Определение № 5125 от 30.01.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5125 гр. София, 30.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20241110165960 по описа за 2024 година

Ищецът „МИНОЛБИ” ЕООД е предявил пред Софийски районен съд осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД против ответника „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД. Изрично в исковата молба, както и в уточнителна молба от 20.11.2024 г. ищецът сочи, че договорът, във връзка с който е претендираното от него вземане, е сключен с клона на ответника в гр. Бургас, поради което желае спорът да се разгледа от Бургаският районен съд.

Софийски районен съд, като прецени предпоставките, определящи местната подсъдност на предявения иск, намира от правна страна следното:

Ищецът изрично е посочил, че желае спорът да бъде разгледан от съда по местонахождението на поделението на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД в град Бургас. Следва да се отбележи, че в исковата молба са налице твърдения че спорното правоотношение произтича от преки отношения с поделението на юридическото лице, намиращо се в гр. Бургас.

В конкретния случай е спорно дали местно компетентен да разгледа иска е районният съд по седалището на юридическото лице или съдът по местонахождение на поделението.

Ищецът изрично е посочил, че желае спорът да бъде разгледан от съда по местонахождението на поделението на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД в град Бургас. Следва да се отбележи, че в исковата молба са налице твърдения че спорното правоотношение произтича от преки отношения с поделението на юридическото лице, намиращо се в гр. Бургас, като договора е сключен с регионален мениджър в офис в Бургас преговорите са водени с него, изпълнението и на двете задължения става в Бургас.

В конкретния случай е спорно дали местно компетентен да разгледа иска е районният съд по седалището на юридическото лице или съдът по местонахождение на поделението.

Изборната местна подсъдност представлява предоставена от закона на ищеца възможност, само и единствено по негов избор да предяви иска си и пред друг съд, който не е местно компетентен да разгледа спора по правилата на общата или особената местна подсъдност, когато са налице посочените 1 критерии, свързани с особения предмет на делото. Веднъж направен, при наличието на съответните предпоставки, този избор не може да бъде дерогиран служебно от съда или по възражение на ответника.

До изборна местна подсъдност се достига в хипотезата на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК, съгласно който по спорове, възникнали от преки отношения с поделения или клонове на юридически лица, исковете могат да се предявяват, освен по седалището или управлението на последните, и по местонахождението на поделението или клона. Специфичното при тази местна подсъдност е, че тя възниква като възможност единствено, когато поделението или клона на юридическото лице, при преките отношения с които е възникнал конкретният материалноправен спор, не са персонифицирани, т.е. правосубектни, поради което и същите не стават страна по делото, а такава е самото юридическо лице. Освен това, поделението или клона трябва да съществуват към момента на предявяване на иска срещу юридическото лице, за да се обоснове изборната местна подсъдност по чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК.

Според съда целта на разпоредбата чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК е да осигури достъп до съд при по ефективен начин за ищеца, когато има спор с ответник, който има развита обособена мрежа от структури в страната.

За изясняване на приложението на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК е необходимо да се даде отговор на въпроса какво значение се отдава на понятието поделение по смисъла на този законов текст.

Във връзка с гореизложеното, съдът съобрази тълкуването на понятието поделение за целите на Кодекса на труда, направено в Тълкувателно решение № 5 от 26.10.2021 год. по Тълкувателно дело № 5/2019 г. на ОСГК ВКС, от които могат да се изведат задължителните и белезите, които не са задължителни.

Основната характеристика за относителна самостоятелност на съответното обособено структурно звено е организационно – управленската. Това структурно звено следва да е обособена и относително самостоятелна организационна единица в цялостната структура на предприятието /негово поделение, клон, цех, отдел, сектор и пр./ с относително самостоятелно ръководство в управленската йерархия /ръководител на поделението или клона, началник на цеха, отдела или сектора и пр./

В някои случаи обособеното структурно звено има относително самостоятелен източник на приходи и/или самостоятелна сметка, може да осъществява определена част от общата дейност на предприятието или пък осъществява цялостната му дейност на територията на дадено населено място, община, област, но тези белези са второстепенни и не винаги са налице.

За пълнота на изложението, съдът счита, че следва да се добави, че тълкуването на разпоредбата в изложения смисъл е безспорно установено в доктрината – виж в този смисъл проф. Ж. Сталев., БГПП, С.2020, стр.

128, както и съдебната практика - Определение № 56 от 12.02.2009 г. по ч. т. д. № 407/2008 г., I т. о., ВКС, Определение № 219 от 23.04.2009 г. на по ч. т. д.

2

№ 157/2009 г., I т. о., ВКС, докладчик съдията Тотка Калчева, както и Определение № 119 от 2.03.2012 г. по в. ч. т. д. № 102/2012 г. на Апелативен съд Варна.

В този смисъл и Определение № 59 от 26.01.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 485/2008 г., II т. о., в което е посечено правилно, че в съответствие с утвърдената съдебна практика на ВКС по приложението на разпоредбата на чл. 89, ал. 1 ГПК (отм.), аналогична на чл. 108, ал. 1 ГПК въззивният съд е приел, че доколкото спорът по процесния застрахователен договор е възникнал от преки отношения на ищеца с поделението на настоящия жалбоподател в гр. Варна, то съобразно посоченото правило компетентен по правилата на местната подсъдност е Варненският районен съд. Поддържаният в частната жалба довод, че даденото от въззивния съд разрешение по този въпрос е в противоречие с Постановление № 7/77 г. на Пленума на в с предвид обстоятелството, че коментираната в определението "регионална структура - офис" не притежава собствена правосубектност в качеството на клон, респ. на поделение на търговското му дружество по смисъла на Търговския закон е неоснователен. В този смисъл: и определение № 1/06.01.2010г. по ч. т. дело № 737/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. Определение №653 от 12.10.2011 г. по т. дело № 13 / 2011г. ТК, ІІ т. о. и Решение № 70 от 14.10.2010 г. по в. т. д. № 197/2010 г. на Апелативен съд Бургас.

В практика на Върховния съд се приема, че разпоредбата чл. 89, ал. 1 ГПК отм., идентична като съдържание с чл. 108 ГПК, не се прилага само в случай, че работниците на ЮЛ са само временно командировани на различно място, какъвто очевидно не е настоящия случай - определение № 68 от 1968 г. на II г.о на ВС.

По аргумент за противното ясно се извежда смисълът на разпоредбата и кога тя се прилага, а именно когато имаме работници с място на работа в съответното място различно от седалището и те са упълномощени трайно да сключват сделки от името на дружеството, като договора е сключен с тези упълномощени служители там в поделението и договора се изпълнява там, както е и настоящия случай.

В подкрепа на тълкуването на понятието поделение, в изложения от настоящия състав смисъл, е и историческото тълкуване на разпоредбата.

В разпоредбата на чл. 166. Закон за гражданското съдопроизводство отм от 1891 г.. е посочено: Искове противъ компании, общества и дружества се предявяватъ въ онзи окръженъ съдъ, въ окръга на който се намира тяхното управление или фирма; а по договори, сключени съ техните местни кантори или агенти, исковете могатъ да се предявяватъ и по мястото, гдето се намиратъ тия кантори и агенти, като нормата е със същото съдържание в ЗГС от 1930 г., но вече е чл. 63.

Под понятието кантора се разбирало клон, а под понятието агенти се разбирало представители. В този смисъл изрично и становището на проф.

Силяновски, Гражданско съдопроизводство, том I, С.1941 г., с.125-126 при старата уредба по приложението на чл.63. Законъ за гражданското съдопроизводство отм., като се прави разграничението дали агента е местен 3 или пътуващ.

Изборната подсъдност не се прилагала, само в случай, че агента е пътуващ, същият аргумент e приет при новата уредба, когато в ГПК от 1950 агенти и кантори са заменени от клонове и поделения - определение № 68 от 1968 г. на II г.о на ВС, в което се приема, че ако работниците са командировани изборната подсъдност не се прилага. От тук следва, че въпреки промяната на понятието съдържателните му белези са постоянни и еднакви, аналогично на понятието подление е постоянен агент.

В този смисъл проф. Силяновски, Гражданско съдопроизводство, том I, С.1941 г., с.125-126 и проф. Абрашев „Гражданско съдопроизводство“ том.

I, С.1910, с.100-102, които ясно приемат, че при съществуване на („агенти“, „агентури“), които представляват търговеца и сключват от неговото име договори, каквито търговецът обикновено сключва - при спор във връзка с договор сключен от поделението, исковете може да се предявят и по местонахождението на клона или агента.

В горния смисъл е сравнително правната тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 108, ал.1 ГПК виж за това тълкуване Германия, Италия и Русия, от където е въведена в България, в който смисъл е посочено изрично от проф.Петър Абрашев „Гражданско съдопроизводство“ том. I, С.1910, с.102, който изрично добавя, че чл. 166. ЗГС отм.,следва да се прилага за банките, тъй като имат многобройни агентури. В този смисъл и проф.

Силяновски, Гражданско съдопроизводство, том I, С.1941 г., с.125.

По-конкретно в Коментара на (германския) Гражданския законник (Zivilprozessordnung, съкр. ZOP) е посочено, че поделение – е всеки офис (букв. бизнес място), определено от собственика на ЮЛ, което е различно от седалището и което е определено за 1) продължително време 2) по самостоятелно решение 3) да сключва сделки и да води търговия 4) от името и за сметка на търговеца.

Видове поделения - Основно поделение (Hauptniederlassung) и клоново поделение (Zweigniederlassung). Основното поделение е тогава, когато адресът на това поделение не съвпада с адреса на управление на търговеца. Тогава на практика основното поделение представлява адресът на управление.

Клоновото поделение е всяко поделение, което не съвпада с адреса на управление (съответно с основното поделение).

За определяне на самостоятелността като елемент на поделението се гледат не вътрешните отношения между поделението и основния оперативен адрес на търговеца, а се преценява дали "на външен поглед" (nach aussen der Anschein) личи самостоятелност на поделението.

Следва да се разбира за трето лице за конкретния търговец, дали у него би се пробудило разбирането, че поделението е самостоятелно спрямо офиса на управление на търговеца.

Примери за самостоятелни поделения/филиали от немската съдебна практика се извеждат: филиал на банкова дейност; филиал на застрахователно дружество; поделение на мобилен оператор, което сключва договори; офис 4 на туроператор, където могат да се извършват резервации.

- Филиал на банкова дейност - поделение, което води банковите сметки на Пощенска банка АД

- Общински директорат/филиал на застрахователно дружество - Клоново поделение на фабрика за машини или на търговец, което представлява независим център, който обслужва поне определен кръг от търговските връзки на дружеството

- Магазин за продажба на стоки, произведени от основната фабрика - Поделение на мобилен оператор, което сключва договори - Клон (представителство) на външнотърговско дружество майка - Офис на туроператор, където могат да се извършват резервации (казват, че трябва да се направи отграничение от Туристическа агенция, която по правило е търговски посредник, а не поделение на търговеца) - Местни подразделения на надрегионални медийни компании (Местно студио на радио/телевизия, Областна редакция на вестник/списание) - договорно определено седалище на консорциум от строителни предприемачи.

По повод останалите елементи на ФС обобщават: