Решение № 164 от 27.10.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Разград, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА Административно наказателно дело № 20263330200320 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „М. М. Груп 1“ ЕООД с ЕИК 202777896 с. Л против НП № 17-2600051/29.04.2026г. на Директора на ДИТ Разград, с което на основание чл. 79, ал. 4 във вр. с чл. 78, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 800 евро за нарушение на чл. 10, ал. 1 от същия закон. В жалбата сочи, че НП е незаконосъобразно, противоречащо на процесуалните правила и материалния закон, поради което моли да бъде отменено изцяло.

Застъпва становище, че в случая лицето реално не е работило, тъй като е работило само 5 дни, след което не се е явило на работа и договорът му е бил прекратен. Счита, че в АУАН и НП не са посочени съставомерни факти, касаещи описаното нарушение. В с.з. процесуалният представител на дружеството – адв. Й. заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея основания, като излага подробни съображения в тази връзка. Претендира и заплащането на сторените разноски.

АНО – Директора на Дирекция Инспекция по труда Разград, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М., счита жалбата за неоснователна, а издаденото НП за правилно и законосъобразно, издадено при спазване на формалните изисквания на ЗАНН от компетентни органи.

Нарушението е установено по несъмнен начин, а наложеното наказание е справедливо и съответно, поради което моли НП да бъде потвърдено изцяло.

Районна прокуратура гр.Разград, при редовност в призоваването, не се явява представител в с.з. и не заявява становище по жалбата и НП.

Районен съд Разград, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По повод получен сигнал в ДИТ-Разград от чужбина, от лице според св. А. С. М., с имена С С, командировано от М. М. Груп 1“ ЕООД, заедно с колегата й- М. И. /актосъставител/ за времето от 23.02.2026г. до 30.03.2026г. извършили проверка на обжалващото дружество по повод спазване на 1 трудовото законодателство. В тази връзка били изискани редица документи, едни от които били всички трудови досиета на работещите в обекта лица. След като им представили документите и двете ги прегледали, констатирали, че на 29.01.2026г. дружеството е сключило трудови договори с осем лица от виетнамски произход, които били с краткосрочно пребиваване в Република България. По отношение на лицата била извършена и справка с Група Миграция при ОДМВР-Разград. В хода на производството установили, че лицата са постъпили на работа на 30.01.2026г., като със Заповед от 09.02.2026г. трудовото им правоотношение било прекратено. Констатирали, че дружеството, в качеството на работодател, не е уведомило Главна инспекция по труда за сключените трудови договори с тези лица, в законоустановения 7дневен срок от действителното започване на работа, с което е нарушен чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ. Проверката приключила със съставянето на Протокол № ПР2607390 от 30.03.2026г., който бил връчен лично на управителя на същата дата.

В хода на административно наказателното производство е било установено, че Ч К Ф, пребивава на територията на Р България с Виза за краткосрочно пребиваване тип С, издадена по реда на чл. 24л от ЗЧРБ, като е влязъл в страната на 26.01.2026г. през ГКПП – Аерогара София и към 10.03.2026г. няма данни лицето да е напуснало страната, същото няма административен адрес, както и подадена молба/заявление за статут от лицето.

На същата дата 30.03.2026г. бил съставен АУАН от М. И. за констатираното нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ по отношение на осемте лица от виетнамски произход, като в акта е отразено, че е съставен в присъствието на Мюмюн Мустафа Мюмюн- управител на дружеството и св.

А. С. М., в който липсва подпис на „нарушител“, както и отбелязване, посочени са само имена на свидетел по отказа на нарушителя да подпише акта.

На 29.04.2026г. било издадено и процесното НП, в което нарушението било описано по аналогичен с АУАН начин, като краен срок за изпълнение на задължението от страна на нарушителя АНО посочил 06.02.26г., както и че нарушението било осъществено на 07.02.26г.

Квалифицирано било от АНО като такова по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ, а на основание чл. 79, ал. 4 връзка с чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ на жалбоподателя, в качеството му на работодател била наложена имуществена санкция в размер на 800 евро.

НП било връчено на жалбоподателя на 04.05.2026г., жалбата срещу него постъпила при АНО на 18.05.2026г.

Тази фактическа обстановка съдът намери за установена по несъмнен начин с оглед на представените писмени доказателства, приложени в преписката и допълнително представените, както и от гласните такиваразпитаната свидетелка А. С. М..

Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество се явява основателна и доказана.

При издаване на АУАН и НП са спазени стриктно разпоредбите досежно тяхното съставяне. Същите са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и при спазване на изискуемите за тяхната 2 валидност форма и съдържание. Констатираното нарушение е индивидуализирано по място и време, като е описано и конкретното извършеното от обективна страна, което впоследствие е подведено под съответната за това правна норма.

От събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че работодателят, в лицето на „М. М.

Груп 1” ЕООД – Л, ЕИК 202777896, действително е извършил визираното в обстоятелствената част на акта и в НП, нарушение на ЗТМТМ, посредством непредставянето на уведомление в законоустановения 7 дневен срок в компетентната Дирекция "ИТ" гр. Разград за обстоятелството, че гражданин на трета държава е започнал работа, като „общ работник в горско стопанство“.

По делото е безспорно установено, че на 30.01.26 г. Ч К Ф, род. на 20.08.2007 г., гражданин на Виетнам /гражданин на трета държава/ е започнал работа в дружеството с трудов договор от 29.01.2026 г. Последният, доколкото е лице, което не е гражданин на Република България и не е гражданин на държава - членка на ЕС, или на държава - страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария се явява "гражданин на трета държава" по смисъла на & 1, т. 4 от ДР на ЗТМТМ.

Изложеното означава, че „М. М. Груп 1” ЕООД – Л, ЕИК 202777896, като негов работодател е следвало в седемдневен срок от реалното започване на работа на лицето да подаде уведомление до Дирекция "ИТ" гр. Разград за това обстоятелство. По делото няма никакъв спор, че работникът е започнал работа на 30.01.2026г. и законоустановеният 7-дневен срок за уведомяване изтича до 24 часа на 06.02.2026г.

Срокът, който се брои на дни, изтича в 24:00 часа на последния ден (в случая – петък 06.02.2026г.). Лицето има право да извърши действието до последната минута на този ден. Неизпълнението и съответно нарушението (забавата) настъпват официално в 00:00 часа в събота – 07.02.2026г., както правилно са определили контролния и наказващия орган.

В тази връзка, съдът не споделя възражението на процесуалния представител, че адм. нарушение е извършено на 09.02.2026г. – първият работен ден, след посочената в АУАН и НП дата – 07.02.2026г.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ вменява задължение на работодателя, в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава, да уведоми писмено за това Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".

Следва да се отбележи, че уведомлението по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ се изисква за целите на регулацията на достъпа до пазара на труда на работници – граждани на трети държави и на политиката в областта на свободното движение на работници, трудовата миграция и интеграция на чужденци, за ограничаване на незаконна имиграция, както и санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава – в контекста на задълженията, поети от Република България като държава членка на ЕС по Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни, Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май 2009 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост, Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно 3 пребиваващи граждани на трета държава и др. – транспонирани със ЗТМТМ (вж. § 2 от ДР на ЗТМТМ).

Видно от съображение 10 на Директива 2009/52/ЕО, за да се даде възможност на държавите членки да проверяват по-специално за подправени документи от работодателите, следва да се изисква да уведомяват компетентните органи за наемането на работа на гражданин на трета държава.

С оглед намаляване на административната тежест държавите членки може да предвидят подаването на тези уведомления да се извършва в рамките на други схеми за уведомяване. С разпоредбата на чл. 3 от Директива 2009/52 ЕО е предвидена забрана за незаконно наемане на работа – на незаконно пребиваващи граждани на трета държава, като в тази връзка с разпоредбата на чл. 4, § 1, т. в) от Директивата е предвидено задължение за държавите членки да задължават работодателите да уведомяват компетентните органи, определени от държавите членки, за началото на наемането на работа на граждани на трета държава в срок, определен от всяка държава членка.

Република България не се е възползвала от възможността да използва друга схема на уведомяване, като именно в изпълнение на задължението по чл. 4, § 1, т. в) е приета разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ, като специализираният контрол за спазване на тези изисквания е предоставен на органите на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".

В тази връзка следва да бъде отбелязано и съображение 37 на Директивата, че същата зачита основните права и съблюдава принципите, признати по-специално от Европейската конвенция за защита на правата на човека и на основните свободи и Хартата на основните права на Европейския съюз. По-конкретно тя следва да се прилага с дължимото зачитане на свободата на стопанска инициатива, равенството пред закона и принципа на недискриминация, правото на ефективни правни средства на защита и правото на справедлив съдебен процес, както и принципите на законност и на пропорционалност на престъпленията и наказанията в съответствие с членове 16, 20, 21, 47 и 49 на Хартата.

Отчитайки това обстоятелство, както и факта, че трудовото правоотношение с посоченото лице е прекратено със Заповед № 5 за прекратяване на трудовото правоотношение с посоченото лице на основание чл. 71, ал.1 от КТ, считано от 09.02.2026г., т.е. в първият работен ден, след осъществяване на адм. нарушение от страна на жалбоподателя, извършеното нарушение от последния носи белезите на маловажен случай.

Както дейността на административнонаказващия орган, така и тази на съда, по своя характер е правораздавателна, но осъществявана в различни фази, поради което и двата органа разполагат с правомощия да преценяват наличието на маловажен случай и да приложат неговите последици.

Наличието на маловажен случай влече след себе си като последица изключване отговорността на виновното лице.

Съгласно препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, за изключване на отговорността, както е по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, следва да намерят приложение нормите на Наказателния кодекс, където съгласно чл. 93, т. 9 , "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид".