Решение № 27 от 14.03.2022, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Харманли, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ИВАНОВАГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА

Административно наказателно дело № 20225630200007 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на АНТ. ИВ. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Харманли, ул.

******, чрез адвокат Д.А., със съдебен адрес гр. Харманли, бул. ****** против Наказателно постановление № 19-0271-001148 от 22.07.2019г., издадено от ВПД Началник РУ към ОДМВР – Хасково, РУ – Харманли, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Срещу издаденото наказателно постановление /НП/ в законоустановения срок е постъпила жалба от А.Д., с която моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление. Твърди, че същото е неправилно, необосновано и постановено при наличие на съществени процесуални нарушения. Твърди, че процесните АУАН и НП са издадени от некомпетентни органи, в нарушение на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Същевременно административното нарушение не било констатирано по надлежния ред и било необосновано, тъй като липсвали доказателства за извършването му. Оспорва се дадената правна квалификация на твърдяното за извършено нарушение. Посочва се, че административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не може да бъде ангажирана, тъй като е погасена по давност. Приложим бил институтът на чл. 28 от ЗАНН.

Претендира разноски по делото на основание чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят А.Д., редовно призован, не се явява. Не се явява и упълномощеният по делото адвокат А..

Депозирана е молба с вх. рег. № 1141 от 15.02.2022г. по описа на РС-Харманли, с която се развиват изложените в жалбата възражения.

Въззиваемата страна ВПД Началник РУ към ОДМВР – Хасково, РУ – Харманли, 1 редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. В съпроводителното писмо към административно-наказателната преписка предлагат наказателното постановление да бъде потвърдено. В случай на отмяна на НП моли за присъждане на адвокатско възнаграждение на насрещната страна в минимален размер.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли, редовно призовани, не изпращат представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 27.06.2019г. е съставен акт за установяване на административно нарушение серия АА № 007199 от свидетеля Д. АНД. СЛ. на длъжност полицейски инспектор при РУХарманли в присъствието на КР. К. К., за това, че на 27.06.2019г. около 12:10 часа на път II-76 до пътен възел с АМ „Марица“ в посока към гр. Харманли жалбоподателят управлявал товарен автомобил ЗИЛ-131 с рег. № ****, собственост на И.А.О., ЕГН ********** след като регистрацията му е била служебно прекратена по чл. 143, ал. 11 от ЗДвП, като водачът не представил СРМПС за автомобила.

АУАН бил издаден в присъствието на нарушителя и бил подписан без възражения от него. На същата дата – 27.06.2019г. на жалбоподателя бил връчен и препис от акта.

Въз основа на АУАН било издадено наказателно постановление № 19-0271-001148 от 22.07.2019г. от П.К.М. на длъжност ВПД началник РУ към ОДМВР-Хасково, РУ Харманли, упълномощен със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г., допълнена със заповед № 8121з-825 от 19.07.2019г., с което на АНТ. ИВ. Д. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 210 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

С оглед разкриване на обективната истина в хода на въззивното производство са събрани показанията на актосъставителя Д.С. и на свидетеля по АУАН К.К.. В съдебно заседание, провело се на 16.02.2022г., свидетелят Д.С., посочва обстоятелствата при извършване на нарушението, така както са описани в процесните АУАН и НП. Уточнява, че след проверка в системата е установено, че управляваното от жалбоподателя МПС е с прекратена регистрация.

В същото съдебно заседание е проведен разпит на свидетеля по АУАН – К.К..

Свидетелят също пресъздава фактическа обстановка аналогична с описаната в АУАН и НП.

Свидетелят К.К. допълва, че на жалбоподателя бил издаден и друг АУАН, тъй като освен свидетелство за регистрация на МПС не представил и представил и СУМПС.

Видно от справка за нарушител/водач жалбоподателят многократно е нарушавал правилата за движение по пътищата.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от правна страна:

По допустимостта на жалбата:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от връчването на наказателното постановление. Жалбата е подадена на 29.12.2021г., а видно от представеният оригинал на обжалваното наказателно постановление, същото е било връчено лично на нарушителя на 21.12.2021г.

Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 59 от ЗАНН, от надлежно процесуално легитимирана страна – наказаното лице. Жалбата съдържа всички законовоизискуеми реквизити.

По основателността на жалбата:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е 2 винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон.

В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и писмена форма.

Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване на териториалната и материалната компетентност.

Със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г., допълнена със заповед № 8121з-825 от 19.07.2019г. на Министъра на вътрешните работи са определени компетентните органи за издаване на АУАН и НП във връзка с нарушения на ЗДвП. Съгласно горепосочените заповеди право да издават АУАН имат полицейските инспектори в ОДМВР и СДВР и в техните териториални структурни звена, а наказателните постановления могат да бъдат издавани от началниците на РУ при ОДМВР на обслужваната територия. Следователно процесните АУАН и НП са издадени от лица, притежаващи съответната материална и териториална компетентност.

На следващо място съдът е установи, че са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а съгласно ал. 3 - образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.

На 27.06.2019г. при извършване на проверка е установено както нарушението, така и нарушителя, като на същата дата в присъствието на нарушителя е издаден и процесния АУАН. В такъв случай законовият тримесечен срок за издаване на АУАН от откриване на нарушителя е спазен. С оглед датата на съставяне на АУАН очевидно е спазен и едногодишният срок за издаване на АУАН от извършването на нарушението.

Процесното НП е издадено на 22.07.2019г., с което е спазена разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, която предвижда съставянето на НП в шестмесечен срок от издаването на АУАН.

Спазено е изискването на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.

В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на един свидетел едновременно присъствал на извършване на нарушението, на установяването му и на съставянето на процесния АУАН. Свидетелят К.К. е бил автопатрул заедно с актосъставителя Д.С.. Заедно спрели за проверка процесния автомобил и установили, че управляваното МПС е с прекратена регистрация. Пред двамата жалбоподателя не представил СРМПС. Свидетелят К. присъствал и на съставянето на АУАН-а.

Процесният АУАН е подписан както от съставителя му, така и от свидетеля, посочен в него. В изпълнение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието му и подписан от жалбоподателя без възражения. Тези обстоятелства се установяват както от самия АУАН, така и от свидетелските показания. Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН при подписване на АУАН-а на жалбоподателя е връчен препис от него, като за целта е съставена разписка и е отбелязана датата на връчване – 27.06.2019г. Указано му е правото в тридневен срок от връчването на АУАН да направи допълнителни възражения.

По отношение на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП:

3

Обжалваните АУАН и НП са издадени при спазване на изискванията за тяхната форма, но при нарушение на изискванията за тяхното съдържание. Настоящият съдебен състав намира, че не са спазени законовите разпоредби на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН по отношение на това нарушение.

Задължението на актосъставителя съответно на административнонаказващия орган да направи описание на извършеното нарушение и на обстоятелствата, при които е било извършено, е свързано с установяването на кръга на доказателственорелевантните факти, преценка на правилната квалификация на нарушението, преценка на материалната компетентност на наказващия орган, преценка на конкретната степен на обществена опасност на деянието и неговия извършител и не на последно място осигуряване на възможност за нарушителя да разбере фактическите и правните рамки на обвинението.

По аналогия от тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002г., постановено по т.н.д. № 2 от 2002г. на ВКС, ОСНК може да се приеме, че изискванията на посочените правни норми от ЗАНН ще са изпълнени тогава, когато в АУАН и НП са посочени всички обективни и субективни признаци на вмененото нарушение.

В процесния случай е вменено нарушение на правилото на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съгласно което по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, а по пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. По аргумент за противното може да се изведе общата забрана да се управляват по пътища, отворени за обществено ползване МПС и ремаркета, които не са регистрирани. Видно от обстоятелствената част на процесните АУАН и НП, както и от събраните гласни доказателства (показанията на свидетелите С. и К.) управляваното от жалбоподателя МПС е било с прекратена регистрация, тоест към момента на управлението му на път II-76 до пътен възел с АМ „Марица“ в посока към гр. Харманли на процесната дата не е било регистрирано по надлежния ред.

Съгласно чл. 140, ал. 2 от ЗДвП условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. В глава втора, раздел III от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /понататък наричана Наредба № I-45 от 24.03.2000г./ се предвиждат случаите на прекратяване на регистрация на МПС. Според чл.