Определение № 356 от 07.07.2025, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 356 гр. Ловеч, 07.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПОЛЯ ДАНКОВА

Членове:

ВАСИЛ АНАСТАСОВ

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно частно наказателно дело № 20254300600292 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази :

С Определение № 151/01.05.2025 г. постановено по ЧНД № 257/2025 г., Ловешкият районен съд, първи наказателен състав е отменил Постановление от 07.04.2023 г. на Районна прокуратура – Ловеч, с което е прекратено наказателното производство по сл. дело № 59/2016 г. на ОСлО при ОП Ловеч, водено срещу С. П. за престъпление по чл.217, ал.4, във вр. с ал.1 и по чл.206, ал.1 от НК, като необосновано и незаконосъобразно и върнал делото на РП – Ловеч с указания за „извършване на по-горе посочените действия, излагане на пълна фактическа обстановка, анализ на доказателствата и едва тогава преценка за по-нататъшния изход на процеса.“

Срещу цитирания съдебен акт, в предвидения от закона срок е подадена въззивна жалба от С. П., ЛНЧ: ***, роден на ********** г., гражданин на Италианска република, с адрес: с. Деветаки, общ. Ловеч, ***.

Счита, че определението неправилно и незаконосъобразно като постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон.

Моли настоящата инстанция да съобрази, че жалбата, във връзка, с която е инициирано производството пред първоинстанционния съд е недопустима и същата е следвало да бъде оставена без разглеждане. В тази връзка счита, че жалбата очевидно е подадена извън законоустановения срок, излага подробни аргументи в тази връзка.

На следващо място, в случай, че въззивната инстанция не приеме съображенията му за недопустимост, моли този състав на съда да има предвид, че атакуваното Определение на PC - Ловеч е неправилно и следва да 1 бъде отменено като такова.

Изтъква, че в процесното определение не личи решаващият съд да е положил на каквато и да е проверка твърденията на жалбоподателя, като безрезервно се е съгласил със същите. В тази връзка твърди, че обжалваното определение в частта си, досежно изводите на съда представлява едно пренасяне на съображенията, изложени в жалбата, подадена от „Йобекс България“ ООД, които са категорично несъстоятелни и не почиват на доказателства по делото. Счита, че по делото е събран един значителен обем доказателства, от които категорично се установява липсата на осъществен състав на престъпление по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, както и по чл. 206, ал.

1 от НК от негова страна. Счита, че с оглед представените по делото доказателства, е видно, че дружеството в процесния период е управлявано от двама управители - С. П. и Л.С. за което са налице многобройни доказателства, както писмени, така и гласни такива. Категорично оспорва извода на съда, че в хода на разследването не е изложена пълна фактическа обстановка и липса на мотиви от страна на прокуратурата. Напротив, твърди, че в постановлението ясно и последователно е описана фактическата обстановка, както и от кои доказателства се установява същата, излага подробни аргументи в тази връзка.

На следващо място, категорично оспорва посоченото от съда, че следва да бъде изследван периодът, през който г-н С. е пребивавал на територията на Република България. Счита същото обстоятелство за ирелевантно в настоящия случай. Твърди, че от наличните по делото писмени и гласни доказателства е видно, че г-н С. е имал дейно и активно участие в управлението на „Йобекс България“ ООД, като по делото е налице обширна кореспонденция по имейл, именно във връзка с работата на дружеството, от която безспорно е видно, че С. е бил наясно с дружествените дела и със същите, както и, че е давал своите разпореждания, в качеството си на управител на дружеството. Твърди, че с оглед наличните по делото писмени доказателства, както и от гласните такива, е видно че Л.С. е подписвал множество договори в инкриминирания период, в качеството му на управител на дружеството.

На следващо място, оспорва съображенията на съда, че изводът на прокуратурата за липса на осъществен състав по чл. 206, ал. 1 от НК не е подкрепен с доказателства по делото. Заявява, че това си твърдение, съдът 2 обосновава с обстоятелството, че по делото не е изяснено кой и кога е оставил за ремонт процесния лек автомобил, за какъв ремонт е ставало въпрос, както и какъв е бил срокът за извършването му. Счита, че въпросните обстоятелства категорично са ирелевантни при изясняване на въпроса за наличие на осъществен състав на престъпление по чл.206, ал.1 от НК. Твърди, че визираното престъпление изисква наличието на разпоредително действие или своене на вещта, като съставът на чл.206, ал.1 от НК предвижда, че в резултат на разпоредителното действие вещта следва да премине в полза на дееца или на друг субект, като деецът съзнава, че това действие излиза извън предоставените му правомощия. В тази връзка, с оглед събраните доказателства, счита, че безспорно е установено, че автомобилът е оставен за ремонт „ЗМ Автосервиз“ ООД, с. Лисец, като до настоящия момент автомобилът се намира там.

По изложените съображения, счита извода на контролирания съд, че не е установена фактическата обстановка по делото за неправилен. Изтъква, че от страна на прокуратурата, както и разследващите органи, са събрани всички относими към настоящото производство доказателства, като прокурорът е достигнал до правилни изводи за липсата на осъществен състав на престъпленията по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, както и по чл. 206, ал. 1 от НК, поради което е постановил законосъобразен съдебен акт.

На следващо място, счита обжалваното определение за незаконо съобразно, тъй като в същото липсват мотиви. Твърди, че атакуваното с настоящата жалба определение представлява пренасяне на съдържанието на Постановлението на РП - гр. Ловеч, както и съображенията, изложени от страна на „Йобекс България“ ООД в жалбата срещу постановлението на прокуратурата, като от страна на съда липсва какъвто и да е анализ на доказателствата по делото, от които същият да прави изводите си, излага аргументи в тази връзка.

В заключение моли настоящата инстанция да отмени обжалваното Определение и да постановите ново такова, с което да остави жалбата, подадена от „Йобекс България“ ООД, срещу Постановление от 07.04.2023 г., постановено по пр. пр. № 835/2016г. по описа на РП - Ловеч, сл. д. № 59/2016 г. по описа на ОСлО при ОП - Ловеч без разглеждане, като недопустима, тъй като същата е подадена извън законоустановения срок. Алтернативно, предлага на въззинвия съд да отмени обжалваното определение на PC - Ловеч 3 и да постанови ново такова, с което да отхвърли жалбата срещу Постановлението на РП - гр. Ловеч, респективно да потвърди същото.

Срещу горецитираната жалба е депозирано становище - отговор от „ЙОБЕКС БЪЛГАРИЯ“ ООД, с ЕИК 201152949, със седалище и адрес на управление : гр. София, ***, вх. 1, ет. 1, aп. 1, представлявано от управителя П.И.С., чрез пълномощника си адв. А. П. от САК. Излага съображения за неоснователност на въззивната жалба като предлага на настоящата инстанция да потвърди изцяло обжалваното определение.

Въззивният съд като съобрази изложеното с жалбата, становището отговор и материалите по делото приема за установено, че първоинстанционният съд е извършил цялостен анализ на доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил фактическата обстановка по същото. Тази обстановка се възприема и от настоящата инстанция. Последната, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал приема, че не се налагат различни изводи по фактите и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:

На производство в Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратураЛовеч е било следствено дело № 59/2016 г. по описа на отдела, прокурорска преписка № 835/2016 г. по описа на РП - Ловеч, образувано на 10.09.2016 г. за това, че за периода 2011 г. - 2015 г. в град Ловеч, съзнателно ощетил чуждо имущество, поверено му да го управлява или пази - престъпление чл.217, ал.1 от НК.

В хода на разследването е установена следната фактическа обстановка:

Първоначално „Йобекс България“ ООД е регистрирано през 2010 г., като еднолично дружество - ЕООД, чийто собственик е бил обв. С. П., гражданин на Република Италия. Малко по - късно е приет нов съдружник „Лоло Дуе" и Л.С., като предприятието е преобразувано в ООД. С Договор за управление от 22.11.2010 г. управлението на „Йобекс България“ ООД е възложено на обв. С. П..

След настъпил разрив в отношенията между съдружниците, обв. П. е бил освободен през месец август 2015 г. и управлението се поема от Л.С.. На 11.09.2015 г., е бил съставен приемно - предавателен протокол вследствие на който е било установено, че в касата е установен недостиг на сумата от 105 743,21 лева. Освен това в жалбата, с която е сезирана прокуратурата е посочено, че лек автомобил „Крайслер“, собственост на дружеството също липсва.

При проведените процесуално следствени действия, разпитаните служители от „Йобекс България“ ООД заявяват, че при встъпването си в предприятието, не са открили първични счетоводни документи. Настоящият 4 управител Л.С. заявява в разпита си, че обв. П. не е давал информация за дейността и финансовото състояние на фирмата. Също е заявил, че другите съдружници и самият той не са били допускани до отчетите за дейността на фирмите и финансовите операции, като не са знаели какво се случва в предприятието.

Видно от събраните писмени и гласни доказателства по делото дружеството „Йобекс България“ ООД, включително и за инкриминираният период е управлявано с Договор за възлагане и управление от двама управители заедно и поотделно, а именно от обв. П. и от Л.С.. Последният, в качеството му на управител е участвал в дейността и управлението на ТД и е бил информиран за търговските дела, договори, приходи, разходи, изпълнение т.н. Това се установява в част от документите приложени по делото, а именно договор за наем на машини от 01.10.2011 г. между „Лоло Дуе“ ЕООД и „Йобекс България“ ООД подписан от С., множество кореспонденции по електронна поща, наличие на тоукън за електронно банкиране, протоколи от Общи събрания и извънредни Общи събрания, договори по програми за безвъзмездна помощ, документи удостоверяващи кандидатстване пред банкова институции за инвестиционен кредит, електронна кореспонденция касаеща разплащания и банкови транзакции, договор за финансов лизинг, приемно-предавателен протоколи и др.

Видно от материалите по делото е, че управлението на дружеството в посочения период се е осъществявало и от двамата управители /С. П. и Л.С./ заедно и поотделно, като доказателство за което са многобройните приложени документи, доказващи управлението както на обв. П., така и на г - н С., а именно:

Договор за наем на машини от 01.10.2011 г. сключен между Лоло Дуе и „Йобекс България“ ООД - подписан от управителя Л.С.;

Кореспонденция от ел. поща. от която е видно, че управителят С. е имал „токън“ за електронното банкиране от „Емпорики банк“ на дружеството;

Протокол от извънредно общо събрание на дружеството от 11.10.2012 г.

/във въпросния протокол е посочено, че Общото събрание възлага на управителите П. и С. да предприемат всички правни и фактически действия по подготовката на необходимата документация за осъществяване на преобразуването и вписването му в Търговския регистър;

Управителят С. е подписал Договор с идентификатор Вв161РО003-1.1.030041-С001 за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Развитие на конкурентноспособността на българската икономика 20072013г.“ Кореспонденция между г-н С., г-жа Б., г-жа С.К., в които той изрично подчертава, че като управител на Йобекс не им е възлагал никаква работа.“

С протокол от 07.02.2014 г. е възложено на управителя Л.С. да кандидатсва пред Интернешънъл Асет Банк за инвестиционен кредит по 5

ОП „Развитие на конкурентноспособността на българската икономика“ съгласно Договор с идентификатор Вв161РО003-1.1.03-0041-С001.

Съдружниците са възложили на Л.С. да представлява дружеството пред банката и да разпише договора за кредит.

В приложена кореспонденция от страна на С. П. по настоящото производство от 28.04.2015 г. е видна комуникация от 18 стр. с превод на италиански език на банкови транзакции на дружеството. В кореспонденцията по електронна поща адресирана от Л.С. до „Йобекс България“ ООД се задават конкретни въпроси по банкови плащания от страна на дружеството към различни контрагенти. От въпросната кореспонденция е видно, че г-н С. е имал достъп до счетоводната и банковата информация на „Йобекс България“ ООД и е упражнявал управленски контрол.