Решение № 244 от 09.03.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. П., 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20225220100639 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

В исковата си молба срещу Ц. И. Г. с ЕГН ********** от град П., ул.“И. С.“№11 ищецът „АСВ“ЕАД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление град С., бул.“Д-р П. Д.“№25, офис сграда Л., ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю. Ю. твърди, че на 13.05.2019г е пдписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит №PLUS-13009200 от 01.04.2016г. е прехвърлено в полза на ищцовото дружество , заедно с всички привилегии , обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържа изрична клауза ,която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен по реда на чл.98 от ЗЗД за извършената продажба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД с уведомително писмо изх.№УПЦ/УПИ-С-БНП/ PLUS-13009200 от дата 11.08.2020г. , изпратено с известие за доставка от страна на ищцовото дружество в качеството на пълномощник на цедента.

Твърди се, че на 01.04.2016г между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД като кредитор и ответника Ц. И. Г. като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит PLUS-13009200, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит в общ размер от 20 000лв.Застрахователната премия е в размер на 7 200лв.Кредитополучателят се е задължил в срок до 20.04.2024г. общо сумата от 35 228.16лв. на 96 броя равни месечни погасителни вноски , всяка вноска в размер на 366.96лв. като падежът на първата погасителна вноска е 20.05.2016г, а на последната 1 погасителна вноска е 20.04.2024г., съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора за кредит. Уговорената договорна лихва по кредита е 15 228.16лв. Твърди се, че кредитополучателят не е изпълнявал в срок задълженията си за заплащане на погасителните вноски и кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочната изискуемост. Съгласно чл.5 от общите условия към договора за кредит при просрочване на две или повече месечни вноски , считано от падежната дата на втората непогасена вноска вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер , включително и определените от този договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение за настъпване на предсрочната изискуемост . Твърди се, че до длъжника е изпратено уведомително писмо , с което последният е уведомен, че по отношение на вземанията по процесния договор за кредит е обявена предсрочната изискуемост , считано от 11.08.2020г./ получаване на уведомлението за предсрочната изискуемост. Съгласно условията към договора за потребителски кредит при забава на плащането на две или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху неплатената главница по договора за кредит. На длъжника е начислена лихва за забава за периода от 21.03.2018г до датата на подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 4980.56лв. като за периода 13.03.2020г до 14.07.2020г не е начислявана лихва за забава на основание чл.6 от ЗМДВИПОРНС. Твърди се, че за ищеца е възникнал правен интерес да претендира вземането си по съдебен ред ,поради което е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК . въз основа на това заявление е било образувано ч.гр.д.№4161/2021г. по описа на РС-П.. Срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът е подал възражение.

Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за следните суми : сумата от 16 035.02лв. главница за периода 20.03.2018г до 20.04.2024г., сумата от 3 725.22лв. договорна лихва за периода от 20.03.2018г до 11.08.2020г., сумата от 4 980.56лв.обезщетение за забава за периода от 21.03.2018г до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№4161/2021г по описа на РС-П.. В условията на евентуалност е за същите суми са предявени осъдителни искове.Претендират се сторените в заповедното и в исковото производство разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника Ц. И. Г. е подаден писмен отговор, с който се изразява становище ,че искът е недопустим, поради непредявяването му в едномесечния срок след депозиране на възражение срещу заповедта за изпълнение. Исковете се оспорват по основание и размер, като се твърди ,че процесният договор за кредит е сключен в противоречие със Закона за потребителския кредит. Сочи се, че е нарушена разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗПК, тъй като на кредитополучателят не е предоставена преддоговорна информация.Твърди се, че договорът се сключен в противоречие с чл.10, ал.1 то ЗПК.

2

Твърди се, че договорът е недействителен, тъй като е сключен от лице без представителна власт. Не са налице данни , то които да се установи кое лице е сключило процесния договор и дали същото име правомощия да сключва такъв вид договори . Твърди се, че са нарушение разпоредбите на чл.11, т.7 -12 от ЗПК. Оспорва се клаузата, предвиждаща такса ангажимент в размер на 500лв. и включването и като част от дължимата главница по договора за заем.

Същата е недействителна поради установената в чл.10, ал.2 от ЗПК забрана за събиране на такси и комисионни , свързани с усвояване и управление на кредита. Оспорва се дължимата застрахователна премия в размер на 7 200лв. и включването и на същата като част от главницата. Тази клауза според ответника е недействителна на основание чл.10, ал.2 от ЗПК и е нищожна на основание чл.146 от ЗЗП като неотговаряща на изискването за добросъвестност, във вреда е на потребителя и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Твърди се, че ГПР е противоречи на закона. Оспорва се размера на предявената главница от 16 035.02лв. като се сочи , че няма доказателства как е формирана и какво включва. Оспорва се действителността и размера на възнаградителната лихва от 3 725.22лв. като се твърди, че не е ясно как е формирана и на какво основание се дължи , предвид обстоятелството, че с петитума на исковата молба е направено искане за обявяване на предсрочната изискуемост на дълга с исковата молба , а в основанието за лихва е вписано, че 11.08.2020г е датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост. Оспорва се претенцията за обезщетение за забава за сумата от 4 980.56лв. и при условията евентуалност обезщетение за забава в размер на 5 261.70лв.Твърди се, че същите са недължими като начислени без правно основание. Вземането за обезщетение за забава се основава на настъпила предсрочна изискуемост на кредита , но предвид обстоятелството ,че такава липсва, а искът се основава на настъпил краен падеж, уговореното обезщетение е недължимо за претендирания период.Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Сочат се доказателства.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се явява и не изпраща представител.От същото е постъпило писмено становище, с което поддържа предявените искове.

В съдебно заседание ответницата, чрез пълномощника и, поддържа писмения отговор.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено следното:

Видно е от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№4161/2021г. по описа на РС-гр.П., че със заявление, депозирано на 29.11.2021г.ищецът в настоящото производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед №2311/03.12.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Ц. И. Г. с ЕГН **********/ ответник по делото/ да заплати на „АСВ“ЕАД/ ищец по делото/ следните суми: главница в размер на 16 035.02лв., договорна лихва в размер на 3 725.22лв. за периода от 20.03.2018г. до 11.08.2020г., 3 обезщетение за забава в размер на 4 980.56лв. за периода 21.03.2018г до 28.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата..В заповедта за изпълнение е посочено , че вземането произтича от следните обстоятелства: задължение по договор за потребителски кредит №PLUS-13009200, сключен на 01.04.2016г. между между „БНП Париба Пъсрънъл Файненс“ЕАД и Ц. И. Г., прехвърлено от страна на „ БНП Париба Пъсрънъл Файненс“ЕАД по силата на Приложение №1 от 13.05.2019г. към Рамков договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017г в полза на „АСВ“ЕАД.Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 10.12.2021г и на 13.12.2021г длъжникът е подал възражение срещу заповедта.С разпореждане №359 от 17.01.2022г заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Това разпореждане е връчено на заявителя на 26.01.2022г. и в едномесечния преклузивен срок,а именно на 24.12.2022г. заявителят е предявил настоящия иск При това положение съдът счита, че така предявеният специален положителен установителен иск с правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Предявен е от легитимирана страна – заявителя в заповедното производство, след подадено от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение.Налице е развило се заповедно производство с предмет, който е идентичен с предмета на настоящото исково производство.

По същество съдът намира следното:

Ищцовото дружество „АСВ“ЕАД е предявило срещу Ц. И. Г. с ЕГН ********** обективно и кумулативно съединени искове с правно основание по :

1/ чл.422, ал.1 от ГПК във вр.с чл.79, ал.1пр.1 от ЗЗД във вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.9 и сл. ЗПК за сумата от 16 035лв. главница, 2/ чл.422, ал.1 от ГПК във вр.с чл.79, ал.1пр.1 от ЗЗД във вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.9 и сл. ЗПК за сумата от 3725.22. договорна/ възнаградителна / лихва за периода от 20.03.2018г до 11.08.2020г, 3/ по чл.422, ал.1 от ГПК във вр.с чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 4980.56лв. лв. обезщетение за забава за периода от 21.03.2018г до 29.11.2021г./датата на подаване на заявлението в съда/.

При условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за следните суми: главница в размер на 16 035.02лв., договорна лихва в размер на 3725.22лв. за периода от 20.03.2018г до 11.08.2020г и сумата от 5 261.70лв.обезщетение за забава за периода от 21.03.2018г до датата на подаване на исковата молба в съда.

От представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че на 01.04.2016г между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД с ЕИК 130697606 в качеството на кредитор и Ц. И. Г. с ЕГН ********** в качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски паричен кредит PLUS-13009200 със следните параметри/ размер на кредита за потребителски цели-20 000лв., ,застрахователна премия по застраховка „защита на плащанията“-7200лв.Страните за постигнали съгласие размерът на кредита за покупка на застраховка „защита на плащанията“ да бъде платен директно на застрахователния агент „Директ сървисис“ЕАД размер на кредита за покупка на

4 застраховка „Защита на плащанията“-7 200лв. като застрахователната премия е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле“ брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска. Кредитополучателят се е съгласил да заплати на кредитора еднократно такса ангажимент в размер на 500 лв. срещу която кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора. Таксата се заплаща от кредитополучателят при усвояване на кредита, като кредиторът удържа с тази сума от общия размер на кредита.Страните са уговорили лихвен процент-8.76% и годишен процент на разходите 9.90%. Кредитополучателят се е задължил да върне на кредитора общо сумата от 35 228.16лв. на 96 броя равни месечни вноски всяка от вноските в размер на 366.96 лв. , платима на 20-то число на съответния месец като първата погасителна вноска е с падеж 20.05.2016г, а последната е с падеж 20.04.2024г. съгласно погасителен план, съдържащ се в текста на договора като в погасилентия плат е посочено падежната дата на всяка вноска и размер на вноската/ а именно 366.96 лв./ както и оставащата главница.В чл.3 от договора е уговорено, че погасителните вноска съставляват главница по кредита, ведно с надбавка, представляваща печалба на кредитора. Съгласно чл.5 от договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забава върху всяка забавена погасителна вноска. При просрочие на две или повече месечни вноски , считано от падежната дата втората непогасена вноска , вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включващо всички определени в договора надбавки, ведно с обезщетението за забава. В чл.17 от договора е уговорено, че кредиторът може да прехвърли правата си по този договор на избрано от него трето лице без да е нужно предварително съгласие на кредитополучателя. Изрично е уредено между страните, че с полагане на подписа си върху процесния договор кредитополучателят удостоверява, че е получило сумата по кредита по посочената в чл.1 от договора банкова сметка. В чл.1 от договора е посочена банкова сметка и изрично деклариране от страна на кредитополучателя, че тази банкова сметка е лично негова.