Определение № 479 от 10.07.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 479 гр. Благоевград, 10.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСМИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Пандев

Съдебни

Виолина Баркова заседатели: Илия Самаров като разгледа докладваното от Петър Пандев Наказателно дело от общ характер № 20221200200263 по описа за 2022 година

С влязлата в сила присъда №13/06.03.2024 г., постановена по настоящото дело, ОС е признал подсъдимия П. Й. Ц. за виновен по повдигнатото му обвинение и му е наложил съответни наказания.

По делото е постъпила молба с вх. № 9979/24.06.2025 г. от А. Я. с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.189, ал.3 от НПК по НОХД №263/2022 г. по описа на ОС– Благоевград и по ВНОХД №960/2024 г. по описа на АС – гр.

София.

Както бе посочено по-горе, с присъда №13/06.03.2024 г., по НОХД №263/2022 г. по описа на ОС– Благоевград, подсъдимият П. Й. Ц. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343а, ал.1, б.“б“, във вр. с чл.343, ал.1, б.”в”, пр.1, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, във вр. с чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП. С решение №459/30.12.2024 г., постановено по ВНОХД №960/2024 г., АС – гр. София е потвърдил горната присъда. Присъдата е влязла в законна сила на 13.03.2025 г.

С присъдата си съдът е пропуснал да се произнесе по направеното от частните обвинители П. Н., Н. Н. и С. Н. искане за присъждане на разноски за осъщественото от адв.

Я. процесуално представителство. По аргумент от чл.306, ал.1, т.4 от НПК по този въпрос първоинстанционният съд може да се произнесе и с определение.

В разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК е предвидено, че при признаване на подсъдимия за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначен защитник, а също и разноските, направени от частния обвинител и граждански ищец, ако са направили такова искане.

Съдебното производство по делото е било образувано на 14.04.2022 г. С определение на съда в разпоредително заседание на 26.09.2022 г. пострадалите лица П. А. Н., Н. А. Н. и С. А. Н. са били конституирани като частни обвинители /л. 107 нохд/. Същите са упълномощили за осъществяване правна защита повереника – А. Я., с пълномощни от 20.06.2022 г. и от 22.06.2022 г., в които е вписано изрично, че процесуалното представителство и съдействие е безплатно на основание чл.38, т.2 от Закона за адвокатурата и е до приключване на делото пред първа инстанция.

При това положение настоящият състав следва да се съобрази с разпоредбата на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата – че адвокатът може да оказва безплатно адвокатска 1 помощ и съдействие на 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; и 3. роднини, близки или на друг юрист и че хипотезата на конкретната защита е по т.

2-ра на чл.38, ал.1 ЗАдв. – материална затрудненост на представляваните лица. Съгласно чл.38, ал.2 от ЗАдв., в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати. Осъществяването на тези предпоставки и заявеното своевременно искане задължават съда да определи адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения /НМРАВ/, като осъди другата страна да го заплати.

В конкретния случай още с молбите за конституиране като граждански ищци пострадалите П. Н., Н. Н. и С. Н. са претендирали присъждане на разноските по делото, като без значение е обстоятелството дaли впоследствие гражданският иск е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство или не, доколкото искането за разноски е надлежно формулирано и отправено до съда. Действително, за да е валидно отправено искането за присъждане на разноски, е достатъчно в договора за правна защита и съдействие да е посочено, че упълномощеният адвокат, оказва безплатна правна помощ на някое от лицата посочени в т. 1-3 на чл.38, ал.1 от ЗАдв., което в случая е сторено. Налице е формирана практика на ВКС, съгласно която за съда не съществува задължение да извършва проверка и не е необходимо страните в това правоотношение непременно да доказват основанието му – че действително е налице материална затрудненост. Достатъчно е адвокатът да се е съгласил и приел да защитава лицата безвъзмездно. Още повече, че при всички положения, при осъдителен изход на делото, разноските на частните обвинители и гражданските ищци подлежат на репариране от подсъдимия. В тяхното число попада и възнаграждението за адвокатска защита, при което условията на оказването й – безвъзмездно или възмездно, се явяват ирелевантни за подсъдимия. И в двата случая за осъдения възниква задължение за заплащане защитата на насрещната страна, в единия случай – на самата страна, а в другия – на адвоката.

Пред втората инстанция обаче липсва представен договор за осъществяване на безплатно представителство на частните обвинители съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗАдв., като нито те, нито техния повереник са се явили в проведените две открити съдебни заседания по ВНОХД № 960/2024 г. по описа на САС, т.е. не са извършвани никакви процесуални действия от страна на адв. Я. в рамките на развилото се въззивно производство. Следователно за тази фаза на процеса не са налице основанията за присъждане на разноски в полза на повереника на частните обвинители.

Осъдителният изход на делото за подсъдимия Ц. и общата разпоредба на чл.189, ал.3 НПК обаче налагат в тежест на същия да бъдат възложени разноските за процесуално представителство на частните обвинители, направени пред настоящата инстанция. По силата на чл.13, ал.1, т.3 и ал.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения /в действащата й към момента на последното по делото съдебно заседание редакция/, минималният размер на тези разноски възлиза на 1500 лева за всяко от представляваните лица, тъй като престъплението предвижда наказание до 6 г. лишаване от свобода съобразно предвиденото в чл.343, ал.1, б.„в“, пр.1 вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, действаща към датата на деянието или общо 4500 /четири хиляди и петстотин/ лева – за тримата частни обвинители.

Едновременно с това обаче, отчитайки Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С438/2022 г. за незадължителния характер на посочения подзаконов нормативен акт, сложността на делото и действителния обем на извършената от повереника правна дейност пред настоящата инстанция, настоящият състав прецени, че така определените 4500 лв. са прекомерни и непропорционални на предоставените от адв. Я. правни услуги, а сумата от 1500 лева е адекватното адвокатско възнаграждение за представителството на тримата частни обвинители.

2

Според цитираното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С438/22 определените с Наредба №1 от 2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, вкл. при безплатно представителство и при заварени договори, като не обвързват съда при извършване на преценката му за размера на възнаграждението поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл.101, пор.1 ДФЕС. Посочените минимални размери в наредбата могат да послужат само като ориентир при определяне на възнаграждения, без да са обвързващи съда, вкл. когато определя възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. При оценяване на положения труд на повереника при условията на чл.38, ал.2 от ЗАдв., следва да се вземе предвид вида, фактическата и правна сложност на делото, извършените от процесуалния представител правни действия по него, продължителността на производството, фазата, на която то е приключило, които позволяват да се прецени по-точно и обективно какъв обем, интензитет и продължителност на защитата е била осъществена от представителя, за да се предвиди адекватно и справедливо заплащане за нея.

Отчитайки факта, че защитата е водена паралелно с представителя на държавното обвинение без да е проявена особена процесуална активност; участието в еднотипни процесуално-следствени действия; общата зашита на всички представлявани лица при наличие на общи факти и доказателства сочи, че са реализирани значително по-малко усилия за осъществяване на процесуално представителство от страна на повереника. Също така, по никакъв начин помощта не се различава с оглед броя на представляваните лица.

Липсва обусловено от такъв брой видимо увеличаване на количеството и интензитета на защитата, или придаване на специфики с оглед положението на отделната представлявана страна.

Предвид изложеното съдът намира, че на повереника следва да се определи възнаграждение в размер, който съответства на посочения в Наредба № 1/2004 г. за едно лице и възлиза на 1500 лв. за първоинстанционното производство /виж решение № 217/09.04.2024 г. по н.д. № 1148/2023 г. на ВКС, I н.о./.

Водим от горното и на основание чл.306, ал.1, т.4 вр. с чл.189, ал.3 от НПК, Благоевградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА П. Й. Ц., роден на ****, с ЕГН – **********, да заплати на А. П. Я., адвокат при АК – Благоевград, с адрес: гр. Р.ул. Б.р.№*, сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото при условията на чл.38, ал.2 ЗАдв. безплатно процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция на частните обвинители П. А. Н., Н. А. Н. и С. А. Н..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва или протестира пред АС – София в 7дневен срок от съобщението му до страните по делото.

Председател: _______________________

Заседатели:

1. _______________________

2. _______________________

3

4