Решение № 2163 от 05.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2163 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110126232 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на М. К. К. срещу „ПКБ“ ЕООД, с която са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че сключения между тях Договор за потребителски кредит № 40030983547/09.01.2025 г. е нищожен, евентуално, че клаузата на чл. 3 от Допълнителното споразумение към договора, предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение, е нищожна.

В исковата молба се твърди, че на 09.01.2025 г. между ищцата и ответното дружество е сключен Договор за потребителски кредит № 40030983547, по силата на който „ПК“ ЕООД й е предоставил заем в размер на 1500 лв., при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ от 50,95 % и годишен процент на разходите /ГПР/ от 63,41 %.

Сумата, която ищцата следвало да върне била в размер на 2175,63 лева, но впоследствие била начислена и неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 975 лв., с което дължимата сума се увеличила на 3150,63 лв. Излага съображения, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като в него ГПР надвишава петкратния размер на законната лихва, и в договора не е посочена методика за неговото изчисляване; поради противоречие с добрите нрави, тъй като ГЛП надвишава трикратния размер на законната лихва, както и поради това, че в чл. 3 от допълнителното споразумение към договора е предвидено заплащането на неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 975 лв., което води до несправедливо обогатяване на кредитора. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове, като поддържа процесният договор за кредит, респективно допълнителното споразумение към него да са действителни, доколкото не противоречи на императивни норми на закона и не съдържа неравноправни клаузи, като същият отговоря на изискванията на ЗПК и ЗЗП. Не оспорва твърдението, че страните са сключили Договор за потребителски кредит № 40030983547/09.01.2025 г. и 1 допълнително споразумение към него, по който договор е предоставил на ищцата сумата от 1500 лв., която последната е усвоила, но не е заплатила нито една погасителна вноска. Навежда доводи, че единствено изискването ГПР по договора да не надвишава пет пъти размера на законната лихва ограничава размера на възнаградителната лихва по договорите за потребителски кредит, а евентуална нищожност на клаузата за възнаградителна лихва не води до нищожност на целия договор за кредит. Поддържа, че се дължи неустойка единствено при непредоставяне на обезпечение и за кредитора не е ясно дали в дадения срок кредитополучателят няма да предостави обезпечение, поради което неустойката не следва да се включва в ГПР и не е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че клаузата за неустойка е индивидуално уговорена. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъдат уважени предявените при условията на евентуалност установителни искове в тежест на ищеца е да докаже сключването на договора за заем със соченото в исковата молба съдържание, че договора, съответно клаузата на чл. 3 от допълнителното споразумение към него e нищожна на сочените основания.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в т.ч. че договорът за потребителски кредит е действителен, респективно, че клаузата на чл. 3 от допълнителното споразумение е действителна, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК и ЗЗП, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора както и че клаузата по чл. 3 от допълнително споразумение, в която е уговорена неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е индивидуално уговорена.

С окончателния доклад по делото съдът е обявил на основание чл. 153 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1) че на 09.01.2025 г. между ищцата и ответното дружество е сключен Договор за потребителски кредит № 40030983547, по силата на който „ПК“ ЕООД й е предоставил заем в размер на 1500 лева, при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ от 50,95 % и годишен процент на разходите /ГПР/ от 63,41 %; 2) че съгласно чл. 3 от допълнителното споразумение към договора за неизпълнение на задължението на ищцата за непредоставяне на обезпечение й е начислена неустойка в размер на 975 лева; 3) че в ГПР по договора не е включен разходът за неустойка.

Горните обстоятелства освен, че са безспорни между страните се установяват и от приетите по делото като писмени доказателства - договор за потребителски кредит ПК Стандарт № 40030983547/09.01.2025 г. и допълнително споразумение към този договор, сключено на същата дата.

Видно от договора страните са се уговорили ответникът да предостави на ищцата кредит при следните условия: сумата от 1500 лв. със срок на погасяване 18 месеца, размер на вноската 120,87 лв., ГПР 63,41 %, ГЛП 50,95 %, лихвен % на ден 0,14 %, дължимата сума по кредита възлиза общо на 2175,63 лв.

От ангажираните по делото писмени доказателства се доказа, че страните са обвързани от договор за потребителски кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът 2 предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.

Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл. 19, ал. 1 ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

В чл. 5.1 от Общите условия е посочено, че първоначалният ГПР е изчислен, отчитайки договорното възнаграждение и общите положения по Приложение № 1 от ЗПК. В разпоредбата на чл. 5.2. от Общите условия са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин - ГПР по кредита се изчислява, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на договора.

Въпреки гореизложеното, съдът намира, че в процесния договор неправилно е посочен годишният процент на разходите по кредита.

Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.

Видно от т. 10 от приложимите към процесния договор ОУ към договор за потребителски кредит кредитополучателят се задължава да представи на КР обезпечение за гарантиране и обезпечаване погасяването на всички дължими и изискуеми вземания на КР на основание ДПК, настоящите ОУ и допълнителни споразумения, ако има такива, включително главница, лихви, такси и други разноски, за изпълнение на което задължение може да избере да предостави някое от следните обезпечения: 1. Банкова гаранция, издадена от българска търговска банка, със задължение за плащане равно на общата дължима сума по ДПК, със срок на валидност 3 равен на срока на ДПК и с бенефициент ПКБ ЕООД; 2. Гаранция, издадена от финансова институция, вписана в регистъра на БНБ, със задължение за плащане равно на общата дължима сума по ДПК, със срок на валидност равен на срока на ДПК и с бенефициент ПКБ ЕООД; 3. Солидарен длъжник, който да отговаря на следните изисквания: физическо лице на възраст между 23 и 64 години, което да има осигурителен доход в минимален размер от 1300 лв., съгласно наличните данни в информационната система на НОИ; да има доказуем доход, който да надвишава месечните разходи по кредити; да работи по безсрочен трудов договор; да работи при настоящия работодател минимум 6 месеца; да не е клиент или солидарен длъжник по Договор за потребителски кредит, сключен с КР; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно наличните данни в информационната система на ЦКР към БНБ.; 4. Ипотека върху недвижим имот.

В приложената допълнителна преддоговорна информация е посочено, че при неизпълнение на задължението по чл. 10 от ОУ заемополучателят дължи неустойка в размер на 975 лв., разсрочена за 12 месеца.

Представен е и погасителен план към договора за кредит, съгласно който общо дължимата сума от потребителя, с включена неустойка за непредоставяне на обезпечение, възлиза на 3150,63 лв., от които – 1500 лв. главница, 675,63 лв. – възнаградителна лихва и 975 лв. – неустойка за непредоставяне на обезпечение.

Следователно неустойка за непредоставяне на обезпечение е включена в общата дължима от потребителя сума като част от погасителната вноска по кредита, т. е. същата е дължима наред с взетата на заем сума и възнаградителната лихва.

Посочената сума от 975 лв. настоящият състав намира, че следва да бъде включена при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита.