Определение № 19 от 10.01.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19 гр. София, 09.01.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Магдалена Лазарова като разгледа докладваното от Красимира Костова Въззивно частно наказателно дело № 20221000601449 по описа за 2022 година С определение № 2730 от 05.12.2022 г. по НЧД № 4419/2022 г., Софийски градски съд, НО, 2 състав, е оставил без разглеждане, като процесуално недопустими, жалбите на обвиняемите Г. М. А. и И. В. А., против постановление от 27.07.2022 г. на прокурор при СГП за прекратяване на наказателното производство по ДП/Сл.дело № 370/2022 г. по описа на СОСГП, пр. пр. № 15242/2020 г. на СГП. Със същото определение съдът е прекратил и производството по образуваното пред него НЧД № 4419/2022 г.

Против определението е депозирана жалба от адв.И. Л. – упълномощен защитник на двамата горецитирани обвиняеми (с приложено към жалбата пълномощно от 07.12.2022 г.), в която се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост. Заявява се, че първата инстанция неправилно е приела отсъствие на правен интерес от обжалването на прокурорското постановление и се твърди, че след като законът е гарантирал право на обжалване на обвиняемия, съдът нямал правомощие да преценява наличието на правен интерес, а бил длъжен да разгледа жалбата и да се произнесе по нея, понеже правото на жалба, всякога е равнозначно на правен интерес от обжалването. Според защитата, произнасянето на СГС, че е било постигнато прекратяване на най-реабилитиращото основание за жалбоподателите, не било по допустимост, а по същество, защото оценявало правната страна на атакуваното постановление. Защитата счита още, че след като в определението било записано, че съдът се е запознал с материалите по делото и след като постановил въз основа на тях и на жалбите своя акт, то той „очевидно” разгледал тези жалби по същество, което пък се лансира за противоречие между мотиви и диспозитив на определението. Изразява се недоволство срещу включеното от прокурора и второ прекратително основание (недоказаност), тъй като поставяло под съмнение невинността на обвиняемите, будело неяснота, не съответствало на фактите и било от 1 естество да урони доброто име и престижа на подведените под отговорност.

Акцентира се, че фактическите и правните основания за прекратяването на наказателното производство могат да рефлектират не само върху гражданскоправната сфера на обвиняемия, но да имат и морално измерение, като в този смисъл всякога обвиняемият има интерес от законосъобразно приключване на наказателния процес – чрез разкриване на обективната истина и правилно приложение на закона.

Апелативният съд като се запозна с жалбата, счита, че същата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, без да споделя част от изложените в нея доводи.

Атакуваното определение не страда от обструктивно приписвания му в жалбата порок – противоречие между мотиви и диспозитив, тъй като обективният прочит на същото налага извод, че СГС въобще не е засегнал съществото на спора, нито е обсъждал правната аргументация на постановлението за прекратяване, както се твърди от процесуалния представител на жалбоподателите.

Възражението, поставящо абсолютен знак за равенство между законова възможност за обжалване (неправилно унифицирана с право на обжалване) и правен интерес от обжалване (който е пораждащ правото на обжалване), е неоснователно, а разбирането, че съдът нямал правомощие да преценява наличието на такъв интерес за обвиняемите, е превратно. Тъкмо напротив, за интереса от обжалване, съдът е длъжен да следи служебно.

Включването на обвиняемия сред кръга лица, разполагащи с възможност да обжалват даден акт, не означава автоматично наличие на интерес от обжалване. Последният възниква, когато актът накърнява правата и законните интереси на обвиняемия – чл.55, ал.1 от НПК. Ако актът не нарушава правата му, нито засяга законните му интереси, право на жалба не възниква (реализирането на обжалване се третира за безпредметно) и ако жалба все пак е подадена, тя се оставя без разглеждане. В наказателното производство, интересът на обвиняемия (подсъдимия или осъдения) от обжалване, в мнозинството от случаите е флагрантен, поради което и не се налага съдилищата да се произнасят изрично за наличието му. Срещат се обаче и редица изключения, така че решаването на въпроса зависи предимно от естеството на претенциите на обжалващия обвиняем. Съгласно определение № 8/17.01.2019 г. по ч.н.д. № 1219/2018 г. на ВКС, „ преценката по допустимостта на жалбата е обвързана с наличието на правен интерес от обжалването”, а според Решение № 16/16.02.2010 г. по н.д. № 673/2009 г. на ВКС „Правният интерес от обжалване /протестиране/ е поставен в зависимост от съдържанието на исканията на страните”. „Неизменно средство за упражняване правото на защита е правото на жалба. Но то възниква при определени предпоставки – се посочва в Решение № 434/02.12.2009 г. по н.д. № 463/2009 г. на ВКС, което продължава, че правото на жалба на подсъдимия, респ. на защитата му „възниква само, когато са нарушени техни права и законни интереси. Накърняването на правата и законните интереси е налице, когато направените от съответната страна искания са останали неудовлетворени или частично удовлетворени”.

2

В разглежданото определение на първата инстанция е очевидно, че СГС се е ръководил от отразените по-горе принципни постановки в светлината на прогласения с акта на прокурора краен резултат, но не е съобразил изцяло съдържанието на жалбите срещу постановлението за прекратяване, както й особеностите на прокурорския акт, с който прекратяването е осъществено едновременно поради несъставомерност – отсъствие на субективен признак от състава на вменените престъпления и поради недоказаност на някои от обективните им признаци (впрочем подобен подход не се критикува от настоящия въззивен състав, а само се констатира). Постановлението за прекратяване на наказателното производство, като акт, който слага край на наказателното преследване, е обжалваем и относно възприетите в него фактически положения и относно правните аргументи, довели до прилагането на съответните прекратителни основания, което за обвиняемия, в значителна степен се приравнява на обжалването на оправдателната присъда от подсъдимия (досежно мотивите и основанията за оправдаването).

От съдържанието на жалбите на двамата обвиняеми срещу постановлението на СГП е видно, че същите са поискали нормативно регламентирана съдебна проверка за обоснованост и законосъобразност на прокурорския акт, оспорвайки както изложената в него фактология, с оплаквания за изграждането й при игнориране на релевантни доказателствени източници, така и изразявайки несъгласие със становището за недоказаност.

Видно е още, че са претендирали за отпадане на основанието по чл.243, ал.1, т.2 от НПК и за признаване единствено на основанието по чл.243, ал.1, т.1 от НПК. Следователно, оплакванията са в насока накърняване на законния интерес от получаване на безспорно реабилитиране, поставено вън от всякакви съмнения и основано на вярна интерпретация на фактите и доказателствата. При това положение, жалбите срещу постановлението са се явявали процесуално допустими, въпреки постигнатия с прокурорския акт краен резултат, който отвъд prima facie, за жалбоподателите не е бил изцяло удовлетворителен.

Отделен и извън контекста на разисквания случай, е въпросът за несъвършенствата на законодателната уредба на чл.243 от НПК, в частта й за съотношението на съдебния и вътрешноинституционалния контрол (от горестоящата прокуратура) върху постановленията за прекратяване на наказателното производство. Тя не държи сметка, че специално за наказателното преследване на престъпленията, от които няма конкретен пострадал, ефективен контролен механизъм отсъства и се препятства възможността за реална своевременна проверка за обоснованост и законосъобразност на прекратяването, а вместо това намесата на съда често се превръща в търсена регистрационна процедура за по-бързо стабилизиране на крайния прекратителен резултат, с която практически се избягва и ревизирането му. Този проблем, налагащ координиране на упоменатото съотношение с правилото за невлошаване положението на обвиняемия (reformatio in peius), е в прерогативите на законодателната власт, а не на съдебната, която въпреки него и влиянието, което би могъл да окаже върху преценката за правния интерес от обжалване, е длъжна да прилага 3 действащия процесуален закон и при осъществяването на тази преценка да се ръководи от легитимното предназначение на обжалването, заложено в чл.55, ал.1 от НПК.

Ето защо, атакуваното определение, с което жалбите на обвиняемите Г.

М. А. и И. В. А. против постановлението за прекратяване на наказателното производство са били оставени без разглеждане и с което е прекратено съдебното производство по образуваното НЧД, следва да бъде отменено, а делото – върнато на СГС за произнасяне по съществото на тези жалби.

Предвид изложеното, Апелативен съд – София, НО, 11 състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2730 от 05.12.2022 г. по НЧД № 4419/2022 г. на Софийски градски съд, НО, 2 състав.

ВРЪЩА делото на СГС за произнасяне по съществото на жалбите на обвиняемите Г. М. А. и И. В. А. против постановление от 27.07.2022 г. на прокурор при СГП за прекратяване на наказателното производство по ДП/Сл.дело № 370/2022 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 15242/2020 г. на СГП.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4