Решение № 4606 от 19.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4606 гр. София, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20251110208937 по описа за 2025 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д.Л., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „,,***'' против издадено срещу него

Наказателно постановление /НП/ № 25-4332006409/26.03.2025 г., от Началник на Сектор към ОПП-СДВР, с което за нарушение на чл.119, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100.00 /сто/ лева, на осн. чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП.

Жалбата е подадена в срок /НП е връчено на 20.05.2025 г., а жалбата против него е подадена по пощата с дата на пощенско клеймо – 03.06.2025 г./, от активно легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

С жалбата се изразява несъгласие с описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, като се поддържа, че извършеното нарушение на чл.119, ал.1 ЗДвП и вината на жалбоподателя не са доказани по несъмнен начин. Поддържа се, че за да е доказано нарушението е необходимо фактите, описани в АУАН да бъдат подкрепени от данни на пешеходеца, който се твърди, че не е бил пропуснат. Направено е искане за изискване на записа от патрулния автомобил, от който да е видно дали е извършено нарушение, но в съдебно заседание това доказателствено искане не е поддържано.

Моли се за отмяна на обжалваното НП, като издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при описана фактическа обстановка, която не 1 отговаря на обективната действителност.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата, като дава и обяснения по случая, поддържайки, че при преминаването му през пешеходната пътека на нея не е имало пешеходец, когото да не е пропуснал.

Въззиваемата страна - редовно призована, не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от упълномощен юрисконсулт на наказващия орган, с изложени съображения по същество за неоснователност на жалбата. С оглед на това се моли за постановяване на решение, с което жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана, а обжалваното НП да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност на адвокатското такова, евентуално претендирано от насрещната страна.

В съдебно заседание е проведен разпит в качеството на свидетели на актосъставителя М. Н. П. и свидетеля по акта П. В. А. - автоконтрольори към ОППСДВР, които изцяло поддържат фактите и обстоятелствата, описани в АУАН.

Изслушани са и обясненията на жалб. Л., който оспорва фактическата обстановка, описана в АУАН и поддържа, че не е извършил нарушението, тъй като при преминаването му през пешеходната пътека, на нея не е имало пешеходец.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и въз основа на доказателствата по делото, съдът установи следната фактическа обстановка:

На 05.03.2025 г., около 07.59 часа, в гр. София, по бул. „Черни връх“, с посока на движение от ул. „Сребърна“ към бул. „Арсеналски“, жалбоподателят Д.Л. управлявал лек автомобил „,,***'' ” с рег. №,,***'', като на пешеходната пътека тип „Зебра“, обозначена с пътен знак Д17 и пътна маркировка М8.1, находяща се до №35 не пропуснал стъпилите и преминаващи през пешеходната пътека пешеходец.

Непосредствено след пешеходната пътека са били позиционирани свидетелите М. Н. П. и П. В. А. - автоконтрольори към ОПП-СДВР, но жалбоподателят не ги видял тъй като след пешеходната пътека пред него е имало спрял камион. След като заобиколил камиона е бил спрян от органите на реда и му бил съставен АУАН за нарушение на разпоредбата на чл.119, ал.1 ЗДвП.

Така съставеният АУАН е предявен и връчен на нарушителя, който го подписал с отбелязване, че има възражения, но конкретни възражения не са вписани в акта.

Писмени такива не са подадени в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП, в което нарушението по чл.119, ал.1 от ЗДвП е описано по идентичен начин на описанието, 2 дадено в АУАН.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК, както и показанията на свидетелите М. Н. П. и П.

В. А..

Показанията на свидетелите П. и А. са последователни и еднопосочни. Въпреки спецификата на служебните задължения на двамата свидетели, свързани с ежедневно установяване на множество нарушения на разпоредбите на ЗДвП и съставяне на десетки АУАН, показанията на същите (особено на св. А.) са с висока информативна стойност. Св. А. точно и ясно си спомня и възпроизвеждат обстоятелствата по извършване и установяване на нарушението, което лично и непосредствено е възприел. А св. П. въпреки липсата на спомен за конкретика по случая описва обичайната практика, по която процедират при установяване на подобни нарушения, а също така изцяло потвърждава фактическата обстановка, описана в АУАН.

Техните показания не са опровергани от други доказателствени източници, включително и от обясненията на жалб. Л., който поддържа, че полицейските служители са имали видимост към пешеходната пътека, през която е преминал преди да бъде спрян. На следващо място жалб. Л. твърди, че когато той е преминавал през тази пешеходна пътека, на нея не е имало пешеходец, когото да не е пропуснал, но св.

А. изрично посочва, че когато пешеходците вече са тръгнали да пресичат и са стъпили на пешеходната пътека, жалбоподателят е преминал с автомобила си през пешеходната пътека, с оглед на което водачът на МПС бил спрян и му бил съставен АУАН за извършеното нарушение, което свидетелят лично и непосредствено е възприел. С оглед на това, обясненията на жалб. Л. в тази част не са противопоставими на показанията на свидетеля-очевидец, който е изпълнявал служебните си задължения и не е пряко заинтересован от изхода на делото, за разлика от жалб. Л., който с така дадените обяснения очевидно цели да избегне понасянето на административнонаказателна отговорност, поради което обясненията му в тази част се оценяват от съда като средство за упражняване на правото му на защита, а не като годно доказателствено средство, което следва да се кредитира безкритично и с доверие.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Атакуваното наказателно постановление е от категорията на обжалваемите и жалбата против него е подадена от лице с активна процесуална легитимация, имаща правен интерес от обжалването и е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са 3 следните:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съгласно заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. и заповед № 8121К-12547/12.09.2024 г., издадени от министъра на вътрешните работи, както и АУАН, съгласно заповед №513з453/31.05.2022 г., издадена от директора на СДВР. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. В АУАН и НП, при спазване на изискванията на чл.42, ал.1 ЗАНН и чл.57, ал.1 и ал.2 от ЗАНН се съдържат всички задължителни реквизити и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената от компетентните органи правна квалификация в акта и наказателното постановление е съобразена с изискванията на чл. 42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, поради което и няма формални основания за отмяна на издаденото НП.

Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема, че жалбоподателят Ли е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение.

Съгласно чл. 119, ал. 1 ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“

От събраните по делото доказателства несъмнено се установи, че Д.Л. като водач на нерелсово пътно превозно средство не е изпълнил задължението си по чл. 119, ал. 1 ЗДвП, като не е пропуснал да преминат пешеходците, които са стъпили на пешеходната пътека, намираща се на бул. „Черни връх“ до №35, управлявайки МПС с посока на движение от ул. „Сребърна“ към бул. „Арсеналски“, въпреки, че пешеходната пътека е била ясно обозначена със съответната маркировка и пътни знаци. Водачът е имал видимост към пешеходците, които вече са предприели пресичане по пешеходната пътека, но въпреки това не ги пропуснал. При така извършеното деяние не е задължително да е било реализирано пътно-транспортно произшествие с пресичащите пешеходци, както поддържа жалбоподателят в подадената жалба, доколкото очевидно траекториите на движение на МПС, управлявано от жалб. Л. и на пешеходците, предприели вече пресичане на пешеходната пътека не са се пресекли. Но именно с оглед вероятността да настъпи такова произшествие законодателят е предвидил какви са задълженията на всички участници в движението, като е вменил в задължение с разпоредбата на чл.119, ал.1 ЗДвП на водачите на МПС при приближаване към пешеходна пътека да пропуснат стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намалят скоростта или спрат.

4

Нарушението на чл. 119, ал. 1 ЗДвП, бидейки формално такова е извършено виновно при форма на вината – пряк умисъл, като жалбоподателят е виждал пешеходците, които предприели пресичане, но е решил да премине през пешеходната пътека, виждайки, че траекториите им на движение няма да се пресекат и ще може да премине през пешеходната пътека без да създаде предпоставка за ПТП.

За извършеното от жалбоподателя нарушение е наложено административно наказание глоба, на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП, съгласно която „Наказва се с глоба 100 лв. водач, който: не осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека.”, която напълно съответства на извършеното нарушение. Доколкото размерът на глобата е императивно фиксиран, на жалбоподателя правилно и законосъобразно е наложено административно наказание глоба в предвидения в закона размер.

Съдът не намери основания за приложение на разпоредбата на чл.28 ЗАНН, тъй като деянието се отличава с типичната обществена опасност на нарушение от съответния вид и не се отличаван с по-ниска степен на обществена опасност от другите подобни нарушения.

При този изход на делото е основателна претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР, съгласно изричното право, регламентирано в разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 вр. ал. 4 ЗАНН. С оглед невисоката фактическа и правна сложност на делото и разглеждането му в две открити съдебни заседания, на нито едно от които не се яви процесуален представител на АНО, като представителството е осъществено само чрез депозиране на писмено становище по делото, съдът счита, че справедливият размер на юрисконсултското възнаграждение, което следва да бъде присъдено в полза на АНО е 80 лева.

Въз основа на изложените фактически и правни съображения, настоящият състав на Софийски районен съд, на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-4332-006409 от 26.03.2025 г., издадено от Началник на Сектор към ОПП-СДВР, с което на осн. чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП, на Д.Л., ЕГН: ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100.00 /сто/ лева, за нарушение на чл.119, ал.1 от Закона за движение по пътищата, като законосъобразно и правилно.

ОСЪЖДА Д.Л., с ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на СДВР сума в размер на 80.00 /осемдесет/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за една инстанция.