Решение № 928 от 03.09.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 928 гр. Варна, 03.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Т. Василев

Членове:

Деница Славова мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20263100501977 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXXIX от ГПК и е образувано по жалба, подадена от Длъжника в изпълнителния процес – „ГЕОМАКС“ ЕООД, ЕИК *** срещу действия на ЧСИ Димитров –против определения размер на адвокатския хонорар в размер на 600 евро.

Жалбоподателят оспорва като незаконосъобразни ообжалваните и посочени по – горе действия с аргумент, че претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение от 600 евро не се дължи или са прекомерни, и същото следва да бъде редуцирано до минималния размер, изчислен по реда на чл. 10, т.1 и ал.4, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено възражение от страна на Взискателя, чрез адв. П., с което се излага, че едната част от аргументите са недопустими, а другата част – неоснователни.

В писмени мотиви по обжалваните действия Съдия изпълнителя изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като се запозна с оплакванията на страните и представените от тях доказателства, както и с данните в изпълнителното дело, намира за установено следното:

Изпълнителното производство е образувано на 17.03.2026 година по молба на Взискателя Адвокаство дружество „Златен и партньори“ ЕИК 148058416 въз основа на приложен изпълнителен лист, с който Длъжниците са били осъдени да заплатят в полза на Взискателя сумата, както следва: 383.47 евро, лихва в размер на 15.03 евро и 217.39 евро разноски.

1

Бил е представен Договор за правна помощ за сумата от 600 евро.

Наложен е бил запор, след проучване на банковите сметки на Длъжника.

Съдът съобрази, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице – Длъжник в изпълнителния процес, и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

В разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е регламентирана възможност за намаляване на заплатено от насрещната страна в процеса адвокатското възнаграждение, ако същото е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, като намаляването е до минималните размери, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – агр. от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Преценката за прекомерност на претендираното възнаграждение се извършва с оглед фактическата и правна сложност на делото, като се вземат предвид и конкретните действия, осъществени от процесуалния представител, за защита правата на доверителя в производството. Представеният договор за правна защита и съдействие изрично е сочи, че възнаграждението се касае за представителство по изпълнителното производство. От материалите по изпълнителното дело се установява, че пълномощникът на Взискателите не е извършил други действия за защита по изпълнението, освен подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело.

В съответствие с чл.79 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Изключение от този принцип се съдържа в чл. 53, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, съгласно който текст Държавният съдебен изпълнител /ДСИ/ не събира такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. В случаите обаче, когато изпълнението се извършва от Частен съдебен изпълнител /ЧСИ/, длъжникът дължи такса дори и при плащане в срока за доброволно изпълнение. Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, по общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. Съобразно ТР № 2 / 2015 година на ВКС на Р България, ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса, частният съдебен изпълнител я събира от длъжника съгласно чл. 79, ал. 2 ГПК, когато длъжникът отговаря за тази такса. Съдът счита, че таксата по т. 26 ТРЗЧСИ се дължи и е следвало да бъде заплатена от жалбоподателя, съгласно принципното положение, установено в чл. 79 от ГПК. Размера й е правилно 2 изчислен, като за целта по делото са приложени и нужните оправдателни документи.

Задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в чл. 79, ал. 1 от ГПК, който е в раздел втори, глава осма от тази част. Затова съдът приема, че произнасянето на Съдия -изпълнителя за разноските на взискателя в изпълнителното производство не е изпълнително действие.

Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна, когато е прекомерен е уреден в чл. 78, ал. 5 от новия ГПК и е свързан с нарочно искане, което е налице в хода на (тогава) висящите изпълнителни дела. От материалите по делото е видно, че за изпълнителното производство взискателя е уговорил и заплатил адвокатски хонорар в размер на 650 лева, като в Договора за правна помощ- вж.л.3, е отразено, че се касае, както за ОБРАЗУВАНЕ, така и з а ВОДЕНЕ на изпълнителното дело, до неговото приключване във всички инстанции или т.нар. процесуално представителство.

Съгласно постановеното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от

Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от чл.101, § 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. В акта на СЕС е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Прието е, че това води до абсолютна нищожност на Наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. Изложени са и мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС , и е пречка за 3 прилагането на реални пазарни цени. Изведено е, че с оглед абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, както и предвидените в посочената наредба минимални размери. Въз основа на тези съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на чл.

101, §. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда при извършване на преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК поради тяхната нищожност като нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Предвид посоченото действие на решение С-438/22 г., което е задължително на основание чл. 267 от ДФЕС за всички органи и субекти в държавите членки, съдът не може да определи следващото се на основание чл.

38, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗАдв възнаграждение съгласно размерите, определени в посочената Наредба на Висшия адвокатски съвет.

Наличието на празнота в закона относно конкретния размер на възнаграждението, следва да се преодолее като се тълкува нормата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв, с изключение на частта, с която се препраща към наредба на Висшия адвокатски съвет за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения. В разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗАдв. се посочва, че възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и по размер следва да е справедливо и обосновано. Предвид степента на положен труд и характера на производството, както и като съобрази вида на действията, извършени за реализиране на вземането, ВОС намира, че следва в полза на Взискателя да се присъдят разноски в размер на 150 евро.

4

Редно е обаче да се добави и друго - към настоящия момент изпълнителното дело е висящо, поради което е налице възможност за предприемане на последващи действия от страна на процесуалния представител на Взискателя, за които на същия да се дължи уговореното в договора възнаграждение за водене на делото. Доколкото изпълнението по договора за правна защита и съдействие не е приключило, не може да бъде извършена преценка за съответствието между претендираното адвокатско възнаграждение и реално престирания труд от страна на упълномощения адвокат като критерий за прекомерност на извършените разноски по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, освен към момента на настоящото произнасяне.

Длъжникът би могъл да осъществи правото си на защита срещу заявените от взискателя разноски, като релевира последващо възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК при промяна в обстоятелствата, така както и Взискателите могат да уговорят друг размер на хонорар, с оглед предприетите по делото действия.

Не са налице и основания за спиране на изпълнителното дело – не се сочат никакви доказателства за наличието на преюдициален спор между страните, а напротив – налице е изпълнителен титул, с които ЧСИ следва да се съобрази.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Разпореждането на ЧСИ Захари Димитров, по жалба Вх.№ 8350 от 10.06.2026 година на „ГЕОМАКС“ ЕООД, ЕИК ***, по изп.дело № 127/2026 година по описа на ЧСИ Димитров, рег.№ 808, като НАМАЛЯ адвокатския хонорар от 600 (шестотин ) евро на 150 (евро) лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изп.дело № 127/2026 година, по описа на ЧСИ Захари Димитров, рег.№ 808.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на ЧСИ Димитров с рег. № 808 на КЧСИ и район на действие района на Окръжен съд - Варна за прилагане към изпълнителното дело.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5