Решение № 4216 от 29.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4216 гр. Пловдив, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20235330113685 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.

Ищцата Р. Н. П. е предявила срещу И. Н. П. иск за делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, находящ се в гр. **, район **, бул. „**“ № **.

В исковата молба се излагат съображения, че страните са наследници на Н. Д. П., починал на **г. Последният, заедно с ответника придобили процесния недвижим имот чрез договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от **г., обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № **/**г. на нотариус с район на действие – Районен съд **. Излагат се съображения, че към момента на сключване на договора, наследодателят е бил разведен. След новата смърт, притежаваната от него ½ ид. част от имота била разпределена между страните в производството. С оглед изложеното се претендира процесният недвижим имот да бъде допуснат до съдебна делба при квоти, както следва: за ищцата – ¼ ид. част, и за ответника – ¾ ид. части.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от 1 ответника И. Н. П., с който се излагат съображения за допустимост, но неоснователност на предявената искова претенция. Оспорва се ищцата да е собственик на ¼ ид. част от процесния недвижим имот. Посочва се, че действително страните са наследници на Н. Д. П., но между двамата липсвали близки семейни отношения. Посочва се, че от 2010 г. ищцата живеела трайно в чужбина. Навеждат се доводи, че от момента на придобИ.е на идеална част от процесния имот от ответника, същият живеел в него и го владеел. Той се грижил за прехвърлите – **и **на страните, и за **си. От 2005 г. в имота заживяла и съпругата на ответника, а през 2013 г. се родители техните деца.

Независимо, че имотът бил придобит и от наследодателя Н. П., за двамата нямало съмнение от 1993 г., че същият е собственост единствено на ответника. Поради изложеното и останалата ½ ид. част от имота била придобита от последния въз основа на давностно владение, считано от **г., което било демонстрирано и по отношение на неговия **. Именно ответникът заплащал дължимите разходи по апартамента, като не негово име били и вписани партидите за комунални услуги. Ищцата знаела, че именно процесният апартамент съставлява семейно жилище на ответника, като не посещавала същото и не поемала разходи свързани с него. С оглед изложеното, ответникът претендира да е индивидуален собственик на целия недвижим имот, поради което и изразява становище за неоснователност на предявения иск за делба.

Районен съд Пловдив, VII състав, е бил сезиран с иск за делба с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.

По делото е представен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от **г., обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № **/**г.на нотариус с район на действие - Районен съд **/л. 7 - л.8/, от който се установява, че Н. П. и И. П. са придобили собствеността върху апартамент № **, вх. **, ет. **от жилищен блок **, находящ се в гр. **, бул. “**” № **. Към датата на сключване на договора, Н.

П. е бил разведен, видно от приобщения по делото заверен препис от Решение от 21.01.1985 г., постановено по гр.д. № 1435/1984 г. по описа на Районен съд Пловдив /л. 10/. С оглед изложеното и на основание чл. 30, ал.2 ЗС, съдът приема, че всеки от тях е придобил собствеността върху 1/2 ид. част от процесния недвижим имот.

2

От Удостоверение за наследници на Н. Д. П., издадено от Община ** /л.

9/, се изяснява, че същият е починал на **г., като е оставил за свои наследници ** - ищцата Р. Н. П., и ответника - И. Н. П.. С оглед изложеното и на основание чл. 5, ал.1 ЗН, всеки един от наследниците е придобил по 1/2 ид. част от наследството на своя праводател, респ. по 1/4 ид.част от процесния недвижим имот.

За преценката, обаче, дали имотът следва да бъде допускан до съдебна делба, следва да се разгледа наведеното възражение от ответника И. П. за придобивна давност.

С оглед установяване на посоченото възражение, респ. неговото опровергаване от фактическа страна се представиха следните доказателства за следните факти и обстоятелства:

От Удостоверение за постоянен адрес на ищцата Р. П., издадено от Община **/л. 67/, се установява, че същата е адресно регистрирана на адрес: гр. **, ул. “**” №**. Посоченият адрес съвпада с настоящия й, видно от приобщеното удостоверение за настоящ адрес, издадено от Община **/л. 68/.

По делото е приобщено Съобщение от ответницата за дължимостта на данък за 2021 г. върху процесния недвижим имот, изпратено от Община **, Дирекция “Местни данъци и такси”, адресирано от ищцата /л. 47/.

От представените по делото оферти и доказателства за заплащане /л. 49 - л.66/, се установиха заплащани суми за закупуване на материали за извършена на СМР от страна на ответника И. П..

По делото са разпитани трима свидетели - Й. Д., С. В. и Н.Р.

Свидетелката Д. - фактически съжител на ответника, посочва, че двамата живеят в жилище, находящо се в гр. **, бул. “**” № **. Същата знаела, че имотът е бил на бабата и дядото на ответника, респ. на неговия баща. Свидетелката знаела, че Р. П. е сестра на ответника, но не я познавала лично. От 2005 г. същата не била посещавала процесния имот, като свидетелката не била чувала да има претенции по отношение на него. За имота се грижил ответникът. Същият извършил ремонт на хола, банята и кухнята. Данъците на имота, както и общите части за входа, се заплащали от него.

Свидетелят В. посочва, че познава ответникът, доколкото двамата били 3 съседи, като го познавал от тридесет години. Свидетелят познавал и неговия баща - Н. П., който починал преди шест - седем години. В процесния апартамент от тридесет години живеел И.. Същият правел ремонт на стаите преди десет - единадесет години. Свидетелят не познавал ищцата Р. П., като не бил чувал за нея от И. и Н. П.и. Последният, когато бил жив, казвал, че имотът е за И.. Преди в имота живеели бабата и дядото на ответника, както и неговият баща.

Свидетелят Р.посочва, че познава и двете страни в производството, доколкото с ищцата са приятелки от двадесет години. От пет - шест години тя живеела в **, като преди това живеела в **. За тези години се прибирала в България веднъж годишно. Нейният баща живеел на бул. “**” в гр. **. Когато ищцата се прибирала в България, свидетелката я карала до дома на баща си, за да може да го види. Същата разбрала, че баща й е починал от бележка от данъчната служба. Тогава тя се опитала да се свърже с брат си, за да разбере къде е погребан баща й и за да уредят отношенията си по повод процесния недвижим имот. След много опити, същата успяла да се свърже с брат си, като двамата се разбирали да се видят, но последният всеки път отказвал срещата.

Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на производството свидетели, доколкото същите са преки и непосредствени. В същите са констатираха противоречия единствено по отношение на обстоятелството посещавала ли е ищцата имота, докато бащата на страните е бил жив.

Настоящият съдебен състав възприема изложеното от свидетелката Р. като достоверно, доколкото нейните показания се явяват обективни, предвид липсата на каквато и да е заинтересованост от изхода на спора. Същите кореспондират и с останалия, приложен по делото доказателствен материал, в частност изпратеното съобщение до ищцата от Община **, Дирекция “Местни данъци и такси”.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното във връзка с наведеното възражение за давност:

Наведеното от ответника И. П. придобивно основание давностно владение е оригинерно такова и предполага осъществяването на фактическа власт върху процесния имот в определен от закона срок, с намерение да се държа вещта като своя. Владението е легално дефинирано в разпоредбата н а чл.68, ал.1 ЗС, като негови основни елементи са обективният (corpus) 4 осъществяването на фактическа власт, и субективният (animus) - намерението за своене. Разпоредбата не посочва характеристиките на упражняваната фактическа власт, но въпреки това правната теория и съдебната практика са последователни, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено. Така посочените признаци на владението се явяват логическо продължение на посочените по-горе обективен и субективен признак. Тяхното установяване предпоставя извода за това дали упражняването на фактическа власт върху имота представлява владение.

Според презумпцията на чл.69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не докаже, че я държи за другиго. Това е оборима законна презумпция в полза на владелеца поради трудността за доказване на намерението за своене като психическо състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е формулирано заключението за наличие на неизвестен факт, а именно субективния признак на владението - намерението да се държи вещта като своя, като се изхожда от друг факт - обективния признак на владението упражняването на фактическа власт върху вещта. Понякога обаче придобИ.ето на вещни права и наличието на съсобственост не е свързано с придобИ.ето на фактическата власт върху вещта. След като владението е фактическо състояние, то не би могло да има легално определяне на основанията за възникването му. В закона се урежда придобИ.ето и изгубването на права, а не и на факти. Възможни са различни хипотези, при които един от владелците упражнява фактическа власт върху общата вещ, като разграничителният критерий е по какъв начин е започнало владението. Има случаи на частно правоприемство – когато на две лица е прехвърлено /възмездно или безвъзмездно/ правото на собственост и е предадено владението върху един имот като впоследствие въз основа на вътрешните им отношения само един от приобретателите остава там. Тогава следва да се приеме, че съвладението продължава като последният владее своята идеална част и същевременно държи идеалната част на другия приобретател. Той е съсобственик и съвладелец. Основанията, на които е възникнала съсобствеността, както и основанията, на които е придобито владението на чуждите идеални части, могат да бъдат най-различни, поради което винаги при правен спор трябва да се изследва въпросът дали упражняването на фактическата власт е започнало за другиго и следователно липсва намерение да се държи цялата вещ като собствена, или един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа 5 власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите.

При спор за придобИ.е по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т.нар преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец /така мотивите към Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС/.

В настоящия случай, несъмнено ответникът И. П. е започнал да осъществява фактическата власт върху имота въз основа на разпоредителна сделка, по силата на която същият е придобил 1/2 ид. част от процесния недвижим имот, а останалата 1/2 ид. част е придобита от бащата на страните Н. П.. При това упражняване на фактическата власт върху имота, се признават правата на собственост и на наследодателя Н. П.. Респ. към датата на започване на упражняването на фактическата власт върху имота, ответникът П. е бил със съзнанието за притежаваните права от наследодателя Н. П..