Определение № 1897 от 24.07.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1897 гр. Бургас, 24.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20252100501214 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.418, ал.4, ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на „Ти Би Ай Банк“ - ЕАД – гр.София, против Разпореждане №719/21.05.25г. на Районен съд Карнобат, постановено по гр.д.

№578/25г. с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател по чл.417 ГПК, срещу длъжника Д. Н. Р., за следните суми: разликата над сумата от 796.91лв. до пълния претендиран размер на това вземане от 1147.31лева; сумата от 93.37 лева договорна лихва за периода от 15.06.2024г.- 15.04.2025г., сумата от 165.63 лева, обезщетение за забава за периода от 15.06.2024г.-08.05.2025г., разноски над сумата от 44.27лв. до пълния претендиран размер, дължими по договор за потребителски кредит №7053419512 от 14.03.2023година.

Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираната сума.

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид следното:

Пред Районен съд Карнобат 19.05.25г. е подадено заявление по чл.417 ГПК от „Ти Би Ай Банк“ -ЕАД – гр.София, срещу Д. Н. Р., за следните суми по договор за потребителски кредит №7053419512 от 14.03.2023година: главница от 1147.31 лева, 93.37 лева - договорна лихва за периода от 15.06.2024г.- 15.04.2025г., 165.63 лева, обезщетение за забава за периода от 15.06.2024г.-08.05.2025г.

Представено е извлечение от счетоводните книги. Изложени са твърдения за сключен между страните договор за потребителски кредит, но в заявлението не са посочени условията и параметрите на договора, нито предоставената на длъжника сума, съобразно изискванията на чл.410, ал.1, т.2, вр. чл.127, ал.1 ГПК. Представен е договора за потребителски кредит, за сумата 2000.00 лева – главница, 350.40 лева застрахователна премия; при ГПР 19.84 %, договорна лихва, в размер на 18.37 % годишно и срок на погасяване до 15.03.25г. на общо сумата 2350.40 лева.

С тук обжалваното разпореждане заявлението е отхвърлено частично.

1

Бургаският окръжен съд, пред вид така установените факти и като съобрази Закона намира, че обжалваното разпореждане като краен резултат следва да бъде потвърдено. Въззивната инстанция споделя принципно мотивите на съда на осн. чл.272, вр. чл.278, ал.4 ГПК.

Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно нормата на §1, т.1. ДР ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия“. Цитираните разпоредби водят до извод, че в общия разход по кредита, формиращ годишния процент на разходите, следва да бъдат включени, респ. – да са отразени в крайния му размер и сумите, напр. неустойки и/или такси за услуги, застрахователни премии и други, които са пряко свързани с договора за кредит и са известни на кредитора, които потребителят трябва да заплати.

В представения договор за потребителски кредит е посочен годишен процент на разходите като абсолютна процентна стойност. Не се спори и видно от представените доказателства, застрахователната премия е включена към главницата, а договорната лихва се дължи върху предоставената от кредитополучателя главница, включваща както сумите за лично ползване, така и тези за заплащане на задълженията по застрахователната премия. Следователно размерът на премията съставлява разход по кредита, пряко свързан с него и известен на кредитора, който потребителят трябва да заплати. Не се твърди и не се установява при изчисляване на ГПР да е включена уговорената застрахователна премия, нещо повече – в жалбата се излагат съображения, че същата не следва да се включва, поради доброволния характер на договора за застраховка.

Така според въззивната инстанция, е нарушена нормата на чл.19, ал.4 ЗПК, досежно размера на ГПР и тази на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Съобразно нормата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според правилото на чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В настоящия случай в извлечението от счетоводните книги заявителят потвърждава, че длъжникът е заплатил 14 от общо дължимите 25 вноски, всяка в размер на 117.76 лева. Съобразно посоченото в т.3 от Решение от 30.06.2022г. по дело С-170/21 на СЕС, „Член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че в хипотезата, в която по силата на тази разпоредба, разглеждана в светлината на принципите на равностойност и ефективност, националният съд, който е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора, този съд следва да остави без приложение практиката на висшестоящ съд, която е в обратен смисъл“.

В настоящия в погасителния план, част от размера на дължимата главница е и размера на застрахователната премия. Поради казаното по-горе, платеното по вземането за тази премия следва да се прихване като плащане по задължението за главница. След като са платени 14 вноски по 117.76 лева, длъжникът е погасил общо 1648.64 лева. Т.к. дължи само главницата, в размер на 2000.00 лева, остава да дължи само 351.36 лева. Но т.к. заявлението се обжалва от кредитора, а не от длъжника, 2 въззивният съд не може да влоши положението на обжалващия (чл.271, ал.1, изр.2, вр. чл.273ГПК).

В допълнение следва да се каже: Константната практика на СЕС бележи тенденция за все по-засилена защита правата на потребителите във всяко производство, в което се предявяват вземания по договори, сключени с потребител заповедно, исково, дори изпълнително). Целите, които се преследват водят до санкциониране на доставчици на стоки и услуги, които си служат с нелоялни търговски практики за заобикаляне на закона и добрите нрави, чрез създаване на неравноправни клаузи в договорите във вреда на потребителите, които клаузи не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Практиката на съдилищата в Република България трайно се ориентира към възприемане на тълкуванията на СЕС, дадени във връзка с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, Директива 93/13, Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, свързани с потребителската защита – напр. Решение №50013/05.08.24г. по т.д.№1646/22г. на ВКС, във връзка с решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, както и Решение №491/23.07.24г. по гр.д.

№1767/2023г.

По изложените съображения, разпореждането на КРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №719/21.05.25г. на Районен съд Карнобат, постановено по гр.д.№578/25г.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3