Решение № 423 от 15.07.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. Благоевград, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20201200500845 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Окръжният съд е сезиран с жалба от Г... „Г...”, на адрес: гр. С., бул. «К. М. Л.» № *, представлявано от Директора- С. И. К., подадена чрез Главен юрк А. М., срещу Решение № 217 от 13.02.2020г., постановено по гражданско дело № 1227 от 2019г. на Районен съд П., с което са уважени предявените искове от А. И. В., ЕГН **********, от с. П., общ. П., ул.

„М.В.“ № *, за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд като граничен полицай в размер на 1 637.61лв., за периода от 15.07.2016г. до 15.07.2019г., преизчислен като дневен, с коефициент 1.143, ведно със законната лихва, върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 15.07.2019г. до окончателното изплащане на дължимото, сумата 208.62лв., представляваща мораторна лихва върху претендираната главница, за забава за плащане на главницата от падежа на всяко плащане, до датата на депозирана на исковата претенция- 15.07.2019г., както и сумата 361лв. съдебни разноски пред първата инстанция.

Поддържа се с въззивната жалба, че атакуваното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон и са наведени оплаквания за необоснованост от събраните доказателства по делото. Твърди се и допуснато нарушение на процесуалните норми. Изведении са доводи, че с обжалваното решение не са обсъдени от първоинстанционния съд, възраженията на ГД»ГП». Служебното правоотношение на ищеца 1 се уреждало единствено със ЗМВР, като е неприложима нормата на чл. 9 от НСОРЗ, тъй като не са налице предвидените в нея предпоставки при условията на кумулативност.

Законодателят предвидил възможността държавните служители в системата на МВР, работещи на смени, да полагат нощен труд с продължителност от 8 часа за всеки 24-часов период. Не била налице празнота в приетия подзаконов нормативен акт. Такава била изричната воля на законодателя. Именно последният регламентирал съотношението на нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на полагания през нощта труд от държавните служители, работещи на смени в системата на МВР, да е 8:8, а не предвиденото за работещите по трудово правоотношение 8:7. В случая нямало положен извънреден труд, а нощен такъв, за който било заплатено съответното допълнително възнаграждение. Поддържа се с жалбата, че съдът неправилно е тълкувал разширително разпоредбата на чл. 188 ал. 2 от ЗМВР. Специалната закрила на служителите, полагащи нощен труд, била неприложима към установената от чл. 179 ал. 1 от ЗМВР нормална продължителност на работното време през нощта. От приложените доказателства не станало ясно ищецът да е работил извън нормата за периода, което да води до заплащане на извънреден труд. КТ, НСОРЗ и ЗМВР не предвиждали заплащане на извънреден труд, получен след преобразуване на нощните часове в дневни, с възнаграждението, предвидено за извънреден труд. КТ не можел да намери приложение в служебното правоотношение между страните нито субсидиарно, нито по аналогия. Не било налице сходство в главните белези на юридическите факти. Правното основание на нощния труд на служителите в МВР не било в чл. 8-9 от НСОРЗ, а се съдържало в чл. 179 и 187 от ЗМВР. НСОРЗ била неприложима, защото с нормата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР била дадена изчерпателна регламентация на отчитането и компенсирането на положения от държавните служители в МВР извънреден труд. Поддържа се с жалбата, че исковата претенция, търсена като допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, не следва безусловно да се приема като извънреден труд. Дори и да се приеме, че за положения нощен труд след преизчисляването му в дневен с коефициент 1,143 се дължи възнаграждение в увеличен размер, то такова не било поискано, тъй като претенцията имала за предмет заплащане на положен извънреден труд.

С въззивната жалба се иска от окръжния съд да отмени обжалвания акт на районния съд и да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендират се разноските пред настоящата съдебна инстанция, включително юрисконсулстко възнаграждение. Направено е възражение на осн. чл. 78 ал. 5 от ГПК- за прекомерност на адвокатското възнаграждение за пълномощника на въззиваемия, като се иска от въззивния съд същите да бъдат редуцирани до минимално определения размер, посочен в специалнлата наредба и чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Насрещната страна е подала отговор на жалбата, чрез адв. Б.И. А., като пълномощник на въззиваемия А. И. В. в който сочи, че същата се явява неоснователна. Анализът на събраните пред първата инстанция доказателства бил правилен. Действително била налице празнота в съответния подзаконов нормативен акт, която трябвало да се преодолее чрез 2 субсидиарно приложение на трудовото законодателство /КТ и НСОРЗ/. Обратното поставяло държавните служители в МВР в неравностойно положение спрямо работещите по трудово правоотношение. Положеният от ищеца нощен труд правилно бил преизчислен с коефициент 1,143 и превишаването на нормата следвало да се заплати именно като извънреден труд.

Оспорва се възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, неведено с въззивната жалба на осн. чл. 78 ал. 5 от ГПК, тъй като същото е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, а освен това същото е в минималния предвиден размер в чл. 36 от Закона за адвокатурата.

При изложените съображения, иска се от въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноски за пред настоящата въззивна инстанция.

Страните не са направили искания за събиране на доказателства.

За насроченото съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът, страната въззивник редовно призована, не се явяват представител или процесуалния пълномощник по делото, като се дава съгласие делото да бъде разглеждано в тяхно отсъствие. С писмено становище се поддържа въззивната жалба, депозирано от гл. юрисконсулт Татяна Кулинова, иска се отмяната на обжалваното решение на първоинстанционния съд като неправилно и необосновано.

Пълномощникът на въззиваемия- адв. М., поддържа възраженията срещу въззивната жалба на основанията изложени в отговора на същата, като моли съда да отмени обжалваното решение на РС П. и да отхвърли предявения иск като неоснователен. Моли съда да присъди и сторените разноски пред настоящата въззивна инстанция, съобразно приложен списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, на осн. чл. 78 ал. 5 от ГПК.

Страните представят писмени становища по делото, с които подробно аргументират становищата си и развиват правните си съображения, вкл. коментирайки решение на ЕС от 24.02.2022г., по преюдициално запитване по дело С-262/20г.

Окръжен съд-Благоевград, в настоящия си въззивен състав, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 12 от ГПК и по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа страна:

Районен съд-П. е сезиран с искова молба, предявена от А. И. В., ЕГН **********, от с. П., Община П., О. Б., ул. «М. В.» № *, чрез пълномощника му адв. Б.А., срещу Г... „Г...”, в която се твърди, че за периода от 15.07.2016г. до 15.07.2019г., ищецът е работил на смени като «младши инспектор» в 02 «Група за охрана на държавната граница», при ГПУ П., при Регионална Дирекция «Г...»- С., като е положил общо 1800 часа нощен труд, който 3 преизчислен с коефицент 1.143, изчислен по правилото на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ за превръщането му към дневен труд, възлиза на 2 057 часа. Това преизчисляване води на извода за положен извънреден труд от 257 часа, които следва да бъдат допълнително заплатени от ответника по силата на чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР. Твърди се, че всеки извънреден час следва да бъде компенсиран с 6.47лв., изчислено на база основно месечно трудово възнаграждение увеличено с 50%, съгласно чл.187 ал.6 от ЗМВР, т.е. за посочения период ответникът имал задължение към ищеца възлизащо на сумата от 1 662.00лв.

Сочи се с исковата молба, че извънредния труд се заплаща за всяко тримесечие и в конкретния случай първото тримесечие, поради което сумата става изискуема и дължима от 01.10.2016г., от която започва да тече периода на претендираната мораторна лихва върху първата главница, като следващите главници се считат за изискуеми за всяко вземане, от датата от която е следвало да бъде заплатено допълнителното възнаграждение за всеки пореден месец, като крайната дата на периода напретендираните мораторни лихви е датата на подаване на исковата молба- 15.07.2019г. За периода от 15.07.2016г. до 15.07.2019г., се претендира моратолна лихва в общ размер на 200лв.

В хода на първоинстанционното производство е допуснато изменение на предявения иск по реда на чл. 214 ал.1 от ГПК, по искане на ищеца за изменение размера на исковете чрез намаляване на главния иск до размер 1 637.61лева, а на акцесорния до размер до 208.62 лева.

С отговора на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, се оспорва исковата претенция по основание и размер, като се иска от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Развити са съображения че трудът, положен от ищеца, до който се отнася искът за главницата, е бил отчитан, изчисляван и заплащан, според действащия нормативен режим; в него липсва регламентация, предвиждаща соченото преобразуване; затова отсъства и юридическо основание за неговото осъществяване и съответно за заплащането на претендираното допълнително възнаграждение. Дори да се приеме, че са приложими нормативните актове от общото трудово законодателство, предвиждащи превръщането на нощния труд в дневен, не са изпълнени фактическите предпоставки за това; размерът както на главната, така и на акцесорната претенция е завишен.

Пред първоинстанционният съд са били събрани писмени доказателства и е била допусната и назначена СИЕ.

Пред въззивната съдебна инстанция, страните не правят доказателствени искания и не са събирани нови доказателства.

Съдът, след като обсъди събраните от първоинстанционния съд доказателствапоотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото не е спорно, че през исковия период от 15.07.2016г. до 15.07.2019г., страните по делото са били в служебни правоотношения, като ищецът е имал статут на държавен служител по смисъла на чл. 142 ал.1 т. 1 от ЗМВР.

4

Не е спорно по делото и че за този период ищецът е полагал труд по служебно правоотношение в системата на ГД“ГП“, както и че е полагал нощен труд.

От изслушаната и приета като доказателство по делото съдебно-счетоводна експертиза, установява се по несъмнен начин, че в процесния период ищецът е полагал труд в полза на ответника на смени, всяка с продължителност по 12 часа при режим дневна-нощна-два дни почивка. Експертното заключение установи по категоричен начин факта, че през процесния период А. И. В. е отработил общо 1688 часа нощен труд в 211 нощни смени. Вещото лице сочи, че при преобразуването на този нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се получава общо 1929.38 часа труд, за който дължимото, но неплатено допълнително възнаграждение на ищеца се равнява на 1637.61 лева. При формирането на този размер не е приспаднато възнаграждението за нощния труд /от по 0.25 лв. на час/, което вече е било платено на ищцовата страна.

Съгласно заключението на експерта лихвата за забава върху дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение, считано от изискуемостта на всяко вземане /първо число на месеца, следващ тримесечието, през което е бил положен труда/ до подаване на исковата молба в съда– 15.07.2019г., възлиза на 208.62 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът излага следните правни доводи: