Определение № 1144 от 09.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1144 гр. Варна, 09.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №

20253100900762 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба от „Българска банка за развитие“ ЕАД, ЕИК 121856059, за допълване, съответно изменение на постановеното по делото Решение № 283/22.06.2026 г. в частта за разноските. Молителят сочи, че в проведеното на 29.05.2026 г. съдебно заседание е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК за сумата от 763,44 евро, които разноски са присъдени с решението. Излага, че в същото съдебно заседание съдът го е задължил да внесе допълнителна сума от 260 евро за окончателно определеното възнаграждение на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Сумата е внесена след заседанието, в указания от съда срок, като с молба с вх. № 17730/02.06.2026 г. е представен платежният документ и е направено изрично искане за присъждането като част от разноските по делото. Поради това се иска решението да бъде допълнено, като присъдените в полза на молителя разноски бъдат определени в общ размер на 1 023,44 евро.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от „Констракшън Ууд Трейд“ ЕООД, с който се изразява становище за недопустимост, евентуално неоснователност на молбата. Ответникът поддържа, че не се касае за допълване, а за изменение на решението в частта за разноските, тъй като съдът вече се е произнесъл по този въпрос. Сочи, че сумата от 260 евро не е била включена в представения в последното съдебно заседание списък по чл.

80 ГПК, поради което молителят няма право да иска изменение на решението в частта за разноските. Позовава се на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и на съдебна практика на ВКС относно значението на списъка по чл. 80 ГПК.

Съдът намира молбата за процесуално допустима.

Същата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и срещу съдебен акт, който съдържа произнасяне относно разноските. Обстоятелството, че молителят е наименувал искането си като такова за допълване, не обвързва съда при правната му квалификация. Когато в постановения съдебен акт вече е налице произнасяне относно отговорността за разноските, но се иска увеличаване на присъдения размер поради невключен в него разход, искането има характер на молба за изменение на решението в частта за разноските. Неправилното наименование на искането не обуславя неговата недопустимост, доколкото фактическото съдържание на молбата ясно очертава искането съдът да коригира присъдения размер на разноските.

Разгледана по същество, молбата е основателна.

1

С Решение № 283/22.06.2026 г. съдът е осъдил „Констракшън Ууд Трейд“ ЕООД да заплати на „Българска банка за развитие“ ЕАД сумата от 763,44 евро, представляваща направени по делото разноски. Безспорно е между страните и се установява от материалите по делото, че в последното съдебно заседание молителят е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК за този размер. Безспорно е също така, че в същото съдебно заседание съдът е определил окончателното възнаграждение на вещото лице и е задължил молителя да внесе допълнително сумата от 260 евро. Сумата е внесена след съдебното заседание, в указания от съда срок, като преди постановяване на решението по делото е представен платежен документ и е направено изрично искане сумата да бъде присъдена като разноски.

Общото правило на чл. 80 ГПК е, че страната, която претендира разноски, следва да представи списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, като при неизпълнение няма право да иска изменение на решението в частта за разноските. В т. 2 и т. 9 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че представянето на списък по чл. 80 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на молба за изменение на решението в частта за разноските, когато се иска пререшаване на вече присъдения размер. Същевременно в т. 8 от същото тълкувателно решение е разяснено, че липсата на списък по чл. 80 ГПК не е пречка за допълване на съдебния акт, когато съдът не се е произнесъл по своевременно направено искане за разноски.

Настоящата хипотеза не се приравнява на случая, при който страната е направила разноска преди приключване на устните състезания, но не я е включила в представения списък по чл. 80 ГПК. Допълнителният депозит от 260 евро не е бил реално сторен разход към момента на представяне на списъка в последното съдебно заседание. Той е определен от съда именно в това заседание, с указание да бъде внесен след него, в предоставен от съда срок. Следователно към момента на приключване на заседанието страната обективно не е разполагала с платежен документ за този разход, а самото му реално извършване е било обусловено от последващо изпълнение на даденото от съда указание.

В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд по аналогични хипотези. В Определение № 232/24.06.2020 г. по т.д. № 1959/2019 г. на ВКС, Търговска колегия, II т.о., е прието, че когато съдът в последното заседание е задължил страна да внесе допълнителен депозит за съдебно-счетоводна експертиза в определен срок и депозитът е внесен в този срок, а платежният документ е своевременно представен, същият следва да бъде взет предвид при преценката за основателността на искането за присъждане на разноски по чл. 78 ГПК. Същото разрешение е потвърдено и в Определение № 5130/10.11.2025 г. по ч.гр.д. № 2384/2025 г. на ВКС, Гражданска колегия, IV г.о., в което изрично е отчетено, че когато задължението за допълнителен депозит за вещо лице е възложено в последното открито заседание в едноседмичен срок, е изключено да се изискват доказателства за изпълнението му още в момента на възлагането.

Посочените разрешения са напълно приложими и към настоящия случай.

Допълнителният депозит е определен от съда в последното съдебно заседание, внесен е в указания срок, доказателството за плащането е представено по делото преди постановяване на решението, а с представянето му е направено изрично искане за присъждането на сумата като разноски. Поради това не може да се приеме, че страната е пропуснала да претендира своевременно разноска, която вече е била сторена и подлежаща на включване в списъка по чл. 80 ГПК. Напротив, страната е заявила общо искане за присъждане на разноските по делото, представила е списък за сторените към момента разноски, а след възникване и реално заплащане на допълнителния разход е сезирала съда с изрично искане за присъждането му.

Неоснователно е възражението на ответника, че молителят е бил наясно с размера на сумата още в съдебното заседание и поради това е следвало да я включи в списъка по чл.

2

80 ГПК. Към този момент разходът не е бил извършен. Списъкът по чл. 80 ГПК има за предмет направените разноски, а не бъдещи разноски, които предстои да бъдат внесени в изпълнение на указания на съда. Да се изисква от страната да включи в списъка разход, който още не е сторен и за който не може да представи платежен документ, би било формално тълкуване на чл. 80 ГПК, несъответстващо на целта на нормата и на посочената практика на ВКС.

Следва да се отчете и че платежният документ за сумата от 260 евро е представен преди постановяване на решението, поради което съдът е разполагал с доказателство за реалното извършване на разноската. Пропускът същата да бъде включена в присъдения размер на разноските следва да бъде отстранен по реда на чл. 248 ГПК чрез изменение на решението в тази част.

С оглед изхода на делото разноските следва да бъдат понесени от длъжника. Към вече присъдената сума от 763,44 евро следва да се добави и допълнително внесеният депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 260 евро, поради което общият размер на разноските, които „Констракшън Ууд Трейд“ ЕООД следва да заплати на „ Българска банка за развитие “ ЕАД, възлиза на 1 023,44 евро.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Решение № 283/22.06.2026 г., постановено по т.д. № 762/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна, Търговско отделение, в частта за разноските, като вместо:

„ОСЪЖДА „Констракшън Ууд Трейд" ЕООД, ЕИК 204858492, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 548, да заплати на „Българска банка за развитие“ EАД, ЕИК 121856059, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, ул. „Дякон Игнатий“ № 1, сумата от 763,44 евро, представляваща направени по делото разноски.“

ДА СЕ ЧЕТЕ:

„ОСЪЖДА „Констракшън Ууд Трейд" ЕООД, ЕИК 204858492, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 548, да заплати на „Българска банка за развитие“ EАД, ЕИК 121856059, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, ул. „Дякон Игнатий“ № 1, сумата от 1 023,44 евро, представляваща направени по делото разноски.“

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1144 гр. Варна, 09.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №

20253100900762 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба от „Българска банка за развитие“ ЕАД, ЕИК 121856059, за допълване, съответно изменение на постановеното по делото Решение № 283/22.06.2026 г. в частта за разноските. Молителят сочи, че в проведеното на 29.05.2026 г. съдебно заседание е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК за сумата от 763,44 евро, които разноски са присъдени с решението. Излага, че в същото съдебно заседание съдът го е задължил да внесе допълнителна сума от 260 евро за окончателно определеното възнаграждение на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Сумата е внесена след заседанието, в указания от съда срок, като с молба с вх. № 17730/02.06.2026 г. е представен платежният документ и е направено изрично искане за присъждането като част от разноските по делото. Поради това се иска решението да бъде допълнено, като присъдените в полза на молителя разноски бъдат определени в общ размер на 1 023,44 евро.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от „Констракшън Ууд Трейд“ ЕООД, с който се изразява становище за недопустимост, евентуално неоснователност на молбата. Ответникът поддържа, че не се касае за допълване, а за изменение на решението в частта за разноските, тъй като съдът вече се е произнесъл по този въпрос. Сочи, че сумата от 260 евро не е била включена в представения в последното съдебно заседание списък по чл.

80 ГПК, поради което молителят няма право да иска изменение на решението в частта за разноските. Позовава се на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и на съдебна практика на ВКС относно значението на списъка по чл. 80 ГПК.

Съдът намира молбата за процесуално допустима.

Същата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и срещу съдебен акт, който съдържа произнасяне относно разноските. Обстоятелството, че молителят е наименувал искането си като такова за допълване, не обвързва съда при правната му квалификация. Когато в постановения съдебен акт вече е налице произнасяне относно отговорността за разноските, но се иска увеличаване на присъдения размер поради невключен в него разход, искането има характер на молба за изменение на решението в частта за разноските. Неправилното наименование на искането не обуславя неговата недопустимост, доколкото фактическото съдържание на молбата ясно очертава искането съдът да коригира присъдения размер на разноските.

Разгледана по същество, молбата е основателна.

1

С Решение № 283/22.06.2026 г. съдът е осъдил „Констракшън Ууд Трейд“ ЕООД да заплати на „Българска банка за развитие“ ЕАД сумата от 763,44 евро, представляваща направени по делото разноски. Безспорно е между страните и се установява от материалите по делото, че в последното съдебно заседание молителят е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК за този размер. Безспорно е също така, че в същото съдебно заседание съдът е определил окончателното възнаграждение на вещото лице и е задължил молителя да внесе допълнително сумата от 260 евро. Сумата е внесена след съдебното заседание, в указания от съда срок, като преди постановяване на решението по делото е представен платежен документ и е направено изрично искане сумата да бъде присъдена като разноски.