Решение № 309 от 24.02.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. Русе, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20244520105864 по описа за 2024 година

Предявените искове са с процесуалноправно основание чл.422 ГПК и материалноправно такова – чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД.

Ищецът „Изи Финанс“ ЕООД твърди, че на 29.05.2023 г., в качеството на кредитодател, сключил с ответника-кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 439444 пpи условията на 3ПФУР. Сключването на самия договор се извършвало въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg, на който били публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора ставало след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето "Съгласен съм с общите условия", с което кандидатът безусловно приемал същите. След това той получавал и-мейл, в който се съдържала преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъде одобрен, получавал на личния си и-мейл договор и общи условия за писмено потвърждаване, което ставало, като клиентът получавал чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четирицифрен уникален, код. Той получавал втори и-мейл, в който се съдържал специален линк, като след отварянето му следвало да въведе получения от него код. По принцип, преди извършване на паричния превод, клиентът провеждал видеоразговор с цел идентификация и потвърждаване сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. По този начин кредитополучателят сключвал договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпращал съобщение по телефон, с което го уведомявал, че паричните средства са 1 преведени по посочения от него начин.

Гореописаната процедура била извършена от ответника, в резултат на което на същия бил отпуснат кредит с главница в размер на 1500 лв. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от договора, вземането на главница било разпределено на 24 вноски, всяка от които в размер на 62.50 лв. за периода 28.06.2023 г. — 18.05.2025 г. Погасената главница била в размер на 65.31 лв., с което изцяло била погасена вноската за 28.06.2023 г., като от следващата вноска за 28.07.2023 г. била погасена сума в размер на 2.81 лв. Изпратен бил имейл, чрез който на датата на получаването му - 26.04.2024 г. надлежно била обявена предсрочна изискуемост. Към датата на изготвяне на исковата молба всички вноски за главница били падежирали. Следователно, към момента на постановяване на решението следвало да се уважи цялата претенция на ищеца за главница, поради което претендира такава за периода: остатъка от вноската за 28.07.2023 г. - 18.05.2025 г. в общ размер 1434.69 лв. Пpи изплащане на вноските по кредита клиентът трябвало да преведе и договорна лихва, чиито лихвен процент бил в размер на 40.15 %. Пoгaceнa била договорна лихва за периода 29.05.2023 г. - 28.06.2023 г., а ищецът претендира такава за периода 28.06.2023 г. - 23.04.2024 г. в размер на 381.50 лв.

За събиране на вземането си ищецът образувал ч.гр.д.№ 2485/2024 г. по описа на РС-Русе. Връчването на длъжника било осъществено по правилата на чл. 47, ал. 5 от ГПК - чрез залепване на уведомление. Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът указал на „Изи Финанс“ ЕООД да предяви установителен иск, за да докаже вземането си.

Ето защо претендира да бъде постановено решение, с което да се признае за установено по отношение нa А. Б. Ц., че същият същият дължи на "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД сумата 1 816.19 лв., от които: 1434.69 лв. главница по предоставения кредит, ведно със законната лихва от датата на входиране нa заявлението по чл.410 ГПК и 381.50 лв. договорна лихва за периода 28.06.2023 г. - 23.04.2024 г. Претендира присъждане и на разноските за двете производства.

В депозирания отговор ответникът, чрез назначения му особен представител заявява, че не дължи плащания към ищеца на претендираните суми. Твърди, че договорът за кредит е недействителен, тъй като бил сключен в нарушение на императивните изисквания на ЗПК. Касаело се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не можел да влияе. Договорът възлагал в тежест на кредитополучателя да осигури едно измежду посочените обезпечения: да представи банкова гаранция или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора лице. Поставяйки изначално изисквания, за които било ясно, че са неизпълними от длъжника, кредиторът целял да го „насочи" към единствената форма на обезпечение, която кредитополучателят би могъл да си позволи — обезпечение чрез поръчителство.

2

Не отговаряли на действителното положение изложените фактически твърдения на ищеца. Представените документи не кореспондирали с изискванията на чл.143 от ЗЗП. Ответникът счита, че до датата на предявяване на иска не е била настъпила предсрочна изискуемост и средствата, посочени в приложените документи, били неправомерно изписани спрямо ответника.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на подадено на 07.05.2024 г. заявление от „Изи Финанс“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е образувано ч.гр.д.№ 2485/2024 г. по описа на РС-Русе, по което е издадена Заповед № 1293/09.05.2024 г. Със същата се разпорежда длъжникът А. Б. Ц. да заплати на „Изи Финанс“ ЕООД сумите: 1434.69 лв. главница, ведно със законната лихва от 07.05.2024 г., 381.50 лв. договорна лихва за периода 28.06.2023 г. - 23.04.2024 г., дължими по договор за кредит № 439444/29.05.2023 г., както и 139.50 лв. деловодни разноски.

Предвид връчването на заповедта за изпълнение на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, на заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си.

Към исковата молба по настоящото дело е приложен Договор за предоставяне на кредит № 439444/29.05.2023 г., по силата на който „Изи Финанс“ ЕООД предоставя на потребителя А. Б. Ц. сумата от 1500 лева, а последният се задължава да я върне в срок от 720 дни, при следните условия: годишен лихвен процент от 40,15 %, лихвен процент на ден – 0.11 % и годишен процент на разходите (ГПР %) 48,44 %. Общото задължение по кредита възлиза на 2118.60 лв.

Съгласно чл.3 от договора, потребителят се задължава в срок до пет дни от сключване на контракта, да предостави на кредитора обезпечение под формата на банкова гаранция или две физически лица-поръчители, които следва да отговарят на конкретни условия. При неизпълнение на това задължение се дължи неустойка от потребителя в размер на 781.14 лв. Така общо дължимата сума по договора възлиза на 2899.74 лв., разсрочена на 24 месечни вноски, всяка в различен размер, като в първите шест вноски е включена и неустойка от 130.19 лв. месечно.

С преводно нареждане от 29.05.2023 г. по банкова сметка на ответника в „Юробанк България“ АД ищецът е превел сумата по договора за заем в размер на 1500 лв.

С писмо до „Изи Финанс“ ЕООД от 04.11.2024 г. Комисия за защита на потребителите информира за наличието на неравноправни клаузи в типовите договори на дружеството за заем, в това число и клаузата за начисляване на неустойка при непредставяне на поръчителство. Поради това на интернет страницата на „Изи 3

Финанс“ ЕООД на 20.11.2024 г. е публикувана информация, че от договора за кредит вече отпаднало изискването за предоставяне на обезпечение, както и последиците от непредставяне на такова.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е установителен иск п о реда на чл.422 от ГПК, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът му дължи сумата от общо 1816.19 лева, представляваща неизплатено парично задължение по договор за предоставяне на кредит № 439444/29.05.2023 г., предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 2485/2024 г. по описа на РС-Русе.

Константна е практиката на Съда на ЕС, според която съдилищата на държавите членки са длъжни да следят служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. В този смисъл е и чл.24 ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите за потребителски кредит препраща към чл.143 - 148 ЗЗП. Съдът е длъжен да следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на императивни разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни – чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 ЗЗД.

Съгласно чл.11 ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор за заем ГПР е в размер на 48,44 %, а ГЛП е в размер на 40,15 %. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се формира ГПР. В договора е посочено, че в ГПР се включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва. Доколкото последната е в размер 40,15 %, неясно остава защо ГПР е в размер на 48,44 %. Липсват данни за други разходи по кредита освен предвидената договорна лихва, която пък надвишава трикратния размер на законната лихва, което съгласно установената по този въпрос съдебна практика е уговорка, нарушаваща добрите нрави щом се касае за необезпечен кредит (а същата в случая се претендира и за обезпечен кредит). Изложеното дава основание да се приеме, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК - поради посоченото по-горе нарушение на чл. 11, ал.1 т. 10 ЗПК при неговото сключване.

Налице е и друго самостоятелно основание за недействителност на процесния договор. За договорите за потребителски кредит на общо основание и съгласно чл.24 ЗПК се прилагат правилата на чл.143 – 148 ЗЗП. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна такава да откаже сключването на договор. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи:

„В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не 4 кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите – членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“. В този смисъл клауза, като уговорената в процесния договор, според която се дължи неустойка в размер на 781,14 лв. при неизпълнение на задължението за осигуряване на банкова гаранция или поръчители, отговарящи на определени условия, се намира в пряко противоречие с преследваната от директивата цел, транспонирана в ЗПК. Подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.

Замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл.16 ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит.

Неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Според т. 3 от Тълкувателно решение №1/15.06.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Разпечатката съдържа 30 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7b09ad52-4c8b-4145-9d37-2634653b4994