Решение № 330 от 12.03.2026, Административен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 330

Силистра, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Силистра - II състав, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА-ЖЕЛЕЗОВА

При секретар РУМЯНА ПЕНЕВА като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА-ЖЕЛЕЗОВА административно дело № 20257210700409 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото съдебно производство е образувано по жалба на А. И. Р. от гр. Тутракан срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0275-000221 от 06.12.2025 г., издадена от младши автоконтрольор към Областна дирекция на МВР – Разград, Районно управление – Исперих, представляваща „временно отнемане на Свидетелство за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбата е била подадена чрез административния орган и е комплектована с административната преписка.

Чрез жалбата се въвеждат оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и несъответствие на установените факти с обективната истина.Позовава се на три последователни извършени проверки, при които е дал изходен материал – урина и кръв, които са отчели отрицателен резултат за бензодиазепин .Счита се, че наложената ограничителна обезпечителна мярка е незаконосъобразна и моли за отмяната й.

Ответникът младши автоконтрольор към Областна дирекция на МВР – Разград, Районно управление – Исперих не изразява становище по жалбата.

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП във връзка с чл. 145 и сл. от ГПК.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК от лице, адресат на оспорения акт, който има правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147,ал.1 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, на административния орган е указано, че е необходимо да установи съществуването на посочените в оспорения акт фактически основания, както и изпълнението на законовите изисквания за издаване на оспорения акт.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът извежда следните изводи:

Като фактическо основание за издаване на процесната заповед е посочено -на 05.12.2025 г. около 23,25 ч. в гр.Исперих,по [улица]А. Р. е управлявал лек автомобил „Фолксфаген Бора“, с рег. № [рег. номер] след употреба на наркотични вещества или техни аналози-бензодиазепани.Водачът е изпробван с Дръгтест 5000 с проба 125.Бил е издаден талон за медицинско изследване и водачът е дал кръвна проба.

Жалбоподателят бил съпроводен до ЦСМП - гр. Исперих, където предоставил кръв и урина за изследване.

На 08.12.2025 г. А. Р. извършил изследване на биологичен материал (урина и кръв)в лаборатория за химико-токсилогични изследвания към МБАЛ-Варна, която отчела отрицателен резултат за всички 19 на брой изследвани показатели (л.4-Справка от лабораторни изследвания ).

С процесната заповед, издадена от младши автоконтрольор към Областна дирекция на МВР – Разград, Районно управление – Исперих на основание чл. 22 от ЗАНН, въз основа на констатациите по АУАН № GA 4733853 / 06.12.2025 г., на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по 171,т.1,б.“б“ от Закона за движението по пътищата – временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози– за срок „ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.В заповедта е възпроизведена фактическата обстановка от съставения АУАН; отчетено е и издаването на талон за медицинско изследване. Посочено е, че деянието съставлява нарушение на чл. 5, ал.3, т.1, пр. 2 от ЗДвП.

Оспорването на посочената заповед е станало повод за инициирането на настоящото производство, при което, предвид разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл.146 от АПК - валидността му, спазването на процесуалноправните и материално-правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.

Съгласно чл.172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Съобразно предоставената в закона възможност Директорът на ОД на МВР Разград със своя Заповед № 330з-648 / 05.03.2025 г. (л.11) е делегирал правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и на младши автоконтрольори при ОДМВР – Разград,РУ Исперих, какъвто е и ответникът по делото, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. С оглед изложеното процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона реквизити. Изложени са фактическите основания, обосноваващи налагането на принудителната административна мярка и са посочени съответните правни норми, представляващи основание за издаването на заповедта.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т. 1, б. ”б” от ЗДвП, за да бъде наложена ПАМ е необходимо да бъде установено по надлежен ред управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, като е предвидено, че мярката се прилага и при отказ за изследване с доказателствен анализатор или за даване на биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.

В настоящия случай не се спори, че при проверката на 06.12.2025 г.жалбоподателят е бил проверен с техническо средство, отчело положителен резултат за употреба на амфетамини, но не е приел отчетените показания. В този случай чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози предписва установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози да се извърши посредством медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Предвид цитираната разпоредба, след като жалбоподателят е заявил несъгласие с резултатите от техническото средство и е дал биологични проби за изследване, то установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози е следвало да стане единствено въз основа на резултатите от лабораторното изследване. По аргумент от нормата на чл. 6, ал. 9 (в редакцията към датата на издаване на ЗПАМ, сегашна ал. 10 – изм. ДВ бр. 81/23 г.) от Наредба № 1/2017 г. употребата на наркотични вещества или техни аналози би могло да се установява въз основа на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози само в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за даване на проби за изследване. Настоящият случай не е такъв, доколкото лицето е подписало талона за медицинско изследване, явило се е в ЦСМП-Исперих, където е дало биологични проби за изследване. При това положение, резултатите от теста не е следвало да се приемат като основание за установяване употребата на наркотични вещества. Независимо от това, че в чл. 171, т.1, б. "б" ЗДвП двата способа за установяване на употребата на наркотични вещества са регламентирани алтернативно – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, то отново по аргумент от чл. 6, ал.9 от цитираната наредба следва, че поредността на изброяването налага да се приеме, че при различни резултати по двата способа, както е в случая, следва да се съобрази медицинското и химико-токсилогично изследване В конкретния случай всички поредни три химико-токсилогични експерти са дали отрицателен резултат.В този смисъл в настоящото производство презумптивната доказателствена сила по чл. 189,ал. 2 от ЗДвП на съставения на жалбоподателя АУАН GA4733853 от 06.12.2025 г. се явява опровергана и предвид резултата от извършената химическа експертиза следва да се счете, че на 06.12.2025 г. жалбоподателят не е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, а след като това е така, липсва основание за временно отнемане на СУМПС.

По изложените съображения следва да се приеме, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е незаконосъобразна и са налице основания за отмяната ѝ по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд гр. Силистра

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № № 25-0275-000221 от 06.12.2025 г., издадена от младши автоконтрольор към Областна дирекция на МВР – Разград, Районно управление – Исперих, представляваща „временно отнемане на Свидетелство за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Решението е окончателно - чл.172, ал. 5 от ЗДвП.

Съдия: