Определение № 1827 от 02.01.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1827 гр. Плевен, 22.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно частно гражданско дело № 20234400500780 по описа за 2023 година Производство по реда на чл.274 и следващите от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба, депозирана от Г. В. В., понастоящем в Затвора – гр. Ловеч срещу определение на ПРС № 4969/01.11.2023 г. по гр.дело № 4778/2023г. по описа на същия съд, с което е оставена без уважение молбата на Г. В. В. за освобождаване от внасянето на държавна такса за въззивно обжалване, като неоснователна.

Жалбоподателят излага доводи, че няма никакви доходи, поради което няма възможност за заплащане на държавна такса, което го поставя в невъзможност да изпълни указанията на съда. Счита, че определението на ПРС е немотивирано и като такова следва да бъде отменено, като незаконосъобразно и нищожно. Липса на мотиви е налице не само при несъществуване на такива, но и при необсъждане на фактическата обстановка, в който смисъл е и практиката на Върховните съдилища. Според жалбоподателят декларираното от него притежавано имущество не е ново обстоятелство и само по себе си не означава приход на средства, още повече в затвора, където той се намира понастоящем. Твърди, че не е получавал наем, както и не е подписвал такъв договор. Равнозначно на нулев приход е и наличието на дял от търговско дружество без търговска дейност.Позовава се на съдебна практика по подобен род дела, като счита за неподкрепено с твърдения и становището на съда, че разполага с активи, които са 1 възбранени.В заключение жалбоподателят моли Окръжния съд, да отмени обжалваното определение на ПРС като неправилно, несправедливо и преграждащо хода на делото, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.

Окръжният съд като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.275 ал.1 от ГПК от страна, която има правен интерес от обжалването на постановеното от ПРС определение.Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Гр.д.№4778/2023г.по описа на ПРС е образувано по повод искова молба от Г. В. В., понастоящем в Затвора – гр. Ловеч срещу И.В., с искане да бъде осъден ответника да му заплати сумата в размер на 10 000 лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди от противоправното поведение на ответника.

С определение на ПРС №4185/18.09.2023г.,постановено по гр.д.№ 4778/2023 г. по описа на същия съд,производството по делото е прекратено и същото е изпратено на Административен съд Плевен по подсъдност.На горепосоченото определение е отбелязано ,че същото е влязло в сила на 03.10.2023г.Делото е изпратено на Административен съд Плевен,пред който е образувано адм.д.№821/2023г.Впоследствие в ПРС на 09.10.2023г., с дата на п.к.02.10.2023г.е постъпила частна жалба от Г. В. против определението на ПРС за прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност на АСПлевен.С депозирането на

ИМ, жалбоподателят и ищец в първоинстанционното производство Г. В. В. е отправил искане да бъде освободен от внасянето на ДТ по делото.С оглед постъпилата частна жалба делото е изискано от Адм.съд Плевен.С определение №1859/10.10.2023 г., постановено по адм.д. № 821/2023 г. по описа на АС Плевен, производството по делото е прекратено и същото е върнато на РС Плевен.

С обжалваното определение № 4969/01.11.2023 г., постановено по гр. дело № 4778/2023 г. по описа на ПРС е оставена без уважение молбата на Г.

В. В. за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване, като неоснователна.

2

В нормата на чл. 83, ал. 2 от ГПК е предоставена възможност на съда за освобождаване от задължението за внасяне на такси съобразно законоустановени критерии, като от задължението за освобождаване от такси и/или разноски могат да бъдат освободени само физически лица, но не и юридически. Наред с това, освобождаването става не по разпореждане на закона по категории спорове, а с оглед конкретната преценка на съда за възможностите на един конкретен ищец да понесе разходите за дадено производство. За да се произнесе по молба, в която е обективирано искане по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът следва да съобрази имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото, като определящо за преценката на съда значение има депозираната декларация, предвидена от закона като доказателствено средство за установяване на относимите обстоятелства. В трайната практика на ВКС се приема, че след изясняване на общото материално състояние на страната и на останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска и размера на дължимата държавна такса и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането. Целта на освобождаването от такси и разноски в производството по реда на чл.83 ал.2 от ГПК е да се осигури достъп до правосъдие за защита на засегнати материални права и интереси на лица, чието имуществено състояние не позволява поемането на разходите за съдебно производство. В конкретния случай, съдебният състав намира, че не са налице основания за освобождаването от заплащане на държавна такса в размер на 15 лв., тъй като таксата не е прекомерна и не поставя ищеца в невъзможност да я заплати. На второ място, първоинстанционният съд е обсъдил служебно изисканите писмени доказателства, с оглед приложението на чл.83 ал.2 от ГПК, от които се установява че жалбоподателят Г. В. В. притежава значително по обем имущество, което макар и запорирано/ възбранено не е лишило същия от възможността да реализира доходи от него.От приложената Справка от Агенция по вписванията е видно, че през 2020 г. е сключен анекс към договор за наем с наемодател Г. В. В. и наемател - дружество, при уговорен наем в размер на 1200 лева месечно за обект в гр. Велико Търново. Жалбоподателят 3 притежава дял от капитала на регистрирани и действащи търговски дружества,като по отношение на част от притежаваните дялове е наложен запор. Банковите сметки на Г. В. В. са с наложени запори. Следва да се отбележи, че възбраната и запора са обезпечителни мерки, уредени в ГПК и представляват забрана на собственика да се разпорежда с възбранения имот, респективно запорираното имущество докато трае съдебния процес или принудителното производство. Представената декларация за имуществено състояние от Г. В. В., в която същият декларира, че не получава месечен доход, не означава, че съдът не следва да вземе предвид притежаваните от него вещни права, а видно от приложената справка от Агенция по вписванията, Г. В. В. притежава значително по обем имущество, което макар и запорирано/възбранено не е лишило същият от възможността да реализира доходи от него, като го отдава например под наем, какъвто е налице в настоящия случай, тъй като запорът и възбраната препятстват действия по разпореждане с имуществото, но не и действия по управление, какъвто е договорът за наем.Трайната практика на ВКС приема,че правото по чл.83 ал.2 ГПК не възниква,когато ответникът по иска за отнемане на имущество в полза на държавата разполага с активи ,върху които са наложени обезпечителни мерки,но които могат да бъдат освободени от обезпечение при установена нужда от необходимите средства за заплащане на разноски по делата. От приложената справка от Затвора – гр. Ловеч се установява, че по личната партида /сметка/ на Г. В. В., като лишено от свобода лице, за периода от 01.08.2023 г. до 23.08.2023 г., същият е получил средства в размер на 150 лв., от които за лични нужди е разходвал 149,14 лв., като след този период не е получавал приходи. Наред с това, жалбоподателят изтърпява наказание лишаване от свобода, като разходите за издръжка, като храна, отопление, вода и други консумативи не се поемат от него, а от мястото за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

По изложените съображения ,Плевенски окръжен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.83 ал.2 от ГПК за освобождаване на жалбоподателя Г. В. В. от държавна такса в размер на 15лв.за депозираната частна жалба.Обжалваното определение на Плевенски Районен съд № 4969/01.11.2023г.,постановено по гр.д.№4778/2023г.по описа на същия съд следва да бъде потвърдено като правилно и закносъобразно, като бъде оставена без уважение подадената частна жалба от Г. В. В..

4

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на Плевенски Районен съд

№ 4969/01.11.2023 г., постановено по гр. дело № 4778/2023 г. по описа на същия съд.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на Република България по реда на чл.274 ал.3 т.2 от ГПК с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5