Разпореждане № 646 от 23.01.2024, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 646 гр. София, 23.01.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело № 20241100900138 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран от Д. В. Г., в качеството му на член на изпълнителния комитет на СОПД „Б.ф.с.“, с искане да бъде признато за установено, че М.Т.К. не е представляващ сдружението, че не е избран за представляващ по надлежния ред, че няма правомощията на заместващ президента, поради което няма основание за вписването му в ТРРЮЛНЦ, както и не съществува правоотношение, което е условие за поисканото със заявление образец А15 от 17.01.2024 г. вписване на Касабов в ТРРЮЛНЦ като представляващ сдружението.

При съобразяване на изложените в исковата молба фактически твърдения и отправено към съда искане, настоящият съдебен състав намира, че предявеният от ищеца иск е процесуално недопустим. Съображенията за този извод на съдията-докладчик са следните:

Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В случая, видно от изложените в исковата молба фактически твърдения ищецът не желае да бъде установено съществуването или несъществуването на едно правно отношение.

Определянето на заявената за вписване промяна в ТРРЮЛНЦ като правоотношение в петитума на исковата молба не опровергава извода на съда, че по същество в исковата молба липсва заявено искане за установяване несъществуването на правно отношение с вложения в разпоредбата на чл.

124, ал. 1 от ГПК смисъл. От посочените в исковата молба обстоятелствата, на които се основава заявеното с нея към съда искане, е видно, че ищецът 1 цели да бъде установена липсата на определени факти, касаещи заявената за вписване пред ТРРЮЛНЦ промяна в представителството на ответното сдружение, установяването на която липса според него ще е пречка да бъде извършено вписване по чл. 22, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, иск за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение се допуска само в случаите, изрично предвидени в закона. В случая ищецът иска да бъдат установени факти, чието установяване не е предвидено в закона да става по исков съдебен ред и което искане всъщност цели извършването на проверка дали с приетото от изпълнителния комитет на сдружението решение по протокол № 5 от 06.12.2023 г. се установява съществуването и съответствието със закона на заявеното за вписване обстоятелство /промяна в представителството на сдружението/. В случая осъществяването на такава проверка следва да бъде извършена от длъжностното лице по регистрацията /чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ/ или от Съда, по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ /при постановен отказ по чл. 24 от ЗТРРЮЛНЦ за вписване на заявената промяна/. От извършена служебна справка по партидата на ответното сдружение се установи, че към момента заявената промяна в представителството е вписана – М.К. е вписан като представляващ сдружението с вписване с № 20240123140225. С оглед необжалваемостта на този охранителен акт, защитата срещу него при евентуалното му опорочаване следва да се осъществи от лицето, което има интерес, единствено по предвидения в чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ ред. Чрез иска по чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ заинтересуваното лице, което не е участвувало в охранително производство, би могло да установи порочността на вписаното с охранителния акт обстоятелство. В случая ищецът не излага никакви твърдения, от които може да се обоснове качеството му на трето лице, което има правен интерес от предявяване на такъв иск. Правният интерес от предявяване на иск по чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ е налице, ако същият е заявен от лице, чието правно положение се засяга, зависи от вписаното обстоятелство и би се променило вследствие на заличаването му. В случая последиците от това вписване се отразяват пряко единствено в правната сфера на сдружението. Ищецът, като член на управителния орган на това сдружение, не е лице, чието правно положение е засегнато от вписаната промяна, тъй като тя не поражда последици в правната сфера на ищеца, а вписаното обстоятелство няма пряко, нито косвено значение за негови 2 субективни материални права или задължения. Затова, както извършеното вписване, така и установяването на неговите пороци, не е в състояние да се отрази на правната сфера на ищеца, съответно да рефлектира върху негови законни права и защитими интереси.

Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск е недопустим, съответно исковата молба следва да бъде върната – по арг. от чл.

130, изр. 1 ГПК.

Съгласно определение на САС № 3188/27.09.2016 г., по ч.гр.д. № 4011/2016 г., нормите на чл. 129 и чл. 130 ГПК, уреждащи различни хипотези на процедиране при недопустим иск – първата при нередовност на исковата молба /редовната искова молба е положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска/, а втората – за други хипотези на недопустимост, не изискват задължителна поредност на визираните в нормите процесуалните действия. При положение, че искът е недопустим в хипотезите на чл. 130 ГПК е безпредметно да се отстраняват неговите нередовности по реда на чл. 129 ГПК. Затова и при констатирана от съда недопустимост на иска по чл. 130 от ГПК е ненужно да се дават указания по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК, а исковата молба следва да бъде директно върната по чл. 130 от ГПК.

Мотивиран от горното, Съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА, на основание чл. 130, изр. 1 ГПК, исковата молба с вх.

№ 6775/19.01.2024 г., във връзка с която е образувано т. дело № 138/2024 г. по описа на СГС, ТО, VІ-22 състав и ПРЕКРАТЯВА образуваното по тази искова молба съдебно производство.

Разпореждането може да бъде обжалвано от ищеца, с частна жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3