Решение № 77 от 04.01.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. гр. Добрич, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Петър П. Монев

Членове:

Атанас М. Каменски

Деница Кр. Петрова при участието на секретаря Сибел Бедел в присъствието на прокурора Свилена Иванова Костова (ОП-Добрич) като разгледа докладваното от Атанас М. Каменски Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213200600376 по описа за 2021 година Производството е образувано по реда на гл.ХХI, по жалба на защитника на подсъдимия Я. М. Я. срещу присъда №6/21.09.2021г. по н.о.х.д.№63/2021г.г. на РС-гр.Т.

Присъдата е атакувана единствено с доводи за явна несправедливост на наложените наказания. Претендира се за преразглеждане размерите на постановените санкции лишаване от свобода и лишаване от право да се управлява МПС посредством намаляване до законоустановените минимуми.

Частният обвинител не е взел становище по жалбата и не се явява при въззивния контрол.

Представителят на обвинението пледира за потвърждаване на първоинстанционния акт.

След като обсъди и прецени събрания в хода на разследването 1 доказателствен материал и изложените настоящият взе предвид следното: от страните доводи,

В рамките на проведено по реда на чл.371, т.2 от НПК съкратено съдебно следствие подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, декларирайки съгласието си досежно същите да не се събират други доказателства. Поради това и на основание чл.373, ал.2 от НПК първостепенният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 23.04.***г. в гр.Т Я.. М. Я.. отишъл до бензиностанция «П.», управлявайки лек автомобил „Мерцедес“ с

ДК.№***, собственост на съпругата му. От обекта закупил две бутилки концентиран алкохол, които споделил със свидетелите С. Й.

С., Ц. С. Ц., Г. Г. и пострадалия В. Д. И..

Около 04:20 часа Я. потеглил с автомобила обратно, като с него пътували Г. и пострадалия. На път Ш-207 от гр.Т. към гр.Д., приближавайки разклона за с.Ж., подсъдимият загубил контрол над управляваното МПС и го преобърнал в крайпътната канавка.

При тестването на място на Я. с „Алкотест Дрегер 7410“, техническото средство отчело 1,76 промила алкохол в издишания въздух. Подсъдимият не се съгласил с резултата и дал кръвна проба за изготвяне на химическа експертиза, при която са констатирани 1,91 промила.

Вследствие на произшествието В. Д. И. претърпял ***** При така приетата от първостепенния съд фактическа обстановка заявеното от страна на подсъдимия признание на инкриминираните факти пряко кореспондира с доказателствения материал, включващ свидетелските показания, резултатите от извършения оглед на местопроизшествие, заключенията по изготвените експертизи и писмените доказателства, приобщени към приключване на следствието.

2

Относно правната квалификация на извършеното:

На 23.04.*** г. на път Ш-207 от гр.Т. към гр.Д., при управление на МПС-„M.” с ДК№ ***, подсъдимият е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно-чл. 5, ал.3, т. 1 от ЗДвП -"На водача на ППС е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол.", както и чл.20 от ЗДвП-„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. При избиране скоростта на движението следва да се съобразяват с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Водачите са длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението".

Вследствие на нарушенията водачът предизвикал процесната катастрофа, причинявайки средна телесна повреда на В. Д. И., изразяваща се в **** Деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта от 1,91 промила, установено по надлежния ред-с Химическа експертиза - Протокол №328/24.04.2020г.

От субективна страна-деянието е осъществено виновно-при форма на вината непредпазливост, доколкото подсъдимият е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици.

С оглед изложените констатации и съображения законосъобразно и обосновано първостепенният съд е квалифицирал извършеното като престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, б."а", пр. II, вр. с ал.1, вр. с чл.342, ал.1 от НК.

По отношение на санкциите:

При индивидуализиране на наказанията районният съд е извършил сравнително лаконичен анализ на релевантните за отговорността факти. Като смекчаващи отговорността обстоятелства правилно са отчетени оказаното в хода на разследването съдействие, проявената самокритичност и *** минало. В противовес са разгледани 3 установената висока концентрация на алкохол в кръвта, множеството други увреждания, претърпени от пострадалото лице, факта, че подсъдимият е ***. В случая неправилно съдът е ценил направените самопризнания и липсата на други наказателни производства, а по същество е пренебрегнал данните за предходните нарушения на водача по ЗДвП. Въпреки това настоящият състав изцяло споделя становището на първостепенния съд, че е налице относителен баланс между отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства и липсват каквито и да било основания за претендираното от защитата прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК. На практика липсват както многобройни, така и изключителен по естеството си факт, годни да обусловят извод, че и най-леката установена от състава санкция се явява несъразмерно тежка. Именно поради това и с оглед завишената обществена опасност на извършеното обосновано наказанията са индивидуализирани към средния предел с налагане на лишаване от свобода за срок от три години и лишаване от правоуправление за срок от две години, при чието изпълнение се зачете времето, през което Я. е бил лишен по административен ред от същото право. С оглед разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК основната санкция правилно е редуцирана с една трета-до лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66 от НК с установяването на минималния изпитателен срок. Този подход е изцяло съобразен със събраните за личността на подсъдимия данни, неговото семейно положение и постоянна трудова заетост.

По отношение на разноските-в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК районният съд е възложил на подсъдимия както сторените на досъдебното производство разноски по изготвянето на назначените експертизи и репатриране на катастрофиралия автомобил, така и направените от частния обвинител разходи, свързани с упълномощаването на повереник по делото.

С оглед изложените констатации и съображения настоящият 4 състав счете жалбата за неоснователна. Поднадзорната присъда е законосъобразна, обоснована и правилна, като не са налице основания за изменение или отмяна, в т.ч. твърдяно допусната явна несправедливост при определяне на наказанията, поради което и на основание чл.338 от НПК съдът

РЕШИ:

Потвърждава изцяло

№63/2021г.г. на РС-гр.Т. присъда

№6/21.09.2021г. по н.о.х.д.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5