Решение № 4166 от 09.12.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4166 гр. Пловдив, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330105999 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявен от И. М. К. против „Кредит Тайм“ ЕООД иск за приемане за установено в отношенията между страните на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че клаузата за неустойка в Договор за паричен заем № **/22.03.2019 г., установяваща задължение за заплащане на сумата от 661, 50 лв., е нищожна като противоречаща на добрите нрави, поради установяването й в противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК и в нарушение на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.

1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 50 лв., представляваща недължимо платена за периода от 22.03.2019 г. до 22.03.2020 г. по клауза за неустойка по Договор за паричен заем № **/22.03.2019 г., поради нищожност на клаузата за заплащане на неустойка, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.04.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за кредит № **/22.03.2019 г., по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател, била предоставена сумата в размер от 900 лв., при годишен процент на 1 разходите от 47, 20 % и срок за погасяване от 28 седмици с размер на погасителната вноска от 71, 75 лв. В клаузата на чл. 3 от договора било установено задължение за кредитополучателя за предоставяне на поне две от следните обезпечения: запис на заповед и поръчител, който да отговаря на установените от кредитора условия. В случай на непредставяне на уговореното обезпечение кредитополучателят се задължил да заплати неустойка в общ размер на 661, 50 лв., платима на вноски, ведно с главницата и уговорената възнаградителна лихва съгласно погасителния план, като към месечната вноска се добавя вноска за неустойка за сумата от 47, 25 лв.

Поддържа, че общият размер на задължението по договора за кредит е в размер на сумата от 1 666 лв. Твърди, че с установения в договора годишен процент на разходите от 47, 20 % се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на страните. Твърди, че възнаградителна лихва, която надвишава трикратния размер на законната лихва е недействителна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави, в който смисъл се позовава на практика на касационната инстанция.

Твърди, че договорът за паричен заем е възмезден, поради което недействителността на клаузата за възнаградителна лихва има за юридическа последица недействителност на кредитната сделка. Поддържа, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като установения в договора за потребителски кредит ГПР от 41, 71 % не отговаря на действително приложения, което от своя страна водело и до нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че неправилно размерът на плащането по чл. 3 от договора, наречено "неустойката", но представляващо скрито възнаграждение за ползването на финансовия актив, не е включен при определяне на годишния процент на разходите, поради което и посоченият в договора годишен процент на разходите също не отговаря на действителния, което представлява нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. По така изложените съображения счита договорът за недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради което и съгласно чл. 23 ЗПК кредитополучателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, без лихвата и другите разходи по кредита. Счита, че с включване на клауза за неустойка в този размер се е достигнало до сключване на договора за кредит при заобикаляне на закона и в точност на правилото, установено в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага съображения за нищожност само на 2 клаузата за неустойка като противоречаща на добрите нрави по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Моли за уважаване на предявените искове, като претендира връщане на недължимо заплатената неустойка в размер на сумата от 50 лв. Претендира присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

Ответникът „Кредит Тайм“ ЕООД е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131 ГПК, отговор на исковата молба, с който релевира възражение за местна подсъдност на правния спор, предмет на производството, като счита, че исковата молба е нередовна. Счита, че не са налице основанията за нищожност на процесния договор, тъй като клаузите на договора са индивидуално уговорени между страните, като ищецът е бил предварително запознат с условията на договора. Счита, че клаузата, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка за действителна, тъй като последната е установена за неизпълнение на договорно задължение на ищцата да осигури обезпечение на предоставената заемна сума. За това задължение заемополучателят бил уведомен още с получаване на стандартния европейски формуляр. В случая не сбили изложени твърдения, нито представени доказателства за изпълнение на задължението на ищцата да обезпечи задължението по договора за заем. Счита, че неустойката не е прекомерна, тъй като нейният размер не противоречи на общоприетите принципи за справедливост, като последната не излиза извън пределите на обезпечителната, обезщетителната и санкционната й функции. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове, като прави предложение за сключване на споразумение по делото. Възразява, че ищецът е материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недействителността на клаузата за неустойка като противоречаща на добрите нрави, поради установяването й в противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК и в нарушение на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК.

При условията на кумулативност е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на недължимо заплатена сума по клауза за неустойка.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца И. М. К. и „Кредит Тайм“ ЕООД е сключен Договор за паричен заем № **/22.03.2019 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 900 лв. срещу насрещното задължение на ищеца – кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс на 14 двуседмични погасителни вноски – всяка в размер на 3 сумата от 119 лв., с падеж на първата вноска на 05.04.2019 г. Установено е, че размерът на погасителната вноска без включване на задължението за неустойка е от 71, 75 лв. Длъжникът се е задължил да върне заемната сума, ведно с начислената възнаградителна лихва и неустойка или сумата в общ размер от 1 666 лв. Установен е годишен лихвен процент от 39 % и годишен процент на разходите от 47, 20 %.

С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора страните са постигнали съгласие, че заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне едно от следните обезпечения: запис на заповед, издаден в полза на заемодателя или поръчител, отговарящ на условията на т. 11 от Общите условия. Страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури посоченото обезпечение, последният следва да заплати неустойка на кредитора в размер на сумата от 661, 50 лв.

Установено е, че неустойката се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска, като размерът на последната в този случай към всяка погасителна вноска се прибавя сумата от 119 лв.

Вещото лице по допуснатата по делото и приета без възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза, е установило, че в размера на годишният процент на разходите не са начислени задължения за лихви, такси и неустойка. Експертизата е установила, че оскъпяване на кредита с начислената неустойка съотнесена към дължимата и платена главница е средно с 73, 50 %, изчислено неустойка спрямо главница. Вещото лице е установило, че по договора няма непогасени задължения за главница и възнаградителна лихва, като по договора не са заплащани суми за такси и неустойки. В съдебното заседание при изслушване на вещото лице последното е посочило, че при преценка на осъществените плащания по договора за кредит е извършило проверка единствено на вторичните счетоводни записи, представени от ответника, като не е работило с първични счетоводни документи.

От постъпилата по делото справка от БНБ, Управление „Банков надзор“ се установява, че във връзка с искане, отправено до финансовата институция, е постъпило удостоверение, в което е посочено, че по процесния договор е заплатена сумата от 1 004, 50 лв., от която 900 лв. за погасяване на задължението за главница и 104, 50 лв. за погасяване на задължението за договорна лихва.

При така установеното от фактическа страна следва да се пристъпи към разглеждане на предявения иск на първото, наведено от ищеца основание – установяване недействителността на клаузата за неустойка, поради противоречието й с добрите нрави.

В клаузата на чл. 4 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение на договора в размер на сумата от 661, 50 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски.

4

По своята правна природа неустойката представлява форма на договорна отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните.

Поначало функциите на установена между страните неустоечна клауза са обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл съдът съобрази и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, в мотивите на което е прието, че като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). В посоченото решение е прието, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Посочено е, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: 1. естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; 4. съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди

В настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по установения от заемодателя начин в чл. 4, ал. 1 от Договора. Следователно задължението за заплащане на неустойка е уговорено като обезпечение за изпълнението на поетото в договора задължение за осигуряване на обезпечение на главното задължение на кредитополучателя да върне предоставената му в заем сума в срок, ведно с установеното възнаграждение на кредитора.

Така установеното задължение не може да се характеризира като неустоечна клауза, доколкото не изпълнява присъщите на неустойката функции за обезпечение изпълнение на задължението и обезщетение на вредите от неизпълнение на последното. Освен типичната обезпечителна и обезщетителна функция, на неустойката може да има и санкционен характер.