Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 445 от 18.03.2025, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 1674/2023
Вид
Решение № 445
Подписан
18.03.2025
Състав
Милена Ганчева Трифонова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.135 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.278, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 346 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 346, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 28 · Семеен кодекс
  • чл. 50 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 445 гр. Русе, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Г. Трифонова при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело № 20234520101674 по описа за 2023 година

Ищците Р. Г. И. и И. И. И. твърдят, че на основание нот. акт, вх.рег. № 14981/18.11.2022 г., акт № 138, том 42, Н.Д. № 8742, парт. кн. ДВП 14450- Служба по вписване- Русе, придобили в режим на СИО следния недвижим имот: ½ ид.ч. от Поземлен имот № 0.1072, находящ се в село Н...., ЕКАТТЕ 51679, община Русе, област Русе, по кадастрален план, одобрен със 3аповед № 1379 от 22.04.2003 г. на Кмета на Община Русе, изменена със 3аповед № РДО 3504/17.12.2007 г. на Кмета на Община Русе, с адрес: ул. „Д..., с площ по кадастрален план 993 кв.м, трайно предназначение - урбанизирана територия, начин на трайно ползване - ниско застроена, стар идентификатор пл.№ 151, квартал 37, п.ХI, УПИ IV, с площ 991 кв.м., отреден за жилищно застрояване, при съседи: 0.1071, 0.1074, 0,1073, 0,7053, 0.1069, 0,1070, ведно с 1/2 идеална част от построената в имота сграда, представляваща по Скица № УТ- 01-635/09.04.2019 г. на Община Русе, СГРАДА № 0.1072.4 на 2 етажа, масивна, жилищна сграда — еднофамилна, със застроена площ от 95 кв.м. и разгъната застроена площ 205 кв.м. Праводател /заменител/ по сделката на имота била И. И.

И., която го придобила по време на брака си с ответника. И. И. и И. И. придобили правото на собственост върху процесния имот чрез нот.акт за покупко-продажба № .... г. на нотариус с рег. № 630 на Нот.камара, район на действие РС-Русе. Върху имота имало построена жилищна сграда с площ 73 кв.м., която била съборена, за да се изгради на нейно място нова.

Бракът между И. И. И. и И. А. И. бил прекратен с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 1359/22 г. по описа на РС – Русе, на основание чл. 50 от СК. По силата на чл. 28 от СК И. И. придобила 1/2 ид.ч. от имота, предмет на делба. Към момента на предявяване на настоящата 1 искова молба ответникът упражнявал фактическата власт върху имота, без да заплаща на ищците обезщетение за ползата, от която ги лишава. Поради това в тази си част исковата молба следва да се счита като покана за заплащане на ежемесечно обезщетение за притежаваната от тях 1/2 ид.ч. от имота в размер на 800 лв. месечно. Тъй като нe могат да се поделят доброволно с ответника, претендират да бъде постановено решение, с което описаният недвижим имот да бъде допуснат до делба при права: 1/2 ид.ч. за двамата ищци в режим на СИО и 1/2 ид.ч. за ответника.

В срока по чл. 131 от ГПК И. А. представя отговор на исковата молба, с който счита предявения иск за неоснователен. Заявява, че недвижимият имот, предмет на иска, следва да бъде допуснат до делба между него и бившата му съпруга И. И. И. при равни права, а сключеният договор за замяна на недвижим имот, обективиран в нотариален акт с вх.рег.

№........., парт.кн. ДВР 14450, Служба по вписване – Русе, между И. И. и родителите й, следва да бъде обявен за нищожен. Твърди още, че договорът за замяна е извършен единствено с цел той да бъде увреден от бившата си съпруга, спрямо която имал значителни неуредени финансови вземания във връзка с изграждането и довършването на къщата и подобренията, които извършил. Целта на извършената замяна била да бъде заменена И. И. от своите родители в делбеното производство, така че И. А. да няма право на претенции по сметки, на основание чл. 346, ал. 1 от ГПК във втората фаза на делбата спрямо новите съсобственици на идеалната част от къщата, тъй като те се явяват трети страни за взаимоотношения между съпрузите. По време и след развода, И. А. и И. И. водили преговори за извънсъдебно уреждане на отношенията си, като ответникът предложил на бившата си съпруга да придобие недвижимия имот, като да заплати двата кредита към „Юробанк България“ АД (договор за банков креди от 23.05.2019 г. на стойност 50 000 лева за строеж и довършване на недвижимия имот и от 18.10.2019 г. на стойност 40 000 лева за ремонт ) общо около 85 000 лева, които до фактическата раздяла на страните плащал само той; да заплати кредитите на И. А. в Испания, изтеглени за ремонт и довършване на къщата в село Н.... и изцяло преведени по банкова сметка на бившата му съпруга и инвестирани в строителните работи по къщата, общо в размер на 48 000 евро (договор за заем от 03.05.2019 г. и Договор за заем от 14.05.2019 г. с банка Банкиа); да му заплати 14 500 евро (28 359 лева), с които първоначално била закупена къщата, които средства той взел от баща си назаем, след което му ги върнал 2016 г.; да върне на бащата на И. 22 000 лева, които превел на 15.08.2017 г. по сметка на И. отново за довършителни строителни работи по къщата и които И. върнал след прекратяване на брака; да върне на майката на ответника 5000 евро (9779 лева), които тя дала в заем на И. на 30.10.2018 г. и отново били инвестирани за ремонт и довършване на къщата и които И. върнал след прекратяване на брака. Поради непостигнато съгласие с предложението последвали действията на И. И. по замяна на идеалната част от къщата си с нивите на родителите си. От тук и сключеният договор за замяна се явявал нищожен по чл.

26, ал. 1 33Д, на някое от посочените основания. Напълно ясно било намерението на заменителите по сделката да увредят ответника. Извършвайки замяната, било възпрепятствано правото на И. А. да заяви спрямо бившата си съпруга претенции по сметки по реда на чл. 346 от ГПК в първото заседание след допускане на делбата, като страните по 2 сделката заобикалят и предвидената забрана в чл. 33 от 3С и възпрепятстват правото му на изкупуване на идеалната част. При извършената замяна на 18.11.2022 г. имало значителна неравностойност в престациите, което също водело до нищожност на сделката, тъй като не били еквивалентни ид.част от къщата на стойност приблизително 150 000 лева с получена насреща от родителите на заменителя нива от 16 дка. От друга страна, И. И. заменяла нещо, което така или иначе й се полага по силата на наследственото правоприемство и правото на наследяване. Същата няма братя и сестри, така че в случай на наследствено правоприемство отново тя ще наследи собствеността на къщата като единствен законен наследник на родителите си и по този начин отново би станала притежател на своята 1/2 ид. част. По изброените по-горе причини сключеният договор за замяна противоречал и на добрите нрави. Ответникът счита сделката за привидна, на основание чл. 26, ал.2 от 33Д, тъй като същата не изразявала истинската воля на страните и била сключена единствено с цел да го увреди. В случая била налице абсолютна симулация, тъй като страните по извършената замяна не са желали настъпване на последиците й, а именно замяна на притежаваните от ищците 16 дка ниви с притежаваната от И. И. 1/2 от недвижимия имот. Счита, че не са го желали, тъй като заменяните недвижими имоти са с много различна стойност и няма икономическа, нито логична и житейска причина И. да иска вместо имот на стойност 150 000 лева (стойност на нейната идеална част към 03.2022 г.) да придобие ниви в същото село.

Същата не развива земеделска дейност, а работи като продавачка в магазин за строителни материали. Върху недвижимия имот била учредена договорна ипотека като обезпечение на двата отпуснати кредита от „Юробанк България“ АД на кредитополучателите И. и И..

Родителите й получават в замяна на нивите си ½ ид. част от недвижим имот, на който знаят, че тежи ипотека от близо 40 000 евро, но вноските продължавали и към настоящия момент да се внасят от И. - от фактическата раздяла на съпрузите до сега. Това било така, тъй като за страните по сделката, както и за банката, тя била собственик на идеалната част от имота.

Ако съдът приеме, че не е налице абсолютна симулация на извършената сделка, моли същата да бъде за обявена за относително симулативна, като замяната прикрива продажба. Целта на страните отново била със законови средства да постигнат неправомерна цел и да заобиколят закона. Ако съсобственицата И. И. е продала своята идеална част, прикривайки сделката с извършената замяна, то интересът на ответника като съсобственик да оспори с иск сделката, по която не е страна, произтичал именно от правото му на изкупуване. И. А. изпратил покана до процесуалния представител на ищците, които не живеели в България, да им предаде ключовете за недвижимия имот. Ответникът също не упражнявал фактическа власт върху имота, тъй като живеел и работел в Испания и не си е идвал от една година. Същият никога не е възпрепятствал съсобственика си И. И. да използва имота и до сега покана да предаде владението на имота от нея не е получавал. От друга страна имотът не можел да бъде използван, тъй като бил негоден за обитаване. На 01.06.2023 г. в 13:30 часа в кантората на нотариуса се явила бившата съпруга на ответника - И. И., за да получи ключовете на имота, което още веднъж потвърждавало наведените от него твърдения за нищожност на сделката и че целените с нея правни последици не са настъпили и не са желани от страните.

3

И. А. предявява инцидентни установителни искове спрямо ищците и новоконституираната ответница – бившата му съпруга И. И. И., на основание чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД, за прогласяване недействителността на сключения между последната и родителите й – ищците Р. И. и И. И. договор за замяна на недвижим имот, обективиран в нот.акт, вх.рег.

№ .... по описа на СвП-Русе, поради противоречието му с добрите нрави, евентуално поради противоречие със закона или неговото заобикаляне и евентуално като симулативен. На основание чл.135 ЗЗД, в случай, че исковете за прогласяване нищожността на замяната бъдат оставени без уважение, предявява иск по чл. 135, ал. 1 от 33Д против И. И. и родителите й ищци в настоящото производство, като съображенията му за увреждането му били същите като посочените по-горе, но имало и още една цел, поради която сделката се явявала недействителна спрямо И. А.: със замяната И. И. поискала да остане без имущество, към което ищецът по инцидентните искове да може да насочи претенциите си и от което да събере дължимите му суми. При сключване на договора за замяна били изпълнени всички предпоставки, за да бъде уважен иска по чл. 135, ал. 1 от 33Д, а знанието за увреждане на заменителите и ищци в настоящото производство се презумирала, тъй като същите са възходящи и низходящ. Моли имотът да бъде допуснат до делба между него и И. И. при равни права.

И. И. И. депозира отговор на насрещната искова молба, в който не оспорва факта, че на 01.06.23 г. в качеството й на пълномощник на ищците в производството, получила ключове от имота, предмет на делба. Счита исковете с правно основание чл.26 33Д за недопустими и неоснователни. Страни по договор за банков кредит HL 101009 и договор за банков кредит HL 07581 били бившите съпрузи. И двата кредита били целеви - за строеж и довършване на делбения имот. По време на брака им тези кредити се обслужвали от тях като съпрузи. Предвид влошените им отношения, от началото на 2022 г. ищецът категорично отказал да погасява вноските по кредита. Те били поети изцяло от ответницата, чиито месечен доход бил в размер на 1300 лв. След прекратяване на брака им, вноските по посочените договори за кредит били силно затрудняващи за нея. Родителите й й дарявали при нужда пари, за да може да се справя с тяхното своевременно погасяване. И. И. имал силно обременителен контакт с ищеца и нямала достъп до имота, който свързвала психологически само с тормоз от страна на ищеца и никога не би могла да живее в него.

Предвид факта, че ищецът живеел в Испания по време на строежа на къщата, ответницата поела изцяло организацията на строителството. Това водело до постоянни обвинения към нея, че не умее да се справя с нищо, че непрекъснато греши. Именно поради тази причина родителите й пожелали да придобият къщата. 3а тях съществувала яснота, че имотът е обременен с ипотека, която обезпечава нейни и на бившия им зет задължения. Били наясно, че ако ответницата престане да заплаща ежемесечните вноски, това трябвало да направят те, за да не се стигне до принудително изпълнение спрямо него. Замяната била желан от страните по нея правен резултат. Поради това изрично вписали в нот.акт за замяна, че им е известно, че върху имота има вписани договорни ипотеки така, както са описани в него.