Решение № 12311 от 22.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12311 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело № 20241110125822 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от ДРУЖЕСТВО, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ, във вр. чл. 50 ЗЗД, срещу Х. Н. Д., ЕГН **********, за заплащане на сумата от 1645,05 лева, представляващо изплатено застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от дата 05.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба /18.01.2024 г./ до окончателно заплащане на дължимата сума.

Ищецът твърди, че на 05.11.2020 г. в района на АДРЕС, е реализирано ПТП с участието добитък (без да се уточни порода на животното), който навлязъл в пътното платно и станал причини за настъпването на вредите по застрахования автомобил. Излагат се доводи, че ответникът е собственик на вещта и твърдения, че от страна на собственика не е упражнен достатъчен надзор/контрол върху вещта, което довело до процесното ПТП.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, който излага правни доводи за наличието на случайно събитие. Излагат се доводи за липсва на индивидуализация на МПС-то в протокола за ПТП.

Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно право с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ вр. чл. 50 ЗЗД за сумата о т 1645,05 лева, представляваща регресно вземане, възникнало вследствие на изплатено застрахователно 1 обезщетение за репариране на причинените имуществени вреди, вследствие на реализирано ПТП на 05.11.2020 г.

Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право включва следните елементи: 1) претърпени от увредено лице имуществени и/или неимуществени вреди, които са в 2) пряка причинно-следствена връзка единствено със 3) съществуването на индивидуално определена вещ със специфични характеристики, свойства и белези, обусловили настъпването на вредоносния резултат; 4) действително застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца; 5) по силата на което застрахователят по имущественото застраховане е изплатил обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

Отговорността по чл. 50 ЗЗД по своята същност е обективна, т.е. не е се изисква наличието на вина. Причините за настъпилото увреждане трябва да произтичат от характеристиките на самата вещ, следователно в причинно-следствения процес не трябва да е налице човешка дейност или независимо от това същата не следва да е релевантна спрямо правопораждащия фактически състав. Отговорността за вреди от вещи по чл. 50 ЗЗД е обективна - каквато и грижа да е положил собственикът, причинена ли е вреда, той дължи обезщетение. Отговорността на прекия причинител на вредата по чл. 45 ЗЗД обаче е виновна - ако той е положил дължимата грижа, обезщетение не дължи нито той, нито отговорния за неговите действия. - Решение № 308 от 3.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1068/2017 г., IV г. о., ГК. Поради което;

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване 1) съществуването на твърдяното селскостопанско животно“, 2) поведението на животното, довело до настъпване на процесните вреди, т.е. механизъм на ПТП; 3) че ответникът притежава собствеността върху процесното животно; 4) наличието на твърдените имуществени вреди; 5) пряка причинно-следствена връзка между поведението на животното (т.2) и настъпването на вредите (т.4).

В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване, че са налице факти и обстоятелства, водещи до отпадане на вината на собственика на вещта, т.е., че въпреки приложения контрол са настъпили процесните вреди.

След съвкупен и подобрен анализ на събрания доказателствен материал съдът приема, че в условията на пълно и главно доказване не се установи ответникът да е собственик на твърдяното селскостопанско животно. Следователно ответникът не е материално легитимиран да отговаря по процесните претенции.

По отговорността за разноски:

Право на разноски има ответникът, който не е представил доказателства за сторени такива.

Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:

РЕШИ:

2

ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ вр. чл. 50 ЗЗД от ДРУЖЕСТВО, ЕИК *********, срещу Х. Н. Д., ЕГН **********, за заплащане на сумата от 1645,05 лева, представляваща регресно вземане, възникнало вследствие на изплатено застрахователно обезщетение за репариране на причинените имуществени вреди, вследствие на реализирано ПТП на 05.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба /18.01.2024 г./ до окончателно заплащане на дължимата сума.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3