Определение № 14361 от 03.07.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 6466/2026
- Вид
- Определение № 14361
- Подписан
- 03.07.2026
- В сила
- 03.07.2026
- Състав
- Венета Цветкова, Валерия Братоева, Атанас Маджев
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 71, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 7, пар. 1, б. "а" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 14361 гр. София, 03.07.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Венета Цветкова
Членове:
Валерия Братоева
Атанас Маджев като разгледа докладваното от Валерия Братоева Въззивно частно гражданско дело № 20261100506466 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. В. В. Ч.-М., от Варненска адвокатска колегия, с личен номер 1500167590, действаща като пълномощник на заявителите М. И. П., ЕГН **********, Б.Н.Н., ЕГН ********** и В. М. Д., ЕГН **********, подадена срещу заповед за изпълнение на парично задължение № 34567/01.11.2024 г., издадена по частно гр. дело № 48647/2024 г. на CPC, в частта на присъдените й като процесуален представител на заявителите разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер от 150 лева.
В частната жалба се твърди, че заповедният съд неправилно и незаконосъобразно оставил без уважение искането на процесуалния представител на тримата заявители да й бъдат присъдени адвокатски хонорари в размер от по 480 лева , с включен ДДС, за оказване на безплатна правна защита и процесуално представителство в заповедното производство на всеки от тях. Действително, заявлението не се отличавало с висок материален интерес, затова заявителите претендирали да бъдат присъдени адвокатски възнаграждения в минимапен размер, според предвиденото в Наредбата на Висшия адвокатски съвет. За да подготви предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК, адвокатът извършила проучване на полета в различни системи за проследяване, които предоставят независима и обективна информация за статуса и времената му на изпълнение. Освен това, в друг тип база данни следвало да се провери какви са били метеорологичните условия на летището на излитане и на кацане на полета, с оглед изключването на лошото време (мъгла, валежи, гръмотевици) като фактор за забавянето на полета, с оглед формиране на обоснована преценка относно обстоятелства, които биха могли да са довели до проблеми с изпълнението на конкретния полет и дали тези обетоятелства са от извънреден характер или не. На следващо място, казусът изисквал познаване на европейското право, релевантните регламенти, директиви и решения на СЕС, а тези материали били преимуществено на английски език, което налагало извършването на превод. Затова и работата, извършена от процесуалния представител на заявителите М. И. П., Б.Н.Н. и В. М. Д. обосновавала възнаграждение в претендирания размер.
Ответникът по частната жалба и претендиран длъжник в заповедното производство – 1
„България Еър" АД, ЕИК 000633828, със седалище гр. София, счита жалбата за изцяло неоснователна.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на страните и прецени представените доказателства, намира следното:
Софийският районен съд е сезиран от М. И. П., ЕГН **********, Б.Н.Н., ЕГН ********** и В. М. Д., ЕГН **********, с общо заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата 250 евро или 488,96 лева – представляваща обезщетение на основание чл. 7, пар. 1, б. “а” от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. за закъснение на полет FB302/28.05.2024 г. от Прага за София, като от всеки заявител са претендирани разноски за производството в размер на сумата 505 лева, от които 480 лева – заплатено адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат адв. В. В. Ч.-М.. Към заявлението са представени пълномощни и договори за правна помощ и съдействие, съгласно които всеки от заявителите получил безплатна правна помощ като материално затруднено лице, независимо от факта, че влошеното финансово състояние на пътника не е препятствало закупуването на самолетни билети за директен полет от Прага до София, който е изпълнен от авиопревозвач, който поддържа относително високи цени на предоставяните услуги.
В издадената заповед за изпълнение претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в полза на адв. В. В. Ч.-М., са включени, но в размер от 150 лева общо за всички заявители.
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като се оспорва неудовлетворяване на заявеното искане за присъждане на разноски в размер на 480 лева за всеки заявител от адвоката, предоставил безплатна правна помощ, но разгледана по същество е неоснователна.
В т. 1 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, е разяснено, че разноските са направените от страните разходи по водене на делото, които съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ГПК са държавни такси и разходи за производството. Разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване, следователно няма никаква пречка договорът да е неформален.
В чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата е посочено, че в случаите на оказана от адвоката безплатна правна помощ органът, който е компетентен, определя възнаграждението, което се следва на адвоката и чието заплащане се възлага на насрещната страна, в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 Закона за адвокатурата, която е Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет. С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че национална правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Изрично е посочено, че предвид това националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени 2 на адвокатските услуги. Съгласно чл. 633 ГПК решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища, поради което разрешенията, дадени в цитираното решение, са задължителни за настоящия съдебен състав, който е длъжен да приеме, че Наредба № 1 от 09.07.2004 г., която е издадена от съсловна организация на адвокатите, а именно Висшия адвокатски съвет (ВАС) и с която се установяват минимални размери на адвокатските възнаграждения, които могат да се уговарят в сключени договори за поръчка, съдържа норми, които нарушават забраната за ограничаване на конкуренцията, установена с член 101, параграф 1 ДФЕС, както и да откаже да приложи разпоредбите на този акт. Съдът не може да приложи националната уредба, установена в Наредба № 1/09.01.2004 г., като противоречаща на правото на ЕС, при нито едно свое произнасяне, включително и когато в друга законова норма от действащото право на Република България се препраща към този акт, защото тази правна норма също противоречи в тази си част на правото на ЕС и не може да бъде приложена. Точно такава е и нормата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, която в частта, в която е предвидено, че при определяне на размера на възнаграждението, дължимо на адвокат за осъществена в съдебно производство безплатна правна помощ, съдът, съответно съдебният изпълнител в изпълнителното производство, е ограничен от минималните размери на възнагражденията, предвидени в Наредба № 1/09.01.2004 г., противоречи на правото на ЕС и не следва да се прилага от съда.
Посочените в тази наредба размери на адвокатските възнаграждения могат да служат на съда единствено като ориентир при произнасянето по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, но не са обвързващи за него. При това произнасяне като ориентир за това при каква цена се възмездява извършването на правни действия по защита на едно лице в съдебно производство могат да служат и приетите за подобни случаи възнаграждения в Наредба за правната помощ, като съдът следва да извърши преценката за размера на адвокатското възнаграждение при съобразяване на тези ориентири, както и на вида на спора, на интереса на делото, на вида и количеството на извършената работа и преди всичко на фактическата и правна сложност на делото. Това се приема и в практиката на ВКС – определение № 50015 от 16.02.2024 г., постановено по т.д. № 1908/ 2022 г. по описа на ВКС, I т.о. и определение № 343 от 15.02.2024 г., постановено по т.д. № 1990/ 2023 г. по описа на ВКС, II т.о. При съобразяване на това и за да определи какъв размер на адвокатско възнаграждение се следва на упълномощения адвокат В. Ч.-М. за осъществената от нея безплатна защита на заявителите М. И. П., ЕГН **********, Б.Н.Н., ЕГН ********** и В. М. Д., ЕГН **********, съдът се основава на цените, при които се възмездява осъществяването на правна защита от лице с юридическо образование по дела като процесното, както и правната и фактическа сложност на делото и действията, извършени от упълномощения адвокат.
Данни за цените, при които се възмездява осъществяването на правна защита от лице с юридическо образование по дела като процесното, се съдържат в Наредбата за заплащането на правната помощ, която, за разлика от Наредба № 1/09.01.2004 г., не е издадена от съсловна организация, а въз основа на Постановление на Министерския съвет № 4/2006 г. В този подзаконов нормативен акт са определени размерите на възнагражденията, които се заплащат за осъществена правна защита от адвокат, назначен по Закона за правната помощ, както и от юрисконсулт, която защита, макар и да не се предоставя по сключен между страната и процесуалния представител договор за поръчка, трябва да отговаря на същите високи изисквания за ефективност, качество и стандарт, каквито са предвидени и за предоставената адвокатска защита по договор за поръчка. Ето защо и съдът счита, че в случая при определяне на възнаграждението, което се следва на осъществилия безплатна 3 правна защита адвокат, съдът следва да съобрази размерите на възнаграждението за предоставяне на правна помощ в производство по издаване на изпълнителен лист и в производство за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението е от 50 до 120 лева (чл. 27, ал. 1 от Наредбата, действаща към издаване на заповедта редакция).
На следващо място при определяне на възнаграждението по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата съдът съобразява и фактическата и правна сложност на настоящото дело, както и извършените действия от адвоката, упълномощен да представлява заявителите в заповедното производство.
Няма съмнение, че заповедното производство по дефиниция се характеризира с изключително ниска правна и фактическа сложност, затова направените разходи за заплащане на адвокат (оказаната безплатна адвокатска помощ) за попълване на утвърден образец на заявление по правило следва да са в минимален размер. Касае се до претенция за съществуване на едно парично вземане, чиито размер е под 1000 лева, като фактическият му състав не е свързан с осъществяването на множество факти, което да изисква извършването на значителен обем от проучвания, както неоснователно се твърди в частната жалба.
Страните по правоотношението, от което произтича вземането са две (въздушен превозвач - пътник), което изключва обосноваването на пасивна или активна солидарност, или разделна отговорност, като в едно заявление са релевирани три идентични вземания на всеки заявител. Затова възнаграждение от 150 лева с включен ДДС, в конкретния случай, е напълно съобразено с правната и фактическа сложност на спора и справедливо възмездява положения от адв. Ч.-М. труд.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адв. В. В. Ч.-М. от Варненска адвокатска колегия, с личен номер 1500167590, действаща като пълномощник на заявителите М. И. П., ЕГН **********, Б.Н.Н., ЕГН ********** и В. М. Д., ЕГН **********, депозирана срещу заповед за изпълнение на парично задължение № 34567/01.11.2024 г., издадена по частно гр. дело № 48647/2024 г. на CPC, в частта на присъдените й разноски за предоставена безплатна правна помощ в общ размер от 150 лева.
Разпечатката съдържа 26 от 32 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7b07fba1-ca9c-428f-b618-1c53518a49e3