Определение № 12419 от 28.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12419 гр. София, 28.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20241110170885 по описа за 2024 година намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК:

Етажна собственост (ЕС) в /адрес/, представлявана от управителя Й.Д.Й., е предявила срещу К. В. П.-М. иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 вр. чл. 48, ал. 1, вр. чл. 38 ЗУЕС за признаване за установено, че ответницата дължи сумата от 1493,25 лева (понастоящем 763,49 евро), припадаща се част от стойността на извършен ремонт на асансьорната уредба на входа, като се позовава на решение на Общото събрание (ОС) и решение от 01.04.2024 г. за събиране на сумите по съдебен ред, ведно със законната лихва върху горните главници от 18.07.2024 г. (датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на съответното вземане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение от 29.08.2024 г. по гр.д. № 43536/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 51 състав.

Ищцовата страна, твърди, че в началото на месец януари 2023 г. е настъпила повреда в асансьорната уредба, обслужваща входа на сградата в режим на етажна собственост. Поддържа, че на проведено на 15.01.2023 г. ОС на етажните собственици е взето единодушно решение за извършване на основен ремонт на асансьора. Сочи, че на същото събрание е избрана офертата на „Асансьор МБ-97“ ООД като най-изгодна спрямо другата представена оферта от „Супер Лифт“ ООД. Излага твърдения, че ОС е взело решение за набиране на средства за целеви фонд „Ремонт асансьор“ чрез вноски от по 100 лв. месечно за всеки апартамент в продължение на 15 месеца (общо 1500 лв. на обект). Подчертава, че ремонтът е извършен качествено от избраното дружество, за което е съставен констативен протокол от 10.02.2023 г., и асансьорната уредба е въведена в експлоатация, като за извършените от 1 изпълнителя дейности са издадени общо 7 броя фактури. Твърди, че на 01.04.2024 г. е проведено ново ОС, на което по т. 5 от дневния ред е взето решение за предприемане на съдебни действия срещу неизправните собственици, включително срещу ответницата К. В. П., собственик на ап. 21, като в протокола изрично е посочено, че дължимата сума за нейния апартамент възлиза на 1500 лв. Поддържа, че сумата от 1493,25 лв. представлява припадащата се част от фактически направения разход за ремонт на асансьора, съразмерно на притежаваните от ответницата идеални части от общите части на входа. Сочи, че ответницата, в качеството си на собственик, не е заплатила нито една от дължимите вноски за ремонта и се намира в забава. Изтъква, че решенията на Общото събрание от 15.01.2023 г. и 01.04.2024 г. са взети при спазване на изискванията на Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС). Тъй като тези решения не са били оспорени по съдебен ред в законоустановения срок по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, те са влезли в сила и са задължителни за всички собственици, включително за ответницата, съгласно чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Поддържа довод, че разходите за ремонт на асансьорната уредба представляват „необходим ремонт“ по смисъла на § 1, т.

11 от ДР на ЗУЕС, тъй като целят привеждането на общата част в съответствие с техническите изисквания за безопасност. Подчертава, че по силата на чл. 38, ал. 1 от Закона за собствеността (ЗС) и чл. 48, ал. 1 от ЗУЕС, разходите за поддържане и ремонт на общите части се разпределят между собствениците съразмерно на техните идеални части. Смята, че претендираната сума от 1493,25 лв. е математически и правно обоснована, тъй като съответства на дела на ответницата в общия разход, доказан с представените първични счетоводни документи (фактури) и договори за ремонт. Изрично пояснява, че макар искът да е предявен чрез управителя, кредитор по вземането е самата Етажна собственост в качеството й на специфичен субект на правото, а ищцовата страна се състои от останалите етажни собственици, действащи чрез органите на управление. С тези твърдения и доводи страната иска от съда да уважи предявения иск.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата оспорва изцяло факта на провеждане на „официално“ събрание на етажната собственост, на което да е взето валидно решение за извършване на въпросния ремонт. Поддържа, че липсва надлежна документация, която да удостоверява законосъобразното свикване и провеждане на ОС при наличието на изискуемия по закон кворум и мнозинство. Твърди, че предоставеният протокол от ОС е фалшифициран от домоуправителя Й.Й., както и, че подписите в протокола са събирани единствено за удостоверяване на присъствие, а цялото останало съдържание (решенията по същество) е дописвано впоследствие без знанието на подписалите се лица. Сочи, че брат й и съсобственик А.П. изрично отрича да се е подписвал под текст, в който сестра му е посочена като длъжник на 2 конкретни суми, а вместо това е положил подписа си върху разпечатано копие за присъствие и впоследствие е установил ръчно дописване на решения и суми, което определя като „сериозна измама“. Посочва, че собствениците не са били уведомени за провеждането на събранията чрез покани или по друг законов ред, както и че не живее на адреса, което е било известно на ищеца, но не са правени опити за контакт с нея чрез телефон или имейл. По отношение извършения ремонт и неговата икономическа целесъобразност смята, че ремонтът е извършен без нейното, както и на останалите съсобственици на обекта знание и съгласие и не са имали възможност да изразят становище или да участват в избора на изпълнител. Твърди, че не е направено проучване и запитване до поне три фирми, както изисква нормативната уредба, а е избрана фирма в „познанство“ с Й.Й.. Изразява съмнение в техническата необходимост от извършената подмяна на цялата електроника и мотор, доколкото икономически по-обоснованият подход е бил пренавиване на съществуващия мотор, а не пълната му подмяна. Смята, че цените за определени компоненти са многократно завишени – например за система за достъп (чипове), чиято реална пазарна стойност твърди, че възлиза на 200-300 лева е била фактурирана за сумата от 5000 лв. От изложеното по – горе смята, че в нейна тежест не е възникнало валидно правно основание за плащане на претендираните суми. Допълнително посочва, че апартамент № 21 е собственост на три лица, поради което тя не може да отговаря по претенцията за целия размер на задължението, припадащо се на този обект. Твърди, че при опит за извънсъдебно изясняване на въпроса и искане на документи, свързани с горния ремонт, домоуправителят е отказал информация. Иска от съда да отхвърли исковата претенция като изцяло неоснователна и недоказана, като се позовава на нищожност/липса на решения на етажната собственост и злоупотреба с право от страна на управителния орган.

С оглед твърденията на страните и на основание чл. 154 ГПК, за основателността на исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 вр. чл. 48, ал. 1, вр. чл. 38 ЗУЕС, в тежест на ищцовата страна е да установи обстоятелствата относно: 1) валидното провеждане на ОС на 15.01.2023 г. и 01.04.2024 г., включително: а) спазена процедура по свикване на ОС, б) наличие на кворум и в) вземане на решенията с изискващото се от ЗУЕС мнозинство; 2) реалното извършване на ремонта и неговата стойност; 3) че ответницата е собственик на ап. 21 към момента на вземане на решенията по-горе; 4) че разпределението на разхода спрямо идеалните части е извършено аритметично правилно.

В тежест на ответницата е да докаже твърденията си за неавтентичност на протоколите от проведено ОС, както и твърденията си за наличие на други съсобственици, изключващо част от отговорността.

3

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът указва на ответницата, че не сочи доказателства за твърденията си за неавтентичност на протоколите от проведени заседания на ОС, в които са обективирани взетите от ОС решения, както и за наличие на други съсобственици на апартамент 21 в горната сграда, в режим на етажна собственост.

Ищцовата страна е представила към исковата молба и молбатауточнение писмени доказателства, като всички те са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор и следва да бъдат приети. Приложеното към отговора на исковата молба становище от трето неучастващо по делото лице представлява недопустимо доказателствено средство, поради което не следва да бъде прието към материалите по делото.

Следва да бъде допуснато събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели, при режим на довеждане от страна на ищеца за установяване на обстоятелства, свързани с процедурата по свикване и провеждане на ОС, включващи фактическото поставяне на поканите и провеждането на заседанията на ОС на 15.01.2023 г. и 01.04.2024 г., както и необходимостта и извършването на ремонтните дейности, включващи техническото състояние на асансьора преди ремонта и наложителността да бъдат извършени разходи за неговото отремонтиране, фактическото изпълнение на ремонтните дейности по асансьорната уредба, тяхното качество и приемането им от страна на етажната собственост.

Материалите по ч.гр.д. № 43536/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 51 състав, по което е издадена заповедта за изпълнение, също следва да бъдат приети по делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.04.2026 г. от 11:00 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.

НЕ ПРИЕМА приложеното към отговора на исковата молба писмо до Софийски районен съд, от неучастващото по делото лице А.П..

ПРИЕМА материалите на ч.гр.д. № 43536/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 51 състав.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане от ищцовата страна за 4 установяване на обстоятелствата, подробно описани в съобразителната част на настоящото определение.

УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекта на доклада най–късно в първото по делото заседание.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. Към Софийски градски съд действа център за медиация, който предлага провеждане на медиация.

УКАЗВА на страните, че: съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал.

2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5