Решение № 107 от 14.08.2026, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Балчик, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК, СЪСТАВ - ДАНИЕЛА ИГНАТОВА, в публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА при участието на секретаря ИРЕНА ИВ. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Гражданско дело № 20263210100806 по описа за 2026 година

Производството е образувано по депозирана молба от Д. М. М. с ЕГН********** в лично качество и в качеството й на родител и законен представител на Х. Г. К. с ЕГН********** и двете с адрес в ***, против Е. П.

К. от ***, по чл. 4, ал. 1, във вр. с чл. 8, т. 1 във вр.с чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН с искане за издаване на Заповед за незабавна защита.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235 ал. 3 от ГПК, като взе предвид наведените от страните възражения и доводи, прие за установено от правна и фактическа страна следното:

В молбата е посочено че молителят желае съдействие.

Ответника е баба на детето Х. и последната на *** докато е разговаряла посредством Вайбър с детето е отправяла клевети по отношение на молителката и майка на детето, след приключване на който детето станало буйно, изпаднало в истерия и крясъци, обвинявайки майка си за постановена заповед за защита спрямо бащата, което поведение молителката определя като пряко поведение и следствие на проведеният с ответницата разговор. Твърди, че е упражнено тежко психическо въздействие върху детето.

Моли да бъдат приложени мерки за защита от домашно насилие.

Моли съдът да постанови решение чрез издаване на заповед за незабавна защита срещу ответника.

С молбата са направени доказателствени искания за събиране на писмени и гласни доказателства.

Съдът със свое определение е насрочил съдебно заседание и е дал 1 възможност на ответника да изрази становище .

С депозирана молба ответника К. е изразила становище по молбата по ЗЗДН, която счита за изцяло неоснователна и изложените в последната факти за изцяло неистински.

Навеждат се твърдения, че молбата е депозирана единствено с цел да бъде ограничен контакта между бабата и бащата, с детето Х. К..

Твърди, че не е упражнявала насилие над детето.

Навеждат се твърдения, че когато детето е при ответника се чувства добре, щастлива е и с нетърпение очаква срещите между баба и внучка.Помежду им има много добра комуникация.

Твърди също така, че при посещенията си в *** детето е споделяло, че е обект на насилие от страна на майката и мъжът с когото съжителства-бил и нанасян побой.

В тази връзка са сезирани социалните служби в гр. Балчик, които не били установили насилие.

Самото дете е споделяло, че не е казало истината пред социалните поради страх да не го набият отново.

В същото време майката на детето е завела дела по ЗЗДН срещу бащата, за когото имало издадена Заповед за защита от домашно насилие.

По повод твърденият акт за домашно насилие от *** ответника заявява, че няма осъществен акт на домашно насилие поради това на детето е било обяснено единствено, че за причината да не бъде взета в *** трябва да попита майка си. Това разстроило детето.

Твърди се че целта на ЗЗДН е упражняване на превенция срещу случаите на домашно насилие, а не толкова санкционирането му. Това е насилие, което трудно би могло да бъде доказано и разкрито, поради ограниченият кръг от хора, които стават свидетели на извършването му, както и поради дълбоко емоционалните по своята същност отношение в семейството.

В с.з. адв.К. депозира декларация по чл. 9 от ЗЗДН с твърдения да е извършено такова от ответника по отношение на ищцата Д. М. от дата *** като е била отправена заплаха и закана за живота й с думите “Ако детето избяга от тука-изкопай си гроба и аз сама ще те бутна в него“.

В дадената възможност на ответника, чрез адв. В. в с.з. да изрази становище последната оспорва твърденията на молителката, като неоснователни и недоказани и моли съдът да отхвърли молбата за ДН.

Като цяло адв. В. твърди, че молителката по пътя на пълно и главно доказване да установи твърденията за упражнено психическо насилие над нея и детето й.

Твърди се тъкмо обратното, че детето е поставено и подложено па психическо и физическо насилие от майката, която възпрепятства контактите с близките му-баба и баща.

Моли съдът да не налага мерки по ЗЗДН.

Адв.К., в качеството му на проц. представител на молителката пледира за уважаване на молбата и постановяване на мерки по ЗЗДН, поради това, че в 2 присъствието на детето са предприети действия по отчуждаване, което е форма на домашно насилие от страна на бабата, както и факта, че в присъствието на детето са произнасяни думи,които представляват закана по смисъла на НК.

Твърди, че са произнесени пред детето и в този смисъл моли съдът да се произнесе в посока постановяване на мярка за защита.

В хода на устните състезания, адв. К. е поискал от съда тридневен срок за представяне на писмени бележки, което искане е уважено от съда. В срока такива не са представени.

С молбата е поискано постановяване на мерки по ЗЗДН по чл. 18, ал. 1, а именно Задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката Д. М. и над детето Х. К.;

Забрана ответницата да осъществява пряк или непряк контакт с детето по телефон, видеоразговор, социални мрежи или по какъвто и да е друг начин, извън изрично определен от съда режим в присъствие на социални работници;

Забрана ответника да приближава жилището на молителката и детето на разстояние не по-малко от сто метра;

Забрана ответника да се въздържа от извършване на домашно насилия спрямо молителката и детето;

Забрана на ответника да осъществява контакт с детето по какъвто и да е начин, освен в рамките на лични срещи, провеждани единствено в присъствие на социални работници от ОЗД-Балчик, на определено от съда място в гр.

Балчик;

Забрана на ответника да приближава жилището и местата за социални контакти и отдих на молителката и на детето на разстояние не по-малко от 100 метра и налагане на глоба на ответника на осн. чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН.

Отделно в молбата е направено изрично уточнение, че молителката заявява, че не желае прекъсването или ограничаването на естествената емоционална и семейна връзка между детето Х. и нейната баба Е. К..

Молителката е посочила, че счита тази връзка за важна за нормалното развитие на детето и следва да бъде опазена. Целта на инициираното производство била единствено поставянето на тяхната комуникация и срещи под контрола на специалисти от ОЗД-Балчик, с оглед гарантиране на психичното здраве на детето и предотвратяване на повторно въвличане на малолетното дете в конфликта между родителите.

Молителката е посочила, че изцяло подкрепя осъществяването на лични контакти между детето и бабата, при условия, че те се провеждат в среда, осигуряваща неутралност и защита интересите на детето, каквато именно представлявала наблюдаваната среща при социални работници в гр. Балчик.

За нуждите на производството съдът е изискал становище от ДСПБалчик, отдел ЗД.

Видно от приложеното становище че в ДСП-Балчик, няма подаван сигнал и такъв не е бил регистриран за насилие над дете от *** По повод соченото в молбата, че бащата е подал сигнал до тях за упражнено домашно насилие над детето от неговата майка и мъж, с когото 3 съжителства, ДСП е посочила, че при оценка на сигнала е констатирано, че за детето има риск за емоционалното му състояние в следствие конфликта между родителите и е насочено към ЦОП-Балчик, за предоставяне на социална услуга, с цел оказване на психологическа подкрепа.

По отношение на посоченото в молбата от молителката искане срещите между детето Х. и нейната баба-Е. да се осъществяват в ДСП-Балчик в присъствието на социален работник е отчетено, че ДСП-Балчик не разполага със стая за директна работа с деца.

Препраща се към ползване на услуги в Контактен център, какъвто в Балчик няма, към такъв в ***, ЦОП-*** и ЦОП-***.

Молбата е допустима. Подадена е в определения от закона преклузивен тримесечен срок и от пострадало лице, вкл. и в качеството й на родител на детето Х..

Разгледана по същество, съдът преценява, че молбата се явява неоснователна.

По силата на ЗЗДН, всяко лице пострадало от домашно насилие извършено от лице, което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително, или се е намирало във фактическо съжителство може да търси защита по този закон.

По този закон защита могат да търсят и низходящите на лицето упражнило това насилие.

Твърденията на молителката са обективирани и в декларации по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН-за 30.06. и ***.

Съобразно чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо, емоционално насилие или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,извършени спрямо лица,които се намират в родствена връзка са или са били в семейна връзка или във фактическо съжителство или в интимна връзка.

Съгласно ал. 2, за психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие,извършено в негово присъствие.

Страните са баба и внучка а по отношение на майката са налице отношения, по линия на фактическото съжителство между последната и бащата на детето, на когото ответника се явява роднина по права линия.

Установено е, че детето поддържа контакт със своята баба, която взима детето при себе си в ***.

Установено е по делото, че бабата контактува с детето и чрез социални мрежи.

Установено е, че когато детето е при нея в ***, последната предоставя възможност на детето да общува с бащата отново през социални мрежи и с лични контакти.

Това е било възприето от молителката, като неправилно и в нарушение на издадена Заповед за защита, което е споделила с ответника и към когото е 4 предприела действия по преустановяване на контактите с детето.

Така на *** когато е трябвало ответника да вземе детето със себе си в ***, и поради което е провела разговор с детето по Vibеr е следвало да обясни на детето, че срещата е невъзможна, като не е обяснила на детето причините за това, предвид ниската му възраст, а е отправила причината за това да бъде потърсена от майката. Това разстроило детето. Поведението на ответника, молителката възприела като отправени клеветнически твърдения към майката и упражняване на психическо насилие над детето и майката.

Молителката твърди, че ответника е използвала израза “Ти знаеш, ние трябваше утре да те вземем и да си при нас, но майка ти извърши лоши неща и майка ти е виновна, да не можем да те вземем“. С това целяла съзнателно и целенасочено да внуши на детето, че майка му е извършила нещо лошо и носи вина за ситуацията а именно предприети от нея действия по подаване на молба за домашно насилие, оказвайки емоционален натиск върху майката.

Разпечатката съдържа 60 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7af8dd22-bf59-4932-a517-bb94993690e5