Решение № 8 от 13.01.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Плевен, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20244400500679 по описа за 2024 година С решение №1063 от 30.07.2024 г. по гр.д. №6302/2023 г. Плевенски Районен съд е:

ОТХВЪРЛИЛ предявените от Г. В.В., с ЕГН: **********, понастоящем в Затвора-Ловеч, против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ - гр.София искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1-3 от ЗЗДискр., а именно:

1/ иск по чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр. - за установяване на дискриминационно третиране на ищеца по признак „лично положение“ при престоя му в Затвора - Плевен за периода 08.03.2021 г. – 28.07.2022 г., изразяващо се в различно третиране в сравнение с лишените от свобода по отношение възможността да има спокоен нощен сън в часовия диапазон 20.30 ч. – 05.30 ч.;

2/иск по чл.71, ал.1, т.2 от ЗЗДискр. - за осъждане на ответника да преустанови нарушението, възстановяване на положението преди нарушението, както и за задължаване на ответника да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения;

3/иск по чл.71, ал.1, т.3 от ЗЗДискр. - за осъждане на ответника да плати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди - принудително продължително безсъние, психоемоционален стрес, дискомфорт, унижено 1 човешко достойнство, обострено чувство на отхвърленост и пренебрежение, в резултат на различното третиране в размер на 1 000 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 28.07.2022 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪДИЛ Г. В.В., с ЕГН: **********, понастоящем в Затвора-Ловеч, да заплати на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ - гр.София, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Недоволен от решението е останал Г. В.и е подал чрез адв. К. Я. от АКПлевен въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове.

Въззивникът счита, че Плевенски Районен съд не е обсъдил доводите му, възраженията му и ангажираните от него доказателства, както и че в първоинстанционното производство е лишен от правото да установи факта на неравностойното му третиране спрямо други лишени от свобода лица, с които той се сравнява, изразяващо се в настаняването му в килия, която по същество представлява решетъчна клетка, за разлика от настаняването на другите лишени от свобода лица в помещения, които не са със същата решетъчна конструкция и по този начин са изолирани от шумовия ефект при нощното обхождане от дежурните надзиратели в затвора. Сочи, че така е възпрепятствано изпълнението на задължението му да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че е жертва на дискриминация.

Според адв. Я., Плевенски Районен съд не е отнесъл казуса към приложимите материални норми на чл.197, ал.2 и чл.75 от ЗИНЗС. Намира за неправилен извода, че за установяването на дискриминация спрямо Г. В.по признак лично положение, единствено меродавно е сравняването между неговото положение и положението на останалите лишени от свобода с режим на изтърпяване в ЗПС в Затвора-Плевен на наказание доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Сочи, че закона не въвежда ограничаване на правото на лишените от свобода с доживотна присъда на най-малко 8 часа непрекъснато време за сън, поради което и съгласно чл.197, ал.2 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието доживотен затвор и доживотен затвор без замяна е приложимо общото правило на чл.84, ал.2, т.2 от ЗИНЗС, важимо за всички лишени от свобода.

Адв. Я. счита, че изпълнението на наказанието на Г. В. в обособената в Затвора-Плевен зона с повишена сигурност /както предвижда чл.197, ал.1 от ЗИНЗС/ не налага по арг. от чл.75 от ЗИНЗС той да търпи ограничения при упражняване на правото му на най-малко 8 часа непрекъснато време за сън, поради специфичните конструктивни особености на спалните помещения в тази зона. В т.вр. моли да бъде съобразено базисното решение № 3 от 22.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 534/2012 ., IV г.о., според което при липса на 2 норма, ограничаваща права и възможности на лишени от свобода лица с оглед характера на тяхната присъда, предоставянето на възможности само на лишени от свобода лица със срочни присъди и изключването на лишени от свобода лица с доживотна присъда от тези възможности, представлява по същината си дискриминация. Намира, че неправилно Плевенски Районен съд е приел, че Г. В. следва да бъде сравняван само с останалите лишени от свобода лица с доживотна присъда, изтърпяващи наказанието си в зоната с повишена сигурност в Затвора-Плевен.

Според адв. Я., настаняването на Г. В. в решетъчна клетка не произтича от присъдата му и не е неразделна част от неговото наказание. Сочи, че при такова настаняване всъщност се стига до допълнително наказание, което се характеризира и с прекомерна суровост. По арг. от чл.14 от ЕКПЧ сочи, че са допустими разлики в третирането, които се основават на обективна оценка на съществено различни фактически обстоятелства и които постигат справедлив баланс между зашитата на интересите на общността и зачитането на правата и свободите, защитени от Конвенцията, като тези разлики ще бъдат дискриминационни, ако „няма обективно и разумно оправдание“, тоест, ако не преследва „легитимна цел“ или ако използваните средства не са разумно пропорционални на преследваната цел.

Според адв. Я., в производството по установяване на дискриминационно третиране е достатъчно ищецът да докаже факти за prima facie дискриминация, които на пръв поглед и пръв прочит дават основание за съмнение или подозрение за вероятно, макар и не сигурно, извършена дискриминация по посочените признаци. В този смисъл не е необходимо пострадалият да доказва пълно и изцяло, че е налице спрямо него дискриминация, нито умисъл у дискриминатора или съзнателност, респективно целенасоченост на дискриминиращите действия; пълно и изцяло причинно-следствена връзка между защитения признак и понеблагоприятното третиране. Едва тогава тежестта се прехвърля върху ответника – да докаже, че не е нарушил принципа за равенство в третирането, че е действал разумно и оправдано или че по-неблагоприятното третиране се дължи на други причини, извън наличието на защитения признак у жертвата.

Защитни аргументи адв. Я. черпи и от Решение № 74 от 25.05.2022 г. на ВКС по гр.д. № 4046/2021 г., III г. о., ГК, според което сравнението следва да се извършва измежду всички лишени от свобода лица в един и същ затвор, когато не са налице ограничени възможности за някои от тях спрямо вида на присъдата им.

Според адв. Я., се налага заключението, че отчитайки действието на разпоредбите на чл. 197, ал.2 ЗИНЗС и чл. 75 от ЗИНЗС, общите правила за лишените от свобода лица са приложими субсидиарно и за лишените от свобода лица с доживотна присъда, в частност – това важи за правото на спокоен нощен сън в часовия диапазон от 20.30 ч. до 05.30 ч. Затова въвежда паралелно оплакване, че Плевенски Районен съд изобщо не е обсъдил тези 3 доводи.

В жалбата се сочи, че до нарушение на принципа за равенство и дискриминация се стига, ако са налице следните елементи: различно отношение при еднакви случаи, без обективно и разумно обосноваване и при липса на пропорционалност между преследваната цел и използваните средства. В този контекст се твърди, че в процесния случай ГДИН не отрича различното третиране на отделните групи затворници, но не сочи доказателства, че това различно третиране е обективно оправдано и съразмерно. Сочи се, че закона изисква лишените от свобода на специален режим да се настаняват в постоянно заключени помещения, а не в постоянно заключени решетъчни клетки, в които шумът от околната среда създава дискомфорт и вреди на здравето, тъй като възпрепятства почивката и спокойния сън, гарантирани от ЗЗШОС. Акцентира се върху влошаването на жизнената среда в зоната с повишена сигурност в Затвора-Плевен, фактор за чието качество са шума и вибрациите в сградата. Моли се да бъде отчетено, че така и не е обоснована необходимостта помещенията в зоната с повишена сигурност да бъдат с врати – метални решетки, а не с плътни врати, които да изолират шумовото въздействие при надзорния обход. Сочи се, че действията на администрацията при Затвора-Плевен по настаняването на Г. В.в решетъчна клетка не са съобразени нито с поведението му, нито с действащата нормативна уредба.

Според адв. Я., ЗЗДискр. и ЗИНЗС не са в отношение на общ към специален, за да се приеме, че разпоредбите на ЗИНЗС дерогират спазването на общата забрана за дискриминация и задълженията на органите на държавна власт по чл. 11 от ЗЗДискр. да предприемат специални мерки в полза на лица или групи лица в неравностойно положение на основата на признаците по чл.

4. ал. 1 от същия закон с цел изравняване на възможностите им, доколкото и докато тези мерки са необходими. Ето защо специалният режим на лишените от свобода, изтърпяващи наказанието „доживотен затвор“, не може да бъде основание за неспазване на основните права на личността и човешкото достойнство.

Според адв. Я., в случая, са налице обстоятелства, които установяват, както наднаказателна мярка, така и допълнително безразборно и произволно насилие, защото чрез задържане на лишени от свобода в решетъчна килия се демонстрира очевидна непозволена, назидателна показност, което освен, че е несъвместимо с хуманността, но е и предпоставка за допълнителна и засилена уязвимост на задържания по този начин.

Неравностойното третиране влече след себе си търпяни от страна на ищеца Г. В. редица неимуществени вреди с интензитет и траен във времето характер на проявление: психоемоционален стрес, дискомфорт, страх, душевно страдание, потиснатост, обострено чувство за отхвърленост, пренебрежение, унижено човешко достойнство и др. от рода нематериалните щети. Когато е налице тормоз по смисъла на §1 от ДР на ЗЗДискр., не е 4 необходимо да се установяват причинените неимуществени вреди и да се доказва тяхната причинна връзка с нарушението, защото те естествено следват по човешка презумпция и имплицитно се предполагат.

Адв. Я. счита, че когато преценява доказателствата по делото, съдът трябва да установи не само фактите, но и връзката между тях, като прилага опитните правила и правилата на формалната логика. Намира, че при преценка на доказателствения материал, съдът е длъжен да съобрази научните, логическите и опитните правила, защото в противен случай може да се достигне до несъответствие между фактическите изводи и доказателствата по делото, т.е. до необоснованост на решението.

Според адв. Я., ищецът е създал обосновано предположение, че спрямо него е упражнена дискриминация. При това положение по силата на чл. 9 от ЗЗДискр., ГДИН трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. Позовава се на задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, вкл. и по решение № 1002/09 от 07.01.2010 г. по гр. дело № 3800/2008 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 85/13.09.2016 г. по гр.д. №4328/2015 г. на ВКС IV г.о., решение № 62 от 19.06.2014 г. по гр.д. № 3920/2013 г. на ВКС, IV г.o.

Щом ответникът не е опровергал с относими и значими доказателства както неравностойното третиране на Г. В., така и наличие на обективно оправдани обстоятелства, които да налагат различното третиране, то вън от съмнение е че следва да се признае за установено множествено неравностойно третиране спрямо ищеца и да се уважат предявените от него осъдителни искове.

В защитата се акцентира върху чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС, в която разпоредба се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според ал.2, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.