Решение № 11 от 07.01.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1963/2024
- Вид
- Решение № 11
- Подписан
- 07.01.2025
- В сила
- 22.02.2025
- Състав
- Ирена Николова Петкова, мл.с. Елица Неделчева Желязкова, Ивелина Владова
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 17, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 12, ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 29, ал. 3, изр. 3 · Закон за наследството
- чл. 30 · Закон за наследството
- чл. 30, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 31, изр. първо · Закон за наследството
- чл. 31, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 3233 · Закон за наследството
- чл. 37 · Закон за наследството
- чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 9, ал. 1 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 11 гр. Варна, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ирена Н. Петкова
Членове:
Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Желязкова Въззивно гражданско дело № 20243100501963 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 262333/16.05.2024 г. при ВРС, подадена от И. С., чрез адв. С. И., срещу Решение № 260020/22.04.2024 г., постановено по гр.д. № 4880/2018 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е уважен предявеният от ищеца С. С. иск с правно основание чл. 30, ал.
1 ЗН срещу И. С. и е възстановена запазената част на ищеца от наследството на К. С. Г., починал на *** г., чрез намаляване на извършено с договор от 11.11.2011 г. дарение, обективирано в НА № 35, том I, рег. № 703, дело № 31/2011 по описа на нотариус Н.С. с район на действие ВРС с 11361.75/112858.86 идеални части и е осъден И. С. да заплати на С. С. сумата от 13505.16 лева, представляваща паричният еквивалент на накърнението по цени към момента на разрешаване на спора.
Жалбоподателят твърди, че решението е постановено при неправилно прилагане на материалния закон и в частност на разпоредбата на чл. 31, изр. първо във връзка с чл. 12, ал. 2 ЗН, уреждаща възможността на сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза. Излага, че решението е немотивирано и необосновано, доколкото правните изводи на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства. Жалбоподателят оспорва изводите на съда, че при формиране на наследствената маса не следва да се изважда увеличението на наследството /направените от него подобрения в дарения имот/, поради липса на отрицателната материална предпоставка, а 1 именно той да не е облагодетелстван по друг начин. Оспорва извода на съда, че доколкото ответникът /настоящ жалбоподател/ е възмезден за извършените от него подобрения с процесното дарение, то изобщо не са налице предпоставките за изследване дали такива са направени или не. Твърди, че с намаляване на процесното дарение от съда се отменя и възмездяването на ответника за извършените от него подобрения. Твърди, че в тежест на ищеца е било да докаже, че ответникът е възмезден по друг начин за извършените от него подобрения, и доколкото не го е сторил, то следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 12, ал. 2 ЗН, като от наследствената маса следва да се приспаднат извършените от ответника подобрения, спомогнали за увеличаване на наследството съобразно заключението на вещото лице Онцов.
Излага, че от свидетелските показания се установява, че подобренията по апартамента и гаража са извършени преди дарението през 2011 г., поради което е следвало първоинстанционният съд да уважи искането му за приспадане на подобренията от наследствената маса, което би довело до неоснователност на претенцията за възстановяване на запазена част.
В срока по 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна С.
С., чрез адв. С. В., в който оспорва основателността на депозираната въззивна жалба. Твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Излага, че първоинстанционният съд правилно е приел, че за да е основателна претенцията на ответника по чл. 12, ал. 2 ЗН следва да е налице една положителна и една отрицателна материалноправна предпоставка, а именно: наследникът да е допринесъл за увеличение на наследството и от друга страна да не се е облагодетелствал по друг начин. Твърди, че по делото са събрани доказателства за наличие на отрицателната предпоставка, доколкото в полза на ответника е извършено процесното дарение, с което той е възнаграден от наследодателя. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна, лично и чрез адв. В., оспорва жалбата, като поддържа депозирания писмен отговор.
Третото лице – помагач на страната на въззивника не се явява и не се представлява.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Районен съд – Варна е сезиран искова молба от С. С. срещу И. С., с която е предявен иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване запазената част от наследството на К. С. Г., починал на *** г., като се намали дарението от 11.11.2011 г., оформено в Нотариален акт № 35, том I, рег. № 703, дело № 31/2011 г. по описа на нотариус Н. С., с район на действие Варненски районен съд, с което К. С. Г. и И.ка С.а даряват на ответника следните недвижими имоти: 200 кв.м. идеални части от поземлен имот намиращ се в гр.
Варна, с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, с обща площ по скица от 606 кв.м., а по документ за собственост 544 кв.м., при граници имоти с идентификатори: ***-, ***, *** и ***; апартамент № 1, намиращ се в сграда № 5, построена в поземления имот на първи етаж с предназначение „жилище“, с идентификатор ***.5.1, с площ от 115,70 кв.м., при граници: апартамент № 2 2 и от три страни двор, ведно с прилежащата му изба № 1 с площ от 13,80 кв.м., както и 24,10 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот, ведно с прилежащото му таванско помещение № 2 с тераса, с площ от 74,70 кв.м., намиращо се на тавански – складов етаж в жилищната сграда, ведно с 15,56 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот; сграда с идентификатор ***.1, разположена в имот с идентификатор ***, с предназначение: хангар, депо, гараж, на един етаж, със застроена площ от 32 кв.м., при граници: ул. „А.Г.“, двор, гараж № 2 и жилищна сграда № 3, до размера на запазената му ¼ идеална част.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът, ответникът и майка им И.ка С.а са наследници на К. С. Г., починал на *** г. Към момента на открИ.е на наследството наследодателят им притежавал в СИО със съпругата си имот, представляващ апартамент № 2 със ЗП 41 кв.м., с идентификатор ***.5.2 по КККР на гр. Варна, ведно с 8,45 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот, както и 206 кв.м. ид.части от поземления имот, в който е построена сградата, с идентификатор ***, целия с площ от 605 кв.м. Имотът бил предмет на съдебна делба, по която е образувано гр. дело № 8432/2017 г. на ВРС, по което делбено производство ищецът е получил уравнение за собствената му 1/6 ид. част в размер на 6083.33 лева.
Твърди, че приживе наследодателят му и неговата съпруга дарили процесните имоти – апартамент № 1, сграда с предназначение – хангар, депо, гараж и 200 кв.м. ид. части от поземления имот, в който са изградени, в полза на ответника, с което наследодателят К. С. Г. накърнил запазената част от наследството на ищеца. Поради така изложените съображения желае намаляване на дарението от 11.11.2011 г. до размера, необходим за възстановяване на запазената му част от наследството.
В писмен отговор ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Не се оспорва фактът, че притежаваният от наследодателя приживе апартамент № 2, със ЗП 41 кв.м. е бил предмет на съдебна делба по гр. дело № 84332/2017 г. на ВРС, по което е одобрена съдебна спогодба, с която на ищеца е определено уравняване в пари на дела от наследството.
Посочва, че със съдебното решение за допускане на делбата е прието, че имотът, предмет на делото, изчерпва делбената маса. Поради изложеното намира, че настоящата претенция е несвоевременно предявена поради настъпване на преклузия за сезиране на съда с искане възстановяване на запазената част. При тези съображения и доколкото претенцията за намаляване на дарението и възстановяване на запазената част не е предявена в производството по съдебна делба, което се е развило между страните, счита, че самостоятелното й разглеждане в настоящото производство е недопустимо.
В условията на евентуалност оспорва твърдението на ищеца, че наследодателят към момента на открИ.е на наследството е притежавал само посочения в исковата молба имот. Поддържа, че последният е бил собственик и на други имоти, както следва: 1) нива с площ от 2 дка. в гр. Варна, местност „Герен Чешме“, представляваща поземлен имот № 040004 от масив № 40, 2) лозе с площ от 3 дка. в гр. Варна, местност „Патрабана“, представляващо поземлен имот № 15 от масив 68; 3) нива с площ от 4,5 дка в гр. Варна, ж.к.
Галата, местност „Чок Бунар“, представляваща поземлен имот № 034018; 4) недвижим имот, представляващ поземлен имот № 1294 в кадастрален район 3
№ 549 по ПНИ на местност „Прибой“, с площ от 828 кв.м., ж.к. Галата, гр.
Варна. Счита, че стойността на описаните имоти следва да бъде добавена при попълване на наследствената маса. Излага възражения, че тъй като безвъзмездното разпореждане е извършено с договор за дарение, което не изчерпва цялото имущество на наследодателя, преценката дали е накърнена запазената част следва да бъде извършена, след като се образува наследствена маса по правилата на чл. 31 ЗН, а самото възстановяване се извърши с определена парична сума в полза на наследника предявил иска, а не чрез обикновена дроб съобразно посоченото в исковата молба. Счита, че запазената част на ищеца от наследството, останало от общия на страните наследодател, не е била накърнена, тъй като посоченият в исковата молба апартамент № 1 не изчерпва наследствената маса към момента на открИ.е на наследството.
Ответникът навежда доводи, че приживе на наследодателя си е извършил множество подобрения в процесния поземлен имот, както и в обектите, разположени в жилищната сграда и гаражите, с което е спомогнал за увеличаване на наследството, поради което и на основание чл. 12, ал. 2 ЗН приносът му следва да бъде взет предвид. Общата стойност на осъществените подобрения във всички обекти възлиза на 66 200 лева /съобразно направено уточнение в първото по делото съдебно заседание/. Към 1987 г. жилището било завършено до груб строеж, без замазки по под и мазилки по стени, като ответникът извършил подмяна на ел. инсталация, измазване, шпакловка, боядисване, прокарване на ВиК инсталация, остъкляване на жилището, поставяне на блиндирана врата. За периода 1986-1987 г. с влагане на лични средства заедно с баща си изградил и процесния гараж, като осигурил тухли, излети били бетонови фундаменти и покриващи плочи, осъществено било окабеляване, поставяне на тръби, измазване и поставяне на входна врата.
Посочва, че впоследствие е осъществено пристрояване на изградената сграда, като са обособени две стаи, в които живели родителите му. През 2008-2009 г. било осъществено надстрояване на жилищната сграда в имота с един жилищен етаж, която дейност била свързана с излИ.е на подпорни колони и укрепващи фундаменти, две плочи, поставяне на стоманобетонни елементи, изработване на ВиК и ел. инсталации, измазване, шпакловка, боядисване. В тази връзка ответникът лично осъществил извозването на строителните отпадъци и превоза до обекта на строителни материали. Таванското помещение било довършено от ответника в периода 2010-2011 г., който поставил подова настилка, вана в банята, климатици, ПВЦ дограма, изпълнени били мазилки по тавани и стени на обекта.
Твърди, че под формата на прикрито дарение, оформено в договор за покупко-продажба, вписан в СВ-Варна под акт № 138, том LXVIII, дело № 14563 от 27.10.2011 г., наследодателят на страните и неговата съпруга са надарили ищеца с имот, представляващ апартамент № 3 с идентификатор ***.5.3 с площ от 164.80 кв.м., ведно с прилежащата му изба № 2, с площ от 120,10 кв.м., ведно с 34,33 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, ведно с припадащото му се таванско помещение № 1 на трети етаж с тераса със ЗП от 83.80 кв.м., ведно с 17,46 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, както и гараж със ЗП от 31 кв.м., с идентификатор ***.2, ведно с 200 кв.м. ид. части от поземлен имот с идентификатор ***, в който са изградени обектите.