Решение № 236 от 12.07.2024, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Административно наказателно дело 9/2024
- Вид
- Решение № 236
- Подписан
- 12.07.2024
- В сила
- 01.08.2024
- Състав
- Никола Георгиев Маринов
Цитирани разпоредби
- чл.40, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1,т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.15, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.2, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 236 гр. С., 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Никола Г. Маринов при участието на секретаря Христина П. Панайотова като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно наказателно дело № 20242230200009 по описа за 2024 година Производството е по повод жалба на Т. А. С. против наказателно постановление №23- 0804- 005685/30.11.2023г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция“ в РУ на МВР- С., с което на жалбоподателя за нарушение на чл.15, ал.1 от ЗДвП е наложено на основание чл.183, ал.2, т.2 от същия закон наказание „Глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева.
Жалбоподателят, редовно и своевременно призован за съдебно заседание не се явява. Изпраща упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да се отмени като незаконосъобразно.
Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно и своевременно призован изпраща свой представител в съдебно заседание, който не се явява. Изпраща по делото писмено становище по същество, с което моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подаден бил пореден сигнал от 29.08.2023г. от св. Д. А. до органите на МВР- С. за системни нарушения отстрана на съседите му Т. С. и съпругата му с личните им автомобили, за което той дал сведения и посочил че ежедневно е 1 свидетел на тези нарушения. На 06.11.2023г. св. Д. А. предал с протокол за доброволно предаване на полицейски инспектор, св. П. П. 1 брой оптичен носител като в протокола дал пояснение, че представеният от него диск съдържа видео файл за извършено нарушение по ЗДвП на 17.08.2023г. в гр. С., на бул. „Панайот Хитов“. Отделно на това по административнонаказателната преписка били снети сведения от св. В. В., която работела като касиер в търговски обект „Изи пей“, стопанисван от св. Д. А., който се намирал на бул.
„Панайот Хитов“, №2в. В първото подадено от нея сведение от 04.09.2023г. пред св. П. тя описала, че в съседство на търговския обект, където работи живеят мъж и жена, които системно минават по тротоара и пресичат пешеходната пътека. Посочила, че техните автомобили са черен „Шевролет“ и небесно синя „Мазда“. Свидетелката В. описала, че на 17.08 и 18.08.2023г. сутринта около 07,45 часа е видяла черният „Шевролет“ да тръгва и да пресича пешеходната пътека в близост, за да се включи в движението.
Посочила още, че на същите дати 17 и 18.08.2023г. по- късно, малко след 8 часа сутринта, госпожа с небесно синя „Мазда“ напуска дома си и минава по тротоара. Описала, че системно се случва да ги вижда и през работни дни между 18 часа и 18,30 часа да се прибират и пак да преминават по тротоара.
Същата свидетелка В. депозирала сведение и на 15.09.2023г. пред св. П., в което описала, че на 18.08.2023г. малко след 8 часа е видяла автомобил „Мазда“ сиво син на цвят да минава по тротоара на бул. „Панайот Хитов“, №2в срещу паметника на Новоселски мост.
Изготвена била покана на основание чл.40, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания до жалбоподателя Т. А. С. за извършено от него административно нарушение на ЗДвП на 17.08 и 18.08.2023г. около 08,10 часа, в която му било указано да се яви на 06.11.2023г. в 14,00 часа в ОД на МВР- С. при полицейски инспектор, св. П. П..
В поканата било указано, че при неявяване от страна на жалбоподателя, ще му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение в негово отсъствие, съгласно чл.40, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания. Поканата била получена лично от жалбоподателя Т. С. на 27.10.2023г.
Свидетелят П. П. приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗДвП. За това нарушение на 06.11.2023г. съставил акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя при 2 условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, а свидетелят Д. А. се подписал при съставянето на акта в качеството на свидетел очевидец на нарушението.
Жалбоподателят получил лично съставения му акт на 07.11.2023г.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение впоследствие началникът на сектор „Охранителна полиция“ в РУ на МВР- С. възприел същата фактическа обстановка като издал обжалваното наказателно постановление и на основание чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП му наложил наказание „Глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в 14- дневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е основателна.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели П. П., Д. А. и В.
В. изцяло, тъй като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към предмета на делото.
Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В наказателното постановление следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т. е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. Следва съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1,т.6 от ЗАНН да има единство между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които са били нарушени. Съдът счита, че правилно е описано в акта за установяване на административно нарушение нарушението п о чл.15, ал.1 от Закона за движение по пътищата. От събраните по делото доказателства и доказателствени средства се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят С. не е извършил вмененото му нарушение по тази разпоредба.
Съгласно разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗДвП на пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най- вдясно по платното за движение, а 3 когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най- дясната свободна лента. В посочената разпоредба на чл.15, ал.1 от ЗДвП или друга от този закон никъде не е описано, че преминаването през тротоара е нарушение, има текстове забраняващи спирането и паркирането на тротоар, но не и за преминаването през такъв. Преминаването през тротоар може да бъде квалифицирано като нарушение, но по друг нормативен акт. Според разпоредбата на чл.45, т.7 от Наредбата за обществения ред на територията на община С. се забранява движението, спирането и паркирането на пътни превозни средства върху тротоари, тревните площи и алеите в паркове, детски площадки и пешеходни зони.
В настоящия случай в съставения срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение и издаденото наказателно постановление е описано, че водачът управлява лек автомобил „Шевролет Каптива“ с рег. №............. като минава по тротоара пред адрес бул. „Панайот Хитов“, №2в като не използва най- дясната пътна лента на платното за движение очертана с пътна маркировка. От дадените дефиниции в §6 от ДР на ЗДвП, в т.4. за „Граница на платното за движение“ и в т.6 за „тротоар“ става ясно, че тротоарът е конструктивен елемент на пътното платно, който е отделен от платното за движение с граница на платното за движение и поточно тротоарът представлява изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. По делото не е спорно, че тротоарът не е част от платното за движение и че най- дясната пътна лента на платното за движение не може да бъде тротоарът.
От показанията на св. Д. А. става ясно, че той не е бил очевидец на извършеното нарушение на 17.08.2023г., както е посочен в акта за установяване на административно нарушение, същият посочва единствено, че е представил запис с нарушения по ЗДвП, но не може да конкретизира за коя дата, коя кола е преминавала. От показанията на св. В. В. също не може да бъде установено, че тя е била очевидец на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя. При разпита си в съдебно заседание тя не конкретизира дали е видяла на 17.08.2023г. точно жалбоподателят с посоченото МПС да е преминал през тротоара. Показанията на тази свидетелка в тази насока са общи и същата посочва, че едни и същи хора преминават през тротоара, това били съседите.
4
Следва да бъде отбелязано и това, че видно от административнонаказателната преписка на 06.11.2023г. св. Д. А. предал с протокол за доброволно предаване на полицейски инспектор, св. П. П. 1 брой оптичен носител като в протокола дал пояснение, че представеният от него диск съдържа видео файл за извършено нарушение по ЗДвП на 17.08.2023г. в гр. С., на бул. „Панайот Хитов“ (л.15 от делото). В същото време видно от приложената по делото покана на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН до жалбоподателя (л.10 от делото) същият е поканен за съставянето на АУАН за извършено от него административно нарушение на ЗДвП на 17.08 и 18.08.2023г. около 08,10 часа, в която му било указано да се яви на 06.11.2023г. в 14,00 часа в ОД на МВР- С. при инспектор, св. П. П.. Според разписката за получаване на тази покана, същата е получена от жалбоподателя С. на 27.10.2023 г. и въпреки, че не е изходирана с конкретна дата, то съдът приема, че същата е съставена преди 27.10.2023г., по- конкретно преди 06.11.2023г., когато св. А. е предал с горепосочения протокол за доброволно предаване диск с посочено съдържание, въз основа на което св. П. твърди в показанията си, че след като е изгледал така представения видеозапис е изпратил покана до нарушителя С. и съответно в негово отсъствие точно на същата дата 06.11.2023г. е съставил акта за установяване на административно нарушение. Всичко това води до извода, че актосъставителят, св. П. П. е изпратил поканата до жалбоподателя с посоченото конкретно нарушение на 17.08.2023г. и 18.08.2023г. около 08,10 часа за съставяне на АУАН преди да изгледа видео записа, който св. А. му е предал едва на датата на съставянето на акта, а именно 06.11.2023г. Отделен въпрос е, че доколкото за така посочения запис не е бил и съставен протокол за преглед на записи, който да установи дали изобщо на него се е съдържал запис на някакво нарушение, доколкото за същия диск бе направен опит да бъде възпроизведен в съдебно заседание и се оказа, че е повреден и не може да бъде възпроизведен.
Производството от административнонаказателен характер, изисква да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно- предпоставките са абсолютни като тежестта на доказване лежи върху наказващия орган. Според разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), 5 което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Отговорността на санкционирания не може да бъде ангажирана въз основа на предположения, съмнения и догадки, а следва да се установи несъмнено. Отговорност за едно деяние следва да се ангажира въз основа на безспорни доказателства, че е извършено именно визираното в акта за установяване на административно нарушение от лицето, сочено като нарушител. В случая деянието е извършено от водача на посоченото по- горе моторно превозно средство, чийто собственик е именно жалбоподателя С..
Следвало е актосъставителя да разследва случая като установи на датата и часа на нарушението кой е управлявал моторното превозно средство. Едва след това е следвало да се съставя акт на водача. Като не е сторил това той е съставил акта на собственика без да е доказано по несъмнен начин, че именно той е управлявал моторното превозно средство. Следвало е да поиска от собственика на автомобила да декларира кой е управлявал моторното превозно средство на въпросната дата и час. Като не е било сторено това е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което винаги води до незаконосъобразност на наказателното постановление.