Решение № 10520 от 29.09.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10520 гр. София, 29.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20211110167397 по описа за 2021 година намери следното:

Предявена е искова молба от искова молба от П за ЕАД против К И Л С с искане да му бъде заплатена сумата от 13870,82 лева – разходи за премахване на незаконно построени сгради, ведно със законната лихва от датата на входиране на исковата молба до окончателното плащане. Ищецът твърди, че бил собственик на поземлен имот с идентификатор ***. с площ 2822 кв.м.. с номер по предходен план кв.7, парцел II. находящ се в В рамките на този имот били разположени три незаконно изградени сгради:сграда с идентификатор *** със застроена площ от 202 кв. м., сграда с идентификатор *** със застроена площ от 85 кв. м. и сграда с идентификатор *** със застроена площ от 51 кв. м., като и трите били собственост на ответника. Със Заповед № РА-2030/15.07.2019 г. на Главния архитект на Столична община, било наредено премахването на тези три сгради. Заповедта била обжалвана от ответника като с Решение № 760 от 10.02.2020 г., постановено по адм.д. № 9480/2019 г. на АССГ - Второ отделение, 56-ти състав, жалбата била оставена без уважение.

Цитираното решение на АССГ било влязло в сила на 26.02.2020 г. В изпълнение на посочената заповед, ищецът премахнал доброволно обектите, за което сключил договор № СД-06-02/08.07.2021 г. със „Софинвест“ ЕООД, за премахване на сградите на стойност 13 870,82 лева с ДДС. Сградите били премахнати от „Софинвест“ ЕООД, на което била издадена фактура № 2000129754 от 13.09.2021 г. за сумата в размер на 13870,82 лева с ДДС, заплатена от ищеца на 13.09.2021 г. Ищецът счита, че задължението за премахване на сградите било на ответника и че като ги премахнал, всъщност изпълнил едно ответниково задължение. По този начин ответникът се обогатил неоснователно за негова сметка като си спестил сумата от 13870,82 лева – разноски по премахване на сградите. Ищецът моли съда да осъди 1 ответника да му заплати тази сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендира разноски. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК взема становище за неоснователност на иска. Не оспорва факта, че бил собственик на процесните сгради, както и че същите са били премахнати. Твърди, че той бил собственик на поземления имот, върху който били построени. Счита, че заповедта за премахването им била незаконосъобразна, като излага подробни юридически съображения в тази насока. Счита, че нито той, нито ищеца имали задължение да премахнат процесните сгради, поради което ищецът не е трябвало да ги премахва и да заплаща сумата по иска. Моли съда да отхвърли същия, претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез процесуалния си представител взима становище за основателност на иска.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. С отделна писмена молба поддържа отговора на исковата си молба и моли за отхвърляне на иска.

На база представените по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира за установено следното: между страните не се спори, че процесните сгради са били собственост на ответника, били са изградени от него и са били премахнати. Безспорно е също така, че по отношение собствеността на терена, страните водят спор в отделно дело. По отношение на направените от ищеца твърдения, че бил собственик на терена, върху който са били изградени сградите, както и по направените от ответника аналогични твърдения, съдът се съобразява с мотивите, дадени с Определение № 6203 от 29.06.2022 г., постановено по в. ч. гр. д. № 4535 от 2022 г. по описа на Софийски градски съд, според които въпросът за собствеността на терена не е относим към настоящия правен спор. Представените от ищеца доказателства в тази връзка се явяват ирелевантни за спора.

По делото е представен препис на Заповед № РА-20-30 от 15.07.2019 г. на Главния архитект на Столична община (л. 90 – л. 93 от делото). Наредено е процесните имоти: сграда с идентификатор *** със застроена площ от 202 кв. м., сграда с идентификатор *** със застроена площ от 85 кв. м. и сграда с идентификатор *** със застроена площ от 51 кв. м. да бъдат премахнати от ответника. Даден е срок от 20 дни за ответника да я изпълни. Препис от същата е бил изпратен и на ищеца и на ответника по настоящото производство за сведение и изпълнение. С Решение № 760 от 10.02.2020 г., постановено по административно дело № 9480 от 2019 г. по описа на Административен съд – София-град, жалбата на настоящия ответник против Заповед № РА-20-30 от 15.07.2019 г. е била оставена без уважение. С Определение № 15493 от 14.12.2020 г., постановено по административно дело № 8788 от 2020 г. по описа на Върховния административен съд е оставена без разглеждане жалбата на ответника в настоящото производство за отмяна на влязлото в сила Решение № 760 от 10.02.2020 г., постановено по административно дело № 9480 от 2019 г. по описа на АССГ. С Определение № 5868 от 14.05.2021 г., постановено по административно дело № 3653 от 2021 г. по описа на ВАС Определение № 15493 от 14.12.2020 г., постановено по административно дело № 8788 от 2020 г. по описа на ВАС е оставено в сила. На основание изложеното се установява, че Заповед № РА-20-30 от 15.07.2019 г. на Главния архитект на Столична община е влязла в сила, поради което и доколкото по настоящото 2 дело е безспорно, че и двете страни по него са участвали в производството по издаване и оспорване на този индивидуален административен акт, на основание чл. 17, ал. 2 ГПК съдът намира, че няма правомощие да преценява законосъобразността му. Наведените от ответника съображения и представените от доказателства в тази връзка се явяват ирелевантни за спора.

По делото е представен препис от Договор № СД-06-02 от 08.07.2021 г.

(л. 109 – л. 113 от делото), сключен между ищеца по настоящото дело и трето лице – Софинвест ЕООД, по силата на който третото лице се е задължило да премахне трите процесни постройки, а ищецът – да му заплати сумата от 13870,82 лева. По делото е безспорно, че постройките са били премахнати от това дружество, а от представеното платежно нареждане (л. 119 от делото) се установява, че ищецът му е заплатил тази сума.

На база така възприетите факти, съдът достига до следните правни изводи: съгласно чл. 195, ал. 5 ЗУТ кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151, ал. 1, т. 1 – 15, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите, а съгласно § 17 от ДР на същия закон с решение на областния управител или на общинския съвет строежи с временен устройствен статут, изградени по реда на отменената (ДВ, бр. 6 от 1998 г.) ал.

4 на чл. 120 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство върху земя - държавна или общинска собственост, извън случаите по чл. 195 и 196 от този закон, могат да се запазят до реализиране на строежите, предвидени с действащ подробен устройствен план. След възникване на инвестиционна инициатива за реализиране на предвижданията на подробния устройствен план временните строежи се премахват, без да се заплащат, въз основа на заповед на кмета на общината, издадена по реда на чл. 195 и чл. 196 от този закон. Такава заповед е именно процесната Заповед № РА-20-30 от 15.07.2019 г. на Главния архитект на Столична община, по чиято законосъобразност, както вече се изложи, настоящият състав няма правомощия да се произнесе. В случая задължението за премахване на сградите е възложено на ответника по настоящото дело – видно е от самия диспозитив на заповедта и се извлича от безспорните по делото факти, че именно ответникът е изградил сградите и е бил техен собственик. На ответника е бил даден срок за доброволно изпълнение на тази заповед – 20 дни след връчването . По делото липсват доказателства за това кога тази заповед е била връчена на ответника в настоящото дело, но доколкото производството по административно дело № 9480 от 2019 г. по описа на АССГ е било образувано по жалба именно на това лице, със сигурност може да се приеме, че това е станало преди 10.02.2020 г. Дори и да се приеме, че заповедта е окончателно влязла в сила на 14.05.2021 г. – датата на постановяване на Определение № 5868, постановено по административно дело № 3653 от 2021 г. по описа на ВАС, този срок е изтекъл със сигурност на 04.06.2021 г. На основание посочените разпоредби на ЗУТ и изричните предписания в Заповед № РА-20-30 от 15.07.2019 г. съдът приема, че с изтичането на този срок, действително за ответника в настоящото производство е възникнало задължението да премахне за своя сметка сграда с 3 идентификатор *** със застроена площ от 202 кв. м., сграда с идентификатор *** със застроена площ от 85 кв. м. и сграда с идентификатор *** със застроена площ от 51 кв. м. Установено е също така, че това не се е случило, тъй като сградите са били премахнати от трето по делото лице за сметка на ищеца. Въз основа на всичко гореизложено съдът намира, че твърдението, изложено в исковата молба, че ищецът е изпълнил едно чуждо задължение – това на ответника – е доказано. Като не е заплатил за премахването на постройките ответникът действително се е обогатил за сметка на ищеца със сумата от 13870,82 лева, поради което съдът намира, че главният иск е доказан и следва да бъде уважен в цялост. С оглед на това становище по предявеният в условията на евентуалност иск не се дължи.

С оглед изхода на делото разноски се дължат единствено на ищеца. От него доказано са заплатени 554,82 лева – държавна такса и 3000 лева – адвокатско възнаграждение, които следва да се присъдят.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА И Л -С ЕИК: с адрес да заплати на Па З ЕАД, ЕИК: , с адрес на основание чл. 59 ЗЗД сумата от 13870,82 лева – направени от Па З ЕАД, ЕИК: неоснователно разходи за премахване на незаконно построени сгради: сграда с идентификатор *** със застроена площ от 202 кв. м., сграда с идентификатор *** със застроена площ от 85 кв. м. и сграда с идентификатор *** със застроена площ от 51 кв. м., ведно със законната лихва, считано от 26.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА И Л -С ЕИК: да заплати на Па З ЕАД, ЕИК: на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските по делото, както следва: 554,82 лева – държавна такса и 3000 лева – адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4