Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 466 от 16.07.2025, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно частно гражданско дело 323/2025
Вид
Определение № 466
Подписан
16.07.2025
В сила
03.09.2025
Състав
Аделина Троева, Таня Живкова, Албена Миронова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 466 гр. Монтана, 16.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно частно гражданско дело № 20251600500323 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК.

Настоящото производство е образувано по частна жалба на адв. Е. И., АК Пловдив представляваща ЕАД Е. И., БУЛСТАТ 180978004, пълномощник на ищцата М. И. И. , ЕГН ********** срещу

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 890/17.06.2025г. на МРС,с което е спряно производството по гр.дело № 3082/2024 г. на РС - Монтана до приключване на дело С-744/23 г. на Съда на Европейския съюз. Жалбоподателят твърди,че спирането е незаконосъобразно предвид обстоятелството,че се спира единствено производството по делото, по което е отправено преюдициалното запитване.Предвид гореизложеното моли съда да отмени атакуваното определение.

Съдът намира частната жалба за НЕДОПУСТИМА по следните съображения:

След постановяване на решение № 178/03.05.2025 г. е постъпила молба по чл.248 ГПК адв. Е. И., АК Пловдив представляваща ЕАД Е. И., с която моли съда да измени решението в частта за разноските, като присъди върху адвокатското възнаграждение и ДДС,като в тази насока са изложени подробни доводи.

В постъпилия писмен отговор от „ххх” ЕООД, ЕИК 202393458 ,в което се твърди,че молбата е неоснователна по подробно изложени съображения.

С обжалваното Определение съдът по своя инициатива е спрял производството по гр. дело № 3082/2024 г. по описа на РС Монтана до приключване на дело № С-744/2023 г. на СЕС. Изложил е съображения, че горното дело е образувано по отправено с определение № 42767/29.11.2023 г. по гр. д. № 42769/22 год. на СРС по следните въпроси: 1. "Доставка на услуги" на смисъла чл. 2, пар. 1, буква "б", чл. 24, пар. 1, чл. 26, ал. 1, буква "б" и чл. 28 от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС следва ли да се тълкува в смисъл, че включва: 1. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна по съдебно дело. 2. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ. 2. "Безвъзмездна услуга" по смисъла чл. 26, ал. 1, буква "б" от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява: 1. предоставянето на безплатна правна помощ (pro bono) 1 от адвокат на страна по съдебно дело. 2. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ. 3. "Възмездна услуга" по смисъла на чл. 2, пар. 1, буква "б", чл. 24, пар. 1 и чл. 26, ал. 1, буква "б" от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ. 4. "Данъчно задължено лице" по смисъла на чл. 28 и чл. 75 от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва да се тълкува в смисъл, че представлява: 1. адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна правна помощ (pro bono) на страна по съдебно дело. 2. адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна правна помощ (pro bono) на страна, която е спечелила дело и на адвоката (еднолично адвокатско дружество) му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е 2 договорено възнаграждение по договор за правна помощ. Приел е, че тъй като Решението на СЕС е задължително не само за съда, който е отправил преюдициалното запитване, но също така за всички съдилища и учреждения на Република България (чл. 633 ГПК), това означава, че когато е отправено преюдициално запитване на национален съд на държава членка на ЕС и пред друг съд на същата държава членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за решаването на които е необходимо тълкуването на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК.

Частната жалба настоящият състав приема за недопустима като подадена против неподлежащ на обжалване съдебен акт.

Основанието за спиране на производството в случая не е разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, а в разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 7, вр. чл. 631, ал. 1 и чл. 633 от ГПК.

Без значение е обстоятелството, че преюдициалното запитване е отправено от друг национален съд по друго дело, а не от настоящия съд по настоящето дело, доколкото последният ще следва да се съобрази при решаване на спора с даденото задължително за него разрешение на СЕС по въпросите, имащи значение за конкретния материално правен спор. Както се посочва в наложилата се касационна практика, която се споделя и от настоящия съд, невъзможността за инстанционен контрол на определението за спиране на делото на основание чл. 631, ал. 1 от ГПК е изрично регламентирана в изр. 2 на същата разпоредба, без в нея да се прави разграничаване на хипотезата, в която вече е отправено преюдициално запитване от друг национален съд или запитване от съда по висящото дело по въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване разпоредби от правото на ЕС (в тази връзка напр. Определение № 55/10.02.2022 г. по ч. гр. д. № 155/2022 г., ВКС, III ГО, както и определенията на ВКС, цитирани в същото, Определение № 535 От 8.03.2024 г., по ч. т. д. № 205/2024 г., ВКС II ТО и др .

В разпоредбата на чл.631,ал.1 ГПК изрично е записано,че определението не подлежи на обжалване.

При тези аргументи ще следва частната жалба, по която е образувано настоящето производство, да се остави без разглеждане като недопустима, а производството по делото да се прекрати.

Предвид гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на адв. Е. И., АК Пловдив, представляваща ЕАД Е. И., БУЛСТАТ 180978004, пълномощник на ищцата пълномощник на ищцата М. И. И. , ЕГН ********** срещу ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 890/17.06.2025г. на МРС .

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 323/2025 год. по описа на ОС Монтана.

Определението подлежи на обжалване пред САС с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 466 гр. Монтана, 16.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно частно гражданско дело № 20251600500323 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК.

Настоящото производство е образувано по частна жалба на адв. Е. И., АК Пловдив представляваща ЕАД Е. И., БУЛСТАТ 180978004, пълномощник на ищцата М. И. И. , ЕГН ********** срещу

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 890/17.06.2025г. на МРС,с което е спряно производството по гр.дело № 3082/2024 г. на РС - Монтана до приключване на дело С-744/23 г. на Съда на Европейския съюз. Жалбоподателят твърди,че спирането е незаконосъобразно предвид обстоятелството,че се спира единствено производството по делото, по което е отправено преюдициалното запитване.Предвид гореизложеното моли съда да отмени атакуваното определение.

Съдът намира частната жалба за НЕДОПУСТИМА по следните съображения:

След постановяване на решение № 178/03.05.2025 г. е постъпила молба по чл.248 ГПК адв. Е. И., АК Пловдив представляваща ЕАД Е. И., с която моли съда да измени решението в частта за разноските, като присъди върху адвокатското възнаграждение и ДДС,като в тази насока са изложени подробни доводи.

В постъпилия писмен отговор от „ххх” ЕООД, ЕИК 202393458 ,в което се твърди,че молбата е неоснователна по подробно изложени съображения.

С обжалваното Определение съдът по своя инициатива е спрял производството по гр. дело № 3082/2024 г. по описа на РС Монтана до приключване на дело № С-744/2023 г. на СЕС. Изложил е съображения, че горното дело е образувано по отправено с определение № 42767/29.11.2023 г. по гр. д. № 42769/22 год. на СРС по следните въпроси: 1. "Доставка на услуги" на смисъла чл. 2, пар. 1, буква "б", чл. 24, пар. 1, чл. 26, ал. 1, буква "б" и чл. 28 от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС следва ли да се тълкува в смисъл, че включва: 1. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна по съдебно дело. 2. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ. 2. "Безвъзмездна услуга" по смисъла чл. 26, ал. 1, буква "б" от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява: 1. предоставянето на безплатна правна помощ (pro bono) 1 от адвокат на страна по съдебно дело. 2. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ. 3. "Възмездна услуга" по смисъла на чл. 2, пар. 1, буква "б", чл. 24, пар. 1 и чл. 26, ал. 1, буква "б" от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ. 4. "Данъчно задължено лице" по смисъла на чл. 28 и чл. 75 от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва да се тълкува в смисъл, че представлява: 1. адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна правна помощ (pro bono) на страна по съдебно дело. 2. адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна правна помощ (pro bono) на страна, която е спечелила дело и на адвоката (еднолично адвокатско дружество) му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е 2 договорено възнаграждение по договор за правна помощ. Приел е, че тъй като Решението на СЕС е задължително не само за съда, който е отправил преюдициалното запитване, но също така за всички съдилища и учреждения на Република България (чл. 633 ГПК), това означава, че когато е отправено преюдициално запитване на национален съд на държава членка на ЕС и пред друг съд на същата държава членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за решаването на които е необходимо тълкуването на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК.

Частната жалба настоящият състав приема за недопустима като подадена против неподлежащ на обжалване съдебен акт.

Основанието за спиране на производството в случая не е разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, а в разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 7, вр. чл. 631, ал. 1 и чл. 633 от ГПК.

Без значение е обстоятелството, че преюдициалното запитване е отправено от друг национален съд по друго дело, а не от настоящия съд по настоящето дело, доколкото последният ще следва да се съобрази при решаване на спора с даденото задължително за него разрешение на СЕС по въпросите, имащи значение за конкретния материално правен спор. Както се посочва в наложилата се касационна практика, която се споделя и от настоящия съд, невъзможността за инстанционен контрол на определението за спиране на делото на основание чл. 631, ал. 1 от ГПК е изрично регламентирана в изр. 2 на същата разпоредба, без в нея да се прави разграничаване на хипотезата, в която вече е отправено преюдициално запитване от друг национален съд или запитване от съда по висящото дело по въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване разпоредби от правото на ЕС (в тази връзка напр. Определение № 55/10.02.2022 г. по ч. гр. д. № 155/2022 г., ВКС, III ГО, както и определенията на ВКС, цитирани в същото, Определение № 535 От 8.03.2024 г., по ч. т. д. № 205/2024 г., ВКС II ТО и др .