Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 3799 от 12.08.2015, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
582/2015
Подписан
12.08.2015

Цитирани разпоредби

Публикувай

Решение № 1969

Номер

1969

Година

22.5.2013 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

04.26

Година

2013

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Петър Пандев

Секретар:

Татяна Андонова Емилия Дончева

Прокурор: като разгледа докладваното от

Емилия Дончева дело номер

20121200600177 по описа за

2012 година

Производството по делото е образувано по жалба от адв. А. А. в качеството й на защитник на И. С. Б., насочена срещу присъда № 7831/26.10.2011 г., постановена по н. о. х. д. № 1359/2010 година по описа на Районен съд Б..

По делото е депозирана и въззивна жалба от адвокат С. А.- повереник на частния обвинител и граждански ицещ Г. Н. В..

С атакуваната присъда съдът е признал подсъдимият И. С. Б. за виновен в това, че около 00,30 ч. на 17.10.2007 г. в Б., в стая № 706, находяща се във В. С. О. на Ю. „Н. Р.” е извършил действия /проникнал два пъти с пръст в половия орган на пострадалата/ с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на пълнолетната Г. Н. В. от гр. С., чрез използване на безпомощното й състояние /алкохолно опиянение и сънено състояние/ и употреба на сила /запушване на устата с ръка/ – престъпление по чл.150, ал.1, пр.1 и пр.2 НК, поради което и на основание същият законов текст му е наложил наказание “лишаване от свобода” за срок от две години. На основание чл.66, ал.1 НК изтърпяването на така наложеното наказание “лишаване от свобода” за срок от две години е отложено за изпитателен срок от четири години.

С присъдата подсъдимия И. С. Б. е осъден да заплати на Г. Н. В. сумата 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от престъплението, като над посочената сума, гражданският иск е отхвърлен като неоснователен. Осъден е да заплати на Г. Н. В. и сумата в размер на 450 лева, представляваща направени от същата разноски за адвокатско възнаграждение.

С присъдатарайонният съд е осъдил подсъдимия И. С. Б. да заплати по сметка на Благоевградски районен съд сумата от 2239,32 лева, представляващи направените съдебни и деловодни разноски по делото, сумата 120 лева, представляващи държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и сумата от 5 лева такса за издаване на изпълнителен лист.

В жалбата на подсъдимия се твърди, че е изцяло неправилен извода на районния съд, че от събраните по делото доказателства и най-вече от свидетелските такива, безспорно се установява механизма на деянието, както и приетото от съда, че подсъдимия е извършил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.150, ал.1, предл.1 и предл.2 НК. Сочи се, че районният съд не е анализирал в достатъчна степен събраните по делото писмени и гласни доказателства. Твърди се, че от разпита на свидетели се установява, че въпросната вечер подсъдимия Б. е търсил влезли и просорчили престоя в общежитието момчета, което съвпадало с обясненията на подсъдимия. На следващо място се посочва, че неправилно съдът е приел, че заключението на назначената по делото съдебно психиатрична- психологическа експертиза допълнително аргументира обвинителната теза. Иска се да бъде отменена обжалваната присъда и да бъде постановена нова, с която подсъдимия да бъде оправдан.

С жалбата на адв. А.- повереник на гражданския ищец и частен обвинител Г. Н. В., се атакува присъдата на районния съд в гражданско- правната й част. Иска се присъждане на законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Пред въззивния съд жалбоподателят И. Б. се явява лично и със защитника си адв. А.. Моли да бъде отменена присъдата на районния съд.

Гражданският ищец и частен обвинител Г. Н. В. не се явява, представлява се от адв. А., която оспорва жалбата на подсъдимия.

Пред въззивния съд представителят на О. П. Б. изразява становище за неоснователност на жалбата.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд защитникът на подсъдимия Б., адв. А. моли да бъде отменена присъдата на Районен съд Б. и да бъде постановена присъда, с която подсъдимия Б. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Излага становище, че присъдата на районния съд е изцяло неправилна и незаконосъобразна, както и че съдът е подходил избирателно и неаналитично при преценка на събраните доказателства. Сочи, че в наказателното производство са били използвани почти всички способи за доказване, включително оглед на местопроизшествие на място, при условие, по време аналогични, съвпадащи по време на деянието. Защитникът счита, че при липсата на осветление на етажа, на който се намира стаята се установило, че нямало никаква видимост, дори на минимално разстояние, пострадалата била с диоптри късогледство и не е носила очила, поради което всякакви възприятия на пострадалата били лишени от обективност. Сочи, че същата вечер, в съседните помещения са се намирали момичета, като нито едно от тях не било чуло тропане по стената, викове, нито шумове в стаята, в която се е намирала пострадалата.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец адв. А. изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия, моли да бъде оставена в сила присъдата на районния съд. Сочи, че по делото е събран достатъчно доказателствен материал, от който се доказва по безспорен начин, че именно подсъдимия е автор на извършеното деяние. Повереникът твърди, че психиатрично-психологичната експертиза доказвала способността на пострадалата правилно да възприема случилото се, с офталмологичната експертиза също се доказало, че е могла да разпознае подсъдимия и от самото разстояние, и от осветеността на помещението. Изразява становище, че правилно районният съд е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди. Правилно съдът е уважил частично гражданския иск.

Представителят на О. П. Б. оспорва жалбата. Счита, че заключението на първоинстанционния съд относно фактите, обстоятелствата, включени в предмета на доказване, е изграден върху точен анализ на доказателствата. Сочи, че съдът правилно е кредитирал заключението на съдебно-психиатричната експертиза, която допълнително е послужила като аргумент за постановяване на присъдата.

В последната си дума подсъдимият Б. твърди, че е невинен.

Благоевградски окръжен съд, след като прецени доводите на страните, материалите по делото и сам служебно на основание чл.314 НПК, провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Пострадалата Г. Н. В. К. инкриминираната дата е била студентка в Ю. „Н. Р.” Б.. Била настанена във В. С. О. - стая № 706 заедно със свидетелките М. К. и К. И.. Подсъдимият И. С. Б. К. 17.10.2007 г. бил портиер на същото С. О., в което живеела В., като по този повод се случвало двамата да разговарят, но никога не са имали някакви по-близки отношения.

На 16.10.2007 г. вечерта пострадалата В. заедно със съквартирантките си – свидетелките М. К. и К. И. и група техни приятели се събрали в нейната стая, за да се веселят и да си направят купон. Купили си напитки и храна и седнали около 21.00-22.00 часа в стаята. През цялото време компанията била в стаята, като не са излизали от нея до 23.00 часа, когато съгласно правилата за вътрешния ред в общежитието, външните лица трябвало да го напуснат. Малко преди 23.00 часа компанията, която била в стаята, решила да излезе от общежитието и да отидат на дискотека в “Най клуб”. Преди да тръгнат В., макар и да не била яла през целия ден, изпила почти наведнъж три чаши бяло вино и тръгнала. Пострадалата В. влязла в дискотеката, останала вътре около половин час и тъй като се почувствала зле, излязла на чист въздух навън. Последвали я съквартирантките й - свидетелките М. К. и К. И.. Пострадалата В. не се почувствала по-добре и решила да се прибере в стаята в общежитието и да си легне. Трите съквартирантки тръгнали заедно К. общежитието. Свидетелките М. К. и К. И. придружили пострадалата В. до общежитието. Входната врата на общежитието им отворил подсъдимия Б.. Непосредствено до входната врата на общежитието се намирала стаята на портиера, откъдето имало възможност да се наблюдават лицата, които влизат или излизат от сградата. Когато Б. видял, че влизат пострадалата и двете свидетелки, отворил вратата и трите момичета влезли навътре в партера на сградата. Преминавайки покрай портиерната Б. видял, че видимо В. не се чувства добре и попитал “как се чувства”, на който въпрос свидетелките отговорили, че й е лошо и продължили напред, като се качили в стаята си. В стаята свидетелките М. К. и К. И. помогнали на пострадалата В. да си събуе ботушите и я оставили полегнала с дрехите й на леглото, като я завили с одеяло. В. била облечена с потник, а надолу с бельо – прашки, клин и пола. Леглото на пострадалата било второто, по-близкото до прозореца от лявата страна на стаята, считано от вратата на стаята, която се намирала срещу прозореца. Двете свидетелки стояли в стаята не повече от десет минути, поставили леген до леглото на пострадалата, след което излезли, като казали на В., че се връщат в дискотеката. В. останала да лежи в леглото, като входната врата на стаята не била заключена, а само ключът бил поставен от вътрешната страна на вратата. Известно време след това, около 00,30 ч. на 17.10.2007 г., пострадалата В. чула, че вратата на стаята се отваря, но не обърнала внимание кой влиза, защото си помислила, че са двете й съквартирантки, тъй като те имали навика да се връщат многократно, след като вече са излезли, тъй като често забравяли по нещо. Пострадалата В. лежала на леглото в стаята, като била със затворени очи. Не била заспала още, когато усетила, че някой й дърпа силно и грубо одеялото, с което била завита. Когато отворила очи В. видяла, че на леглото й е седнал мъж, който носел на главата си шапка с козирка и бил облечен с анцуг от промазана материя, долнище и горнище с цип. В момента, в който видяла мъжа да седи на леглото й, пострадалата се изплашила и се вцепенила, не можела да каже нищо, но разпознала, че това е портиерът на общежитието – подсъдимия Б.. Последният в този момент започнал да съблича дрехите на В., като с едната ръка я държал, а с другата бързо дръпнал клина и полата й надолу, които събул заедно с прашките. В стаята не било включено осветление, но било достатъчно осветено от уличните лампи и от осветлението на близките заведения около сградата на общежитието и се виждало добре. Б. седял на леглото и бил на около 30-40 см. от В., като светлината от улицата падала върху лицето му, нищо не говорел, а само дишал тежко. Докато я събличал, В. се опитала да се дърпа, но не успявала да се съпротивлява, тъй като била много уплашена. След като Б. я съблякъл, хвърлил дрехите й на пода и пострадалата останала облечена само по потник, а надолу била съвсем гола. Подсъдимият проникнал с пръст в половия орган на пострадалата, като В. се дръпнала настрани в леглото и с крак ритнала Б., който си извадил пръста. В. започнала да вика, което накарало Б. с едната си ръка да й запуши устата, а с другата отново проникнал с пръст в половият орган на пострадалата. В. започнала да крещи силно, да се съпротивлява, като се дърпала и да удря с ръка по стената, за да я чуят студентите от съседната стая. Вследствие на тази реакция на В., подсъдимият станал от леглото и бързо напуснал стаята на пострадалата, като всичко продължило около 4-5 минути. Пострадалата изпитала неприятно чувство при проникването, а впоследствие и силен страх и стрес от това, което подсъдимият направил с нея. В. останала да лежи в леглото много разстроена и плакала дълго време. След това започнала да търси ключ, с който да заключи вратата и оръжие, с което да се отбранява и изпитвала страх, че Б. може отново да се върне при нея в стаята. Няколко часа след случая се прибрала свидетелката М. К., на която В. разказала за случая. На сутринта се прибрала и свидетелката К. И., на която К. също разказала какво се е случило с В.. Същият ден трите заедно отишли в полицията, където подали жалба и дали обяснения.

Съдът кредитира показанията на пострадалата В., същите са подробни, логични и последователни. В показанията си същата описва подробно вечерта на 16.10.2007 г. в стаята в студентското О., след това посещението на дискотека, връщането в общежитието и действията на подсъдимия. Показанията на пострадалата се подкрепят от показанията на свидетелките И. и К.. Свидетелката В. описва подробно действията на подсъдимия на инкриминираната дата, които показания се подкрепят от показанията на св. К., която е видяла В. непосредствено след деянието и същата й е разказала за случилото се. Също така в показанията си свидетелката подробно описва състоянието на В. по- късно вечерта на инкриминираната дата, когато й споделила, че подсъдимия е проникнал с пръст в нея. Св. К. в показанията си сочи: “Г.беше много изплашена и шокирана, защото не знаеше какво да прави, много шокирана беше, разплака се”.