Решение № 45 от 16.05.2022, Районен съд - Пирдоп

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. , 13.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д.И.П. при участието на секретаря П.Т.А. като разгледа докладваното от Д.И.П. Гражданско дело № 20211860100167 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Производството е образувано по подадена от М. Б. Р., ЕГН: ********** чрез пълномощника адв.Д.М. срещу И. М. И., ЕГН: ************** искова молба, с която се иска от съда да развали частично договор за дарение на идеални части от недвижим имотУПИ, находящ се в с.А., съставляващ парцел *****, в кв.59, с площ от 392 кв.м., заедно с построените върху него сгради- жилищна сграда със застроена площ от 69 кв.м. и лятна кухня с площ от 27 кв.м., извършено с нотариален акт за дарение №36, том III, рег. №****, дело №*** от 2020г. на нотариус Е.П., с рег. № 108 от регистъра на НК, до размера на притежаваните към момента на прехвърляне от ищцата идеални части от правото на собственост, а именно: 3/5 ид.ч. В условията на евентуалност се иска от съда, в случай че не уважи главния иск, да възстанови нарушеното и право на ползване върху една стая от жилищната сграда в процесния имот.

Ищцата твърди, че ответникът е нейн син и с него живели в с.А. до 02.02.2021г. На 05.10.2020г. тя, заедно с другите й синове – И. М. И. и С. М. И., в качеството има на собственици, прехвърлили на ответника чрез дарение притежаваните от тях общо 8/10 ид.ч. от недвижим имот: УПИ, находящ се в с.А., ул. „*******“ №13, целият с площ 392 кв.м., който по действащия регулационен план на селото съставлявал парцел ***** в кв. 69, при съседи: от изток УПИ XVI*****, от запад – улица, от север – улица, от юг- УПИ XIV- 355, заедно с построените върху него сгради: жилищна сграда, цялата със застроена площ от 69 кв.м. и лятна кухня, цялата със застроена площ от 27 кв.м. Дарението извършили с Нотариален акт за дарение №36, том III, рег. №****, дело № *** от 2020г. на нотариус рег.

1

№ 108 в НК, с район на действие РС-Пирдоп. С посочената сделка ищцата си запазила правото на пожизнено ползване върху една стая от жилищната сграда. Процесните недвижими имоти придобила заедно с нейния съпруг през 1985г. в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/ чрез Нотариален акт за покупко-продажба № 24, том 1, дело № 46/1985г. на Средногорски районен съдия. След смъртта на съпруга й имотите били наследени от нея и четиримата й синове, като тя придобила ½ ид.ч. след прекратяване на СИО, както и 1/5 от останалата ½- общо 3/5 ид.ч. Ищцата заявява, че е възрастна и болна жена, на която е жизнено необходимо закупуването на храна, лекарства и заплащане на режийни разноски, а няма възможност да ги заплаща сама. Твърди, че няма семейство и съпруг, на които да разчита финансово и няма достатъчно разходи, от които да се издържа, тъй като е в напреднала възраст и състоянието й не позволява да е трудоспособна и жизнена.

Твърди, че за нея е налице трайна нужда да получава издръжка, но ответникът не й помага с нищо и не се съобразява по никакъв начин с тежкото й здравословно и материално положение. Сочи, че макар ответникът да е в разцвета на жизнените си сили, не полага никакви грижи за нея като негова възрастна майка и дарителка. Нещо повече- след като получил дарението на недвижимия имот ответникът започнал да я тормози и травмира, тъй като тя останала да живее в една от стаите на жилищната сграда. След като получил дарението не само се дезинтересирал от нея, но дори започнал агресивно и настойчиво да я гони от стаята, в която останала да живее. Кулминацията на неправомерното му държане била достигната на 02.02.2021г., когато малко преди полунощ ответникът отишъл в стаята й започнал без никакво основание да й крещи и да я удря с една пръчка, докато си лежала на леглото. Понеже е трудно подвижна ищцата не успяла да стане бързо и да избегне ударите с пръчката, поради което синът й успял да й нанесе удари по тялото, след което я изгонил от къщата. Въпреки законното й право на доживотно ползване на една стая от дарения имот, дареният не я допускал до стаята, върху която има право на ползване, което довело до това ищцата да живее в жилище, което не е нейна собственост и върху което няма право на ползване. След като я изгонил от къщата синът й по никакъв начин не се интересувал от нея, не й помагал финансово или с грижи. След като била отстранена от жилището помолила ответника да й заплаща издръжка от 300 лв. месечно, за да осигури физическото си оцеляване, но въпреки искането той не дал нито стотинка. Счита, че е налице основание за разваляне на договора за дарение поради неизпълнение от страна на ответника на законовото му задължение на надарен да й изплаща издръжка. С допълнителна молба ищцата уточнява, че по актуалния кадастрален план и кадастрална карта на с.А., процесният имот представлява Поземлен имот с идентификатор № **************, с площ 357 кв.м., трайно предназначение на земята: урбанизирана; предназначение: за ниско застрояване, номер по предходен план: 354, кв. 69, парцел I, при съседи на имота: имоти с №№ *************, *************, *************, *************, заедно с намиращите се в имота: еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № ****************, на два етажа, с площ 65 кв.м. и еднофамилна жилищна сграда /лятна кухня/ с идентификатор № **************.2, на един етаж, с площ 27 кв.м.

2

В срока по чл.131 ал.1 ГПК, по делото е постъпило „обяснение“ от ответника И. М. И., с което заявява, че е инвалид от 11 години с ТЕЛК със 100% чужда помощ пожизнено.

Твърди, че всичко заявено в исковата молба – че майка му е живяла при него в къщата и че я е бил с пръчка, е лъжа. Твърди, че същата се е омъжила малко след смъртта на неговия баща и от тогава живее при съпруга си, а той живее сам от малък и дори след като бил инвалидизиран, майка му не е ходила да го види. Твърди, че е невъзможно да я е бил, тъй като е прикован към легло и не може да се движи. Заявява и че няма как да изплаща всеки месец по 300 лв. като е инвалид и няма никакъв доход, освен минималната пенсия, която взима.

В съдебните заседания по разглеждане на делото ищецът М. Б. Р. се явява лично и се представлява от адв.М.Д. от САК, преупълномощена от адв.Д.М., която поддържа исковата молба, а в хода на устните състезания моли съда да уважи исковата молба на основанията, подробно изложени в нея, Счита, че с показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели, както и от приложените към исковата молба доказателства и впоследствие събраните такива, по безспорен начин се доказвало, че са налице предвидените основания и предпоставки договорът да бъде развален и да бъде възстановено правото на собственост на нейната доверителка в идеалните части, които тя е притежавала към момента на прехвърляне на имота. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по исковата молба- И. М. И., не се явява в съдебните заседания и не се представлява, като не е направено и искане от негова страна за допускане на правна помощ.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа страна:

Видно от представения с исковата молба Нотариален акт за дарение на недвижим имот №36, том III, рег. № ****, дело №***/2020г., издаден от Нотариус Е.П., с район на действие РС-Пирдоп, вписана под №108 в регистъра на НК, на 05.10.2020г. М. Б. Р., И. М.

И. и С. М. И. са дарили на съсобственика си И. М. И. притежаваните от тях общо 8/10 ид. части от следния недвижим имот, придобит по наследство от М. И. М., а именно: УПИ, находящ се в с.А., ул. „*******“ № 13, целия с площ 392 кв.м., който по действащия тогава регулационен план на селото съставлявал парцел ***** в кв.69, при съседи: от изток - УПИ XVII*****, от запад – улица, от север – улица, от юг – УПИ *******, заедно с построените върху него сгради: жилищна сграда, цялата със застроена площ от 69 кв.м., гараж, целия със застроена площ от 15 кв.м. и лятна кухня, цялата със застроена площ от 27 кв.м. Видно е от същия нотариален акт, че дарителката М. Б. Р. си е запазила правото на реално ползване и обитаване на една стая от жилищната сграда, докато е жива.

Видно е от представените 3 броя скици, издадени на 23.04.2021г. от Службата по геодезия, картография и кадастър- Софийска област, че гореописаният в нотариалния акт от 2020г. недвижим имот към момента представлява Поземлен имот с идентификатор № ************** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.А., одобрени със 3

Заповед № **********/09.11.2020г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: с.А., ул. „*******“ №13, площ: 357 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.). В скиците е отразено, че понастоящем в имота се намират две сгради: жилищна сграда- еднофамилна с идентификатор ****************, със застроена площ 65 кв.м. и жилищна сградаеднофамилна с идентификатор **************.2, със застроена площ 27 кв.м.

Представен е и нотариалният акт, с който първоначално е придобит процесния недвижим имот от наследодателя на страните, а именно: Нотариален акт за замяна на недвижим имот №24, том II, дело №46/06.03.1985г., издаден от председателя на Районния съд в гр.Средногорие. По силата на този нотариален акт З. И. С. е прехвърлил на брат си М.

И. М. следния свой единствен недвижим имот: дворно място с паянтова жилищна сграда, цялото от общо застроено и незастроено пространство 392 кв.м., съставляващо парцел ***** в кв.69 по плана на с.А., Софийски окръг, при съседи: улица, Б.С.С. и Йо. Б.. В замяна М. И.

М. е прехвърлил на З. И. С. друг, описан в нотариалния акт, недвижим имот.

Видно от представения препис-извлечение от акт за смърт №5 от 15.02.1988г., издаден на 05.05.2021г. от община А., М. И. М., е починал на 14.02.1988г. в с.А.. Същият, видно от представеното удостоверение за наследници изх. №55/05.05.2021г., издадено от община А., след смъртта си е оставил следните наследници по закон: М. Б. Р., ЕГН: ********** – съпруга (включила втори брак през 1989г.) и четирима синове: И. М. И., ЕГН: **********, С. М. И., ЕГН: **********, Г. М. И., ЕГН: ********** и И. М. И., ЕГН: **********.

Ответникът И. М. И. е представил само едно доказателство- Експертно решение № **** от зас. №*** от 23.10.2014г. на ТЕЛК към УМБАЛ „***************“ АД, от което е видно, че той (И. М. И.) е освидетелстван със 100% вид и степен на увреждане с чужда помощ пожизнено поради счупване на гръбначния стълб при падане от високо на 28.04.2011г. Посочено е, че същият не може да движи долните си крайници, няма усет и не може да се обслужва и придвижва самостоятелно, а противопоказен му е всякакъв вид труд.

Видно от представения сигнал, входиран в Районна прокуратура- Пирдоп на 19.02.2021г., М. Б. Р. го е подала срещу И. М. И., описвайки същото, което е описала в исковата молба и твърдейки, че спрямо нея е нанесен побой и са отправени заплахи за живота й, което я кара да се страхува да се върне в с.А., където не е и допусната от сина си И.И..

Разпитани са по делото двама свидетели – роднини на страните, а именно: Г. М. И.син на ищцата и брат на ответника и Н.Т.Ц., съжителстваща на съпружески начала с другия свидетел и представяща се за снаха на ищцата.

Свидетелят Г. И. твърди, че живее на втория етаж на къщата, в която живее и брат му И.И. и че системно този му брат е гонил майка му да я бие с тояга, което е правил вследствие въздействие на алкохол, какъвто употребява ежедневно. Сочи, че преди около една година майка му била дошла на гости да поседи два-три дни и брат му И.И. започнал да 4 я гони. Бил я с тояга и от тогава тя „ходела по улиците“ /цит./. Случилото се свидетелят твърди, че го е видял лично. Свидетелят казва, че брат му е „сакат“/цит./ – има крака, но „не са му читави“ /цит./, обаче може да се качва в количката и даже ходи по заведения, за да пие.

Казва, че брат му не се е грижил никога за майка му, а обратното- майка им, се е грижила за брат му И.И.. Свидетелят счита, че майка му се нуждае от издръжка, но брат му не й е давал никога нищо.