Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3302 от 29.05.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 4117/2023
Вид
Решение № 3302
Подписан
29.05.2025
В сила
29.05.2025
Състав
Димитър Ковачев, Добромир Стефанов Стефанов, Наталия Петрова Лаловска

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3302 гр. София, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Ковачев

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20231100504117 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Столична община, ответник в първоинстанционното производство, чрез юрк. К., срещу решение № 1043 от 24.01.2023 г. по гр. дело № 48082/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 81-ви състав, в частта, в която Столична община, ЕИК 000696327, е осъдена да заплати на "ЗАД Армеец", ЕИК 121076907, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 7125,52 лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по л. а.

„Тойота“, модел „Ленд Крузер“ рег. № СВ****ВА, вследствие на ПТП настъпило на 07.12.2019 г. в гр. София, на бул. „Цариградско шосе“, по повод на което е образувана щета № 10119030108439 с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 19.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 959,97 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 21.04.2020 г. до 18.08.2021 г.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и необоснованост на решението. По делото не било доказано, че ПТП се е случило съгласно твърдените в исковата молба време, място и начин. Била предприети мерки за обезопасяване на „Цариградско шосе“, който сутринта на към 07.12.2019 г. не бил заледен. Решението се основавало само на показанията на заинтересованото лице, водач на застрахования автомобил. Мястото на 1 инцидента не било посетено от органите на МВР и съответно не бил съставен протокол за ПТП. Били направени два огледа на увреденото МПС като при втория оглед описаните щети необосновано се увеличили. Водачът на МПС го управлявал с несъобразена скорост спрямо състоянието на пътя, поради което бил нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

Застрахователят бил уведомен за ПТП едва на 10.12.2019 г., когато застрахованият вече знаел от пресата за настъпили катастрофи на бул.

„Цариградско шосе“ на 07.12.2019 г. Поддържа се възражението за съпричиняване на вредите съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, направено в отговора на исковата молба. Искането към СГС е решението в обжалваната част да бъде отменено като предявеният иск бъде отхвърлен изцяло, а при условията на евентуалност съдът да приеме съпричиняване по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият "ЗАД Армеец", ищец в първоинстанционното производство, чрез юрк. Ж., е подал отговор на въззивната жалба. Излага доводи за нейната неоснователност. Искането към СГС е обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. По въпроса за неговата правилност съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

Съдът обсъди събраните по делото доказателства и доводи на страните като достигна до следните фактически и правни изводи:

По същество жалбата е неоснователна.

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД. Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Фактическият състав на този иск включва наличие на договор за имуществено застраховане, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтна отговорност на трето лице по реда на чл. 49 ЗЗД спрямо застрахования.

По делото са представени застрахователна полица по застраховка „Каско“ № 0306Х0446153, сключена на 15.01.2019 г., и приложимите към нея Общи условия. Тази полица доказва валидно правоотношение между "ЗАД Армеец" и Кооперация „Младежка кооперация Ялта“ по имуществена застраховка за МПС„Тойота“, модел „Ленд Крузер“, рег. № СВ****ВА за периода от 21.01.2019 г. до 20.01.2020 г. Полицата покрива щети от рискове по клауза „П“, като съгласно чл. 8.3 от ОУ, един от тях е авария, произлязла от сблъскване на 2 застрахованото МПС с неподвижни предмети.

По делото е прието заявление за изплащане на обезщетение по процесната застраховка от 10.12.2019 г., подадено от представител на застрахованото дружество, с което застрахователят е уведомен за причинени щети на застрахованото МПС, в резултат на претърпяно ПТП на 07.12.2019 г., в 8:30 часа сутринта, на бул. "Цариградско шосе", гр. София, като водач бил П.П.. В заявлението е посочено, че водачът попаднал на поледица на пътното платно, в резултат на което автомобилът се завъртял и се ударил в мантинелата.

Ищецът образувал щета № 10119030108439/10.12.2019 г. По делото е прието възлагателно писмо от "ЗАД Армеец" към сервиз „ТМ-Ауто София“, с което ищецът му е възложил ремонта на увреденото МПС. Съгласно представената калкулация от 05.02.2020 г. стойността на ремонта възлязла на 7593,62 лева, която сума била одобрена от застрахователя с доклад от 02.03.2020 г.

По реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК с доклада по делото между страните е отделено като безспорно обстоятелството, че на 19.03.2020 г. ищецът е изплатил на сервиза 7603,62 лева, представляваща сбор от сумата за ремонт от 7593,62 лева и 10 лева ликвидационни разходи.

В съдебно заседание 08.12.2022 г. пред СРС е разпитан като свидетел П.П., водачът на увреденото МПС. Тя заявява, че процесното ПТП настъпило на заледен участък на бул. „Цариградско шосе“ в посока летището, след хотел „Плиска“, на моста на „Четвърти километър“. Било рано сутринта. Св. П. се движела в крайната лява лента. Карала съвсем бавно. Пътят бил „като стъкло“, нямало сняг, но ръмяло леко и пътят не бил обработен срещу заледяване.

Видяла колите пред себе си, че се удрят. С цел да избегне удара с тях, отнела от газта и колата се подхлъзнала. Опитала да използва спирачка, но автомобилът станал неуправляем. Колите пред нея, които се ударили, също се пързаляли. За да предотврати сблъсък с тях, св. П. преценила да отклони автомобила вдясно, в резултат на което се ударила в мантинелата.

По делото е прието заключение на автотехническа експертиза, в което вещото лице е посочило, че щетите по процесния автомобил, отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка причинна връзка, с описаното в уведомлението за щета произшествие. Стойността на причинените щети по средни пазарни цени към датата на ПТП възлизала на сумата от 7115,52 лева.

Съдът кредитира заключението по тази експертиза като обосновано и компетентно изготвено като същото не е оспорено от страните по реда на чл.

201 ГПК.

Страните не спорят, че мястото на ПТП, участък от бул. „Цариградско шосе“, находящ се в гр. София, е собственост на Столична община като част от общински път.

От представеното от ответника писмо от Столичен инспекторат вх. № СОА21-ДИ11-15742/25.10.2021 г. се установява, че през 2019 г. Столична 3 община е имала сключен договор СО15-РД-55-163/26.03.2015 г. с консорциум „Титан София Център 1“ ДЗЗД за изпълнение на обществена поръчка с предмет „Събиране и транспортиране на отпадъци, почистване и поддържане на улици и други места за обществено ползване на територията на СО за район „Средец“, в обхвата на който влиза и зимното почистване и поддържане на бул. „Цариградско шосе“.

В производството пред СГС е приет като писмено доказателство представен от въззивника дневен график за 07.12.2019 г. за механизирано обработване на улични платна чрез разпръскване на техническа сол, в който в колона „име на улица“ в поле № 23 е посочено „бул. „Цариградско шосе – от пл. „Орлов мост“ до Околовръстен път – двете посоки“. В колона „изпълнение на дейността“ е посочено „от 07.12.2019 г. 05.15 часа до 07.12.2019 г. 06:00 часа“. От представената извадка от GPS системата на Столична община се установява, че в пътния участък около моста на „Четвърти километър“ на 07.12.2019 г. около 05.49 часа на 07.12.2019 г. се е намирало превозно средство, което е осъществявало дейност по разпръскване на техническа сол.

Приложен е и документ с неуточнен съставител, представляващ метеорологична справка, в който е отбелязано, че на 07.12.2019 г. в 06.00 часа в гр. София температурата е била -3,7°C, а в 09.00 часа -0,8°C.

Възраженията в жалбата са концентрирани срещу възприетия от СРС механизъм на ПТП. По този въпрос съдът намери следното:

Показанията на св. П. са информативни, логични и непротиворечиви. Те напълно кореспондират както с представените от ищеца частни документи – заявлението за изплащане на обезщетение, опис-заключенията на повредите и тяхната калкулация, така и със заключението по САТЕ. Основание за заинтересованост на св. П. би могло да бъде обсъждано при иск от застрахования към застрахователя по чл. 405 КЗ, но в случая се разглежда регресен иск. По делото няма данни свидетелят да има връзка по някакъв начин нито с Столична община, нито със "ЗАД Армеец" по смисъла на чл. 172 ГПК. Поради тези съображения настоящият състав споделя преценката на СРС и изцяло кредитира показанията на св. П..

В жалбата се сочи, че застрахователят бил направил два огледа на увреденото МПС, на 10.12.2019 г. и на 16.01.2020 г., като при втория оглед броят на описаните щети бил по-голям. В описа от 10.12.2019 г., денят на уведомяване на ищеца за настъпване на застрахователното събитие, са посочени само видимите щети по автомобила – десен фар, предна броня, преден десен калник, капачка на дясна дюза на фар и дюза на десен фар.

Описът на щетите от 16.01.2020 г. е извършен в автомобилния сервиз, където логично се констатират и други, неявни, повреди по застрахованото МПС. В съставената от сервиза калкулация от 05.02.2020 г., когато вече ремонтът е бил извършен, са описани подробно всички вложени части за ремонт. Вещото лице по САТЕ сочи, че анализът на калкулацията показва, че е изпълнено предписанието на застрахователя към сервиза възстановяването на 4 автомобила да се извърши по описа от 16.01.2020 г. Ето защо е неоснователно възражението на въззивника в смисъл, че платеното застрахователно обезщетение обхваща щети, които не били настъпили във връзка с процесното ПТП.

Изводът на съда, че показанията на св. П. са достоверни, не се опровергава от посоченото в жалбата обстоятелство, че водачът не бил уведомил органите на МВР за инцидента. В тази връзка са правилни съображенията, изложени от СРС, че в случая не е налице някоя от хипотезите чл. 125 ЗДвП, която да налага задължителното посещение на мястото на ПТП от полицейски органи. Съгласно чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между министерството на вътрешните работи, комисията за финансов надзор и гаранционния фонд, не се посещават от органите на МВР „Пътна полиция“, и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато автомобилът не е в състояние да се придвижва на собствен ход. По делото няма данни, че застрахованото МПС не е можело да движи на собствен ход след настъпване на инцидента. Ето защо, липсата на съставен от органите на МВР протокол за ПТП има своето нормативно обяснение, поради което не се компрометира установяването на катастрофата с други доказателствени средства, събрани по реда на ГПК.

СГС намира за спекулативни твърденията в жалбата, че застрахователят бил уведомен за щетата едва на 10.12.2019 г., когато застрахованият вече знаел от пресата за настъпили катастрофи на бул. „Цариградско шосе“ на 07.12.2019 г. Този факт, неподкрепен от надлежни доказателства, не допринася за дерогирането на доказателствена стойност на свидетелските показания.