Решение № 692 от 09.04.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 692 гр. Варна , 09.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на десети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. В. при участието на секретаря Анна Б. Харбова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20203100503475 по описа за 2020 година

Производството е по повод на жалба вх. №12690/14.09.2020г. по описа на ЧСИ З.Д., рег. №808 в КЧСИ, депозирана от В. Г. В. против Разпореждане за приключване на изп.д. №20198080400374 по описа на ЧСИ. В жалбата се излага, че неправилен е актът на ЧСИ, с който изпълнителното производство е приключено, тъй като неправилно ЧСИ е приел, че е налице погасяване чрез плащане за сумата от 15 000 лв., заплатена от длъжницата М.Т. М. на 25.09.2019г., но не на жалбоподателя В., а на Х. и Ив. Х.ви. Твърди се, че към момента на плащането вече е имало сключен договор за цесия, по силата на който В. е придобил вземанията по изпълнителните дела от Х.ви. Индиректно длъжникът е бил уведомен, но въпреки това е заплатил сумата на старите цеденти и то по личните им сметки, а не чрез ЧСИ. Твърди се, че горното е сторено, поради наличие на насрещно вземане на длъжника М. по отношение на Х.ви, което е искала да събере посредством насочване на изпълнението срещу престираната от нея сума. Моли за отмяна на атакуваното разпореждане, тъй като по изпълнителното дело е останало неплатено задължение в размер на неправилно заплатената на цедентите сума.

В срока по чл.436 ГПК ответникът по жалбата М. Т. М. я оспорва. Сочи, че е допустима, но неоснователна. Твърди, че договорът за цесия е симулативен. Сочи, че вземанията срещу него са придобити от цесионера В. на осем пъти по-ниска цена. Твърди, че цесията й е непротивопоставима, тъй като не й е съобщена по съответния ред и то от стария кредитор. Затова и твърди, че е платила надлежно на Х.ви. Моли жалбата да бъде оставена без 1 уважение.

По реда на чл.436 ал.3 ГПК са дадени обяснения от ЧСИ З.Д..

Жалбата от В.В. е подадена на 14.09.2020г. и е двуседмичния срок от получаване на съобщението от ЧСИ /с дата 31.08.2020г./, с което взискателят е уведомен, че изпълнителното дело е приключено на осн. чл.433 ал.2 ГПК поради изпълнение на задължението и събиране на разноските. В. е конституиран като взискател по изпълнението, поради което и жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване действие, измежду предвидените в чл.435 ал.1 т.3 ГПК. Жалбата е допустима.

Съдът като съобрази изразеното от страните становище, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Спор между страните няма, а и от приложената по делото преписка, съдържаща копие от изпълнителното дело, се установява, че изп.д.

№20198080400374 по описа на ЧСИ З.Д. е образувано след прехвърлянето му на 02.10.2019г. от ЧСИ Р.Т., при която делото е било под номер 278/2018г.

Взискателите Х. и Ив. Х.ви са депозирали молба на 11.09.2019г., с която са посочили, че с договор за цесия от 11.09.2019г. са прехвърлили вземането си по изп. д. №276 по описа на ЧСИ Р. Т. ведно с присъединените по него дела №№278/18г., 275/18г. и 277/18г. на В.В., като са поискали конституирането му като взискател. Подобна молба е депозирал на 11.09.2019г. и цесионерът В.В.. Същият с разпореждане на ЧСИ от 12.09.2019г. е бил конституиран като взискател по изп. дело №276/18г. Разпоредено е от ЧСИ Р. Т. цесионерът да представи доказателства за редовното уведомяване за цесията на длъжника М.. Разпоредено е за конституирането съобщението да бъде изпратено до длъжника. В. е получил съобщение за вмененото му задължение на 16.09.2019г. Уведомление за цесията до длъжника не е представено.

Съобщението от ЧСИ е връчено на И.В.- пълномощник на длъжника на 27.09.2019г., с което последната е уведомена, че като взискател е конституиран В.В.. На 27.09.2019г. длъжницата М. Т. М. чрез пълномощник И.В. е депозирала молба, с която е установила, че в полза на взискателите Х.

В. Х.в и Ив. П. Х.ва- прехвърлители по договора за цесия от 11.09.2019г., е заплатена сумата от 15 000 лв. Плащанията са били отразени по патридата на взискателите.

Издадено е удостоверение от ЧСИ Р. Т., от което се установява, че към 30.09.2019г. размерът на дълга на М. по изп.д. №276/18г. и присъединените по него дела №№277/18, 275/18г. и 278/18г. възлиза на 30 491,69 лв.

Въз основа на това удостоверение и молба от взискателя В. изп.д. е прехвърлено при ЧСИ З.Д. на 02.10.2019г. и е образувано под № 374/19г. по описа на ЧСИ.

2

Извършените са постъпления на още суми в полза на взискателя В., изготвени са разпределения на събраните суми, които не са били обжалвани от страна на взискателя.

С атакуваното разпореждане от 15.07.2020г. изпълнителното дело е приключено.

Пред настоящата инстанция във връзка с наведените твърдения е допусната ССЕ, която да установи какъв е бил размерът на задълженията на длъжника М. при образуване на делото, каква част от него е погасена и по какъв начин.

Със заключението си вещото лице е посочило, че изп.д. №46/2011г. първоначално е било образувано при ЧСИ Н. Георгиев, следващ номер 276/18г. на ЧСИ Р. Т., следващ №374/2019г. на ЧСИ З.Д.. Към изп.д.

№276/18г. по описа на ЧСИ Р. Т. са били присъединени изп. дела №№ 275/18г., 277/18г. и 278/18г. по описа на ЧСИ. Взискатели по делата са били Х. и Ив. Х.ви, а длъжници Хр. В.а Т., И.В. М. и М. Т. М.. На 03.07.2018г. изпълнително дело №276/18г. е прекратено по отношение на Хр. Т. поради погасяване на дълга. Към 03.08.2018г. размерът на дълга по изп. дело и присъединените по него дело на И. М. и М.М. е бил 48 969,11 лв. съобразно издадено удостоверение. На 26.11.2018г. поради погасяване на дълга е прекратено изпълнителното производство и по отношение на И. М.. На 24.07.2019г. е издадено удостоверение, от които се установява, че размерът на дълга на М. е 15 247,96 лв. по изп.д. №276/18г. и общо 26 332,40 лв. по присъединените дела- или общо 41 580,36 лв. Вещото лице е посочило, че към момента на прехвърлянето на изп.д. №46/11г. по описа на ЧСИ Н.

Георгиев към ЧСИ Р.Т. по изп.д. №276/18г. размерът на задължението на М. е бил 12 651,95 лв. Съобразно издаденото удостоверение от 30.09.2019г. размерът по изп.д. №276/18г. е възлизал на 16 617,59 лв., а по присъединените му дела №№ 275/18г.- 493,06 лв., по изп.д. №277/18г.- 1 248,26 лв., а по изп.д.

№278/18г. – 12 132,78 лв. Вещото лице е установило, че по изпълнително дело №278/18г. е било извършено плащане в полза на Х. и Ив. Х.ви на 25.09.2019г. с две банкови бележки за сумата от общо 15 000 лв., което дело впоследствие е образувано под нов номер №375/2019г. по описа на ЧСИ З.Д..

Вещото лице е посочило, че към 30.09.2019г., видно от приложеното удостоверение, издадено от Р. Т., размерът на дълга на М. е бил 16 617,59 лв. по изп.д. №276/2019г. по описа на ЧСИ Р. Т.. Делото е образувано под нов номер №374/2019г. с взискател В.В. при ЧСИ З.Д. като към размера на дълга от 14 539,11 лв. е добавена и сумата от 1 382,10 лв.- такса по т.26 от Тарифата. Вещото лице е посочило, че по изп.д. №374/19г. е постъпила сумата от 16 900,02лв. , като сумата е разпределена и са извършени погашения по дълга. Останала е и надплатена сума от 43,91 лв., която е върната на длъжника. Вещото лице е направило заключение, че всички задължения по изп.д. №374/19г. са погасени- в това число разноски на взискателя- авансово внесени, разноски на ЧСИ, такси и главница.

Заключението е оспорено от жалбоподателя, но съставът намира, че оспорването е неоснователно. Вещото лице е изследвало както размера на 3 дълга по основното дело №276/18г. по описа на ЧСИ, с нов номер №374/19г. по описа на ЧСИ З.Д., така и размера на дълга по всички присъединени дела.

Установило е, че плащанията са извършени и няма непогасени суми, съобразно приложените удостоверения. Вещото лице е посочило, че независимо, че неправилно суми са съотнасяни от ЧСИ Т. като по общ дълг, то непогасени задължения няма. Досежно сумата от 15 000 лв. е установено, че тя е заплатена още на 25.09.2019г., т.е. преди съобщаването на извършената цесия в полза на жалбоподателя. Предвид изложеното и доколкото по безспорен начин се установи, че всички задължения по изп.д.

№374/2019г. по описа на ЧСИ З.Д. са погасени от длъжника М., то и законосъобразно изпълнителното производство е приключено. Жалбата срещу разпореждането на ЧСИ за приключване на производството е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

На осн. чл. 78 ал.3 ГПК и предвид направеното искане и представения списък с разноски следва да бъде уважено искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски. Претендирани са такива в размер на 490 лв.

Направено е възражение за прекомерност. Възражението е основателно предвид 10 ал.1 т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и въззивникът следва да бъде осъден да заплати сума в размер на 300 лв. на въззиваемата страна- направени пред настоящата инстанция разноски.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №12690/14.09.2020г. по описа на ЧСИ З.Д., рег. №808 в КЧСИ, депозирана от В. Г. В., ЕГН **********, против Разпореждане за приключване на изп.д. №20198080400374 по описа на ЧСИ от 15.07.2020г., на осн. чл.435 ал.1 т.3 ГПК.

ОСЪЖДА В. Г. В., ЕГН **********, да заплати на М. Т. М. , ЕГН **********, сума в размер на 300 /триста лева/, представляваща направените пред настоящата инстанция разноски на осн. чл.78 ал.3 ГПК.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4