бъде наложено.