Протокол № 319 от 13.05.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 319 гр. Варна, 13.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова

Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело № 20233100900741 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:41 часа се явиха:

След спазване разпоредбите на чл.142 от ГПК, на второ четене се явиха:

Ищецът „НБС МЕРИТАЙМ” ООД , редовно призован, не се явява законен представител на дружеството, представлява се от адвокат И. Т., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът Й. К. /Cojocaru Ion-Razvan/, редовно призован, не се явява и не се представлява в днешното съдебно заседание.

СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх.№ 14806 на 07.05.2026 г. от адвокат И. Т., пълномощник на ищеца, с която представят легализиран превод на български език на формуляр К и протокол за връчване.

СЪДЪТ докладва постъпилата по електронна поща молба с вх.№ 13961 на 29.04.2026 г. и постъпилата по пощата идентична молба с вх.№ 15074 на 11.05.2026г. от ответника Й. К., с която молба моли да не бъде даван ход на делото и заседанието да бъде отложено, като му се даде срок за организиране на защита чрез назначаване на адвокат от Република България.

СЪДЪТ докладва постъпило становище с вх.№ 14596 на 05.05.2026 г. от адвокат И. Т., пълномощник на ищеца, с което излага становище за неоснователност на молбата и подробни аргументи за това.

Адв. Т.: Моля да се даде ход на делото. Поддържам молбата си от 07.05.2026г. Поддържам изцяло и становището, което съм депозирал.

1

СЪДЪТ констатира, че редовното призоваване на ответника е установимо както от върнатия по делото формуляр К относно връчване на документи по Регламент (ЕС) № 2020/1784 на Европейския парламент и на Съвета, /превод на който е представен от ищеца с молба от 07.05.2025г./.

Редовното уведомяване за насроченото заседание е установимо и от молбата на ответника, подадена по електронна поща с вх.№ 13961 на 29.04.2026 г. и идентичната постъпила преди съдебното заседание по поща молба с вх.№ 15074 от 11.05.2026г.

Съобразявайки това, СЪДЪТ намира, че молбата на ответника следва да бъде оставена без уважение. До датата на насроченото съдебно заседание същият е разполагал с достатъчно време и срок да организира защитата си още от момента на подаване на допълнителен отговор на исковата молба, съответно до датата на заседанието по чл.374 от ГПК и насроченото първо съдебно заседание за днес. В този смисъл проявената процесуална пасивност не може да бъде възприемана като обективна пречка за провеждане на първо по делото съдебно заседание.

По тези съображения, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за отлагане провеждането на първото по делото открито съдебно заседание.

СЪДЪТ, с оглед гореизложеното и предвид редовното призоваване на страните, не намира процесуални пречки по хода на делото, поради което ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

На основание чл. 143 от ГПК, пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна Адв. Т.: Поддържам предявените искове изцяло. По проекта за доклад нямам забележки.

СЪДЪТ като съобразява липсата на възражения от страните, прави следния доклад по делото, като се придържа към предварително изготвения проект, съобщен с Определение рег.№ 311 от 24.02.2026 г.:

1. Ищецът „НБС МЕРИТАЙМ” ООД твърди, че с ответника Й. К.

/Cojocaru Ion-Razvan/ - гражданин на Република Румъния, е сключил три 2 договора за заем.

2. Първият договор за заем с дата 20.04.2018 г. е за предоставяне на заем на ответника в размер на 20 000 евро (в румънски леи 93 032 леи еквивалентни към 25.04.2018 г. на 20 000 евро).

3.Сумата е била преведена от ищеца по посочената в договора банкова сметка на ответника на 25.04.2018 г.

4. Твърди се, че договорът за заем е бил за срок от две години, видно и от т. 3 от договора, като посоченият в т. 2.3 срок от 3 (три) месеца се дължи на допусната техническа грешка.

5. Съгласно т. 1.2 от договора, заемателя се е задължил да погаси дължимата главница плюс лихва в размер на 6% годишно. В случай, че заемателят не погаси своите задължения преди изтичане на срока, за който е отпуснат заема, то съгласно т. 3 от договора той дължи на заемодателя лихва за забава в размер на 0.01 % на ден върху непогасената сума, но не повече от 20 % от непогасената сума.

6. Твърди се, че на 17.12.2019 г. ответникът е върнал на ищеца сума в размер на 4 000 евро, като посочил като основание за плащането „Заем 2018“.

Тъй като през 2018 г. са били отпуснати два заема, ищецът приел, че с това плащане ищецът е погасил частично по-стария от двата заема, а именно по договора от 20.04.2018 г. Останалите дължими суми по този заем не били изплатени от ответника и до настоящия момент.

7. Вторият договор за заем е с дата 23.04.2018 г. и е за предоставяне на заем на ответника в размер на 20 000 евро.

8. Сумата по заема (в румънски леи 93 032 леи еквивалентни към 25.04.2018 г. на 20 000 евро) била преведена по сметката на ответника на 25.04.2018 г.

9. Твърди се, че договорът за заем е бил за срок от две години, видно и от т. 3 от договора, като посоченият в т. 2.3 срок от 3 (три) месеца се дължи на допусната техническа грешка.

10. Съгласно т. 1.2 от договора, заемателят се е задължил да погаси дължимата главница плюс лихва в размер на 6% годишно. В случай, че заемателят не погаси своите задължения до изтичане на двугодишния срок, за който е отпуснат заема, то съгласно т. З от договора той дължи лихва за забава 3 в размер на 0.01 % на ден върху непогасената сума, но не повече от 20% от нея.

11. Твърди се, че ответникът не е погасил никаква част от този заем.

12. Третият договор за заем е с дата 17.12.2019 г. и е за предоставяне на заем в размер на 9 000 евро.

13. Твърди се, че страните са постигнали договорката за отпускане на този заем на 16.12.2019 г., но са разписали самия договор на следващия ден 17.12.2019 г.

14. Сумата по заема в размер на 9 000 евро е била преведена по сметката на ответника на 17.12.2019 г. като в платежното нареждане счетоводителят на ищцовото дружество е посочил в основанието за превода „Договор за заем от 16.12.2019 г.“, но всъщност основанието за превода е подписаният на 17.12.2019 г. договор за заем. Твърди се, че между страните няма друг договор за заем, подписан през 2019 г.

15. Този договор за заем е бил за срок от две години, считано от датата на която заемополучателят е усвоил заема.

16. Съгласно т. 1.2 от договора, заемателят се е задължил да погаси дължимата главница плюс лихва в размер на 6% годишно. Съгласно т.3 от договора ответникът дължи на заемодателя лихва за забава в размер на 0.01 % на ден върху непогасената сума, но не повече от 20% от непогасената сума.

17. Твърди се, че ответникът не е погасил никаква част от този заем.

18. Ищецът излага, че и по трите договора за заем страните са се съгласили за тях да се прилага българското право, а компетентен за разрешаването на евентуално възникнали спорове да е съответният съд в град Варна.

19. С допълнителната искова молба ищецът поддържа изложените в исковата молба доводи и оспорва въведените от ответника възражения и оспорвания.

20. В подадения отговор на исковата молба ответникът Й. К. въвежда, на първо място, възражение относно компетентността на ОС-Варна, както и на всички съдилища в България да разгледат спора. Изложил е съображения за нищожност на клаузата на чл. 6 от договорите, определяща компетентния съд в гр. Варна да разгледа спора между страните.

4

21. В условие на евентуалност, заявява възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца с изтичането на 3 (три) години от падежната дата на двата договора, сключени на 20.04.2018 г. и 23.04.2018 г., съгласно чл.

110 ЗЗД.

22. Според ответника, не може да се приеме, че заемите по тези два договора са предоставени за срок от две години, както неоснователно настоява ищеца, тъй като двугодишният срок е посочен в т. 3 „Имплицитна лихва“ („Лихва за забава“), а срокът за погасяване на заема е посочен изрично в т. 2.3. в глава „Заем и погасяване“ и той е 3 (три) месеца.

23. Позовавайки се на принципа in dubio pro rео, черпейки аргументи и от факта, че в третия договор, сключен на 17.12.2019 г., изрично в точка 2.3 е посочено, че заемът се погасява за две години, ответникът настоява, че двата договора от 2018 година са с продължителността, посочена изрично в точки 2.3 от договорите, а именно в рамките на 3 (три) месеца.

24. Основателността на исковете се оспорва със следните насрещни твърдения:

25. Сключеният на 20.04.2018 г. договор за заем между страните е за предоставянето на сумата от 20 000 евро, в равностойността в леи, за да се използва като оборотен капитал.

26. На 25.04.2018 г. паричната сума от 20 000 евро (равностойността в леи 93 032 леи) била преведена от NBS Maritime SRL/НБС Меритайм ООД Варна клон Констанца/ от неговата сметка, открита в банка „First Bank“ (с предходно наименование Банка Пиреос), по сметката на ответника, открита всъщата банка.

27. От получената сума от 93 032 леи ответникът изтеглил от сметката си сумата от 93 465,00 леи, като 465 леи била комисионна на банката.

28. Като установил, че не се нуждае от получените пари като „работен фонд“, още същият на същия ден 25.04.2018 г. ответникът върнал получените пари, превеждайки съответно сумата от 93 000,00 леи по сметката на NBS Maritime SRL/НБС Меритайм ООД Варна клон Констанца, съгласно касова бележка № 00046, издадена от Pireus Bank Констанца - Делфинариум (понастоящем Първа банка/First Bank).

29. Със същото основание бил сключен и втория договор от 23.04.2018 г.

5 за предоставяне на заем от 20 000 евро, с равностойност в леи, която сума да се използва като оборотен капитал.

30. На 25.04.2018 г. ответникът получил още една сума от 20 000 евро, равностойността на 93 032,00 леи по сметката си от НБС Меритайм ООД /NBS Maritime SRL/ Варна клон Констанца, и изтеглил сумата от 93 465,00 леи, като 465 леи е банковата комисионна, съгласно банковото извлечение.

31. Знаейки, че няма нужда от пари в дружеството, ответникът внесъл сумата от 88 000 леи на същия ден 25.04.2018 г. в същата банка по сметка в NBS Maritime SRL Варна клон Констанца, съгласно Нареждане за събиране на приходи 00050/ 25.04.2018 г. Задържана/спряна била сумата от 5032 леи, равностойност на приблизително 1000 (хиляда) евро, използвана за плащане на таксите за входовете на пристанището и зареждане на превозните средства на дружеството.

32. На 17.12.2019 г. се сключил нов договор за заем между двете страни в размер на 9000 евро, при същите условия, но с падеж на погасяване след две години.