Решение № 4 от 13.01.2023, Районен съд - Трявна

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Трявна, 13.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Б. ЕВГЕНИЕВ при участието на секретаря Валентина Г. Николова като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Б. ЕВГЕНИЕВ Гражданско дело № 20224240100116 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 200 от КТ.

Образувано е по искова молба на А. Х. Ш., с ЕГН: ********** и адрес: с.Р., общ.С., ул.“***********“ № ** срещу „Стил МС“ ООД, с ЕИК:

107020184 и седалище и адрес на управление в гр.Трявна, ул.“Христо Ботев“ № 66 за заплащане на обезщетение за причинени вреди от трудова злополука в размер на 50 000лв. за неимуществени вреди и 12 565лв. за имуществени вреди.

В исковата молба се твърди, че към 07.11.2017г. ищецът е работил по трудов договор в ответното дружество на длъжност „машинен оператор, дърводобив“. В резултат на настъпила на въпросната дата трудова злополука е получил телесни увреждания, отразили се трайно на здравето му и причинили му претендираните с исковата молба вреди.

Твърди се, че в резултат на телесните увреждания, причинени със злополуката ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 45915 лева, изразяваща се в загуба на трудово възнаграждение за срок от 71 месеца от 12.11.2018г. до 01.10.2024г. в месечен размер на минималната работна заплата. При приспадане от тази сума на полученото от застрахователя 1 обезщетение от 19320 лева и получени и дължими до края на периода пенсии от НОИ в размер на 14030 лева, счита че ответникът следва да му плати остатъка от 12 565 лева, за който предявява исковата си претенция.

Неимуществените си щети, изразяващи се в болки и страдания, увреждане на здравето и ампутация на част от пръст, оценява на 50 000 лева.

Претендира се и заплащане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е представил писмен отговор, в който излага съображения за неоснователност на исковата претенция и се претендира отхвърляне изцяло на иска.

Прави се възражение за изтекла давност относно претенцията за неимуществени вреди.

Прави се възражение за прихващане от евентуално уважения размер на претенцията на ищеца на сумите от 1076,94лв. - внесени от управителя на дружеството суми за здравни осигуровки в полза на ищеца и 460 лева – дължимо и неплатено обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ.

Прави се искане за приемане наличието на съпричиняване на вредите от страна на пострадалия поради груба небрежност в съотношение от поне 90%.

По искане на ответника по делото е привлечено ЗЕАД „Булстрад Виена Иншуърънс Груп“ ЕАД гр.София с ЕИК: 000694286 като трето лицепомагач на страната на ответника. Същото представя писмено становище по иска в което се присъединява към всички възражения, направени от ответника. Прави възражение за прекомерност на размера на претендираните неимуществени вреди. Заявява, че с платната на ищеца от третото лице сума в размер на 19320 лева следва да бъде намален размера на обезщетението за неимуществени вреди. Прави възражение за погасяване по давност на претенцията за имуществени щети.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител адв.Д. поддържа исковата претенция по изложените в същата аргументи.

Признава искането на ответника за извършване на прихващане със сумата от 1076,94лв., която управителят на „Стил МС“ е платил за възстановяване на здравноосигурителните му права, които са били прекъснати поради неплащане на здравноосигурителни вноски в период предхождащ 2 назначаването му в ответното дружество. Твърди, че не дължи сумата от 460 лева – обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ, с която ответникът също иска прихващане.

Ответникът, чрез повереника си адв.С., оспорва изцяло исковите претенции по съображенията, изложени в отговора, които доразвива в съдебно заседание и в представената писмена защита. Счита, че искът следва да бъде отхвърлен изцяло.

Третото лице – помагач не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 и ал.3 от ГПК и чл. 12 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск по чл.200 от КТ. Претендира се присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени на ищеца в резултат на претърпяна на 07.11.2017г. трудова злополука.

Преди обсъждане основателността на исковата претенция по същество, съдът следва да вземе отношение по направените от ищеца и ответника възражения за изтекла погасителна давност за претендираните вземания. Касае е се за иск по трудов спор, извън посочените в чл.358, ал.1 т.1 и т.2 от КТ, който съгласно чл.358, ал.1, т.3 от КТ следва да бъде предявен в 3 годишен срок. Съгласно чл.358, ал.2, т.2 от КТ този срок започва да тече от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред.

Трайната съдебна практика на ВКС през последните години е, че тази изискуемост на вземането, както за имуществени, така и за неимуществени вреди, даваща начало на давностния срок, настъпва в деня на влизане в сила на акта за признаване на трудовата злополука. До признаване злополуката за трудова по съответния ред не е породено годно за защита вземане по чл. 200 КТ. В този смисъл са Определение № 36 от 14.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3040/2019 г., III г. о., ГК; Определение № 50954 от 16.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1615/2022 г., III г. о., ГК; Определение № 243 от 2.04.2020 г. на ВКС по 3 гр. д. № 4661/2019 г., III г. о., ГК; Определение № 1208 от 29.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2873/2013 г., IV г. о., ГК.

Поради това съдът не споделя доводите на ответника и третото лице – помагач, че началото на давностния срок следва да се брои от датата на увреждането. Същият е започнал да тече от 05.02.2021г., на която дата е постановено окончателното решение на ВАС за признаване на злополуката за трудова и искът, както за имуществени, така и за неимуществени вреди е предявен в рамките на законовия тригодишен срок по чл.358, ал.1 т.3 от КТ.

Предвид изложеното искът се явява допустим и следва да бъде разгледан по същество.

От събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства се установява, че с трудов договор №21 от 10.11.2016г.(лист 132 гръб от делото) ищецът А. Х. Ш. е назначен на длъжност „Машинен оператор, дърводобив“ на пълно работно време в ответното дружество „Стил – МС“ ООД. На същата дата му е връчена длъжностна характеристика(лист 133).

Управителят на ответното дружество е утвърдил информация за опасности при работа с моторен трион(лист134-136), Инструкция №7 за безопасна работа с моторен трион(лист 137 – 138) и Инструкция за общите задължения и права на работниците и служитЕ.те за изискванията по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при трудовата дейност(лист 139).

Ищецът е постъпил на работа в дружеството на 11.11.2016г.

Ищецът Ш. притежава удостоверение рег.№ 167/08.04.2014г. за завършен курс на обучение по част от професия Механизатор – работа с преносима земеделска и горска техника – моторни триони и храсторези и има придобита специалност: „Механизация на горското стопанство“.

Ищецът е преминал инструктаж за безопасни условия на труд на 11.11.2016г.(лист 55).

На 25.10.2016г. е сключен договор между „Енерго-Про Мрежи“ АД гр.Варна и „Юкос – С“ ЕООД гр.В.Търново за извършване на почистване и направа на просеки по трасета на въздушни електропроводи с тригодишен срок на изпълнение(лист 33-45).

С договор за услуга от 06.01.2017г. „Юкос – С“ ЕООД се е 4 споразумяло със „Стил МС“ ООД да възложи на последното дружество, част от дейностите, които е следвало да извърши по договора с „Енерго-Про Мрежи“ АД гр.Варна(лист 50). Между двете дружества е подписано и споразумение за партньорство от 09.01.2017г., уреждащо правата и задълженията на страните във връзка с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд(лист 62- 65).

Въз основа на горепосочените договори през есента на 2017г. на ищеца Х. е било възложено почистване на просеки в РОЦ – Г.. В този смисъл са писмените обяснения на управителя на „Стил МС“, намиращи се на лист 66 от делото и обясненията на ищеца, дадени в съдебно заседание, както и показанията на съпругата му – св.К.

На 07.11.2017г. сутринта ищецът следвало да извърши оглед, съвместно със служители на „Енерго-Про Мрежи“ на участъци от електропроводи в района на с.С., Т. и Л., обл.Г.. Ищецът пътувал с личния си автомобил, заедно със жена си, а двамата служители на „Енерго-Про Мрежи“ със служебен автомобил.

Участъците не били подготвени за започване на сеч и почистване, като не били изготвени необходимите документи за целта.

В района на РОС – Л. ищецът забелязал наличието на опасно надвиснали към жиците дървета, които следвало да бъдат почистени. Тъй като носел моторния си трион, решил да провери дали може да отреже някое дърво. Привел в работен режим триона и започнал да реже едно дърво, без да си е поставил предпазни средства и без да са предприети действия по обезопасяване на дървото. При падане на дървото в резултат на извършения разрез, трионът на ищеца отхвръкнал, както бил в работен режим и веригата на същия причинила разрез на дясната му ръка в областта на предмишницата.

Последвал силен кръвоизлив, който бил временно овладян от един от техниците – св.С. С., чрез стягане с въже. Св.С. незабавно откарал ищеца в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ гр.Г., където му била извършена операция и проведено последващо лечение.

Тъй като ищецът бил с прекъснати здравно-осигурителни права, поради неплатени здравни вноски за период преди започване на работа в ответното дружество, управителят на последното, след като бил уведомен от жената на ищеца, заплатил в полза на същия сумата от 1076,94лв. за 5 възстановяване на здравно-осигурителните му права.

В резултат на злополуката на ищеца било причинено трайно затруднение на движението на десния горен крайник и същият бил в отпуск по болест до 05.05.2018г.

След изтичане на болничните, ищецът Ш. не се явил на работа в ответното дружество, поради които с писмо от 06.08.2018г. управителят му изискал писмени обяснения. След като не получил такива, със заповед № 66 от 12.11.2018г. прекратил трудовото правоотношение на ищеца, чрез дисциплинарно уволнение.

Междувременно между страните се водел спор относно характера на злополуката – като ищецът претендирал, че същата е трудова, а ответникът, че е битова. Спорът приключил с влязло в сила на 05.02.2021г. Решение по адм.дело №8980/2020г. на ВАС, с което съдът окончателно потвърдил Решение № 37/16.10.2019г. на Директора на ТП на НОИ гр.Г., с което е приета за трудова злополуката, станала на 07.11.2017г. с ищеца Ш..

С експертно решение на ТЕЛК при УМБАЛ – Б. № 3391/22.10.2021г. на ищеца била определена 50% трудова неработоспособност в резултат на трудова злополука.

След влизане в сила на решението на ТЕЛК, с разпореждане от 29.12.2021г. на ТП на НОИ Б. на ищеца била отпусната пенсия за инвалидност поради трудова злополука в първоначален размер 300лева, считано от 23.08.2021г., който считано от 25.12.2021г. бил увеличен на 370 лева.

От 01.07.2022г. минималният размер на пенсията за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест е 467 лева.

По време на работата си в „Стил МС“, ищецът бил застрахован от работодателя за вреди от трудова злополука в ЗЕАД „Булстрад Виена Иншуърънс Груп“ ЕАД гр.София с максимална стойност на застрахователното покритие в размер на 7 брутни годишни заплати.

Въз основа на подадено заявление от ищеца застрахователното дружество определило и му изплатило застрахователно обезщетение в размер на 19320 лева, преведено на 16.06.2021г. по сметка на процесуалния му представител. Същото е определено на база 50% от седемкратния размер на брутната годишна заплата на лицето към датата на инцидента, предвид 6 определената с влязлото неработоспособност. в сила решение на

ТП на

НОИ

50%

По отношение на претенцията за имуществени вреди, трайната съдебна практика е, че дължимото обезщетение е в размер на загубения в резултат на злополуката доход, когато са налице доказателства, че в резултат на полученото увреждане лицето е останало без работа в определен период.