Определение № 15348 от 01.04.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 12102/2024
- Вид
- Определение № 15348
- Подписан
- 01.04.2025
- В сила
- 01.04.2025
- Състав
- РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 629 · Граждански процесуален кодекс
- чл.631 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 396, ал. 2 · Закон за съдебната власт
- чл. 398 · Закон за съдебната власт
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15348 гр. София, 01.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110112102 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на член 276, параграф 1 ДФЕС и Глава ПЕТДЕСЕТ И ПЕТА ГПК (преюдициални запитвания)
Производството пред националния съд е образувано по искова молба, подадена от застраховател на увредена кола срещу застрахователя на лицето, което е причинило вредата на колата (суброгационен иск – иск на застрахователя на увреденото имущество срещу застрахователя на причинителя на вредата)
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуване на законодателството на ЕС в областта на изкуствения интелект – Регламент 2024/1689, както и принципите за човешка ревизия, отчетност, обяснимост и проследимост на решение/резултат, което е подпомогнато от изкуствен интелект или алгоритъм. Запитването засяга правото на независим и безпристрастен съд по чл.19 ДЕС при използването на информационни технологии при постановяване на съдебен акт. Запитването се отнася и за приложението на софтуерни продукти, базирани на ИИ, което не се предназначени за европейския пазар, но могат да бъдат пригодени от човек. Съдът иска тълкуване на понятието за свободния пазар по чл.101 ДФЕС и свободното движение на стоки при софтуерни продукти, базирани на изкуствен интелект или друг вид алгоритми.
1
СТРАНИ ПО СПОРА
Ищец: „...... ЕАД, ЕИК: ......, седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица", бул. .......... чрез процесуален представител адвокат А.
Б. - САК, съдебен адрес: гр. София, ул. ........., email l......
Ответник: „ЗК „........." АД, ЕИК ........., Седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ......, email: ..........
ПРИЛОЖИМО НАЦИОНАЛНО ПРАВО
ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС (ГПК)
Назначаване на вещо лице
Чл. 195. (1) Вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други.
(2) Съдът може да назначи и повече вещи лица, когато това се налага с оглед на обстоятелствата по делото.
Отстраняване на вещо лице
Чл. 196. (1) Разпоредбите на чл. 22, ал. 1 се прилагат съответно и за вещите лица.
(2) Всяка от страните може да иска отстраняване на вещото лице, ако е налице някое от основанията по ал. 1.
(3) Вещото лице е длъжно незабавно да съобщи на съда всички обстоятелства, които могат да бъдат основание за отстраняване. То е длъжно да вземе отношение по твърденията в молбата за отстраняването му.
2
(4) Съдът се произнася с определение по искането за отстраняване на вещото лице.
Възлагане на експертиза
Чл. 197. (1) В определението, с което съдът назначава вещото лице, се посочват: предметът и задачата на експертизата; материалите, които се предоставят на вещото лице, името, образованието и специалността на вещото лице.
(2) Съдът дава на вещото лице подходящ срок за изготвяне на заключението. Вещото лице уведомява съда, когато не може да изготви заключението в определения срок, и посочва какъв срок му е необходим.
Освобождаване на вещото лице
Чл. 198. Назначеното вещо лице се освобождава от възложената му задача, когато не може да я изпълни поради липса на квалификация, болест или друга обективна причина, при условията на чл. 166 или когато не е изготвило своевременно заключението.
Представяне на заключението
Чл. 199. Вещото лице е длъжно да представи заключението най-малко една седмица преди съдебното заседание.
Изслушване на вещото лице
Чл. 200. (1) Съдът напомня на вещото лице отговорността му за даване на невярно заключение.
(2) Вещото лице излага устно заключението си. Страните могат да задават въпроси за изясняване на заключението.
(3) При оспорване на заключението съдът може да назначи друго или повече вещи лица. Оспорването може да бъде направено докато трае изслушването.
Допълнително и повторно заключение
Чл. 201. Допълнително заключение се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно - когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност.
Оценка на заключението
Чл. 202. Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, 3 а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото.
Разногласие между вещи лица
Чл. 203. При разногласие между вещите лица всяка група излага своите отделни мнения. Когато съдът не може да вземе становище по разногласието, той изисква от същите вещи лица допълнителни изследвания или назначава други вещи лица.
НАРЕДБА № Н-1 ОТ 14 ФЕВРУАРИ 2023 Г. ЗА
ВПИСВАНЕТО, КВАЛИФИКАЦИЯТА И
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯТА НА ВЕЩИТЕ ЛИЦА
Чл. 2. Дейността на вещите лица при извършване на съдебни експертизи се основава на следните принципи:
1. законност;
2. процесуална и познавателна независимост на вещото лице;
3. научна обоснованост на средствата и методите, използвани при експертното изследване;
4. добросъвестност, обективност, всестранност и пълнота на експертното изследване;
5. поверителност и спазване на професионалната етика Чл. 3. Експертната дейност включва:
1. организацията на процесуалната и познавателната дейност на субектите на съдебната експертиза;
2. научните изследвания в областта на съдебните експертизи;
3. научно-методическото обезпечаване на съдебната експертиза;
4. професионалната подготовка и повишаването на квалификацията на вещите лица.
Чл. 5. (1) Съобразно процесуалната си организация съдебните експертизи са:
1. еднолични и колективни;
4
2. еднородни и комплексни;
3. първоначални, допълнителни и повторни.
(2) Експертизите са колективни, когато за извършването им е необходимо участието на две или повече вещи лица.
(3) Експертизите са еднородни, когато за решаването на задачите им се използват знания от една научна област. Експертизите са комплексни, когато за решаването на задачите им се използват знания от различни научни области.