Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 630 от 07.10.2024, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно търговско дело 411/2024
Вид
Определение № 630
Подписан
07.10.2024
В сила
07.10.2024
Състав
Магдалена Кръстева Недева, Диана Димитрова Митева, Даниела Димова Томова

Цитирани разпоредби

  • чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 380 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 630 гр. Варна, 07.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно частно търговско дело № 20243001000411 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 248, ал. 3 ГПК и е образувано по частна жалба на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК: 121265113, със седалище и адрес на управление: гр.

София, р-н „Искър“, бул. „Христофор Колумб“ № 43, чрез своя процесуален представител – юрк. Й. С. срещу определение № 406/20.06.2024 г. постановено по гр. д. № 451/2023 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, с което е оставена без уважение молба на осн. чл. 248 ГПК да бъде изменено в частта за разноските определение № 266/19.04.2024 г. по същото дело, с което исковото производство е прекратено, поради извършени откази от искове на осн. чл. 233 ГПК. Изразено е становище, че отказът от иск представлява разпоредително действие на ищците с правото им на защита, което води до погасяването му и до прекратяване на делото с определение, което не формира сила на пресъдено нещо, а ефектът му се концентрира в десезиране на съда и преграждане възможността за повторно предявяване на същият иск.

Счита, че волеизявлението, с което се извършва отказа от иск има абстрактен характер, тъй като действителността му не е обусловена от наличието на стояща извън него причина, която да служи за негово основание. Сочи, че след като при прекратяване на исковото производство съдът, вследствие на отказа от иск, не се и произнася по съществото на спора, поради което не изследва и възможността ответникът да е станал причина за инициирането исковото производство. Искането е за отмяна на атакуваното определение и да бъде постановено друго такова, с което да бъде прието, че жалбоподателя не дължи разноски.

В срока по чл. 275, ал. 1 ГПК не е подаден писмен отговор на частната жалба.

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:

1

Предмет на исковото производство са били претенции за осъждане на ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК:

121265113 да заплати на ищците Г. К. К., ЕГН ********** и Н. И. К., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Тутракан, ул. „Дон“ № 17, сумите от по 150 000 лева на всеки ищец, представляващи обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени вследствие на смъртта на техния син Я.Н. К., ЕГН **********, починал на 24.07.2022 г. в резултат на ПТП, причинено на 22.07.2022 г. от застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ автомобилист, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от 09.12.2022 г. до окончателното им изплащане.

Към исковата молба е приложена присъда № 18/02.10.2023 г. по НОХД № 271/2023 г. по описа на ОС – Силистра, която е влязла в сила на 18.10.2023 г., тъй като не е била обжалвана. Вземайки предвид обстоятелството, че ищците са основали претенциите за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане от престъпление, за който е била постановена влязла в сила присъда, същите не са дължали внасяне на суми за заплащане на държавни такси в исковото производство на осн. чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК.

С определение № 266/19.04.2024 г. СОС е прекратил производството по гр. д. № 451/2023 г. на осн. чл. 233 ГПК като е зачел отказите от исковите претенции на ищците, мотивирани от постигнато извънсъдебно споразумение на претенциите. Изявленията за отказ от исковете са обективирани в молби с вх. № 1508/19.04.2024 г. и вх. № 1509/19.04.2024 г. по описа на СОС.

Обжалваното пред настоящата инстанция е постановено в производство по чл.

248 ГПК, с което е оставена без уважение молба за изменение на прекратителното определение на СОС в частта за разноските, с която жалбоподателят е бил осъден да заплати по сметка на Окръжен съд – Силистра сумата от 12 050 лева, от които 12 000 лева съставляват държавна такса за образуване на исковото производство, а 50 лева – депозит за възнаграждение за вещо лице.

Първата инстанция е отчела тези суми като невнесени разноски по всеки от предявените искове от освободените по право пострадали от престъплението на застрахования автомобилист. Според правилото на чл. 78 ал. 6 ГПК обаче, дължимостта на тази такса се определя от основателността на претенциите на ищците, като или се възлага на осъдена страна или остава за сметка на държавния бюджет, ако претенцията се окаже неоснователна.

Изрично правило за разпределението на такива разноски при десезиране липсва и това налага то да се извлече чрез тълкуване на сходни хипотези.

Поначало, при направен отказ от иск, само ответникът има право да му бъдат присъдени разноски съгл. чл. 78, ал. 4 ГПК, тъй като правилото предпоставя че десезирането е предприето от ищеца за да ограничи неблагоприятните за него последици от оказала се в хода на съдебното дирене неоснователна претенция. Когато обаче отказът е породен от поведение на самия ответник след предявяване на основателен иск, както е в настоящия случай на удовлетворяване на претенциите на ищците за заплащане на поискано, но неизплатено обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на ПТП, от застрахователя на деликвента, в съдебната практика трайно се 2 прилага друго правило, извлечено чрез систематично тълкуване на всички правила за разпределяне на отговорност за разноски в гражданския процес.

Когато ответникът е станал причина за предявяване на исковете, както е и в настоящия случай, предвид неудовлетворяване на застрахователните претенции по чл. 380 КЗ, ищците не следва да понасят отговорност за сезирането на съда. Поради тази причина, настоящият състав приема, че в случая отговорността за разноски следва да бъде понесена от жалбоподателя /арг. от противното на чл. 78, ал. 2 ГПК/, тъй като с извънсъдебното си поведение неоснователно е предизвикал образуването на делото, вместо доброволно да удовлетвори застрахователните претенции предявени в хипотезата на чл. 380 ГПК /в този смисъл определение № 381/30.05.2023 г. по ч. т. д. № 645/2023 г., I т. о. на ВКС и определение № 511/29.07.2013 г. по ч. гр. д. № 1499/2013 г., IV г. о. на ВКС/.

Същевременно, не може да бъде пренебрегнато и обстоятелството, че в хода на процеса страните са постигнали, макар и извънсъдебно, споразумение с което са сложили край на спора, а постигането на тази цел законодателя стимулира с допълнително облекчение и за двете въвлечени в спора страни( арг. от чл. 78 ал. 9 ГПК). Затова, в сходната ситуация на оттегляне на претенция поради спогодба следва да се приложи същото правило и размера на дължимата за разглеждане на делото такса да се определя наполовина.

Въззивният съд не намира основание да възложи на ответника цялата отговорност, доколкото не се установява до какъв размер страните са постигнали споразумение, за да е несъмнено, че неудовлетворените претенции са били основателни в цялост. На ответникът може да се възложи само половината от таксата ( по 3000лв по всеки от исковете), а остатъкът от нея и внесените разноски за частта от възнаграждението на вещо лице, направени в полза на ищците, остават за сметка на бюджета. Този извод на въззивния съд само отчасти съвпада с определението на първата инстанция, поради което обжалвания акт следва да се отмени и вместо него да бъде постановено ново изменение, с което частично молбата да бъде уважена.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 406/20.06.2024 г. постановено по гр. д. № 451/2023 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, САМО В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молба на осн. чл. 248 ГПК за изменение за възложените на ответника като разноски дължими такси и разходи над 6000лв и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ определение № 266/19.04.2024 г. по гр. д. № 451/2023 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, в частта, с която са присъдени разноски по прекратено поради отказ от съединени искове, на осн. чл. 248 ГПК, като НАМАЛЯВА размера на възложените на ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК: 121265113, дължими в полза на бюджета на съда суми от 12 050 лв, на 6000 (шест хиляди) лева, на осн. чл. 78 ал. 9 вр. чл. 78 ал. 6 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 406/20.06.2024 г. постановено по гр. д.

3

№ 451/2023 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, с която е оставена без уважение молба на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, осн. чл. 248 ГПК за изменение на разноските по прекратеното производство за горницата над 6000 лв. до 12050 лв.

Определението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя с частна касационна жалба при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4