Решение № 200 от 10.06.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. С., 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Лилия М. Руневска

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20241800500133 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 70924 от 05.04.2020 г. по гр. д. № 34741/2019 г. по описа на РС – С., поправено с решение № 164345 от 30.07.2020 г. по гр. д. № 34741/2019 г. по описа на РС – С., Софийски градски съд е осъден да плати на Л. П. П. и М. Г. К. – П.а сумата от по 300 лв. на всеки от двамата ищци, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - притеснение и психическо натоварване, търпени поради нарушаване на правото им на разглеждане и решаване в разумен срок на гр. д. № 2495/2018 г. по описа на СГС, като исковете са отхвърлени за разликата над присъдените на всеки от двамата ищци размери до пълните предявени от всеки от двамата ищци размери от 4750 лв. С решението са отхвърлени изцяло предявените от Л. П.

П. и М. Г. К. – П.а искове, всеки в размер на по 4750 лв., за обезщетение за имуществени вреди, както следва: претърпени загуби, представляващи принудително събрани суми от всеки от двамата ищци по изп. д. № 20168400400707 по описа на ЧСИ Мария Цачева; пропуснати ползи, представляващи неприсъждане на мораторна лихва върху претендираните по гр. д. № 2495/2018 г. по описа на СГС имуществени вреди в периода 31.05.2014 г. – 22.02.2018 г.; пропуснати ползи, представляващи неприсъждане на мораторна лихва върху претендираните по гр. д. № 2495/2018 г. по описа на СГС неимуществени вреди в периода 31.05.2014 г. – 22.02.2018 г.; пропуснати ползи, представляващи неприсъждане на мораторна 1 лихва върху претендираните по гр. д. № 2495/2018 г. по описа на СГС имуществени вреди в периода 22.02.2018 г. – 18.06.2018 г.; пропуснати ползи, представляващи неприсъждане на мораторна лихва върху претендираните по гр. д. № 2495/2018 г. по описа на СГС неимуществени вреди в периода 22.02.2018 г. – 18.06.2018 г., които имуществени вреди са търпени от ищците поради нарушаване на правото им на разглеждане и решаване в разумен срок на гр. д. № 2495/2018 г. по описа на СГС. С решението са присъдени и разноски на страните съобразно изхода на делото.

Решението е обжалвано изцяло с изключение на частта за разноските.

Ищците в първоинстанционното производство обжалват решението в отхвърлителната част с оплаквания за неправилност и искат отмяната му и постановяване на друго решение, с което предявените от тях искове бъдат уважени изцяло. Ответникът в първоинстанционното производство обжалва решението в осъдителната част с оплаквания за неправилност и иска отмяната му и постановяване на друго решение, с което предявените искове бъдат отхвърлени изцяло.

Депозирани са отговори на въззивните жалби и от двете главни страни в производството, като във всеки от отговорите жалбата на насрещната страна е оспорена.

Представителят на СОП като контролиращата страна излага становище за неоснователност на жалбите и на двете страни.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбите са процесуално допустими, а при разглеждането им по същество настоящият въззивен състав намира следното:

Жалбата на ищците в първоинстанционното производство е частично основателна, а жалбата на ответника в първоинстанционното производство е неоснователна. Съображенията на въззивния съд са следните:

Установени са от доказателствата по делото, обсъдени от първоинстанционния съд, фактите по движението на гр. д. № 2495/2018 г. по описа на СГС. Страните и не спорят относно тези факти, поради което същите и доказателствата, въз основа на които тези факти са приети за установени, не следва да се обсъждат и в настоящото решение. Спорно е, предвид изложените в двете въззивни жалби доводи, дали общата продължителност на гр. д. № 2495/2018 г. по описа на СГС от една година, три месеца и двадесет и седем дни към датата на подаване на исковата молба по делото, постановеното по което решение е предмет на настоящата въззивна проверка, в рамките на която продължителност не е извършена дори преценка за редовност на исковата молба и допустимост на исковете, е извън разумния срок за разглеждане и решаване на делото и ако е извън този разумен срок, претърпели ли са ищците претендираните имуществени и неимуществени вреди в причинна връзка с твърдяното забавено правосъдие, както и следва ли да се ангажира отговорността на държавата за това.

Настоящият въззиввен изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на исковете за обезщетения за имуществени вреди и 2 на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Досежно претърпени загуби, представляващи принудително събрани суми от всеки от двамата ищци по посоченото изпълнително дело, не са представени никакви доказателства по делото, съответно при недоказаност на факта, че ищците реално са претърпели вреди във вид на загуби, изразяващи се в реално намаляване на имуществото им, исковете досежно тези имуществени вреди са изцяло неоснователни и изводите на първоинстанционния съд в този смисъл са правилни. Досежно пропуснати ползи, представляващи неприсъждане на мораторна лихва върху претендираните по гр. д. № 2495/2018 г. по описа на СГС имуществени и неимуществени вреди за посочените периоди към изводите на първоинстанционния съд следва да се добави и следното:

Пропуснатата полза представлява пропускането на една сигурна облага – увеличаване на имуществото с определена сума, а в случая не може да се приеме, че е налице пропускане на сигурна облага, тъй като не е сигурно, че сумите за главници, върху които да се начисли лихвата, ще бъдат присъдени в полза на ищците. Предявяването на исковете само по себе си не налага извод за тяхната основателност, производството по гр. д. № 2495/2018 г. по описа на СГС би могло да приключи с решение за отхвърляне на исковете, т. е. настъпването на облагата не е сигурно, при което няма да е налице вреда във вид на пропусната полза. А в случай на уважаване на исковете, лихвата ще е дължима от датата на подаване на исковата молба, при което за ищците няма да е налице пропусната полза, както правилно е прието и от първоинстанционния съд.

Относно обезщетенията за неимуществени вреди изводите на въззивния съд не съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд, по-конкретно не съвпадат досежно размера, до който тези искове са основателни. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че отводите на съдиите от СГС са продиктувани от стремеж за осигуряване на безпристрастен и справедлив процес на ищците, съответно не може да се сподели разбирането на ищците за немотивираност на тези отводи. Правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че въпреки така изложеното, продължителният период, в който са постановявани отводите, е поддържало делото в състояние на висящност без дори да е извършена преценка за редовност на исковата молба и допустимост на исковете, което е създало неизвестност за продължителността на производството и безспорно е довело до негативни изживявания за ищците, т. е. те са претърпели неимуществени вреди.

Въззивният съд възприема извода на първоинстанционния за наличие на основания за ангажиране на отговорността на държавата /чрез СГС като неин субституент в случая/ и не възприема доводите на ответника, поддържани и във въззивната му жалба, че държавата следва да се освободи от отговорност /цитирана е и практика на СЕС в този смисъл/ поради факта, че полага усилия да превъзмогне проблема с натовареността на отделните съдилища.

Настоящият въззивен състав намира, че само по себе си полагането на усилия в горната посока не е основание за освобождаване на държавата от отговорност, ако не се отчитат реални резултати от тези усилия. Не може да се приеме, че са предприети ефективни мерки за преодоляване на 3 натовареността на отделните съдилища, след като поради натовареността на конкретен съд повече от една година не е извършена дори преценка за редовност на подадената искова молба и за допустимост на предявените с не искове.

Съдебната практика приема, че преценяваните критерии при предявен иск по чл. 2б ЗОДОВ са общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора, вкл. значението на делото за ищеца. В случая, както правилно е прието и от първоинстанционния съд, предметът на делото и фактическата и правната му сложност са без значение, тъй като производството за периода от една година, три месеца и двадесет и седем дни е било висящо само в процедура по отвеждане на всеки новоопределен докладчик т. е. в рамките на тази обща продължителност на забавянето на делото към датата на подаване на исковата молба по настоящото първоинстанционно производство /доколкото са предявени искове за забавено правосъдие по висящо производство/ не е направена преценката за редовност на исковата молба и допустимост на исковете, които биха имали отношение към фактическата и правна сложност на делото. Поведението на ищците, както също правилно е прието от първоинстанционния съд, не е станало причина за забавяне на делото.

Поведението на съда, пред който исковата молба по гр. д. № 2495/2018 г. е била предявена, е преценено от първоинстанционния съд от гледна точка на доводите на ищците във връзка с твърдяната немотивираност на отводите. Не е отчетено от първоинстанционния съд обаче значението на делото за ищците.

Видно е от изложеното в исковата молба по гр. д. № 2495/2018 г. по описа на СГС /а и служебно известен на въззивния съд като разглеждал и други спорове по жалби на ищците факт е/, че ищците са изключително емоционално обвързани от развитието и изхода на производството по гр. д. № 2495/2018 г. по описа на СГС, тъй като се чувстват измамени във връзка с техен предходен съдебен спор с трето лице, както и изпитват неудовлетворение от съдебната система при решаването на този спор и се надяват в рамките на производството по гр. д. № 2495/2018 г. по описа на СГС да получат справедливост /без значение за тяхното субективно усещане и съответно за значимостта на производството по гр. д. № 2495/2018 г. по описа на СГС за тях е дали обективната действителност отговаря на тяхната представа за справедливост/, съответно забавянето на тази очаквана справедливост им носи негативни преживявания и допълнително чувство за неудовлетвореност.

Отчитайки горните обстоятелства, настоящият въззивен състав намира, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди за всеки от ищците е този от по 1000 лв. за всеки от тях. За да определи този размер, въззивният съд отчита на първо място, че ищците не са доказали, както е прието и от първоинстанционния съд, твърдяното влошаване на здравословното си състояние като пряка последица от продължителността до 4 съответния момент на гр. д. № 2495/2018 г. по описа на СГС. Въпреки това съобразно гореизложеното относно значението на делото за ищците въззивният съд намира, че последното обуславя по-висок размер на обезщетението за всеки от двамата ищци от това, присъждано за обичайните, презумптивни неимуществени вреди, които константната съдебна практика приема, че са търпени винаги от лице, спрямо което съдебното производство е продължило извън рамките на разумния срок, а именно притеснение за развитието на производството, за евентуален негов неблагоприятен изход, накърняване на чувството за справедливост и доверието в правораздаването и изобщо в държавността поради забавянето на делото. На второ място въззивният съд отчита и съдебната практика /съпоставяйки я с факта, че в настоящия случай се претендират обезщетения за забавено правосъдие по висящо дело/, според която обезщетенията за презумптивните неимуществени вреди са в следния порядък: 5000 лв. за наказателно производство, продължило 5 години в досъдебна фаза и 16 години в съдебна фаза /решение № 312 от 9.03.2022 г. на САС по в. гр. д. № 1630/2021 г./; 5000 лв. за наказателно дело, продължило 6 години /решение № 263369 от 25.05.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 2162/2020 г./; 2500 лв. за наказателно производство, продължило 4 години 9 месеца и 10 дни /решение № 260538 от 11.02.2022 г. на СГС по гр. д. № 5948/2020 г./; 1600 лв. за разглеждане на гражданско дело на три инстанции в продължение на 6 години, 5 месеца и 7 дни, като предмет на делото е било обезщетение в размер на 386350 лв. /решение № 30 от 7.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2125/2018 г., III г. о., ГК/; 1000 лв. за непостановяване на съдебно решение по гражданско дело за неоснователно обогатяване в продължение на повече от 8 години /решение № 265558 от 30.08.2021 г. на СГС по гр. д. № 14588/2019 г./; 1000 лв. за търговско дело по чл. 517, ал. 4 ГПК, продължило около пет години и половина /решение № 26481 от 16.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 62/2021 г./.