Решение № 525 от 17.02.2026, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 525

Плевен, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - II касационен състав, в съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ДАНИЕЛА ДИЛОВА

Членове:

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА-ДЕКОВА

При секретар ПОЛЯ ЦАНЕВА като разгледа докладваното от съдия ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА-ДЕКОВА канд № 20267170600029 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 581/18.11.2025г., постановено по а.н.д. № 1784/2025г., Районен съд Плевен, шести наказателен състав е изменил Наказателно постановление (НП) № 15-2500167/09.09.2025г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен, с което на „ТС” ЕООД с [ЕИК] и седалище и адрес на управление гр. Плевен, [улица], представлявано от Т. С. С., на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ) е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000 лева, за извършено нарушение на чл.63, ал.2 във вр. с чл.1 от КТ, като е намалил размера на наложената имуществена санкция от 3000 лева на 1500 лева. С решението въззивният съд е осъдил „ТС” ЕООД да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен сумата от 80 лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – „ТС” ЕООД с [ЕИК], страна по а.н.д. № 1784/2025г. по описа на Районен съд Плевен.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорения съдебен акт. Твърди се, че към датата и часа на проверката – 08.07.2025г., 14:00 часа не е съществувал сключен трудов договор между „ТС” ЕООД с [ЕИК] и лицето К. Г. Ш., като такъв трудов договор е сключен след извършената проверка. Предвид на това няма как на лицето да бъде връчено нещо, което не съществува в правния мир. Сключеният трудов договор и справка за регистрация на същия са връчени на Ш. в края на деня на дата 08.07.2025г. и той е постъпил на работа на 09.07.2025г. Твърди се, че служителят не е допуснат до работа, преди да му е връчено копие от трудовия договор и справка за регистрация на същият в НАП. В деня на проверката Ш. е бил на интервю за работа и се е намирал в производствената част на базата придружен от управителя, за да се запознае с работния процес. Твърди се, че липсва съставомерност на посочената в НП законова разпоредба на чл.63, ал.2 от КТ. В касационната жалба се поддържа, че неправилно е прието, че жалбоподателят не е подал писмени възражения, след като такива са депозирани в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен с вх.№25119074/12.08.2025г. Твърди се, че съдът е констатирал факта, че в НП липсват мотиви на наказващият орган за това обсъдил ли е възражението преди издаване на НП и вземане на решение за налагане на имуществена санкция на дружеството. На следващо място се твърди, че в нарушение на материалния закон съдът не е отменил в цялост НП, дори след като е констатирал, че в същото липсват мотиви по отношение размера на наложената с него имуществена санкция на дружеството, в размер над минимума. Иска се отмяна на решението на Районен съд Плевен и отмяна на издаденото НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа касационната жалба на заявените в нея основания. Претендира направените разноски за първа и втора инстанция.

Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание оспорва жалбата. Твърди, че нарушението правилно е квалифицирано по чл.63, ал.2 от КТ. Лицето е заварено да полага труд, собственоръчно в попълнена и подписана от него декларация е заявило, че в 14:10 часа по време на проверката работи без трудов договор. Поддържа, че нарушението не може да бъде квалифицирано от АНО като маловажно, предвид разпоредбата на чл.415в от КТ, т.е. законодателят изрично е предвидил, че този вид нарушения не могат да се квалифицират като маловажни. Моли да се потвърди оспореното решение на районния съд като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски.

Административен съд Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за основателна. Аргументите за това са следните:

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд приел за установено, че обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №15-2500167 от 06.08.2025г. от който е видно, че при извършената проверка на място на 08.07.2025г. в 14:10 часа в обект: цех за метални изделия, намиращ се в гр. Плевен, [улица], стопанисван от „ТС“ ЕООД с [ЕИК], и при извършена документална проверка в периода от 14.07.2025г. до 06.08.2025г. в офиса на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Плевен е констатирано нарушаване на разпоредбите на трудовото законодателство по осъществяване на трудовите правоотношения, а именно: „ТС“ ЕООД в качеството си на работодател на 08.07.2025г. в 14:10 часа е допуснал до работа в горецитирания обект лицето К. Г. Ш. с [ЕГН] да изпълнява трудови функции, а именно: „заварчик“ в обекта, преди да му представи екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл.62 ал.3 от Кодекса на труда, заверено от териториалната дирекция на НАП. В момента на проверката лицето извършвало заваръчна дейност, като писмено декларирало обстоятелството, че работи от 08.07.2025г. като „заварчик“ без сключен трудов договор с работно време от 07:50 часа до 16:20 часа с определено работно място – цех за метални изделия, намиращ се в гр.Плевен, [улица] с дневно заплащане 50 лева на ден. Същият е декларирал, че в момента на проверката заварява метална стълба. Вписването на началото на трудовите правоотношения по чл.62 ал.3 от Кодекса на труда, заверено от териториалната дирекция на Национална агенция за приходите, е било извършено на 08.07.2025г. в 15:16:04 часа.

Горната фактическа обстановка съдът установил след анализ на събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства и въз основа на показанията на разпитаните свидетели. Въззивният съд приел, че НП е издадено в съответствие с изискванията на ЗАНН по отношение на необходимото съдържание, процедура и срокове за издаването му, при липса на процесуални нарушения в административнонаказателната фаза на процеса. По отношение на нарушението по чл.63, ал.2 вр. ал.1 от КТ съдът приел, че в случая правилно е определен субектът на отговорността, а процесното нарушение е безспорно доказано, квалифицирано е правилно от административнонаказващия орган, дружеството действително е осъществило от обективна и субективна страна визираното в НП нарушение. Съдът приел, че специалния състав на маловажно административно нарушение по чл.415в, ал.1 от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН. Същевременно приел, че в нормата на чл.415в, ал.2 от КТ изрично е посочено, че не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1 от КТ, чл.62, ал 1 и ал.3 от КТ и чл.63, ал.1 и ал.2 от КТ, т. е. за тези нарушения, включително и процесното такова – по чл.63, ал.2 от КТ, привилегированият състав на чл.415в, ал.1 от КТ въобще не е приложим, дори и да са налице визираните в него условия. На последно място въззивният съд посочил, че административно-наказващият орган е наложил наказание “имуществена санкция” над минималния размер, предвиден в закона, без да е изложил никакви конкретни съображения и мотиви в тази насока. Предвид на това, съдът след като взел предвид характера на нарушението, неговата тежест, подбудите за неговото извършване, обстоятелството, че уведомлението за сключен трудов договор по чл.62 ал.5 от КТ е прието на 08.07.2025г. в 15:16:04 часа от ТД на НАП, т.е. малко повече от 1 час след проверката на контролните органи, както и липсата на други извършени от дружеството нарушения на трудовото законодателство, намалил имуществената санкция до предвидения в закона минимум от 1500 лв.

Касационната инстанция намира посочените касационни основания за основателни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно и допустимо, но постановено в противоречие с приложимите законови разпоредби.

Разпоредбата на чл.63, ал.1 от КТ задължава работодателя да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, както и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП. Алинея 2 на същата разпоредба забранява на работодателя да допуска на работа работника или служителя, преди да му предостави документите по предходната алинея. Съгласно чл.4, ал.3 от Наредба № 5 на МТСП за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.4 от КТ, работодателят е длъжен да връчи на работника или служителя преди постъпването му на работа копие на хартиен носител от завереното уведомление, като връчването се удостоверява с подписа на работника или служителя срещу името му в справката за заверените уведомления. При анализ на горните разпоредби се налага извода, че за да бъде санкциониран работодателят за неспазване на нормата на чл.63, ал.1 и ал.2 от КТ, е необходимо на работника или служителя да не са предоставени, както екземпляр от трудовия договор, така и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от съответната ТД на НАП.

По делото е безспорно установено, че сключен трудов договор между „ТС“ ЕООД, гр. Плевен и лицето К. Г. Ш. не е съществувал по време на проверката, поради което от страна на дружеството не е извършено нарушението по чл.63, ал.2 от КТ. Работодателят е следвало да понесе отговорност по смисъла на чл.62, ал.1 от КТ във връзка с чл.1, ал.2 от КТ, а именно за това, че не е сключил с работника трудов договор в писмена форма. Отговорността на дружеството по тези текстове обаче не е била ангажирана, като вместо това е ангажирана тази по чл.63, ал.2 от КТ. Настоящият съдебен състав намира, че при правилно установена фактическа обстановка, въззивният съд е направил необосновани изводи досежно приложението на закона, като неправилно приел за безспорно установено вмененото на санкционирания субект административно нарушение по чл.63, ал.2 от КТ.

При горните изводи отговаря на приложимите законови разпоредби твърдението на касатора, че описаното в наказателното постановление деяние е несъставомерно по посочения текст – чл.63, ал.2 от КТ, тъй като приетата от административнонаказващия орган правна квалификация не отговаря на действително установените по делото факти, отразени в АУАН и НП. Санкционирането на лицето на основание чл.63, ал.2 от КТ предполага да е налице подписан трудов договор между работодателя и работника, както и да е изпратено уведомление до ТД на НАП, но да не е връчено. Очевидно е, че при липса на писмен трудов договор между страните, то работодателят не би могъл да предостави на работника копие от същия, нито да изпрати до ТД на НАП и да му предостави уведомлението за това. При липса на писмен трудов договор работодателят следва да понесе отговорност за неизпълнение на задължение по чл.62, ал.1 от КТ, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ. Отговорността по чл.63, ал.2 от КТ изисква друга фактическа обстановка, а именно – наличие на сключен и подписан трудов договор и непредставяне на работника на копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ. В случай, че не е осъществен юридическият факт, пораждащ задължението по чл.63, ал.1 от КТ, не би могло да се стигне и до нарушаване на забраната по чл.63, ал.2 от КТ. Като е стигнал до други правни изводи, Районен съд Плевен е постановил решението си в противоречие с материалния закон.