Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 98 от 21.01.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 65/2025
Вид
Решение № 98
Подписан
21.01.2025
В сила
08.02.2025
Състав
Божидар Иванов Кърпачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал.1, т.6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21 ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Пловдив, 21.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20255330200065 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-010185, издадено от началник група в ОДМВР ПЛОВДИВ, Сектор пътна полиция-Пловдив, с което на П. К. М. е наложена глоба в размер на 1600 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21 ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. По-конкретно се сочи, че:

-липсва материална компетентност на наказващия орган, поради издаване на оправомощителната заповед от бившия министър на МВР;

-не била доказана техническата изправност на АТСС.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Не претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Разгледана съображения: по същество жалбата е неоснователна, по следните

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

НП е издадено за това, че на 05.09.2024г. в 23:50 в гр. Пловдив, бул.

„Княгиня Мария Луиза“ срещу №72, с посока на движение от изток към запад П. К. М. управлява личния си мотоциклет ЯМАХА МТН 890 с рег.№ ***, със скорост 117.36 km/h, при максимална разрешена скорост за движение в населено място от 50 km/h. Отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 %. Наказуема скорост 113 km/h. Наказуемо превишение 63 km/h.

Нарушението е установено с техническо средство тип CELERITAS MVD 2020 и фиксирано в снимков материал № 005640. Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш серия К, № 9296069, влязъл в сила на 26.07.2024 г.

Посочената в НП фактическа обстановка не е оспорена с жалбата, изрично е призната в съдебно заседание, а и се доказва от:

- приложения по делото АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В този случай доказателствената тежест е разместена и в тежест на жалбоподателя е да обори констатациите от АУАН. Така Решение по КАНД № 20247180701944/2024 на Административен съд-Пловдив, Решение по к.а.н.д.

№ 2613 по описа за 2023 г. на Административен съд-Пловдив. В тази връзка следва да се съобрази, че от жалбоподателя не са представени, каквито и да било доказателства за оборване изложеното в АУАН, нещо повече АУАН е подписан без възражения.

- показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН, като от особено значение бяха показанията на актосъставителя, че АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя, който изрично е потвърдил, че е управлявал процесния автомобил по времето и мястото, посочени в АУАН и НП;

- приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС 2 видеоконтрол. В тази връзка, само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че действително изготвените снимки на нарушението са тъмни, но това е изцяло нормално и логично предвид времето на извършване и установяване на нарушението-през вечерта в 23.50 часа. По-важното обаче е, че статичното изображение еднозначно позволява установяване на регистрационния номер на процесното МПС, като е налице пълно съвпадение между номера, който се забелязва на снимките, автоматично разпознатия номер и регистрационния номер, посочен в АУАН и НП, поради което не възниква абсолютно никакво съмнение, че нарушението е извършено именно с посочения в НП автомобил.

Така Решение № 349 от 10.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3747 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.

Относно авторството на деянието следва да се посочи, че видно от приложената по делото справка за регистрация на МПС, именно жалбоподателят е регистриран собственик на процесния мотоциклет.

Въпреки надлежно връчената на 12.11.2024г. покана, същият не се е възползвал от правото до съставяне на АУАН (в негово присъствие) да посочи друго лице като водач на МПС, поради което правилно на основание чл. 188, ал.1, изр.1 е ангажирана отговорността на жалбоподателя. В тази връзка са и показанията на актосъставителя, че жалбоподателят изрично е потвърдил, че е управлявал процесния автомобил по времето и мястото, посочени в АУАН и НП

ПО УСЛОВИЯТА ЗА ЗАКОНОСЪОБРАЗНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА

АТСС.

Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно 3 разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Тоест налице са два вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.

Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилниприкрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени на участък от пътя.

В случая от приложеното писмо за удостоверение за одобрен тип е видно, че НП е издадено при използване на система CELERITAS MVD 2020, която позволява, както стационарен, така и мобилен монтаж. От приложената по преписката снимка на АТСС е видно, че в процесния случай то е използвано с мобилен монтаж, като временно разположено на участък от пътя АТСС /триножник/, поради което спрямо него следва да намерят приложение правилата за мобилните АТСС.

Противно на възраженията в жалбата са налице всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за законосъобразност на използването на мобилно техническо средство за видеоконтрол:

-нарушението е установено с автоматизирано техническо средство

CELERITAS MVD 2020, използвано в конкретния случай като мобилна система за видеоконтрол- АТСС, временно разположено на участък от пътя;

- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, като срокът за валидност за одобряване на типа е безсрочен. Техническите характеристики на одобрения тип са видни на общодостъпния сайт на БИМ на линк: https://ebim.bim.government.bg/bg/Information/Information/ForeignDeviceTypeDetails? identifier=t8f1skt0BBY%3D

- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под № В-70, видно от приложеното по делото писмо за удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

-техническото средство е преминало през надлежна метрологична 4 проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото Протокол от проверка № 153-СГ-ИСИС/07.12.2023г.;

-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който съдържа всички изискуеми реквизити, включително и номер на първо и последно статично изображение, които липсват по други дела, като е налице пълно съответствие между посочените в протокола статични изображения и представеното по делото;

-приложена е снимка за временното разполагане на АТСС на участък от пътя.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1 ЗДвП. Приложена е и коректната санкционна норма-чл. 182, ал.1, т.6 ЗДвП, доколкото наказуемо превишение от 63 км/час в градски условия попада именно в приложното поле на тази норма.

Спазен е заложения в закона алгоритъм за изчисляване на санкцията при превишение над 50 км/час, а именно по 50 лева за всеки 5 км/час превишение, като наложената санкция кореспондира с законоустановения размер.

Налице са и условията за приложение на квалифицирания състав на чл.

182, ал.4 от ЗДвП.

Легална дефиниция на повторността по смисъла на ЗДвП е дадена в т.33 от ДР на ЗДвП, а именно "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

В процесния случай, наказващият орган обосновава повторността с ЕФ серия К, № 9296069, като той изрично е цитиран в текста на обжалваното НП и е приложен в копие по преписката.

От справката за нарушител водач е видно, че посоченият ЕФ, не само е влезнал в сила на дата 26.07.2024г. като необжалван, но даже е заплатен.

От приложената по преписката справка за нарушител/водач, а и от приложения в копие ЕФ серия К, № 9296069 е видно, че той също е за 5 допуснато нарушение на режима на скоростта, поради което изцяло законосъобразно деецът е санкциониран с глоба в двоен размер-1600 лева на основание чл. 182, ал.4 ЗДвП, вр. чл. 182, ал.1, т.6 ЗДвП.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ.

Неоснователно е възражението във връзка с материалната компетентност на наказващият орган. Действително оправомощителната заповед е издадена от бивш министър на МВР, а не от актуалния.

Тук следва да се съобрази трайната съдебна практика, според която:

„Делегираните правомощия и делегирането им касаят длъжността, а не лицето, което я заема към даден момент. Няма изискване в закона при промяна на лицето, упражняващо длъжност министър или друга длъжност, да се издават нови заповеди от друго лице за делегиране на правомощия, предвидени в съответния закон. Съответно – няма изискване при промяна на лицето, заемащо конкретна длъжност, на следващото лице да бъдат делегирани отново същите правомощия. При промяна на лицето, заемащо длъжност на орган, който по силата на закона има право да делегира правомощия, следващото лице на същата длъжност има право да издаде друга заповед, отменяща или изменяща вече издадената от предходното лице, без да има задължения за издаване на същата заповед – с идентичен обхват делегирани правомощия, която вече е била издадена от предходното лице, заемало съответната длъжност.“

Така Решение по КАНД № 20247180700719/2024 на Административен съд-Пловдив, Решение № 1879/26.10.2022 год. на Пловдивският Административен Съд, ХХIV състав, КАНД № 1559 по описа на съда за 2022 г.

В случая оправомощителната Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР не е отменена от последващ министър на вътрешните работи, поради което компетентността на наказващият орган се явява установена.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП право на разноски би имала въззиваемата страна, ако бе ползвала по делото услугите на юрисконсулт. Това обаче не е сторено, 6 доколкото по делото е представено само съпроводително писмо от законния представител на въззиваемата страна.

Липсва обаче участие на юрисконсулт, включително и чрез писмено становище, поради което разноски не могат да се присъдят.

Така изрично Решение № 1187 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1024 / 2020 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Определение № 658 от 10.08.2011 г. по ч.пр. д. № 38/2011 г. на Върховен касационен съд.

Разноски в конкретния случай не могат да се присъдят и доколкото липсва такова изрично формулирано искане от въззиваемата страна, а съгласно т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС претенцията за разноски следва да бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с., РЕШИ: