Решение № 63 от 28.05.2026, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Оряхово, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б.М.М. при участието на секретаря В.И. като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20251460101321 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на Г. М. Д. с ЕГН:********** с адрес: с. Лесковец, общ. Оряхово, обл. Враца ул. «Александър Стамболийски» №16, чрез адв. В. В. от АК-Враца, с която е предявил против „ЮтеКредит България” ЕООД, ЕИК: 205559807, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Черковна“ №38, ет.1, офис 4 представлявано от Е.И. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата, обективирана в раздел Основни условия, предвиждаща заплащането на еднократна такса за разглеждане, в сключения между тях Договор за потребителски кредит №L394766 от 12.03.2025г. е нищожна, като нарушаваща предпоставките на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК.

Ищецът твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит №L394766 от 12.03.2025г., сключен с „ЮтеКредит България” ЕООД, ЕИК:

205559807 гр. София.

Счита се, че клаузата от Договор за потребителски кредит № L394766, сключен от Г. Малинов Д., ЕГН ********** с „ЮтеКредит България” ЕООД, с ЕИК 205559807, обективирана в раздел Основни условия, предвиждаща заплащането на еднократна такса за разглеждане е нищожен на основание чл.

26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, като противоречащ на нормативните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит.

Сочи се, че тази клауза, регламентираща заплащането на такса за разглеждане на кредита, е нищожна поради заобикалянето на закона.

Твърди се още, че тази такса като начален етап от сключването на 1 договора представлявала дейност по усвояването на кредита и не би могла да се подведе под дефиницията „допълнителна услуга” по смисъла на чл. 10а, ал.

1 ЗПК.

Така уговореното възнаграждение е свързано пряко с дейността на кредитодателя по усвояване и управлението на кредита, поради което се релевира, че предоставената услуга на практика представлява предварително уговорено заплащане заедно с погасителната вноска възнаграждение, на което кредитодателят няма право поради изричната забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Излагат се доводи, че размерът на таксата бил около 2% от стойността на отпуснатия кредит, което я определяло като не малък разход по кредита, а и потребителят не получава насрещна престация за заплащането й - нито преди, нито след сключването на договора.

По отношение на уговорката за възнаграждение за такса за разглеждане се твърди, че в чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а включената в процесния договор такса представлява именно услуга във връзка с усвояването и управлението на кредита, поради което не може да се приеме, че за същата се дължи възнаграждение.

Сочи се още, че подобна клауза причинява вреда на потребителя, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя - тоест представлява неравноправна клауза по см. на чл. 143 ЗЗП.

Според ищеца, уговореното възнаграждение за такса надвишава размера на възнаграждението по кредита /договорната лихва/, без да представлява цена за действително договорена услуга.

Твърди се, че с уговарянето на посоченото възнаграждение се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, като кумулирането на възнаграждението за такса за разглеждане, дължимо наред с погасителните вноски по кредита, води до скрито оскъпяване на същия, защото посоченият ГПР не включва тази такса, като ГПР нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора.

Моли се, съдът да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните Г. М. Д. с ЕГН:********** с адрес: с.

Лесковец, общ. Оряхово, обл. Враца ул. «Александър Стамболийски» №16 и „ЮтеКредит България” ЕООД, ЕИК: 205559807, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Черковна“ №38, ет.1, офис 4 представлявано от Е.И., че клаузата, обективирана в раздел Основни условия, предвиждаща заплащането на еднократна такса за разглеждане, в сключения между тях Договор за потребителски кредит №L394766 от 12.03.2025г. е нищожна, като нарушаваща предпоставките на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК.

В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, 2 ответникът оспорва предявения иск, като недопустим и неоснователен.

Ответникът оспорва предявеният иск по основание и размер, като счита същия за неоснователен и недоказан.

Твърди се, че между страните на 12.03.2025 г. е сключен договор за кредит № L394766, по силата на който на ищеца е предоставен кредит в размер на 600 лв. със срок на погасяване 12 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент 50,88 % и годишен процент на разходите 64,63 %.

Сочи се, че този факт не се оспорва и следва да бъде приет като безспорен по делото.

Релевира се, че кредитът не е погасен, поради което се заявява, че предявява насрещен иск за вземанията си.

Излагат се доводи, че Рамковото споразумение (общите условия) представлява неразделна част от договора за кредит и е подписано електронно от страните.

Посочва се, че съгласно Закон за потребителския кредит общите условия са част от договора и обвързват страните.

Ответникът твърди, че договорът е сключен от разстояние, при спазване изискванията на Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние и Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Според ответника ищецът е кандидатствал за кредит чрез електронната платформа, като е предоставил личните си данни, избрал е размера и условията на кредита, получил е преддоговорна информация и е приел рамковото споразумение и останалите документи.

Твърди се, че всички документи са подписани електронно, като електронният подпис има силата на саморъчен подпис.

Ответникът оспорва твърденията, че годишният процент на разходите е незаконосъобразен, като посочва, че ГПР в размер на 64,63 % е изчислен правилно и не надвишава законово допустимия максимум, който е обвързан със законната лихва, определяна съгласно Постановление № 426 от 18.12.2014 г..

Релевира се, че в ГПР по кредита е включена единствено възнаградителната лихва, без други разходи.

Възразява се срещу твърденията за наличие на такса за разглеждане, като се сочи, че в договора не е уговорена такава такса.

Според ответника по процесния договор не се дължат никакви такси, а единственото оскъпяване е възнаградителната лихва.

Оспорват се твърденията, че са нарушени разпоредбите на Закон за потребителския кредит, както и че са налице основания за нищожност на договора.

Ответникът моли съда да остави иска без разглеждане като недопустим, 3 респективно да го отхвърли като неоснователен и недоказан.

Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение при присъждането му, като се иска да бъде определено под минималния размер, като се съобрази практиката на Съд на Европейския съюз.

Претендират се съдебни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв..

В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените искова молба и отговор на същата.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представен по делото Договор за потребителски кредит №L394766 от 12.03.2025г., сключен между ответника „ЮтеКредит България” ЕООД, ЕИК: 205559807 гр. София – „кредитор“ и ищеца Г. М. Д., в качеството на „кредитополучател“ и Приложение №1 към договора, последният е получил сумата в размер на 600 лв. /шестстотин лева/, като е поел задължение да я върне в срок от 12 месеца, а именно до 02.03.2026г.. От договора се установява, че същият е сключен при лихвен процент в размер на 50.88 % и ГПР 64,63 %, като дължимата лихва за целия период е в размер в размер на 165,92 лв. /сто шестдесет и пет лева и 92 ст./.

По делото са представени, освен договора за потребителски паричен кредит, но и Приложение №1 към него, приложимите Общи условия, обективирани в Рамково споразумение за потребителски кредити №880584872 от 12.03.2025г., Декларация по чл.42, ал.2, т.2 от ЗМИП и СЕФ.

Други относими по делото доказателства не са събрани.

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже, твърдението си, че сключеният с „ЮтеКредит България” ЕООД, ЕИК: 205559807 гр. София Договор за потребителски кредит №L394766 от 12.03.2025г. е нищожен на твърдените основания.

В тежест на ответника е да докаже онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

С доклада по делото, обективиран в Определение №130 от 02.03.2026г., обявен за окончателен с Протоколно определение №119 от 13.05.2026г. съдът прие за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че между 4 тях е сключен Договор за потребителски кредит №L394766 от 12.03.2025г..

В съдебно заседание на основание чл.214 от ГПК, по искане на ищеца съдът допусна изменение на предявения срещу ответника иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 26 от ЗЗД, в следния смисъл: ВМЕСТО „За признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата, обективирана в раздел Основни условия, предвиждаща заплащането на еднократна такса за разглеждане, в сключения между тях Договор за потребителски кредит №L394766 от 12.03.2025г. е нищожна” ДА СЕ ЧЕТЕ „За признаване за установено, в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № L394766 от 12.03.2025 г. е нищожен.“

Предявеният иск е допустим, като предявен от субект с правен интерес.

Разгледани по същество искът е основателен.

Съдът приема, че процесният Договор за потребителски кредит №L394766 от 12.03.2025г., отговаря на изискванията на чл.9, ал.1 от ЗПК, поради което попада в приложното поле на потребителската защита, като приложими са освен правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

От сключения между страните по делото Договор за потребителски кредит №L394766 от 12.03.2025г., се установява, че същият има характеристиката на договор, сключен от разстояние по смисъла на Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Съгласно нормата на чл.6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.

Страните не спорят и съдът приема, че с оглед предвиденото в самия договор, те изрично се съгласяват, че всички изявления по повод кандидатстване, сключване, изпълнение и прекратяване на договор за потребителски кредит помежду им, подписани с обикновен при усъвършенстван електронен подпис ще имат значението на саморъчно подписани изявления в съответствие на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕП.

Съдът следва да се произнесе по доводите на ищеца за наличие на неравноправни клаузи в сключения с ответника Договор за потребителски кредит №L394766 от 12.03.2025г..

С нормата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 5 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.

В случая, съдът намира, че са спазени изискванията, уредени от законодателя в чл.11, ал.1, т.7, т.9, т.11 и т.12, както и че чл.11, ал.1, т.8 и т.9а и чл.12, ал.1, т.7-9 са неприложими към посочения договор, предмет на делото.

Разпечатката съдържа 59 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7b08fa6e-1959-4946-adb0-7e8eeb953f00