Протокол № 270 от 07.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 270 гр. Пловдив, 06.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева и прокурора Иван Хр. Перпелов

Сложи за разглеждане докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20235000500537 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:49 часа се явиха:

Жалбоподателят-ищец С. Й. С. се явява лично и с адв. В. С. с пълномощно по делото от по-рано.

За Апелативна прокуратура Пловдив се явява прокурор И. П..

Адв. С.: Да се даде ход на делото. Изрично уточнявам, че ние не обжалваме решението на окръжния съд в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за вреди от незаконно лишаване от свобода по време на воденото срещу С. С. наказателно производство. Нашата жалба е срещу решението в частта му, с която предявеният иск по чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОДОВ е отхвърлен за размера над 8 800 лв. до 80 000 лв., съответно с лихви и разноски.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

1

ДОКЛАДВА се делото.

Обжалвано е решението на Окръжен съд Пловдив, постановено на 21.07.2023 г. в неговите части, с които П.Р.Б. е осъдена да заплати на С. Й. С. сумата 8 800 лв. обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ за неимуществени вреди от изпълнение на наложеното му с присъда по НОХД № 520/2016 г. на Окръжен съд Пловдив, изменена с решение на Софийски апелативен съд по ВНОХД № 1120/2020 г., влязла в сила на 09.08.2022 г., наказание лишаване от свобода над определения срок от 5 години за времето от 27.06.2020 г. до 15.10.2020 г. и този иск е отхвърлен за разликата над 8 800 лв. до пълния претендиран размер от 80 000 лв., съответно осъдена е П.Р.Б. да заплати на С.

С. разноски 10 лв. за ДТ и на адв. В. С. сумата 775.50 лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Срещу решението са подадени две въззивни жалби.

Първата въззивна жалба е подадена от П.Р.Б. на 27.07.2023 г., с която решението се обжалва в неговите части, с които П. е осъдена да заплати на С.

С. обезщетение в размер на 8 800 лв. за причинени неимуществени вреди на основание чл.2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ, съответно сумата 10 лв. за ДТ и адвокатско възнаграждение от 775.50 лв. Решението в тази негова част се обжалва от П. като неправилно по съображенията, изложени във въззивната жалба, като се иска то да бъде отменено с отхвърляне на иска, евентуално да бъде намален размерът на присъдено обезщетение.

Втората въззивна жалба е подадена от ищеца по спора С. С. на 14.08.2023 г. С нея решението се обжалва в частта му, с която искът за присъждане на обезщетение по чл.2, ал.1, т. 6 ЗОДОВ е отхвърлен за размера над 8 800 лв. до пълния предявен размер от 80 000 лв., съответно в частта му за разноските. Решението с тази жалба се обжалва в посочената негова част като неправилно по съображенията, изложени в нея.

Във въззивната жалба, подадена от П. не са заявени доказателствени искания.

Във въззивната жалба, подадена от ищеца по спора С. С. е заявено, че има допуснато процесуално нарушение от окръжния съд при отказ да се приемат представени пред него писмени доказателства, като е заявено, че те ще бъдат представени в настоящото производство. До момента такива не са 2 представени по делото. Представено е с жалбата копие от решение на АдмСПловдив от 3.08.2023 г.

А д в . С.: Поддържам жалбата. Връзката с доказателствата е по отношение на размера на вредите. Носим ги, тъй като в момента ми се представиха от моя доверител. Това е уверение от 13.12.2016 г., че е прекъснал обучението си в Пловдивския университет, и книжка, че е професионален боксьор с последно отбелязване от 24.02.2014 г. Моля да приемете и решение от 03.08.2023 г. на Административен съд Пловдив, което е представено с въззивната жалба.

Оспорваме жалбата на П.. Считаме, че изложените аргументи са неоснователни и не следва да бъде уважена.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам жалбата. Предлагам да приемете и Решение № 639/04.04.2023 г. по административно дело № 2890/2022 г. на Административен съд Пловдив. Те са представили касационното решение на Административен съд, а представям, тъй като е от значение по делото, самото решение, което е потвърдено от съда. Не възразявам относно представеното решение да се приеме като писмено доказателство. Възразявам да се приемат останалите доказателства по причина, че са имали възможност на по-много ранен етап да ги представят.

Адв.С.: Не възразяваме да се приеме представеното от прокурора решение.

Във връзка със заявеното от страна на жалбоподателя С. С. искане за приемане на представеното в копие от него с жалбата решение от 03.08.2023 г. на Административен съд Пловдив, съдът намира, че то е основателно, тъй като се касае за документ, за който се твърди да има връзка и да е относим с предмета на разглеждане и спор, като се отчита обстоятелството, че производството пред окръжния съд е приключило преди датата на постановяване на това решение, а именно в съдебното заседание на 27.06.2023 г. С оглед искането на П. и съгласието на другата страна, следва да се приеме и първоинстанционното решение от 04.04.2023 г.

Относно искането за приемане като писмено доказателства на уверението от Пловдивския университет и на книжката като професионален боксьор, съдът констатира, че то е неоснователно. Твърди се във въззивната 3 жалба, подадена от ищеца по спора, допуснато от окръжния съд процесуално нарушение с отказа тези доказателства да бъдат приети в първоинстанционното производство. Не се констатира обаче наличие на такова процесуално нарушение. В съдебното заседание на окръжния съд на 27.06.2023 г. ищецът е поискал да бъдат приети оригинала на книжката, издадена от Българската боксова федерация, и уверението от 13.12.2016 г. от Пловдивския университет. Съдът е оставил искането без уважение, като е изложил съображения с оглед неотносимост на тези документи при наведените в исковата молба твърдения. С оглед липсата на обстоятелства по чл. 266, ал. 3 ГПК, това искане се явява неоснователно и ще бъде оставено без уважение. Затова съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представеното от жалбоподателя С. с въззивната жалба в копие Решение от 03.08.2023 г. на Административен съд Пловдив по КАД № 1361/2023 г., както и представеното днес от страна на П. в разпечатка първоинстанционно решение от 04.04.2023 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 2890/2022 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявеното от жалбоподателя С. С. искане за приемане като доказателства по делото на оригинала на неговата професионална книжка като боксьор и уверението от Пловдивския университет.

ВЪРНАХА се документите на жалбоподателя.

Адв. С.: Нямам други искания. Представям договор за правна помощ.

Платена е сумата.

Жалб. С.: Сумата е платена днес.

ПРОКУРОРЪТ: възнаграждение.

Възразявам за прекомерност на адвокатското

Адв. С.: С оглед отхвърляне приемането на доказателствата заявявам, че те са относими и са пряко свързани с размера на претендираното обезщетение. Окръжен съд не ги допусна, бяха представени в срок.

Обосновахме се защо ги представяме. Мисля, че има нарушение в защитата, в правата на моя доверител. Считам, че отказът е незаконосъобразен да не се 4 приемат доказателствата, тъй като считаме, че те са относими и именно определят размера на по-голямо обезщетение, което ние твърдим, че имаме основание да претендираме.

Жалб. С.: Уважаеми апелативни съдии, мен държавата ме третира като обикновен гражданин. Бил съм национал по бокс. Известно име съм в боксовата среда. Затова искаме да бъдат приети тези документи, защото аз съм третиран като обикновен гражданин.

Адв. С.: Нямаме други искания.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам други искания. Представям писмена защита.

Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход по същество и затова

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА представения договор за правна помощ.

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.

Адв. С.: Уважаеми апелативни съдии, считаме че жалбата ни е основателна. Подробно съм изложила в нея своите аргументи. Считаме, че съдебното решение на Окръжен съд Пловдив е с изключително занижен размер на обезщетение. Не са в подробност анализирани и обсъдени всички факти и обстоятелства, които до приключване на състезателните прения сме сочили, с оглед на което моля да бъде отменено решението, като спорът да бъде решен по същество и да бъде уважена в пълна степен исковата ни претенция, ведно с лихвите и разноските за двете съдебни инстанции.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, ще се спра схематично, тъй като съм подготвил писмени бележки.

На първо място, поддържам изцяло въззивната жалба на Окръжна прокуратура по подробно изложените в нея обстоятелства. Решението следва да бъде отменено изцяло поради следното: по въпроса се е произнесъл ВКС с Решение № 310/29.10.2013 г. относно т. 6 от чл.2,ал.1 ЗОДОВ. В същото решение, при съобразяване с ТР № 3/22.04.2015 г. изрично е прието и е посочено, че в случаите, както е настоящия случай, тъй като лицето е задържано преди да има влязла в сила присъда и след което не е започнало 5 изпълнението, тъй като е отчетено зачитане, ВКС е посочил, че това касае вид мерки за неотклонение и тези мерки по своите функции и характер нямат равнозначност на действия по изпълнение на присъдата, поради което изрично в това решение ВКС е посочил, че дори и когато не е компенсирано това надлежаване на присъдата по чл. 59 НК не се прилага т.6 от ЗОДОВ. В случая не е налице обективна отговорност на П. по това осъждане, както е приел окръжният съд. Същият е следвало подробно да анализира практиката на ВКС, същността на правната норма на чл.2,ал.1,т. 6 ЗОДОВ, какво се има предвид.

На второ място, съм се спрял на обстоятелството, че изискване по ТР № 3/2005 г. по т. 11, а също така въпрос, който е разгледан и с ТР № 1/27.11.23 г., е принципът, че когато се определя едно обезщетение за претърпени вреди, то се определя глобално. В случая, както се установява от материалите, ищецът е осъден за време през период, в който е бил задържан и е предмет на настоящото дело по административното производство, т.е. съдът е осъдил П. за обстоятелства, за които тя не отговаря и този факт е установен с влязъл в сила съдебен акт. Затова и представих самото първоинстанционно решение, където подробно са посочени обстоятелствата и в крайна сметка това, че друг орган е причинил вредни последици и не би следвало да бъде осъждана П..

На следващо място, според ТР № 3/2005 г. при определяне на обезщетение се взимат предвид всички обстоятелства, включително и тежестта на извършените от дееца деяния. В случая е било задължително да бъдат обсъдени и преценени, с оглед исковата претенция. В тази насока въобще съдът не се е спрял на обстоятелствата, че същият е осъден, заради което е задържан преди да влезе в сила присъдата, поради неговата активна престъпна дейност, за която е влязла присъдата, за престъпление по чл. 330, ал. 3 НК, извършено при условията на продължавана престъпна дейност. Това означава, че е извършил няколко палежа, при които палежи са поставени животът и здравето на гражданите в опасност. Осъден е и за престъпление по чл. 216 от НК в съучастие, поради обстоятелството, че е унищожил чужди движими вещи. Осъден е за квалифицирана кражба в съучастие при продължавана престъпна дейност. Осъден е за престъпление по чл.199 – грабеж, ал. 1, т.3, т.е. причинил е при грабежа средна телесна повреда. Тоест, все осъждания за тежки умишлени престъпления, които при баланса и 6 анализа на обстоятелства за справедливост, съобразно тълкувателното решение съдът е бил длъжен да обсъди. Заедно с това, предвид ТР № 3 и коментираното от мен решение на ВКС № 310/2013 г. поради тези обстоятелства, които са наложили задържането на лицето, би следвало съдът, в случай, че приеме, че е налице отговорност на П., а аз считам, че обективен законов критерии не съществува в случая, е следвало да приложи чл.5, ал. 2 ЗОДОВ, т.е. той е съпричинил обстоятелства по неговото задържане.