Определение № 594 от 14.10.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 594 гр. Варна, 14.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20253001000384 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба, подадена от името на „ИЗИ КЛУБ“ООД срещу решение

№217/22.05.2025 по електронно дело

20213100900873/21.12.2021(ТД873/2021) на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТИТЕ, с които е бил осъден да плати на М. Ж. А. и П. Ж. А. сумите, представляващи горници над по 15 399.61лв до присъдени суми от по 82 916.28лв., представляващи съответни на наследствените им квоти части от дружествен дял, формиран при прекратяване на членство в дружеството на техния наследодател, ведно със законна лихва от предявяване на съединените претенции и са били определени разноски в тежест на жалбоподателя.

По предварителните въпроси:

Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивен двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на пълномощник на жалбоподателя. Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК и е редовно администрирана.

В срока по чл. 263 ГПК е депозиран общ отговор по жалбата от името на въззиваемите страни.

Страните се представляват от пълномощници с права за въззивна инстанция.

По допустимостта на обжалването: Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение по уважени съединени парични претенции на двамата ищци, основани на общ правопораждащ факт за вземания от ответника. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване, неизгоден за въззивника акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

1

По доклада на въззивния съд:

Въззивното дружество, чрез пълномощника адв. К. сочи допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в неправилна преценка на факти, останали недоказани поради допуснати нарушения при попълване на делото с доказателства, неправилно приложен закон, както и за частично недопустимо произнасяне по отношение на сума, разгледана като част от дружествения дял, но представляваща според въззивника разпределена печалба.

Сочи, че необосновано и в противоречие с установената практика по прилагане не закона, първоинстанционният съд е възприел заключение на в.л.

Станчев за припадащ се на починалия съдружник дял от чиста стойност на активите на дружеството, при което към балансовите активи е добавена и пазарната стойност на притежаваната търговска марка и на „цялата интелектуална собственост", а съответно тя е била изчислена по варианта на оценителна експертиза с прилагане на метода на свръхдохода на база приходите от цялата продукция на „Изи Клуб" ООД, независимо че голяма част от тази продукция не е реализирана под оценяваната търговска марка.

Счита, че възражението му срещу възприемането на тази оценка е било пренебрегнато, а искането му да се допусне експертиза за оценяване на ликвидационната стойност на нематериалния актив (възприемана като приложима в стандартите за оценяване) е било необосновано отказано.

Отделно сочи, че ищците не са доказали убедително пропуснато осчетоводяване на актив, за да се налага изобщо коригиране на балансова стойност на чистото имущество. Позовава се на пропуснато от съда обсъждане на нормативните правила за счетоводно отчитане на нематериални активи(СС 38) и конкретно условията за признаване на търговска марка, създадена от предприятието като самостоятелен контролиран доходоносен ресурс (отделно от вътрешно-създадена репутация, която не може се разграничи от стойността на бизнеса като цяло), нейното заприходяване по придобивна стойност (равняваща се на разходите, направени за нея в предприятието) и текущото й амортизиране. Допълнително са посочени и оплаквания по обосновката на извода за възприемането на варианта на оценката на търговската марка на база целия оборот на ответното дружество, като въззивникът счита, че посочените свидетелски показания за пласмента на стоките са били обсъдени едностранчиво и изолирано, като са пренебрегнати както сведенията за обозначаване на предназначените за износ артикули с марките на крайните клиенти, различни от тази на дружеството, така и разминаването на показания с данните, събрани от третите лица, получатели на стоки в чужбина и извършените огледи на ползваните в производството на партидите различни етикети. Същевременно не е било отчетено, че въпреки позоваването на множество счетоводни документи и лична кореспонденция на управител с клиенти в чужбина, не е била установена конкретна информация за търсенето, съответно и продажбата именно на продукта, налаган със защитената марка на вътрешния пазар. Отделно за целите на възприетата от съда завишена оценка, като реализирани ползи от наложената марка неправилно са били отчетени и приходи от продажби към клиенти Фондация "Живот със Синдром на Даун" и „Вюрт – България“, които не биха могли да купуват продукти с поставена марка на ответника, поради специфичното им 2 предназначение (публично разпространяване за подпомагане на социална к а у з а https://lifewithdownsvndrome.com/kupi-s-kauza/ и включване като брандирани стоки в каталозите на популярна марка WURTH https://www.wuerth.bg/files/catalogs/file/rabotno obleklo 2023 interactiv-l.pdf).

Също по повод оспореното възприемане на оценката на нематериалния актив, въззивникът сочи необоснованото приравнявана на поставяне на логото на марката върху документация на търговеца и отчитането й за повишаване на търговска репутация като стимул за пласмент на всички, включително и маркирани по друг начин и дори специално брандирани за крайни клиенти артикули. Оспорва се и възприемането на варианта на оценителската експертиза, който не отчита полезен живот на нематериален актив(основан на предположение, че регистрацията в бъдеще би могла да бъде подновена), като се настоява евентуално(в случай, че се наложи допълване на активите с оценяема по пазарна стойност търговска марка) за прилагане на вариант, ограничаващ прогнозни приходи само в рамките на юридическия живот на регистрираната марка, т.е. от 01.08.2021 г. до 20.02.2031 г. и само на пласираните с тази марка стоки(без отчитане на продажбите в чужбина и изработените за клиенти с други наименования стоки).

Самостоятелни оплаквания за необоснованост са изложени по разглеждането на акцесорното искане за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от 20.12.2021 г. до окончателното плащане, като въззивникът сочи липса на обсъждане на възражението му за поредица от предложения (вкл. и в неуспешни медиационни срещи), отправени към ищците за уреждане на имуществени отношения, конкретизирани през януари 2022 г.( след завеждане на иска) като конкретни суми от по 25 000 лв. или общ сбор за двамата ответници от 50 000 лв. Като счита, че ищците са осуетили възможността да получат добросъвестно предложено доброволно плащане, включително като са блокирали ненужно с обезпечение сметките на ответника, настоява за освобождаването му от отговорността за заплащане на лихви върху тази сума след датата на получаване на предложението за заплащане на сумата от 50 000 лв. - 01.02.2022 г.

Отделно въззивникът излага и оплаквания за разглеждането на иск, който не е бил предявен, като сочи, че не е била отчетена разликата в правото на дружествен дял и вземането за разпределена, но неполучена от починалия съдружник печалба за 2020 г. в размер на 29 700 лв. Въпреки, че възприел тази част от твърденията на ищците, като относими към претенция по чл. 133 от ТЗ, съдът изцяло бил игнорирал възраженията на въззивника за липса на изрично предявяване на иск на такова основание и недопустимо добавил и такова вземане към изчислената балансова стойност на дела на починалия съдружник.

Макар в жалбата да са изложени и доводи относно неправилно определяне на размер на разноските, възложени на ответника(включване на значителни по размер разходи за неотносими и преждевременно посочени доказателства), с нарочно изявление въззивникът е заявил, че не желае преразглеждане от компетентен по реда на чл. 248 ГПК първоинстанционен съд на така определените размери, а сезира въззивната инстанция само с акцесорно искане за преразпределяне на разноските според крайния изход от спора.

3

Въззиваемите ищци П. А., чрез адв. П. и М. А., чрез адв. Г. , оспорват оплакванията на въззивника. Сочат, че макар да е оспорвал пълвоначалната оценителна експертиза и по негово искане да е изготвена втора такава с допълване на задачи по посочените от него варианти, ответникът не е искал друг вид оценка и съответно не е било отказвано събиране на искано от него доказателство. Считат, че поисканото допълване на доказателствата по делото с друга оценка е преклудирано, още повече, че в отговора си ответникът изобщо не е обосновавал каквото и да искане за доказване на стойността на нематериален актив. Излагат се доводи за правилно приложен закон при допълнителното остойностяване на неотразена в баланса стойност на регистрирана търговска марка, като съществен актив и наложителното определяне на оценката му чрез заключението на вещите лица.

Противопоставят се на нововъведените с въззивната жалба възражения относно съответствието на интелектуалната собственост, породена от търговската марка с изискуемата от счетоводния стандарт характеристика на нематериален актив, като считат че не са налице условията по чл. 260 т.5 ГПК за разглеждането им едва във въззивната фаза. Оспорват се и оплакванията по остойностяване на марката, с доводи за мотивиран избор на един от множеството варианти (вкл. и тези поискани от въззивника, съставени при съобразяване на Български стандарт за оценяване), който е в синхрон и с множеството гласни показания и констатация на счетоводния експерт за липса на установена в предприятието аналитичност, разграничаваща приходи от пласирани партиди с етикети с търговската марка от такива, брандирани за клиенти. Позовават се и на подробната обосновка, дадена от вещите лица оценители, по приложените методи, включително и при отчитане на икономическия живот на регистрираната марка. Поддържат се и доводи срещу оплакването за присъждане на законната лихва, като сочат, че ответникът е пропуснал процесуалните срокове за възражения по това искане, а ответниците са участвали във водените преговори добросъвестно и след отказано заместване на починалия в членството му, като споразумение не е постигнато поради непълно предложената стойност на оценявания дял.

Въззиваемите оспорват и оплакването за недопустимо разглеждане на иск по чл. 133 ал.1 ТЗ, като отричат да са предявявали такава претенция. В отговора на М. А. изрично е заявено оспорване на констатираните от вещото лице протоколи за разпределение на печалба приживе на наследодателя. И двамата въззиваеми отричат да са твърдяли наличие на каквото и да е разпределение и считат, че включването на неплатената (дори и да е била разпределена) печалба като елемент, формиращ дела на починалия изцяло кореспондира на установената съдебна практика.

Страните са заявили насрещно и искания за присъждане на разноски за настояща инстанция, без да са ги конкретизирали по размери.

По искания за събиране на доказателства:

Доколкото въззивникът се позовава на неправилно установени факти на стойностите на активите на предприятието и изведен въз основа на тях размер на дружествен дял на съдружник, поисканата от него повторна експертиза налага преценка на оплакването за процесуално нарушение, попречило на въззивника да събере доказателството в първата инстанция( чл. 266 ал. 3 ГПК).

4

Искането за събиране на заключение на експерт за установяване на ликвидационна стойност на нематериален актив е било заявено от въззивника пред първата инстанция в молба от 22.07.24г.(л. 559 от делото на ВОС) и е оставено без уважение в заседанието на 24.07.24г.(л. 607). Въззивният съд намира, че с това произнасяне не са нарушени процесуалните права на въззивника, тъй като поставената задача не е относима към спора за определяне на чисто имущество по нарочен междинен счетоводен баланс към края на месеца, следващ смъртта на наследодателя на ищците (чл. 125 ал.3 ТЗ). Пропуснатото отразяване на актив в счетоводството изисква корекция на балансови стойности, в съотвествие с приложимите счетоводни стандарти за действащо предприятие, а приравняване на отчетните стойности до ликвидационни такива се извършва при начален ликвидационен баланс, предпоставен от решение за прекратяване на дейността и предстоящо осребряване на активите. Затова въззивният съд изцяло възприема мотивите на първата инстанция за неотносимост на такава оценка и също достига до извод, че подобно доказателствено средство не е нужно за изясняване на фактите по спора. Искането за допускане на поисканата от въззивника експертиза не следва да се уважава.